ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

[huko]

Легенда - писаното с черно е от мен, това с червено е добавено от Гергана.

След всяко завръщане в България си насрочваме следващото пътуване, което обикновено се отлага, но в края на краищата сколасваме да се откъснем, за да видим свят, а и той нас да види .

Трябваше да се посетят и новите сгради и строителни обекти на по- известните архитекти.

Този път закъснението беше повече от 4 месеца, но накрая ....

Маршрут:
Трасето по държави:
България – Сърбия – Хърватска – Словения – Италия – Швейцария – Германия – Холандия – Германия – Дания – Швеция – Дания – Германия – Чехия - Словакия – Австрия – Унгария – Сърбия – България.

Трасето по градове:
София – Белград – Любляна – Триест – Венеция – Болония - Модена - Милано– Люцерн – Базел - Щутгард – Кьолн – Амстерадм – Ротердам – Бремен – Хамбург – Копенхаген – Малмьо – Берлин – Прага – Братислава – Виена – Будапеща – Белград - София

Продължителност: 11 дни

Пробег: почти 6400 км.

Автомобил: Шкода ОктавияІІ 2.0 TDI

[huko]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Ден 1

Всичко започна на 22.8. естествено се пооспахме и естествено имаше още няколко неща да се свършат, та без проверени гуми и с ¾ резервоар отпрашихме към Драгоман.

Турците са голяма работа – нагледахме се на клекнали от товар М5 и S6 и какви ли не коли, които не са замисляни за подобна експлоатация.
Висим си в опашката от гастарбайтери и това е.

Влизаме в Сърбия. Напредваме бавно и с много критични ситуации на пътя.
Натовареността на трафика, съчетана с неграмотното шофиране на катуните с немски регистрационни номера не остана без резултат. Не видях самото произшествие, но след задръстването видях, че са използвали фадрома и цистерна с вода за разчистването.
Ограничението на магистрала е 120.
Пътните такси се плащат официално в Евро и рестото се връща в Евро. На ОМВ важи същото. Може и с кредитна карта.

Зареждаме до горе и газ... нафта де...

Белград.






Продължаваме към Хърватска. Понеже сме се отклонили от трасето на турците карането става спокойно.
Хърватска – Никакви проблеми с преминаването




Купихме си капини на една отбивка – по евро кофичката.


Словения – Винетка за половин година – 35 Евро.
пристигаме в Любляна по тъмно. На разклона се чудим дали да спим там или направо в Триест. Накрая решаваме, да пообиколим града и да видим какво е положението с хотелите.
Хубав малък град. Спокоен.
Горивото е на привършване. Даваме на Гармина да ни намери бензиностанции. Безупречно се справи 5-6 пъти поради простата причина, че там бензиностанциите не са задължително денонощни.
Най- накрая, поради липса на отворено ОМВ зареждаме на тамошен Петрол. Евро е официалната валута.
Пред мен на колонката се нарежда най- новата Х5, бяла перла. Пича, облечен като за петък вечер слиза, сипва дизел за 10 Евро, плаща и отпрашва...
След няколко проби с надутите рецепционисти баш в центъра си намираме хотел за 80 Евро и оставаме.

[huko]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Ден 2

Ставаме, отново сме късни и закуската е пропусната.

Скачаме в колата и отпрашваме към Триест, граница – ниенте пю.






Плаща се на гишета на пътя. Нямам спомен колко и къде. Тук оцених винетната система, защото задръстванията на всяко прекачване на друга магистрала са изнервящи много.

Добираме се до града – много живописно място, прекрасни гледки и типичната италианска прибързаност и лека безразборност.






Продължаваме. Забиваме се в някакво кошмарно задръстване на магистралата.

В луксозен морски курорт по пътя към Венеция са натъквам на това в едно заведение


Изнервени от жегата и задръстванията се добираме до Венеция.
Влиза се единствено по моста, до миниатюрно площадче с колосални опашки за надземните паркинги.
Намирам едно място на самия площад между 5 други автомобила. Паркирам. Слизайки от колата виждам на съседната нещо на индигов формуляр напъхан под чистачката и започвам да се оглеждам за някой, който да ми каже може или не може. Намирам полицай и го питам там добре ли е, а той: Но това е паркинга на полицията!!!
Аре Баста! Друг път ще се разглежда Венеция. Перспективата за поне час за влизане в паркинга и още толкова за излизане ни накара с чиста съвест да отпрашим по моста обратно.

