Tweet
Искам много накратко да ви разкажа какво се случва, когато човек мечтае. Имам много мечти, някой големи, някой простички. Едната от простичките чака своето изпълнение вече 25 години. Ами дочаках я.
Става дума за концерт на профсъюзната група на австралийското енерго или още известни като AC/DC.
Случайно един приятел миналата година ми каза за концертите на АC/DC, още октомври месец бях купил билети за Будапеща. След кратка проверка на цените на самолетните билети се оказа, че колата е най-добрия вариант за нас.
На 22.март се натоварихме на колата мама, тате и двама подрастващи метала и потеглихме за братска Унгария. След като се наслушахме на апокалиптични прогнози за времето, се оказа че това са само мокри сънища на Министерството за ЧП ( извънредни ситуации ). Без никакви проблеми стигнахме да Сръбско-Унгарската граница, където си преседяхме вече традиционните 2 часа, без някакви видими причини. Почти 9 вечерта пристигнахме и намерихме лесно хотела ( да са живи и здрави GPS-те). Оказа се, че сме успели да вземем хотел на 300 м от залата къде се проведе вечеринката. Хотелът беше без претенции да е нещо уникално, но много чист, топъл и удобен за достъп. Освен това цената му беше почти като в комунизма.
В понеделника се отдадохме на разходка из Будапеща въпреки много ветровитото време. Дунав хич не е син да знаете. Качихме сме до крепоста. Много стълби много нещо. След като си взехме дозата ходене и катерене седнахме, в едно ресторанче до Дунав да хапнем по един гулаш – няколко пъти. И по една бира. Това последното също по няколко пъти. Все пак дошли сме за концерта. Няма да излагаме AC/DC я.
Имайки някакви спомени от книгите ( най-вече от „ Барон Мюнхаузен”) отидохме до един магазин да купим токайско вино. И останахме потресени от цените на хранителните стоки. Някой от стоките са в пъти по евтини от тук. А самите унгарци ходят да пазаруват в Сърбия.
Бях впечатлен от сградите и от начина, по който ги реставрират и почистват. В центъра на Будапеща, няма събаряне, а само ремонти. По тази причина има доста занемарени сгради и това създава малко тягостно усещане.
Дойде вечерта . Пред залата се беше събрала изключително разнородна тълпа. Сърби, германци, австрийци,хървати, българи, румънци и малко унгарци
. За залата няма какво да ви разправям. Можете да я видите на снимки из нета, но такава зала нямаме тук. И не знам дали ще имаме скоро. Изключително стройна организация и много тежки мерки за сигурност. Добрахме се до самата зала и до бара с бирата. Някакси спонтанно решихме да останем близо до живителната течност и да се кефим на концерта оттам. Сцената се виждаше перфектно. Още като купувах билетите ми направи впечатление, че платих доста солена цена, но вече беше късно и за себе си бях решил „ Кеф цена няма”. Същата мисъл ми вървеше и в главата, докато се пълнеше залата. В този светъл момент за мен се лепна някакъв испанец, който разпалено ме разпитваше какъв ми е билета. Оказа се, че има т.нар билети тип А, които дава право да отидеш до самата сцена. Е моите билети се оказаха точно от този тип ( и затова са били толкова скъпи ). Испанеца няколко пъти се опита да ги спазари. Познайте дали успя.
Със скороста на светлината се оказахме най-отпред. Отпред означава на 3 метра от сцената.
Когато започнаха, мога да ви кажа, че се сетих за онези реклами за „безценното”. Наистина не може да се оцени в пари усещането да ги видиш на метри от теб и да чуеш звука на песните, които си слушал преди 25 години. Енгъс Янг да ти направи стриптийз ЛИЧНО. И видиш камбанта на Hell Bells. И да се усетиш на Highway to Hell. С две думи бях на Rock n Roll train.
http://www.youtube.com/watch?v=r1BuewqvQs8
Два плътни часа здрав и класически рок. Никакви превземки. И това са музиканти на над 60 години. Имах чувството, че Янг ще умре на сцената. Свириха така, сякаш им е последния концерт в живота. Публиката беше буквално от 5 до 95 години. Имаше деца на вратовете на бащите си. Имаше хора на годините на баща ми.
Преживяването си беше уникално. Радвам се, че моите деца ги видяха на живо, а не като мен на 40 години. За всички почитетели на тази музика горещо препоръчвам този концерт. Няма да съжелявате. Ако оживеят по последните си концерти.
За пътя обратно няма какво да говоря. Калотина ни посрещна с обичайните български простотии и дупки по пътищата. Но всичките в колата се хилихме на нещо си свое, останало от предната вечер. Нещо от една отминаха епоха, в която музиката беше здрава, бирата истинска, а ние по-млади.
Сега пускам няколко снимки правени на самия концерт. Останалите като ги обработя малко....
Става дума за концерт на профсъюзната група на австралийското енерго или още известни като AC/DC.
