Tweet
Група фотографи посетихме това събитие, за да можем да разкажем в България как се съхранява българщината извън границата на страната ни.
Ето че вече се върнахме от Бесарабия и можем да напишем няколко думи..... И друг път съм го писал това - там живеят едни запазени духовно наши сънародници, българи до корена на костите си.... Личи си от този фестивал, личи си от общуването помежду им, личи от външния им вид, от училищата, дори от смешките които си казват.... Бесарабските села за мен, са като консервант на българщината в Украйна и въобще.... Това в големите градове трудно може да се получи.... Всяко докосване до българите там, тези които не са живяли в сегашна България, за мен е някак разтърсващо.... Нека не звучи някакво претенциозно или вестникарски.... просто аз лично се чувствам така... Все едно съм се качил в машина на времето.... Естествено за това допринася и обстановката в цяла бесарабска Украина... Пътуваш из едни села почти без път, повечето автомобили са симпатични стари соцвозила отдавна изчезнали от големите български градове и вече се появяват при нас в ретроралита само, хората седят по пейките пред красиво боядисаните си къщички и подредени дворчета вечер и си бъбрят.... Младежите се возят по двойки на стари моторетки и се натискат по живописни дървени оградки..... Все едно е стар филм който си гледал някъде и се сблъскваш с живите му образи. Иска ти се да останеш в това безвремие за винаги...
Естествено иска ти се, защото не си там... Ако живееше там, може би щеше да ти се иска да дремеш цял ден в офиса и по улиците на големия град в задръстванията, вечер да обикаляш мола, да ядеш сладолед и да зяпаш новите филми в кино Арена. На всеки му се иска да е там където не е ... Но това е друга тема, да се върнем на фестивала....
Село Нова Ивановка е на 150 км от Измаил и на 60км. от Болград. Има път до село Александровка и после има хард офроуд трасе, което ако завали дъжд става непреминаваемо. Не и без подготвен джип... Иначе колкото и да е чудно по тоя път минават коли доста често, та дори и ми се мерна автобус. Като се замисля - май няма начин от там да минава автобус... може би ми се е сторило....
Селото е голямо, въпреки че се намира най-най на майната си от всички села дето съм ходил до сега в Бесарабия, а те определено не са били на главния път.... Предполагам такава е била и целта на организаторите, които са направили фестивала на място където хората би им доставило огромно удоволствие едно такова събитие.....
Ето че вече се върнахме от Бесарабия и можем да напишем няколко думи..... И друг път съм го писал това - там живеят едни запазени духовно наши сънародници, българи до корена на костите си.... Личи си от този фестивал, личи си от общуването помежду им, личи от външния им вид, от училищата, дори от смешките които си казват.... Бесарабските села за мен, са като консервант на българщината в Украйна и въобще.... Това в големите градове трудно може да се получи.... Всяко докосване до българите там, тези които не са живяли в сегашна България, за мен е някак разтърсващо.... Нека не звучи някакво претенциозно или вестникарски.... просто аз лично се чувствам така... Все едно съм се качил в машина на времето.... Естествено за това допринася и обстановката в цяла бесарабска Украина... Пътуваш из едни села почти без път, повечето автомобили са симпатични стари соцвозила отдавна изчезнали от големите български градове и вече се появяват при нас в ретроралита само, хората седят по пейките пред красиво боядисаните си къщички и подредени дворчета вечер и си бъбрят.... Младежите се возят по двойки на стари моторетки и се натискат по живописни дървени оградки..... Все едно е стар филм който си гледал някъде и се сблъскваш с живите му образи. Иска ти се да останеш в това безвремие за винаги...
Естествено иска ти се, защото не си там... Ако живееше там, може би щеше да ти се иска да дремеш цял ден в офиса и по улиците на големия град в задръстванията, вечер да обикаляш мола, да ядеш сладолед и да зяпаш новите филми в кино Арена. На всеки му се иска да е там където не е ... Но това е друга тема, да се върнем на фестивала....
Село Нова Ивановка е на 150 км от Измаил и на 60км. от Болград. Има път до село Александровка и после има хард офроуд трасе, което ако завали дъжд става непреминаваемо. Не и без подготвен джип...
Иначе колкото и да е чудно по тоя път минават коли доста често, та дори и ми се мерна автобус. Като се замисля - май няма начин от там да минава автобус... може би ми се е сторило.... Селото е голямо, въпреки че се намира най-най на майната си от всички села дето съм ходил до сега в Бесарабия, а те определено не са били на главния път....
Предполагам такава е била и целта на организаторите, които са направили фестивала на място където хората би им доставило огромно удоволствие едно такова събитие.....
Коментар