Yesterday без Битълс или тайното убежище на Дани Бойл

[Asteri]

Това пътешествие не минава през Ливърпул, а криволичи из мястото, което култовият режисьор нарече "една от най-добре пазените тайни на Англия".



За който не го е гледал: Yesterday/"Вчера си е за вчера" e забавен филм на сценариста-романтик Ричард Къртис (написал „Наистина любов”) и особняка-режисьор Дани Бойл (автор на „28 дни по-късно” ). Главният герой, музикантът-несретник Джак, изненадващо се събужда в паралелен свят, където Бийтълс (пък и някои други неща) не съществуват. Това естествено е възможност Джак да изстиска от спомените си песните на ливерпулската четворка и да ги представи като свои.


Междувременно се случват разнородни веселби, "Хей, Джуд!" се превръща в "Хей, пич!", a Джон Ленън безгрижно шляпа по пясъка край морето. (За по-добро онагледяване на разказа, някои снимки са от интернет).
Трейлърът само загатва за какво иде реч:

За дом на героя-музикант филмаджиите търсят невъзможното място - хем да наподобява атмосферата на Ливърпул, хем да не е твърде подтискащо, хем да е романтично, хем да не е особено популярно. Намират го на 400км южно от Ливърпул, на противоположния бряг на Острова.



Във филма мястото е обозначено като "Сафък", въпреки че ,подобаващо на художествена измислица, снимки са правени и в съседните Норфък и Есекс. Типичният изглед на Сафък е старовремска къщурка оцветена в "сафъкско розово". Намира се в сърцето на окръга, с.Кавендиш:


Дани Бойл обаче не иска бонбонени изгледи, филмът е история за момче от народа. Търси се нещо по-ливерпулско, по-пристанищно:




Ама да не е твърде мрачно. Сафъкският бряг обслужва офшорната индустрия, която е шарена:





Търси се още да има и скромна романтика:





И музикални традиции:



И да е пусто. Сафък е известен със своето "голямо небе" и с възможността да седнеш някъде в усамотение да съзерцаваш пейзажа. Сценаристът на филма също има вила и отмаря необезпокояван в окръга, близо до брега на морето.











Колкото и добре да живее един окръг обаче, накрая завършва с туристи:



За голямо недоволство на местното население, лондончани започнаха да си спомнят че Сафък съществува. Тези дори пристигат в подобаващ за носталгията парен влак:

[Asteri]

Основната част на филма е снимана из няколко градчета край бреговете на Източна Англия.


От тази област идва и друг популярен музикант, Ед Шийрън, който също участва в продукцията играейки себе си. Шийрън е родом от сафъкското градче Фремлингам, известно със своя 900-годишен замък:








Ед взема Джак на турне, но настоява "Хей Джуд" да бъде пресръстена на "Хей, пич", за по-актуално...


Клип от филма, в който Ед Шийрън и Джак се състезават кой ще напише по-хубава песен за 10 минути - Шийрън е гений, но Джак го сразява с парче на Битълс:

За дом на главния герой във филма е избран гр.Лоуестофт - по подобие на Ливърпул, той също е пристанище и има някакъв що-годе музикален живот.



Лодка която дупчи дупки в морето:



Група "Малките пържолки":



Една местна банда за ирландски фолк неотдавна изкара парче за града, в което се пее че там няма какво друго да се прави освен да се напиеш...

Което съвсем не е оплакване - в Лоуестофт се помещават популярната пивоварна "Зеленият Джак" и няколко много приятни кръчми...





Една от бирите на Зеления Джак се казва "Момчетата от траулерите" - прякор на градския футболен отбор:


А бутилките им са старовремски, и по 800л:

[Asteri]

Буренца бира се товарят на стогодишния местен платноход "Екселсиор", за бирен фестивал в друг град:








Платната на "Екеселсиор" свалени за почистване - до рамките на които едно време рибарите са чистели и кърпели мрежите си.



Над тях все още свети морският фар:







Самият Лоуестофт обаче не изглежда достатъчно работническо-класов, за да се появи във филма, ха! "Играят" го няколко други селища-дубльори.





Въпреки че градът си има индустриално пристанище и стара риболовна слава:




Но зад последния оцелял риболовен траулер в пристанището се полюшват яхти:


Лоуестофт e твърде буржуазен за целите на сюжета.