Пристигаме в едно село близо до Болония при наши познати. Ракията, която бях обещал да занеса, естествено, си остана в София... мамка му
Спагетти и какво ли не. Лягаме си. Непоносима жега. До 3 сутринта се премятах като риба по леглото.

[huko]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Ден 3

С нашите познати отиваме да видим заводите на Ферари и Ламборгини, защото са съвсем наблизо. Освен в магазина на Ферари, обаче, не може да се влиза. Погледнафме и пистата, но в момента нямаше никакви тестове по нея. Екипа бил на състезание незнам-къде-си.






има и такива за каране без книжка


абе и аз си обичам колите, ама чак пък в спалнята...




Не успяваме да се измъкнем без обяд, хапваме и тръгваме.


Пак много трафик, но пейзажа става все по живописен.




този защо по дяволите има звънче на джипката под регистрационния номер оставям на вашите фантазии


Последна бензиностанция преди границата с Швейцария. Спираме, пак мазало от катуни с немски номера. На мястото за инвалиди спира Q7, карана от някакъв накичен със злато азиатец с две страшни бели мадами. Още преди да е слезнал от колата пристигат двама полицаи, взимат му документите и след малко му връчват нещо написано, а той гневно и с подскоци си премества колата на определените за целта места.


На границата – паспорти, къде, защо, отивай да си купиш винетка от колежката и бягай.

Швейцария

Винетка за 2008ма – 35 Евро.

УМОПОМРАЧИТЕЛНО красиво. Бяха ми разправяли, че било каманак, че нямало нищо, че незнам-кво-си.

Красота, та знае ли се.

Караме по магистралата, спираме на бензиностанция. Пак красота. Продължаваме нататък към тунел, който е дълъг само 28 километра.

[huko]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Преди тунела задръстване. Колите спряли и чакат. Спирам а от дясната ми страна тясна отбивка с надпис нещо-си Пас. Викам си ако това е проход, замръквам не замръквам, ще съжалявам ако го пропусна. Пък и 28 километра тунел е като 28 пъти 1 километър тунел, нали така?
Това е прословутия Gotthart, много колосално и също толкова известно постижение на инженерната мисъл – Discovery channel имат цял филм за него. Спестява доста тежък проход през планината и около 2-3 часа, поне. Спестява и убийствените красоти по-долу....
Десен мигач и газ.
Тук ще оставя снимките и филмчетата сами да говорят, въпреки че със сигурност не е като на живо. Единствено ще отбележа, че технически изправен автомобил с повечко коне е силно препоръчителен, за да се изкефите максимално.






























След това заставаме на разклон – към магистралата или към друг проход. Познайте от един път. Този беше по- живописен от предишния.








































Пристигаме в Люцерн. Късничко, но пълни с емоции и преживявания. Намираме си хотелче на прилична цена (и с малко уговорки – в който се пуши). Правим разходка из градчето, хапваме МакДоналдс (нищо друго не работеше вече) и лягаме.

[huko]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Ден 4

Този път закуската не можа да се измъкне, хванахме я и доволни потеглихме.
Пристигаме в Базел , паркираме колата и правим разходка. Като изключим природата наоколо – нищо особено.
Тръгваме. По път към Германия (абе на излизане от града си беше) трябвало да има музей на незнам-кой-си (vitra design museum – Renzo Pianno)и Гергана иска да го видим. Както дебнем Гармина за отбивката, налитаме на... гневна митничарка с бронежилетка и пищов. Опа, поглежда номера на колата и от цялата колона ни изкарва да спрем. Аз съм толкова същисан от ненадейното попадане на охранявана граница, че на въпроса й къде отивате отговарям ококорено: ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ? И поглеждам Гергана въпросително. След като двете жени поемат ръзговора в свои ръце, аз получавам едно гневно „Дайте си паспортите, а ти и шофьорската книжка!” Взима ги и изчезва някъде. Викам си „ Е сега си тъъът майката”.
Връща се госпоицата и ми казва да отворя багажника. А той милия полу празен. Следват измънкани въпроси накъде, защо... та довиждане.
Айде тръгнахме, музея не видяхме, пък и се поизнервихме, та си го изкарах на аутобана.
Караме през Германия вместо през Франция заради аутобана. Влизаме в Холандия. Шок и ужас. Почти целия път до Амстердам е с ограничение 100.
Амстердам.
Удивително скъп град. С много приятен стар център. Настаняваме се в хотела, паркинга е „само 35” евро на ден.

