Tweet
На път за Gränna се минава през Huskvarna, който на практика е слят с Jönköping, но все още се води за отделен град.
Gränna е малко градче на източния бряг на езерото Vättern. В естествената красота на боровата гора и водите на езерото съвсем ненатрапчиво се вписва присъствието на хората - красивите къщи,
крайбрежната зона оформена като парк
и дори скромна плажна ивица.
Има малко пристанище, от където на всеки половин час тръгва ферибот за остров Visingsö. Той предлага различни забележителности, между които и останки от средновековен замък, но за съжаление нямахме време да го посетим.
Съвсем близо до Gränna, в посока юг, се намира селцето Röttle. Не знам доколко то е типично за Швеция, но в този район повечето села изглеждали така.
Всички къщи са дървени и боядисани в червено и бяло. Повечето са малки – на един или два етажа - с не особено впечатляваща архитектура, но много симпатични и по някакъв приказно странен начин открояващи се сред обгърналата ги зеленина.
Предварителните ми очаквания за по-различна природа от тази в България не се оправдаха. Смятах, че като е толкова на север нещата ще изглеждат по друг начин, но и дърветата, и храстите, и цветята бяха почти същите като у нас. Повечето къщи са с големи дворове с трева и дървета.
Има цветни градини, но липсват зеленчукови. Заместват ги малки парници с домати, чушки, лук, боб. Лятото тук е твърде кратко и недостатъчно за да узреят по естествен начин.
Röttle също има излаз на езерото Vättern. В края на селото е малкият кей и рибарските къщички.
Имат и дървени лодки, но по това време са потопени във водата и след 2-3 седмици като се напои достатъчно дървото, сами изплували на повърхността.
От тук се вижда южният край на остров Visingsö.
По пътя към езерото минахме покрай чудно красивия водопад – гордост на селото. Тук са останали и руини от стара воденица.
През 17 век по реката са били разположени множество воденици. Сега са запазени само две, а едната е превърната в музей.
И връзката с цивилизацията – мост от магистралата, по която за двайсетина минути се стига до Jönköping.
По обратния път зърнахме и този замък – реконструиран като луксозен хотел с голф игрище.
И накрая някои коментари, които няма как да илюстрирам със снимки.
В Швеция са почти на сух режим. Не знам защо на лимонадата и викат нискоалкохолна бира, но това е единственото близко до алкохол, което може да се купи в супермаркетите. Нормална бира, вино и твърд алкохол се продава само в специално лицензирани от държавата магазини и в ресторантите. Доскоро алкохолът е бил и доста по-скъп отколкото в другите европейски държави, но са се принудили да намалят цените защото хората масово си пазарували от чужбина.
Задължително тук трябва да се опита сьомга - готвят я много вкусно, независимо дали е печена на фурна, на скара или приготвена като яхния. Специфично за шведската кухня е, че си поливат ястията със сладък сметанов или боровинков сос. Сметановия не ме привлече особено, но пробвах няколко пъти с боровинковия и комбинацията му с печени меса е изненадващо приятна. Боровинковото им сладко е много вкусно и си заслужава човек да се запаси с известно количество бурканчета – аз си купих 2-3, но съвсем не бяха достатъчни.
От разговорите ми с шведите, открих четири неща, разпознаваеми като български – виното, айварът (сигурно са преценили, че „лютеница” доста ще ги затрудни с произнасянето), Златни пясъци и прекрасните ни народни песни. Повечето хора, когато разберяха, че съм от България, ми казваха колко много са харесали изпълненията на българския хор, който еди-кога си са слушали (предполагам, че става дума за Мистерята на българските гласове).
Следва продължение – Uppsala и замъка Skokloster.
Gränna е малко градче на източния бряг на езерото Vättern. В естествената красота на боровата гора и водите на езерото съвсем ненатрапчиво се вписва присъствието на хората - красивите къщи,
крайбрежната зона оформена като парк
и дори скромна плажна ивица.
Има малко пристанище, от където на всеки половин час тръгва ферибот за остров Visingsö. Той предлага различни забележителности, между които и останки от средновековен замък, но за съжаление нямахме време да го посетим.
Съвсем близо до Gränna, в посока юг, се намира селцето Röttle. Не знам доколко то е типично за Швеция, но в този район повечето села изглеждали така.
Всички къщи са дървени и боядисани в червено и бяло. Повечето са малки – на един или два етажа - с не особено впечатляваща архитектура, но много симпатични и по някакъв приказно странен начин открояващи се сред обгърналата ги зеленина.
Предварителните ми очаквания за по-различна природа от тази в България не се оправдаха. Смятах, че като е толкова на север нещата ще изглеждат по друг начин, но и дърветата, и храстите, и цветята бяха почти същите като у нас. Повечето къщи са с големи дворове с трева и дървета.
Има цветни градини, но липсват зеленчукови. Заместват ги малки парници с домати, чушки, лук, боб. Лятото тук е твърде кратко и недостатъчно за да узреят по естествен начин.
Röttle също има излаз на езерото Vättern. В края на селото е малкият кей и рибарските къщички.
Имат и дървени лодки, но по това време са потопени във водата и след 2-3 седмици като се напои достатъчно дървото, сами изплували на повърхността.
От тук се вижда южният край на остров Visingsö.
По пътя към езерото минахме покрай чудно красивия водопад – гордост на селото. Тук са останали и руини от стара воденица.
През 17 век по реката са били разположени множество воденици. Сега са запазени само две, а едната е превърната в музей.
И връзката с цивилизацията – мост от магистралата, по която за двайсетина минути се стига до Jönköping.
По обратния път зърнахме и този замък – реконструиран като луксозен хотел с голф игрище.
И накрая някои коментари, които няма как да илюстрирам със снимки.
В Швеция са почти на сух режим. Не знам защо на лимонадата и викат нискоалкохолна бира, но това е единственото близко до алкохол, което може да се купи в супермаркетите. Нормална бира, вино и твърд алкохол се продава само в специално лицензирани от държавата магазини и в ресторантите. Доскоро алкохолът е бил и доста по-скъп отколкото в другите европейски държави, но са се принудили да намалят цените защото хората масово си пазарували от чужбина.
Задължително тук трябва да се опита сьомга - готвят я много вкусно, независимо дали е печена на фурна, на скара или приготвена като яхния. Специфично за шведската кухня е, че си поливат ястията със сладък сметанов или боровинков сос. Сметановия не ме привлече особено, но пробвах няколко пъти с боровинковия и комбинацията му с печени меса е изненадващо приятна. Боровинковото им сладко е много вкусно и си заслужава човек да се запаси с известно количество бурканчета – аз си купих 2-3, но съвсем не бяха достатъчни.
От разговорите ми с шведите, открих четири неща, разпознаваеми като български – виното, айварът (сигурно са преценили, че „лютеница” доста ще ги затрудни с произнасянето), Златни пясъци и прекрасните ни народни песни. Повечето хора, когато разберяха, че съм от България, ми казваха колко много са харесали изпълненията на българския хор, който еди-кога си са слушали (предполагам, че става дума за Мистерята на българските гласове).
Следва продължение – Uppsala и замъка Skokloster.
Коментар