Край плажа пляскат фонтани, пенсионерите търкалят боулинг на трева или садят нарциси в парка, а младежта удря по един крикет на градската поляна:








В началните надписи на филма вместо Лоуестофт се появява градчето Клактън, разположено на цели 120км на юг, в необичания от никого окръг Есекс. На неговия фон Джак дрънка на китара като уличен музикант, и се разхожда на кея с гаждето си. Ммм, да, много по-романтично е да се тропка по старовремския дъсчен под на кея в Клактън отколкото по бетона в Лоуестофт. Истинският кей на Лоуестофт обаче е идеално място да спре човек да погледа как излизат и влизат яхтите от пристанището до него, въпреки че такъв декаденс не се вписва в пролетарското битие на главния герой от филма:




Вместо яхти, във филма в кадър влиза един от катамараните, наглеждащи гората вятърни турбини в морето. Може би този:


Или този:


Червените катамарани обаче са гостуващи. Лоуестофтските катамарани, "Вятърните котки", са жълти. На-вдясно се вижда и носа на стара лодка от... бетон:

[Asteri]

Вероятна причина Дани Бойл да избере точно кея в Клактън е, че там седи едно популярно панаирджийско забавление, което съвпада по име с песен на Битълс: "Хелтър-скелтър". Ето един стандартен хелтър-скелтър от Сафъкския селскостопански панаир:



Думата значи "хаос", но за повечето англичани не значи нищо, и общо взето никой не знае за какво пеят Битълс в тая песен. Самите Битълси са искали парчето да звучи шумно и хаотично, а някои дори го считат за предшественик на хеви-метъла:

За редовия британец хелтър-скелтър си е панаирджийска пързалка. Миналата година катедралата в гр.Норич вмъкна едно такова чудо вътре, 15м високо, в опит да привлече интерес. Казват, че пързалката дава 15 секунди на грешниците да се покаят, в противен случай ги изпързалва право в ада, или още по-зле - в Есекс.



Изпързаляха дори епископ, след което той проведе служба от входа на пързалката:





Извън пързалката, катедралата си е сериозно място, отдаващо почит на сериозни неща, като военните ветерани например. Вътре могат да се видят бойни знамена и паметки на загиналите:







Гербът на "Кралските наблюдатели" - действали са от 1925г чак до 1990-те. В началото са били доброволци, следящи с просто око за вражески самолети. През Студената война стават офицери, следящи и за падащи атомни бомби, като са получавали актуална информация от метеоролозите, за да могат да изчисляват накъде ще го духне радиоактивния облак. Евентуално, де.



Паметка за контра-адмирал от началото на ХХв:




Стъклопис за местен полк, който през Кримската война е бил и в Севастопол - заедно с французи и турци, срещу руснаците:



В тази мемориална книга загиналите са групирани по селището откъдето са дошли, а към това село е изографисана и селската църква:





Плоча за "Доброволната ралска кавалерия" от съседния на Сафък окръг, Норфък: създадени се през Американската война за независимост като гражданска отбрана. После бият Наполеон на кон. Префасонират се според това кой вид войска е най-актуален: през Първата световна са пешаци, за Втората са противотанков отряд, а в следвоенно време минават към въздушната отбрана. Основен цвят в униформите на полка е "жълто канарче" - сега футболният отбор на окръга носи същия цвят и прякора "Канарчетата".

[Asteri]

Да се върнем на филма. И аз като Дани Бойл ще направя замяна с дубльор и вместо Клактън ще ви покажа съседния му, не особено различен като стил и репутация Саутенд:


При толкова много паркирани лодки, плаваха само една-две:


Това е мястото където устието на Темза се слива с морето и водата е ни сладка ни солена:








И Саутенд е така, ни тук ни там - градска атмосфера и курортни цени. Така и не дадох 6 кинта за понички. В началото на кея е голям лунапарк и почти никой който да му се радва. Насред юли:


Докато в Клактън няма нищо забележително (освен ако човек не прояви мерак да види най-бедния квартал в страната) разходката през Саутенд задължително минава по собено интересния му кей, дълъг над 2км. Колкото по-далече сте от Саутенд, толкова по-добре изглежда града:


Накрая идват морските спасители, да ни спасят от Саутенд:






По някое време главният герой и приятелката му се мотаят и покрай едни шарени бараки на плажа, и тя го зарадва с новината че като негов мениджър му е осигурила участие на музикалния фестивал Латитюд. И понеже лоуестофтските бараки отново не се вписват във визията, са снимани тези в съседния на Клактън град, Фринтън:


За сравнение, така изглеждат бараките в края на плажа в Лоуестофт:


Барачките във Фринтън са невзрачни, с изключение на цената им - почват от 30хил лири, за място където да си хвърлиш джапанките...


Това всъщност е евтино, в сравнение с барачките които можете да си купите в Сафък, дето струват четири пъти повече. Освен джапанки, някои хвърлят вътре и мебели :



По-стандартния тип плажна барачка изглежда така:


Фринтън е депресиращо място в което дори един блус-музикант не би намерил вдъхновение. Освен това там кльопахме най-гадните пържени картофки въобще, което е непростимо. За компенсация събрахме една торба охлювени черупки от брега, за езерцето вкъщи.