Ден 5

Разглеждаме Амстердам. Кофи шопове (всякакви опияти) и червени фенери (има за всеки вкус, ама пък има и вкусове – малииий).
Абе ако човек иска да пропадне тотално без да има неприятности с властите – това е мястото.

Ден 6

Пак Амстердам , но вече обикаляме специфични места с нова архитектура
Ротердам – интересно място, но не оправда очакванията ни.
Връщаме се в Амстердам да спим.
Понеже аз много настойчиво рънкм да ВИДИМ червените фенери и да ОПИТАМЕ по нещичко в кофи-шоповете, Николай „уклончиво” и „с нежелание” склонява и към 9 и нещо вечерта се озоваваме на улицата. Много бързо изпадаме в не особено гъсти, но за това пък особено шумни и клатуркащи се тълпи младежи, които правят горе-долу същото... зяпат; ама някак си неглиже така, с половин око – ама зяпат; тук-там се разминаваме с гайднати групи от 60-70 годишни – и те правят същото; уличките с червените витрини – противно на очакванията фенери няма – са много, ама много тесни – толкова, че като минаваш по тях, почти усещаш парфюмите на момичетата, можеш да определиш националност, да чуеш говор, да видиш настръхнала бяла кожа (не за друго – ми си е студенко там); забранено е да се снима – но гледането е без пари.... а има за всеки вкус, ама савсем – и едри негърки, и чернокоси фини девойчета, и украинки, и по-възрастни дами за едипово комплексирани... ; и определено не изглеждат отблъскващи като нашите каки на оковръстното; само тук-там се виждат стаичките отзад, които определено могат да ви откажат – целите са облицовани в бели плочки, като морга, и имат по едно единично иззидано легло, застлано с чаршаф и мивка на стената – останалото е само колкото да минеш покрай леглото.... ха искай сега!
След като се наситихме от гледката по тесните улички, решаваме, че е време за кофи-шоп. След 2-3 обиколки (не за друго, ми те не изглеждат особено гостоприемно, да не кажа че общото впечатлиение е ОПАСНО, НЕ ВЛИЗАЙ, МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕШ ПООЛЕКНАЛ- това в преносен, но и в буквален смисъл) се престрашаваме и избираме един, който изглежда отговорно малък, осветен и спретнат. То там това по принцип си е трудна работа, щото през мъглата от дим много-много светлина не се процежда... Още с влизането към задната част (която е отделена със стъклена преграда от предната, приличаща си на нормално барче) ни спират – че не сме си купили нищо (ние си мислим, че има сервитьорка – нищо подобно). Специалните неща се продават на отделно ... ххмммм.... „гише” от едър батко (типичен холандец). На баткото не може да се вярва, колкото и приветлив да изглежда... или на това, което продава – не съм баш сигурна.

Амстердам














едно от многото подвижни мостчета


това нямам идея какво е, но си беше паркирано на две нормални паркоместа в уличките на стария Амстердам




социални жилища десет метра еркер, ама нямало и земетресения там


нощна снимка на главния канал в Амстердам - гледката от хотела


Ротердам





















това надолу са снимки от университетска библиотека, да ти се дочете направо




















Пак Амстердам
е това как им се вижда на хилядите дрогирани в Амстердам нямам идея

[huko]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Ден 7

Закуска и пак на конете.
Зареждаме преди Германия.
Влизаме в Германия. Аутобан.








малко драгстери


този с впечатляваща статика и аеродинамика







Пак зареждаме и се яхаме на Ферито към Дания. Оттам Копенхаген.


