Tweet
Пътуване до Москва -1.
Това пътуване го планирах отдавна и трябваше да се случи. Понеже някои предишни мои пътеописания бяха посрещнати с интерес, сигурно ще има разочарования.
Но такова s’est la vie.
Освен многобройните състуденти имам познат Володя от Ленинград-Москва, един от водещите проектанти на НХК Бургас, супервайзер и съветник на строежа. Та се знаем от 1970-та. Ходили сме си на гости, като аз бях в Москва за последно преди 10 години, той в България – преди три.
Освен да се видим, ми беше много любопитно да сравня онази Москва със сегашната. По телевизията и интернет виждаш много, но е като целувка през стъкло. Друго е да пипнеш.
Имаше и чисто носталгичен елемент:
-Да хапна любимите си от онова (преди 50 – не падайте – години) време салами: Краковская, докторская, студеньческая колбаси
-Кашкавалите Костромской, Рязанский, Ярославский – всичките от краве мляко, но нашите от краве са им много далечни роднини.
-Прясносолна херинга Селедка пряного посола в плоски кутии 10” (сельодката се осолява не чистена! Со се джигери, черва, хайвери и дробчета. И да не попитате в магазина за херинга. Всичко, започващо на „х”: хер, херовина, хреновина и т.н. замества в във великия език на Пушкин една неприлична дума – може да ви отпратят...)
-Хлеб Бородинский. Те му казват серый (сив) хляб, а той си е тъмнокафяв, като сенегалец.
-Батон белый резаный – франзела с диагонални надрези – топи се в устата.
-Печень трески – дробчета от моруна в оливково масло и дафинов лист. Една кутийка + самун хляб+ глава чесън спасяваше работата до стипендията.
-Руската майонеза е несравнимо по-лека от нашата, в която не жалят олиото. Абе – френска работа.
-Десетките видове извара. В чист вид се намира почти само на пазара. А в опаковки от 100-200 грама че с шоколад, че с всякакви плодове, глазирана и не...
-Руски чироз, сред който върхът е воблата. Нещо като писия, изсушена до пълна мумизация. Любимо мезе на алкашите – както за бира, тъй за водка. На някой павилион на улицата, като чуеш специфично почукване – човекът с халбата е извадил, значи, от джоба воблата и бие по ръба на масата с цел омекване, и да изтръска джобния боклук.
-Да опитам приготвени по руски картофи. Например, „картошка в мундире”. Варени картофи с кожата, после всеки си бели и ги облагородява с краве масло, което там е наистина краве и много хубаво. На пържените „пом-фри” гледат враждебно, както на кока колата преди 30 години.
-Пелмени, вареники и други (все с китайски произход) запечатани в лист тесто ситни кюфтенца, за които, ако не сте си осигурили стопено краве масло и хубава изстудена сметана, не се залавяйте.
-Осолените по руски краставички. Хазяйката беше ни приготвила три двулитрови буркана с различно PH, та солта въобще не си личеше. Сами разбирате с копър, кервиз и семки от хардал-синап. Трябва така да хрустят, че в съседния апартамент да чуват...
-Кълцано кисело зеле в десетина изпълнения: чисто, с боровинки, къпини, крижовник и други горски ароматизатори-овкусители.
-Мариновани гъби. Най-харесвам манатарките (белый гриб) и пачи крак (лисичата). „-Василий Иваныч, я нашел в лесу белого. Что с ним делать? – А-ну расстреляй его нах..”.- ето тук идва на помощ думичката хрен. Соусът от хрен е задължителен на една уважавана маса.
-Горчица. Традиционната руска горчица за нас е по-добре само да я гледаме. Много люта. Но република Франция, ФР Германия са се погрижили за всякакъв вкус.
-От съветската епоха са останали разни беляши, чебуреки, чанахи и т.н. и въпреки събитията на Кавказ, излопахме в разни забегаловки, приготвени от узбеки чебуреки, със студена „Балтика”.
-По руската бира от преди години – никаква носталгия. Ако успееш да намериш прашна, топла, без етикет, и без утайка бутилка „Жигулевское” – подари я на някой враг.
-Знам че е вредно, но се докопах в един супер до щанд със сланина. Нищо че е лято. Един „хегемон” (Володя обяснява: от Хегемония на пролетариата – хегемон. Обикновено подпийнал) много вещ в сланините се зае да ми обяснява. Пък и аз съм доцент по въпроса. Купихме унгарска паприкова и украинска с червени прослойки. Те (прослойките) се били получавали, ако свинята ту гладува, ту се храни да насита.(Един мой състудент ми прати от Австралия фото „Дни на Британската култура в Украйна” на зелено мокетче макет на Стоунхендж, като „камъните” – от украинска сланина...) Загрызенье! Има руска дума „загляденье” – нещо, което радва окото. Тази е моя дума и означава радост за зъбите...
