Yesterday без Битълс или тайното убежище на Дани Бойл

[Asteri]

Към имението на брега на морето естествено е имало защитна база на ВВС, която престава да функционира с края на Студената война:


Администрацията на ВВС базата е била скрита в бункер под тази "обикновена къща". Сега всичко е запечатано с половин метър бетон.



Тук е стоял зенитно-ракетния комплекс Блъдхаунд, пазещ радарите:



Ракетна площадка:


Блъдхаунд ползва осветяващ радар Файърлайт, който е по-труден за заглушаване. Предупреждението за атака идва от радар за дълги разстояния, базиран в Регионалния оперативен център (в друга база на ВВС). След като й бъде дадена мишена, Блъдхаунд ползва осветяващия радар за да я следи.
Осветяващите радари са били вдигнати на постаменти, за улесняване на наземния персонал:


В още по-ранни времена областта e търпяла нашествия на викинги и дори близо до Уудбридж е открито пищно погребение на благородник в кораб, от VIIв .


Оригиналите са в Британския музей в Лондон, но на мястото на разкопките е музей, Сътън Ху, където могат да се видят реплики:



Счита се че това е бил местният англо-саксонски крал Редуалд, от викингска династия. Шлемът е много подобен на тези правени в Швеция.








Сред находките са изненадващо финни ювелирни изделия от злато с вградени скъпоценни камъни, които тотално променят представата за "Тъмните векове" и цивилизоваността на викингите.





В дворчето имаше исторически пазар и демонстрация как се прави платно от коноп:



Викингски стан за шевици:


Дрехите от коноп на практика са вечни:





Стари породи:







Викингски ветропоказател от градчето и истински викинги, които превземат брега със същата лодка:

[Asteri]

На връщане от кръчмата, приятелката на Джак го вози обратно по един прав междуградски път. Това е входът на Ярмът, който минава покрай пасища с коне, крави и овце, и от време на време някое добиче изскача на пътя:



Из плоския пейзаж наоколо стърчат и няколко мелници-помпи, в различна степен на разруха:



Една от тях е съвсем до пътя - Стейси Армс, от 1883г:



През Втората световна мелницата става картечно гнездо, а през 1960-те вече е музей. Вътре може да се види механизма, а отвън - понита, магарета и лодки:




След като Джак и приятелката му се счепкват "защото той се втелясва по няква си невзрачна поп-групичка", тя го оставя на нещо като на автобусна спирка, късно вечерта. Това всъщност е крайбрежен заслон в края на плажа в Ярмът, където територията подивява и растат дюни, треви и диви цветя.





Ако Джак действително слезе тук, за да се прибере пеша до филмовата си къща в Горлестън, би му отнело час и половина - това са цели 9км.








Може би ще седне на бира някъде по пътя, да речем при "Моряците":







Денем разходката би инала почти неусетно, покрай парка с водните пътища и старата градска стена.




Нощем крайбрежната улица е шарена:



През туристическия сезон се осветява и от фойеверки:





Ще трябва да мине и покрай пристанището, и да прекоси моста над реката:





Във филма обаче Джак е сниман да за върви по улица в съвсем друго градче - Хейлзуърт:

[Asteri]

Едва влязъл вкъщи, Джак се впуска в интернет, в търсене на следи от Битълс - които не съществуват. За всеки случай, Джак излиза в дъждовната нощ и отива до къщата на приятелката си, за да я попита, за всеки случай, дали действително не е чувала за Битълс или всичко е само майтап. Гаджето на Джак също обитава къща снимана в Горлестън, но уличните кадри пред прага й са снимани на съвсем друго място - в много по-селска обстановка на 40км на юг, в миниатюрното градче Дънич:




Средновековна буря срутва половината град в морето и от тогава насам Дънич все губи по някой и друг метър земя. Останали само няколко къщи, музейче, разрушено абатство и кръчма. Култовият писател на ужасии, ХП Лавкрафт, има истории за Дънич, където живеят хора полу-риби. В самия Дънич си имат легенда че още може да чуете как бие камбаната от църквата потънала в морето. Може и да е вярно, след няколко бири...