Всъщност черупките ги събрахме от място, съседно на Фринтън, но това ще е друго пътешествие, посветено на 50-те нюанса сиво на Северно море...



Малко шаренийка от Залата за забавления:

[Asteri]

Есекс е от местата където хората идват по грешка, или от немай къде, и го напускат при първа възможност. Дани Бойл също не се е въртял дълго там.
Най-голямо представяне във филма има предградието Горлестън, в което режисьорът се влюбил от пръв поглед. За разлика от филмаджията, повечето туристи биват заслепени от старата слава на курорта Грейт Ярмът в съседство. Велики Ярмът има велик плаж, дълъг цели 5км, който дори насред лято може да си е само ваш:






Ярмът е старомодно място, което по тъмно се превръща в принцеса, като в приказките на Дизни:



По бреговата улица освен любители на носталгията се събират и любители на интересни возила:








Но животът на филмовият герой започва от тихата провинция, извън туристическата шумотевица. Домът на Джак се "играе" от една истинска къща в Горлестън, недалеч от плажа. Това не е Сафък, а Норфък, но е само на 20 минути северно от Лоуестофт и Джак би се чувствал у дома си и на двете места:





Главна причина за захласването по Горлестън е живописната крайбрежна част - от едната страна на кея се простират 2км плаж с пътека за разходка над него, а от другата страна е старомодното индустриално пристанище.









За разлика от Ярмът, тук крайбрежната улица е тих жилищен квартал, а между къщите и морето е само поляна, и боулинг на трева:

[Asteri]

Горлестън не е курорт, а просто място да се разтъпче човек, да погледа лодките в морето, да си омаже пръстите с пържена риба и да завърши деня със сладолед и топлинка в душата.














Ако вее вятър, може да си стоиш и в колата. Фургончето за сладолед стои на паркинга почти целогодишно:


В тази пряка на крайморската улица паркирането е забранено, не защото няма достатъчно място, а защото улицата е пенсионерска и жителите не искат да бъде задръстена с туристи:
















Малцината заблудени туристи си седят в "Хотела на кея" и рядко откриват нещо извън неговата територия. Хотелът е в края на плажа. А в края на филма на пясъка там се провежда големия концерт:





Обстановката вътре е три звезди, но е подновена:



Изгледът зад хотела:



Така тази уютна кръчма над пристанището си остава приятно празна:



Кръчмата е стар моряшки дом от 1693г, за бара са ползвани греди от корабокруширали кораби, а светлината отвън се филтрира през стъклопис:





Освен традиционните "домашни" готвения, кръчмата предлага някаква моряшка комбинация от пържени картофки с манджа отгоре:



Другият край на плажа напуска цивилизацията, става все по-рошав и ронлив, а в далечината стига до най-източната точка на Острова и гр.Лоуестофт.

[Asteri]

Следващата сценка разкрива как Джак не успява да намери публика за авторските си песни и пее в празна палатка на фестивала Латитюд. Вътрешните снимки където Джак пее на фестивала са снимани в палатка опната на зелен мегдан недалеч от Горлестън.




За разлика от показаното във филма, истинския Латитюд е енергично място, където освен музика има сцени с комедия, поезия, театър, балет и дори йога, интересни манджи, дискусии на необичайни тематика, пък може и да се цапуркаш в малкото местното езеро докато из полянките наоколо се разхождат розови овце... Всъщност, така беше yesterday. Неотдавна природозащитниците забраниха орозовяването на овцете.










Фестивалът се провежда в имението Хенъм, прочуто с друго събитие: "Голямата Парна сбирка". Освен пара, там идват още класически коли, моделисти, древна селскостопанска техника и какво ли не . А в гората наоколо тъкмо по това време никне килим от камбанки:

[Asteri]

Скокът в паралелната безбитълсова вселена става след като Джак бива блъснат от автобус докато кара колело нощем. Това се случва на крайбрежната улица в Горлестън - до театъра и "Хотела на кея". Съдбовното пътуване започва при едни стълби, които долу завършват с "Помпата на адмирал Дънкан". През 1797г адмиралът наредил да се изкопае кладенец и да се сложи чешма, за да могат да се зареждат корабите с вода. Ползвана е от кралската флота през наполеоновите войни, а Дънкан печели една от най-големите морски битки на страната, срещу холандците.





По-старо фото:


После Джак действително върти педалите по улицата от помпата до театъра. В кадър влиза и старият фар, който във филма дори свети, докато в действителност отдавна е изваден от употреба.






В края на кея е наблюдателницата на морската спасителна служба, където работят доброволци:




От кея е забранено да се святкат заблуждаващи лодките светлини:



Докато празнува оцеляването си, Джак открива че никой от приятелите му не знае за съществуването на Битълс. Срещата се провежда в кръчма край реката, недалеч от шареното баровско градче Уудбридж. Ако Джак действително живееше в Лоуестофт това са 60км път, което е доста, но мястото си струва да се отиде на еднодневен излет, особено ако ще се празнува. Пък и Дани Бойл явно е харесал и тази околия, защото я ползва на няколко места във филма.