-На водката не съм голям почитател и сега има стотици видове. Ако речеш да ги изпробваш, хегемон ставаш. Затуй – квас! Те, руснаците го били продали патента на Кока кола, но и сами си го произвеждат. Най-хубавия, който опитах – манастирски в Сергиев Посад. Приготвен от млади калугерки.
-Всякакви заквасени млека: ряженка, кефир, простокваша – все от Danone и Parmalat, обаче. И не вярвам на очите си – Айран! С надслов: прохладительный напиток Омара Хайяма. А аз този човек го много почитам.
На първи септември през нощта Боинг 747 – на два етажа, по девет кресла в ред, ме стовари на Домодедово в полунощ при температура 6 градуса. Но аз бях с тениска и шапка Офроуд БГ и им събрах очите. Куфарът ми се беше запилял по разните ленти и, като се обърнах към служител на Aерофлот, набързо се насочи към едно „лице с кавказка националност”, което си го беше харесало...
Понесох суровия укор на стюардесата, но успях да фотографирам в самолета номерацията на редовете кресла: ...11,12,...14,15...Братята хамериканци, са суеверни, май.
Володя ми махаше, както се бяхме уговорили, с розов „Файнешл Таймс” и се ръкувахме. „Не будем взасос, как Леонид Ильич!” – обясни той, имайки предвид навиците на моя стар познат Льоня с целувка-вендуза.
В залата на огромното и напълно европейско летище Домодедово на автомат обмених пари. Пуснах част от „зелените” – была- не была!- а той ми изплю съответните рубли. Въобще не издавам удивлението си – демек, у нас тези работи си ги имаме отдааавна!...(Да ме видеше Алеко...) Пробвах и тънките запаси в моята „Маестро” – и нея я уважи желязната кутия.
Прескочих студената 30 метрова зона до таксито - Мэрс 600!!, без да усетя градусите. И за 45 минути и 2300 рубли – около 130 лева – пристигнахме вкъщи.
С експресната електричка и метрото икономисвахме поне 1500 рэ, с „ Форестъра” му - 1800, но Володя обича да се „изхвърли”(выпендриться – по руски).
Утре предстои РЕГИСТРАЦИЯ в Имиграционното бюро №618. Близо до дома ни и още по-близо до Централното Управление на Космонавтиката. Да знаете.
Това пътуване го планирах отдавна и трябваше да се случи. Понеже някои предишни мои пътеописания бяха посрещнати с интерес, сигурно ще има разочарования.
Но такова s’est la vie.
Освен многобройните състуденти имам познат Володя от Ленинград-Москва, един от водещите проектанти на НХК Бургас, супервайзер и съветник на строежа. Та се знаем от 1970-та. Ходили сме си на гости, като аз бях в Москва за последно преди 10 години, той в България – преди три.
Освен да се видим, ми беше много любопитно да сравня онази Москва със сегашната. По телевизията и интернет виждаш много, но е като целувка през стъкло. Друго е да пипнеш.
Имаше и чисто носталгичен елемент:
-Да хапна любимите си от онова (преди 50 – не падайте – години) време салами: Краковская, докторская, студеньческая колбаси
-Кашкавалите Костромской, Рязанский, Ярославский – всичките от краве мляко, но нашите от краве са им много далечни роднини.
-Прясносолна херинга Селедка пряного посола в плоски кутии 10” (сельодката се осолява не чистена! Со се джигери, черва, хайвери и дробчета. И да не попитате в магазина за херинга. Всичко, започващо на „х”: хер, херовина, хреновина и т.н. замества в във великия език на Пушкин една неприлична дума – може да ви отпратят...)
-Хлеб Бородинский. Те му казват серый (сив) хляб, а той си е тъмнокафяв, като сенегалец.
-Батон белый резаный – франзела с диагонални надрези – топи се в устата.
-Печень трески – дробчета от моруна в оливково масло и дафинов лист. Една кутийка + самун хляб+ глава чесън спасяваше работата до стипендията.
-Руската майонеза е несравнимо по-лека от нашата, в която не жалят олиото. Абе – френска работа.
-Десетките видове извара. В чист вид се намира почти само на пазара. А в опаковки от 100-200 грама че с шоколад, че с всякакви плодове, глазирана и не...
-Руски чироз, сред който върхът е воблата. Нещо като писия, изсушена до пълна мумизация. Любимо мезе на алкашите – както за бира, тъй за водка. На някой павилион на улицата, като чуеш специфично почукване – човекът с халбата е извадил, значи, от джоба воблата и бие по ръба на масата с цел омекване, и да изтръска джобния боклук.
