Tweet
Искам да разкажа за една разходка, която направих последната седмица. Ако на някой му се сторят смешни впечтленията ми, моля за извинение. Това първото ми излизане с кола извън България. По ред причини никога не съм прекрачвал границите на страната по суша. А въобще в чужбина съм ходил много малко. Даже хич.
Та за разходката. Трябваше да закарам синковеца ми до Кьолн. Трябваше да бъдем там в 14:00 на 03.08. Цялата програма на пътуването беше съобразена с това. Друго беше решението на влизаме в големите градове. Идеята беше, че за час или два не можем да разгледаме нищо. Но за сметка на това планирахме пътя и спането само пре селски райони на страните. С помоща карти,навигации, интернет и съвети от форума направихме резервации за хотели и маршрути. И така се започна „ Пътешествие из Европа и нейните села”.
Участници: Пърсеви + Рено+ Гармин Нуви
Планиран маршрут : 5302 км
Граници : 11
Ден Първи : Варна – Палик ( Сърбия )
След доста ранно тръгване от Варна се оказа, че пълномощното за управляване на лизинговия автомобил е изтекло. Та се наложи да минем през София и да го подновим. Тук трябва да благодаря на служителите на лизионговата фирма за доста бързата реакция. И добре,че си оправих пълномощното, защото на Българската граница един „любезен” служител дълго ме разпитва къде съм тръгнал, защо пълномощното ми е от същия ден, какво работя и т.н.
Сърбия ме учуди с платените магистрали и задръстванията в Белград. Все пак беше петък следобед. Да не говорим за гастарбайтерите, които се движеха и в двете посоки. Но за тях по-късно.
Шофирах доста притеснен, защото бях наплашен от сръбските полицай. За късмет не видях нито един никъде по пътя. По магистралите стигнах до Палик, който е на Сръбско-Унгарската граница. Стар курортен град. Хотела в който спахме работи като такъв от 1864 година.
Селцето се намира до езеро и е нвероятно подредено и чисто. Събота сутринта, половина село си косеше тревата...... пред къщата. Не в двора, а на улицата. Толкова бяхме втрещени с жена ми, че не успяхме да го снимаме. Вярно, че това е Войводина, но все пак на фона нашите села е стряскащо.
Ден Втори : Палик – Bad Worishofen ( Germany )
Този ден започна с неприятната изненада на границата с Унгария. Там опашката беше 8 км. Бях забравил състезанието за Формума 1 и гастарбайтерите. Благодарение на Гармина и на един услужлив полицай, намерихме по-спокойна граница. Преминахме с дву-часово чакане при ......... И вече бяхме в евросъюза, където ни чакаше номер типичен за България. На първата бензиностанция спрях и примерно поисках да си купя винетка. Отговориха ми, че са свършили ( после се оказа, че те са електронни като касова бележка ). А зад ъгъла чакаха полицайте на гюме. Е имаха богат урожай, само че аз се измъкнах, защото бяха спрели вече 3 коли едновременно.
Унгария я преминахме по бързата система, но съгласно плана през селата. Само накрая към Австрия вече се качихме на магистралите, защото много закъснявахме. Имаше много красиви и уредени села, но видях и доста мизерия.
Граница с Австрия няма. Имаше един нещастен служител от унгарска страна, който така и не разбрах каква му е фунцията. Може би броеше колите. В първото австрйско села видах за първи и последн път полицай.
Тъй като времето много напредваше дадохме повечно газ по магистралата. За първи път видях такава магистрала. А гледките отстрани си ги биваше. Само не можах да си отговоря на въпроса „ Аджеба как косят онеееееея ливадки горе под върховете” . Отговорих си няколко дена по-късно като видях на живо как става това.
За кратко спряхме за почивка на една отбивка след един от тол-пунктовете. Няма да Ви занимавам с това колко беше чисто и как имаше тоалетна и как ..... абе с две думи „ Място за почивка на австрйска магистрала”
А това е един тъмен балкански субект на такова място.
В Германия влязохме вече по тъмно и не можахме да снимаме. Тук преживях културен шок с немските магистрали нощно време. Три колони коли движещи се със 150 км/ч в лек дъжд. В един момент от дясно ме изпревари нещо от типа ракетен влекач с над 160 км/ч и звук на излитащ изтребител. Много весело беше в този момент. Стигнахме селото в което трябваше да спим. Навигацията ме заведе точно до адреса. Но хотела вече беше затворил ( 22:00). Хората отвориха и ни настаниха без никакви проблеми. Но на въпроса ни къде можем да ядем ни погледнаха направо като натровени. Оказа се че всички заведения в иначе това курортно село е затворено, включително и бензиностанциите. И 22:30 по улиците обикаляхме само ние и един полицай. Накрая се върнахме до магистралата и там криво ляво хапнахме на един Шел.