Абе не знам дали имам някакъв проблем, но колкото по на север отивам – толкова повече ми харесва.
Невероятен град.
Настаняваме се в хотел на центъра, който успява да ни намери единична стая с уговорката, че на другата вечер ще ни преместят в двойна, защото хотела е пълен с манекенки. Лили майку!
Ден 8
Разхождаме се цял ден из града. Безуспешно цял ден издирваме от къде подяволите да си вземем колелета, които, както пише на брошурата, били из целия град – ама нейсе. Към 5 привечер случайно попадаме на две бройки (колко удобно), току що оставени от други туристи. Колелетата са общински и се ползват на принципа на количките в Била. Градът, както между другото и повечето подобни в Европа, с е център, който е почти затворен, макар и не със знаци, за коли, и в който просто няма къде да се паркира. И – резултатът е – колелета. Навсякъде. Вързани, зарязани, подпряни където може и не може, половин колелета, нови колелета, много стари бракми, колелета с кош отпред, в който се возят две бройки 5-годишни, пощаджии на колелета, колелета с бебешка седалка отзад, хубави датчанки на колелета.... А датчанките са МНОГО хубави. Не знам, кой какво е чувал за българките, ама за ония там нямам думи – мъже, тичайте, ще свършат!!!!! И бременни – много.
Настаняват ни в друг хотел по ред причини.






нямало УАЗики в Дания, ае мола ви се - и там трябва да се мъчат








имаше и доста ретро коли, които си се ползват редовно, но съм снимал само тези




толкова е равно там, че панорамна гледка се използва... кран (това в платформичката са хора)


ей я и нашата "бегачка"


много приятни "кварталчета" има там









IT университет - ей така се преподава




надпис на входната врата към фоаето


много си обичат колелата





Ден 9

Закуска и на конете.Вярва ви се или не – тук закусвах истинско кисело мляко – датско – в хотела, като нормална част от сутрешната блок маса. В София не съм яла кисело мляко от години вече.... Имаме набелязани 2-3 места за постещаване и отпрашваме към моста до Малмьо. Колосално съоръжение.

Влизаме в града, наснимваме небостъргача. Правим няколко кръгчета по новостроящите се жилищни кварталчета и отпрашваме към моста. Таксата в едната посока е 38 Евро. А ние два пъти. Плаща се в Евро, но рестото е в шведски или датски крони – по твой избор.


"кооперацийките" наоколо






фериботните лебедки изглеждат ячки





В дания навсякъде плащах с Евро.
Това което ни дадоха като ресто пробутахме в автомата на Фериботната.

Пътуваме към друг Ферибот. Трябва да чакаме час. Тъпня яка. Обади ми се zipmotors. Вика да пием кафе. Обяснявам се, че ми трябват поне три дни. Ферито идва. Яхваме се.

Слизаме в Германия. Целта – любимия ми град. Берлин. Спим при моя позната, която е успяла да си организира нещата и да пътува с нас до България. Бърборим си до 2 и нещо сутринта.

Ден 10
Чехия - Винетка – 10тина Евро
Подминаваме Прага, не за друго – последния път чехите ни се сториха неприятно надути и решаваме да направим сравнителен анализ със словаците. Подминаваме Чехия с идеята, че Братислава бил страхотен град и ще спим там. Да бе! Оказа се, че макар и с голямо строителство on the run градът е доста позападнал и беден. Центъра е затворен за коли, така че правим кръгчета наоколо... Единствените хотели, които GPS-а намира, изглеждат по-зле от Софийския хотел Хемус преди да му ремонтират фасадата и нито една стая не свети. Баш в центъра тузарски се надува един Radisson Sas Carlton, за който решаваме, че сме прекалено млади.

Словакия - Винетка пак 10 Евро.
Изнервяме се и въпреки, че е 10 и нещо вечерта тръгваме към Виена. Намираме си прекрасно хотелче с обезопасен паркинг и добро обслужване. Първото място, на което е разрешено пушенето в стаите и заведенията.

Австрия - Винетка - 7.70 Евро. (?!?!?!?!???!!!! тази е най-евтината до сега!)
Разтоварваме и тръгваме да търсим къде да хапнем.
Единственото отворено място в радиус Х километра – да са живи и здрави турците. Дюнери ни направиха страхотни и Айран в заводска опаковка, произведен в Берлин...

Ден 11

Закуска и в колата.
Виена – София. 12 часа. На OMV-то купувам някакво био мляко – отварям – савсем натурално кисело мляко..... Явно великия лакто-бацил също е емигрирал на запад....

Унгария – Винетка 7.50 Евро (заради близостта на австрийците ша да е това). Предното ми стъкло беше станало шарено като панаирно стрелбище. Добре, че тази не се лепи.

