Tweet
С малко закъснение, ще споделя с вас едно приятно пътуване до Франция и по-конкретно Дижон и Лион.
Разбира се първата спирка по пътя, беше летището в Прага. Бира, покупки, смях и продължихме към Париж.
Това е първото впечатление. Париж. Това е единственната снимка от този град. бързахме да вземем Рент-а-карите и да отцепим към Лион.
Бяха ни обещали 3 автомобила с навигации, ето защо не се притеснявахме особенно. мислихме си, щом са обещали-проблеми няма да има. По закона на Мърфи, нито една от колите нямаше навигация. Както в последствие разбрахме, нямало и да има.
Излизането от Париж, по посока Лион ни отне около 2 часа. Като при един от опитите, минахме съвсем близо до Айфиловата кула
.
В крайна сметка напуснахме Париж и се отправихме към Лион. По пътя, решихме да хапнем и да се отбиеме някъде от магистралата, колкото да поразгледаме. Решихме мястото да се казва Дижон.
На това малко площадче с малко пишкащо нещо си, ни излезе късмета. Група гейове, се бяха събрали по някакъв си повод и неколкократно ни поканиха да се присъединим към тях. За щастие успяхме да се измъкнеме...
След като закупихме промишлени количества горчица, напуснахме градчето, заобикаляйки магистралата максимално далече.
По магистралите, ограничението е 130. Всички го спазват.
Най-тъжното нещо, което можеш да видиш на Френска магистрала е Германец Не можете да си представите, колко тъжни и отегчени изглеждаха всички Германци, с които се разминавахме...
Разбира се първата спирка по пътя, беше летището в Прага. Бира, покупки, смях и продължихме към Париж.
Това е първото впечатление. Париж. Това е единственната снимка от този град. бързахме да вземем Рент-а-карите и да отцепим към Лион.
Бяха ни обещали 3 автомобила с навигации, ето защо не се притеснявахме особенно. мислихме си, щом са обещали-проблеми няма да има. По закона на Мърфи, нито една от колите нямаше навигация. Както в последствие разбрахме, нямало и да има.
Излизането от Париж, по посока Лион ни отне около 2 часа. Като при един от опитите, минахме съвсем близо до Айфиловата кула
.В крайна сметка напуснахме Париж и се отправихме към Лион. По пътя, решихме да хапнем и да се отбиеме някъде от магистралата, колкото да поразгледаме. Решихме мястото да се казва Дижон.
На това малко площадче с малко пишкащо нещо си, ни излезе късмета. Група гейове, се бяха събрали по някакъв си повод и неколкократно ни поканиха да се присъединим към тях. За щастие успяхме да се измъкнеме...
След като закупихме промишлени количества горчица, напуснахме градчето, заобикаляйки магистралата максимално далече.
По магистралите, ограничението е 130. Всички го спазват.
Най-тъжното нещо, което можеш да видиш на Френска магистрала е Германец
Не можете да си представите, колко тъжни и отегчени изглеждаха всички Германци, с които се разминавахме...
... И след 30 минути преговори, ти носят една ужасно сурова пържола, с най-презрителното изражение на света....
))
. Ще се наслушаме на оправдания, колко са виновни предходните правителства и др. подобни. Жалко!
Коментар