До кръчмата, "Рамсхолт Армс", се стига през такъв надвиснал листак, след който блясва гледка (и без да е слънчево)









Наскоро е модернизирана в бяло, може би със средствата от филма, но оригиналният й цвят беше типичното за областта розово.

[Пенчо]

Готино!! Благодаря за положените усилия.

[Asteri]

Удбридж е старовремско градче където такова привидно схлупено къще на няколко стотин години върви за 850хил лири:













Срещу половин мильон пък може да живеете в нарсед такъв декор:






На стената на кръчма "Старата Камбана" през 1680г е закачен кантар за теглене на каруци. За тегло над 2.5т се е плащала такса за ремонт на улиците. В края на 19в кантарът за за кратко е свален и изложен в музей в Лондон, след което е върнат обратно. Последно е използван 1959г. Вдига до 3т. В страната са оцелели само два такива.



Символ на старовремското градче е също така старовремската мелница - на това място брашно се мели вече 800г с помощта на приливите - мелничното езеро се пълни при прилив, а при отлив водата върти мелничното колело. Настоящата сграда е от 1793г:

[Asteri]

До мелницата са жилищни баржи, някои се дават и като вила под наем. Отвън не са впечатляващи, но вътре е спретнато:

[Asteri]

В кръчмата Джак получава за подарък нова китара и издрънква парчето Yesterday, което естествено никой не разпознава и започва едно голямо чудене какви са тия "Бръмбари".


Клип със сценката от филма:

Само 2км по-нататък реката се влива в морето и една кратка разходка натам би довела героите до друго приятно място - Феликстоу Фери. Въпреки името си, единственият ферибот останал сега е една малка лодка с две весла, която вози туристи:







Две кули тип Мартело пазя брега от нашественици:





Понастоящем нашествениците са въоръжени със стикове за голф:



Прозорец в укреплението:



А отгоре хвърчи мистериозен немаркиран хеликоптер:





Полицейско предупреждение че ловенето на зайци с хрътки е незаконно:



И предупреждение за "собствениците на моторизирани плавателни средства" - за яснота има картинка с джетове - че ако буйстват ще си изкарат акт за хулиганство, който ако бъде нарушен следва глоба от 5000 лири.








Селището се обитава от шепа виладжии и чудаци:











Тук живее г-н Х.Попотам:


Скучните хора живеят тук:















Ако продължат още по-нататък пеша по брега, след около километър компанията би стигнала гр.Феликстоу и масивното му контейнерно пристанище:

[Asteri]

Ако пък вземат лодката-ферибот от Феликстоу Фери, то на отсрещният бряг е имението Бодси - частен дом реквизиран през войните. През 1936г там е разработен радарът, а работилницата е била в конюшните.




През 1944г радарната дейност е изглеждала така:





Радарната интсалация в Бодси работи до разпада на СССР, след което имението става частно училище, а наскоро беше превърнато и в почивна станция за ученици. Никой не го иска за частен дом, защото собственикът е длъжен да се грижи за укрепването на ронещата се брегова линия, което е скъпо хоби. Вътре:









През Втората световна имението е бомбардирано 12 пъти, но без директно попадение. Една ракета V1 удря брега, а V2 гръмва над морето. Бреговата защита:





Предавателния блок от 1937г сега помещава музей, но е отворен само няколко дни в годината. От тук радарният сигнал е разпращан с помощта на четири 100-метрови пилона.
Отвън стените са укрепени с полегата бетонна структура срещу бомбардировки. При реставрацията бетонът е боядисан с прозорачно покритие, така че хем да е защитен, хем да се вижда оригиналният му вид:



ВВС базата Бодси е единственото място в страната с три вида радар. Най-старата версия е постоянно насочена към морето и не мърда. Бомбардировачите са засичани още докато летят над Франция и първоначално военните не били особено заинтересовани от второто поколение радар, ловящ нисколетящи самолети (до 150м над земята). Системата за ниско засичане обаче може да се върти и насочва, и се оказва полезна за установяване точната позиция на всеки индивидуален самолет. Единствен проблем е, че всичко се изчислявало на ръка. През 1942г идва третото поколение технология. Старият радар вече се ползва само като аларма, че противникът е забелязан в даден квадрант, след което сигналът се предава на електронна техника, която показва позициите на всички самолети там едновременно. Едно време мачтите са изглеждали така:



Радарните мачти на брега са демонтирани 2000г, с изключиние на една, запазена по настояване на местното население. От другите са станали само постаментите:

[s_s1]

Възхитен съм!
Много интересно поднесено инфо и разкошни снимки.
Ех, ако разбирах и английски...