Случайно един приятел миналата година ми каза за концертите на АC/DC, още октомври месец бях купил билети за Будапеща. След кратка проверка на цените на самолетните билети се оказа, че колата е най-добрия вариант за нас.
На 22.март се натоварихме на колата мама, тате и двама подрастващи метала и потеглихме за братска Унгария. След като се наслушахме на апокалиптични прогнози за времето, се оказа че това са само мокри сънища на Министерството за ЧП ( извънредни ситуации ). Без никакви проблеми стигнахме да Сръбско-Унгарската граница, където си преседяхме вече традиционните 2 часа, без някакви видими причини. Почти 9 вечерта пристигнахме и намерихме лесно хотела ( да са живи и здрави GPS-те). Оказа се, че сме успели да вземем хотел на 300 м от залата къде се проведе вечеринката. Хотелът беше без претенции да е нещо уникално, но много чист, топъл и удобен за достъп. Освен това цената му беше почти като в комунизма.
В понеделника се отдадохме на разходка из Будапеща въпреки много ветровитото време. Дунав хич не е син да знаете. Качихме сме до крепоста. Много стълби много нещо. След като си взехме дозата ходене и катерене седнахме, в едно ресторанче до Дунав да хапнем по един гулаш – няколко пъти. И по една бира. Това последното също по няколко пъти. Все пак дошли сме за концерта. Няма да излагаме AC/DC я.
Имайки някакви спомени от книгите ( най-вече от „ Барон Мюнхаузен”) отидохме до един магазин да купим токайско вино. И останахме потресени от цените на хранителните стоки. Някой от стоките са в пъти по евтини от тук. А самите унгарци ходят да пазаруват в Сърбия.
Бях впечатлен от сградите и от начина, по който ги реставрират и почистват. В центъра на Будапеща, няма събаряне, а само ремонти. По тази причина има доста занемарени сгради и това създава малко тягостно усещане.
Дойде вечерта . Пред залата се беше събрала изключително разнородна тълпа. Сърби, германци, австрийци,хървати, българи, румънци и малко унгарци
. За залата няма какво да ви разправям. Можете да я видите на снимки из нета, но такава зала нямаме тук. И не знам дали ще имаме скоро. Изключително стройна организация и много тежки мерки за сигурност. Добрахме се до самата зала и до бара с бирата. Някакси спонтанно решихме да останем близо до живителната течност и да се кефим на концерта оттам. Сцената се виждаше перфектно. Още като купувах билетите ми направи впечатление, че платих доста солена цена, но вече беше късно и за себе си бях решил „ Кеф цена няма”. Същата мисъл ми вървеше и в главата, докато се пълнеше залата. В този светъл момент за мен се лепна някакъв испанец, който разпалено ме разпитваше какъв ми е билета. Оказа се, че има т.нар билети тип А, които дава право да отидеш до самата сцена. Е моите билети се оказаха точно от този тип ( и затова са били толкова скъпи ). Испанеца няколко пъти се опита да ги спазари. Познайте дали успя. Със скороста на светлината се оказахме най-отпред. Отпред означава на 3 метра от сцената.
Когато започнаха, мога да ви кажа, че се сетих за онези реклами за „безценното”. Наистина не може да се оцени в пари усещането да ги видиш на метри от теб и да чуеш звука на песните, които си слушал преди 25 години. Енгъс Янг да ти направи стриптийз ЛИЧНО. И видиш камбанта на Hell Bells. И да се усетиш на Highway to Hell. С две думи бях на Rock n Roll train.
http://www.youtube.com/watch?v=r1BuewqvQs8
Два плътни часа здрав и класически рок. Никакви превземки. И това са музиканти на над 60 години. Имах чувството, че Янг ще умре на сцената. Свириха така, сякаш им е последния концерт в живота. Публиката беше буквално от 5 до 95 години. Имаше деца на вратовете на бащите си. Имаше хора на годините на баща ми.
Преживяването си беше уникално. Радвам се, че моите деца ги видяха на живо, а не като мен на 40 години. За всички почитетели на тази музика горещо препоръчвам този концерт. Няма да съжелявате. Ако оживеят по последните си концерти.
За пътя обратно няма какво да говоря. Калотина ни посрещна с обичайните български простотии и дупки по пътищата. Но всичките в колата се хилихме на нещо си свое, останало от предната вечер. Нещо от една отминаха епоха, в която музиката беше здрава, бирата истинска, а ние по-млади.
Сега пускам няколко снимки правени на самия концерт. Останалите като ги обработя малко....
Прикачени файлове
/,шишове,шарани,бири и сервитьорки,за черешка-"енергото".Без ампеража на пичовете алайв другото съм го "изстрадал",за последното ти завиждам много.
ПОЗДРАВЛЕНИЯ !! Нямам търпение да дойде 26.05 , че да се изкъртя и аз 
Коментар