В Сърбия съм карал толкова бързо, че по едно време се чудех дали колата няма да изключи. От границата до Белград карахме с над 200 на климатик през почти цялото време след един Порш Боксер и един Рейндж.
Белград – спряхме в задръстване за по малко от 20 минути. Измъкнахме се много бързо и пак на педала. На бензиностанцията за първи път от 10 дни в колата бръмна муха.

Българската граница. Досега са ми поглеждали паспорта и зелената карта на излизане. На влизане само паспорта. Този път обаче ни дадоха ЧИП! Някакво смачкано USB стикче, което го подавахме в пет или шест последователни гишета, а не разбрахме защо. Майната му, вкъщи сме си.

Надявам се да обработя видеото скоро и да го кача. Това от проходите в Швейцария си струва гледането.

[kksnick]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Изпитвам благородна завист заради гледките, които сте видели.
Благодаря, че ги споделяте с нас!
Поздрави за хубавия пътепис!

[vasil lazarov]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Браво! Страхотна разходка си направил.

[dragomir_68]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Браво!

[Вальо]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Браво!Чудесен репортаж.С моята половинка бяхме планирали почти същият маршрут,но се наложи да го"прекроим" за малко по-близка дестинация.Като гледам снимките и чета написаното обаче си мисля-"добре,че не се хвърлихме в това приключение",защото с патрула,който поддържа 80-100 километра щяхме да се скапем от умора...А случайно да мярнахте къмпинги или въобще места,където може да се спира за преспиване (легално,разбира се)?
Благодаря за предоставеният материал-докато го четох си направих екскурзията,макар и само пред компа....

[alex_markov]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Припомних си моите пътувания и ми стана драго
Ама вие сте многои Ларш тези половин годишни винетки... ние взимахме само едноседмични и цената е доста различна
А на север че е по-готино - Вярно.
Браво за разказа.

[Nik Nikolov]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Ей това не ми бе хрумвало досега. Да подминавам тунелите в Швейцарско и да забивам през планините. Поздравление за блестящата идея. Следващия път и аз ще го направя. Изключителни гледки.
Благодаря !

[alex_markov]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Ей това не ми бе хрумвало досега. Да подминавам тунелите в Швейцарско и да забивам през планините. Поздравление за блестящата идея. Следващия път и аз ще го направя. Изключителни гледки.
Благодаря !

Един съвет от мен, опитаи ФуркаПас



Зелената стрелка е пътя който се вие като балкон по пчти отвесна скала и за да обърне посоката излиза над пропаста и се връща над себе си
Късата стрелка е ледника до които може да се отиде (срещу скромно заплащане) има и ледена пещера която всяка година (май) се прави на ново, защото старата бива отнесена към пропастта - Заслужава си >2400м

[huko]

До: ТрансЕворпейска Разходка със 140 к.с. в предните полуоски.

Ама вие сте многои Ларш тези половин годишни винетки... ние взимахме само едноседмични и цената е доста различна

само такива имаше на словенското ОМВ, нооо след тези гледки, май ще се ходи на ски в Швейцария и може да се ютилизира

А случайно да мярнахте къмпинги или въобще места,където може да се спира за преспиване (легално,разбира се)?

В по- западните държави има много приятни отбивки за почивка на магистралата, не само турците, но и много западняци спят там (в колите) - на паркингите за коли зад бензиностанцията и ресторантчето.
Къпмпинги по моето трасе не съм видял, но съм сигурен, че има. Просто трябва да се потърси в мрежата по камперските форуми.
Това за дефандъра - моите уважения, но там това е абсолютно ненужна машина, ако не ти е необходима професионално. В Швейцария в частност - само алпинистко оборудване може да свърши някаква работа, ако излезнеш извън пътя
Горещо препоръчвам използването на лек автомобил с нископрофилни гуми за тези разходки, включително и зимата.

На мен повече ми допада идеята да си намерим хотел на място (не, че ако предварително си направиш резервации по трасето няма да е значително по- евтино), защото така графика ти е напълно плаващ и можеш да разпределиш времето си на местата, които ти харесват. В Швейцария по проходите имаше супер живописни хотелчета, но нали гоним съвременна архитектура...

Ей това не ми бе хрумвало досега. Да подминавам тунелите в Швейцарско и да забивам през планините.

като обработя филмчетата и ги гледаш - със сигурност няма да пропуснеш повече, а и асфалта е като... абе не случайно след аутобана си тестват поршовете там