-Да опитам приготвени по руски картофи. Например, „картошка в мундире”. Варени картофи с кожата, после всеки си бели и ги облагородява с краве масло, което там е наистина краве и много хубаво. На пържените „пом-фри” гледат враждебно, както на кока колата преди 30 години.
-Пелмени, вареники и други (все с китайски произход) запечатани в лист тесто ситни кюфтенца, за които, ако не сте си осигурили стопено краве масло и хубава изстудена сметана, не се залавяйте.
-Осолените по руски краставички. Хазяйката беше ни приготвила три двулитрови буркана с различно PH, та солта въобще не си личеше. Сами разбирате с копър, кервиз и семки от хардал-синап. Трябва така да хрустят, че в съседния апартамент да чуват...
-Кълцано кисело зеле в десетина изпълнения: чисто, с боровинки, къпини, крижовник и други горски ароматизатори-овкусители.
-Мариновани гъби. Най-харесвам манатарките (белый гриб) и пачи крак (лисичата). „-Василий Иваныч, я нашел в лесу белого. Что с ним делать? – А-ну расстреляй его нах..”.- ето тук идва на помощ думичката хрен. Соусът от хрен е задължителен на една уважавана маса.
-Горчица. Традиционната руска горчица за нас е по-добре само да я гледаме. Много люта. Но република Франция, ФР Германия са се погрижили за всякакъв вкус.
-От съветската епоха са останали разни беляши, чебуреки, чанахи и т.н. и въпреки събитията на Кавказ, излопахме в разни забегаловки, приготвени от узбеки чебуреки, със студена „Балтика”.
-По руската бира от преди години – никаква носталгия. Ако успееш да намериш прашна, топла, без етикет, и без утайка бутилка „Жигулевское” – подари я на някой враг.
-Знам че е вредно, но се докопах в един супер до щанд със сланина. Нищо че е лято. Един „хегемон” (Володя обяснява: от Хегемония на пролетариата – хегемон. Обикновено подпийнал) много вещ в сланините се зае да ми обяснява. Пък и аз съм доцент по въпроса. Купихме унгарска паприкова и украинска с червени прослойки. Те (прослойките) се били получавали, ако свинята ту гладува, ту се храни да насита.(Един мой състудент ми прати от Австралия фото „Дни на Британската култура в Украйна” на зелено мокетче макет на Стоунхендж, като „камъните” – от украинска сланина...) Загрызенье! Има руска дума „загляденье” – нещо, което радва окото. Тази е моя дума и означава радост за зъбите...
-На водката не съм голям почитател и сега има стотици видове. Ако речеш да ги изпробваш, хегемон ставаш. Затуй – квас! Те, руснаците го били продали патента на Кока кола, но и сами си го произвеждат. Най-хубавия, който опитах – манастирски в Сергиев Посад. Приготвен от млади калугерки.
-Всякакви заквасени млека: ряженка, кефир, простокваша – все от Danone и Parmalat, обаче. И не вярвам на очите си – Айран! С надслов: прохладительный напиток Омара Хайяма. А аз този човек го много почитам.
На първи септември през нощта Боинг 747 – на два етажа, по девет кресла в ред, ме стовари на Домодедово в полунощ при температура 6 градуса. Но аз бях с тениска и шапка Офроуд БГ и им събрах очите. Куфарът ми се беше запилял по разните ленти и, като се обърнах към служител на Aерофлот, набързо се насочи към едно „лице с кавказка националност”, което си го беше харесало...
Понесох суровия укор на стюардесата, но успях да фотографирам в самолета номерацията на редовете кресла: ...11,12,...14,15...Братята хамериканци, са суеверни, май.
Володя ми махаше, както се бяхме уговорили, с розов „Файнешл Таймс” и се ръкувахме. „Не будем взасос, как Леонид Ильич!” – обясни той, имайки предвид навиците на моя стар познат Льоня с целувка-вендуза.
В залата на огромното и напълно европейско летище Домодедово на автомат обмених пари. Пуснах част от „зелените” – была- не была!- а той ми изплю съответните рубли. Въобще не издавам удивлението си – демек, у нас тези работи си ги имаме отдааавна!...(Да ме видеше Алеко...) Пробвах и тънките запаси в моята „Маестро” – и нея я уважи желязната кутия.
Прескочих студената 30 метрова зона до таксито - Мэрс 600!!, без да усетя градусите. И за 45 минути и 2300 рубли – около 130 лева – пристигнахме вкъщи.
С експресната електричка и метрото икономисвахме поне 1500 рэ, с „ Форестъра” му - 1800, но Володя обича да се „изхвърли”(выпендриться – по руски).
Утре предстои РЕГИСТРАЦИЯ в Имиграционното бюро №618. Близо до дома ни и още по-близо до Централното Управление на Космонавтиката. Да знаете.
)
Коментар