Мястото продължава да е особено популярно, въпреки чакъления си бряг. Ежегодно до тук идва и велосипеден маратон от Лондон, Дъничкото динамо - 180км за една нощ. Дава се дата когато е пълнолуние и който иска да заповяда. Събират се към 2000 ентусиасти, на обратно хващат градския транспорт.







А наблизо се простира и природен резерват покрит с пирен, при чиито цъфтеж всичко става лилаво. Някъде из шубрака-резерват тропат и диви коне:







От време на време Джак и приятелката му се размотават из супер-традиционното градче Хейлзуърт, в което действително има доста приятни места където да се седне на чай и топли печива:

[Asteri]

След като взема решение да представи песните на Битълс като свои, Джак неблагоразумно пробва да представи "Let It Be" на родителите си. Песента обаче не получава необходимото уважение и бързо бива прекръстена от "Нека да бъде" на "Остави го, бе!"

Едва по-късно, в кръчмата при приятелите си, Джак извоюва не само необходимото уважение, но и покана за звукозаписно студио. Кръчмата е "Тръстиковият жътвар" в село Кантли. Намира се на речния бряг, точно до първият в страната завод за за преработка на захарно цвекло.





Всеки от силозите побира 10хил тона захар. При почистване и преработка на цвеклото се отделят камъчета, почва, и варовик, които се пакетират и продават като чакъл, висококачествена земя и тор за домашни градини. Парата която се отделя при процеса също не отива зян, а отива в малка централа, където се превръща в електричество.


Мястото е красиво и приятно мирише на горена захар, но самата кръчма е доста невзрачна и едва ли някой би се дигнал до там, въпреки че е на някакви си 30км от дома на героите.


Покрей реката върви "Пътят на лодкаря" - 56км пътека, която следва трасето на някогашния речен транспорт между окръжния град и морето.





До неособено отдавна работниците са се придвижвали от противоположния бряг на реката със "ферибот на самообслужване" - няколко лодки с гребла. "Фериботът" е бил до тази ферма, която сега не е така гостоприемна. Пътят пред нея е частен и туристите се приканватт да не го тъпчат, а да се отклонят по посочената встрани пътека:






През римско време устието на реката се е простирало 15км, от морето до тук. Пасището на другия бряг е метър под морското ниво и се отводнява от няколко помпи:



"Червената къща" е бивша мелница, сега е вила:






В реалния живот много по-логично би било вместо в Кантли, Джак и компания да пият по една бира в близкото село Рийдъм, въпреки че това място клони към буржуазна разруха и гнил капитализъм и не пасва добре на пролетарското им битие:



Жп мостът над реката се завърта, за да пропусне лодките:


Страноприемница "Корабът":

[Asteri]

Джак прави първия си звукозапис в малко селско студио, помещаващо се в ... селска гара. Минаващите влакове карат компанията да спре записа и да изчака тътенът да отмине. Гарата е следващата спирка след Кантли:




Заводът пуфка пара в далечината:


Гарата се пази от заслон, подслонил Вътрешни войски през Втората световна:


Наблизо минава екопътека, пресичаща релсите: оградата се прескача по стъпенка, има си и надпис "Огледай се, ослушай се, и ако не минава влак..."






Мокрият норфъкски пейзаж наоколо:







Наоколо се мотае холандски влекач: през Втората световна е бил ледоразбивач край Амстердам докато германците го конфисуват и патрулира по каналите. Сега май някой живее на него:


И марината на селото:





След кратко пътешествие по широкия свят, Джак се превръща в суперзвезда изпълнявайки песни, които никой не знае че са писани от Битълс:



За грандиозния концерт на плажа пред "Хотела на Кея" в Горлестън са събрани 6400 статисти - рекорд за Европа (надминава го само броя на статистите във филма "Ганди"). Тук Джак пее Help! и действително вика за помощ някой да го извади от голямата лъжа, в която то се е забъркал:

[Asteri]

Около концерта се случват разни любопитни неща, които водят Джак до среща с Джон Ленън в една усамотена къща на морския бряг и променят идеята му това какво значи да си щастлив:

По пътя натам Джак минаваа покрай ферма за щастливи прасета, с което авторите на филма може би са целели някакъв символизъм.



В тази паралелна реалност Джон Ленън живее в миниатюрното селище "Шингъл Стрийт" , или Чакълената улица, пак в онзи бохемски район до Уудбридж . Къщата, където във филма живее Джон Ленън в действителност е вила на име "Маякът". Намира се точно до прибоя на вълните:



Снимачния екип:


Някога на Чакълената улица са живели рибари, но през Втората световна бомбардировка разрушава повечето къщи и сега домовете се броят на пръсти. Очаква се морето да погълне и тях в близките няколко години.


През 2005г една местна дама занимаваща се с изкуство прави пътечка от черупки на морски охлюви, простираща се от къщите до морето. Все още си е там:




Повечето вече са само вили, които вътре изглеждат примерно така:


Край бившия дом на бреговата охрана все още седи тяхната антена:



Пейзажът наоколо е популярен сред фотографите, търсещи да уловят "голямото небе на Сафък" , както и сред хората на които им е писнал шумът на цивилизацията.


Чакълената улица е само на 2км от Бодси и наоколо е пълно с укрепления:


Това Мартело от 1805г сега е вила:



А върху това през Втората световна са построили картечно гнездо:


Вътре е в непроменен вид:




Противотанковата защита зад него:


Бункер от Първата световна - оцеляли са само 28 от тях в страната. Имат специфична кръгла форма и само една амбразура:



През Втората световна по източния бряг са построени 28хил. бункера, от които все още стоят 6000 :



Бункер на брега - бил е въоръжен с две 6-инчови оръдия и помещение за отряда.







Още един:





Контролно-наблюдателна кула към бункерите между Чакълената улица и Бодси. Бил е цял отбранителен комплекс, с оръдия и прожекторни светлини. Някои вече са погълнати от морето.


Сега морският бряг е спокоен:


От "Чакълената улица" на север започва Орфорд Нес, където устието на реката отделя нещо като продълговат остров от брега - там се помещава голямо защитно поделение, където са правени първите опити с радар, преди откритието да се премести в Бодси. Освен радар, там са тествани разнообразни други неща: ранни летателни машини, снаряди и дори аспекти на атомната бомба. Пейзажът е като от научно-фантастичен филм:




Тези лодки разделят цивилизацията от военно-експерименталния терен:


Чакъления бряг постепенно се превръща в зелена пътека която след 5км стига до малък селски замък, а след още 5км стига до поредното бохемско рибарско градче, но това вече е друг филм.


Това беше филма, благодаря за търпението

[BatGeorgeone]

Шапки долу, евала брат!

Страхотно си успял да раскажеш една история с много хубави снимки за един от краищата на острова, който аз лично не харесвам много заради калното и мътно море и меката на циганите по тия брегове.

Благодаря за инвестираното време и прекрасния репортаж!

[bochkata]

Чудесен разказ и прекрасни снимки!

Благодаря!

[Валери Недялков]

Хубав разказ. Имам подобни къщурки от пътеписа си за Стоунхендж,но са в селцето Еймсбъри..

[TigerHunter]

КОМПЛИМЕНТИ!!! Точно с главни букви, както съм го написал.
Жената е маниакална фенка на Англия. Аз също, но съм раздвоен с Италия, където живях 14 години. Уникален пътепис, невероятни снимки, за описанието, няма да отварям дума!
Жената го прочете на един дъх, аз също.