Ден Трети : Bad Worishofen – Кьолн- Хорнбах
На сутринта ( неделя ) ме събудиха камбаните . И невзрачното по тъмно село се оказа много уютно баварско село. Домакините ни поглезиха с закуска и кафе . А умората от предния ден беше изчезнала.
Това е градинката на нашата стая. Нещо като персоналната ни тераса. А долната снимка е на селото като си тръгвахме
Остатъка малко по-късно
Та за разходката. Трябваше да закарам синковеца ми до Кьолн. Трябваше да бъдем там в 14:00 на 03.08. Цялата програма на пътуването беше съобразена с това. Друго беше решението на влизаме в големите градове. Идеята беше, че за час или два не можем да разгледаме нищо. Но за сметка на това планирахме пътя и спането само пре селски райони на страните. С помоща карти,навигации, интернет и съвети от форума направихме резервации за хотели и маршрути. И така се започна „ Пътешествие из Европа и нейните села”.
Участници: Пърсеви + Рено+ Гармин Нуви
Планиран маршрут : 5302 км
Граници : 11
Ден Първи : Варна – Палик ( Сърбия )
След доста ранно тръгване от Варна се оказа, че пълномощното за управляване на лизинговия автомобил е изтекло. Та се наложи да минем през София и да го подновим. Тук трябва да благодаря на служителите на лизионговата фирма за доста бързата реакция. И добре,че си оправих пълномощното, защото на Българската граница един „любезен” служител дълго ме разпитва къде съм тръгнал, защо пълномощното ми е от същия ден, какво работя и т.н.
Сърбия ме учуди с платените магистрали и задръстванията в Белград. Все пак беше петък следобед. Да не говорим за гастарбайтерите, които се движеха и в двете посоки. Но за тях по-късно.
Шофирах доста притеснен, защото бях наплашен от сръбските полицай. За късмет не видях нито един никъде по пътя. По магистралите стигнах до Палик, който е на Сръбско-Унгарската граница. Стар курортен град. Хотела в който спахме работи като такъв от 1864 година.
Селцето се намира до езеро и е нвероятно подредено и чисто. Събота сутринта, половина село си косеше тревата...... пред къщата. Не в двора, а на улицата. Толкова бяхме втрещени с жена ми, че не успяхме да го снимаме. Вярно, че това е Войводина, но все пак на фона нашите села е стряскащо.
Ден Втори : Палик – Bad Worishofen ( Germany )
Този ден започна с неприятната изненада на границата с Унгария. Там опашката беше 8 км. Бях забравил състезанието за Формума 1 и гастарбайтерите. Благодарение на Гармина и на един услужлив полицай, намерихме по-спокойна граница. Преминахме с дву-часово чакане при ......... И вече бяхме в евросъюза, където ни чакаше номер типичен за България. На първата бензиностанция спрях и примерно поисках да си купя винетка. Отговориха ми, че са свършили ( после се оказа, че те са електронни като касова бележка ). А зад ъгъла чакаха полицайте на гюме. Е имаха богат урожай, само че аз се измъкнах, защото бяха спрели вече 3 коли едновременно.
Унгария я преминахме по бързата система, но съгласно плана през селата. Само накрая към Австрия вече се качихме на магистралите, защото много закъснявахме. Имаше много красиви и уредени села, но видях и доста мизерия.
Граница с Австрия няма. Имаше един нещастен служител от унгарска страна, който така и не разбрах каква му е фунцията. Може би броеше колите. В първото австрйско села видах за първи и последн път полицай.
Тъй като времето много напредваше дадохме повечно газ по магистралата. За първи път видях такава магистрала. А гледките отстрани си ги биваше. Само не можах да си отговоря на въпроса „ Аджеба как косят онеееееея ливадки горе под върховете” . Отговорих си няколко дена по-късно като видях на живо как става това.
За кратко спряхме за почивка на една отбивка след един от тол-пунктовете. Няма да Ви занимавам с това колко беше чисто и как имаше тоалетна и как ..... абе с две думи „ Място за почивка на австрйска магистрала”
А това е един тъмен балкански субект на такова място.
В Германия влязохме вече по тъмно и не можахме да снимаме. Тук преживях културен шок с немските магистрали нощно време. Три колони коли движещи се със 150 км/ч в лек дъжд. В един момент от дясно ме изпревари нещо от типа ракетен влекач с над 160 км/ч и звук на излитащ изтребител. Много весело беше в този момент. Стигнахме селото в което трябваше да спим. Навигацията ме заведе точно до адреса. Но хотела вече беше затворил ( 22:00). Хората отвориха и ни настаниха без никакви проблеми. Но на въпроса ни къде можем да ядем ни погледнаха направо като натровени. Оказа се че всички заведения в иначе това курортно село е затворено, включително и бензиностанциите. И 22:30 по улиците обикаляхме само ние и един полицай. Накрая се върнахме до магистралата и там криво ляво хапнахме на един Шел.
Ден Трети : Bad Worishofen – Кьолн- Хорнбах
На сутринта ( неделя ) ме събудиха камбаните . И невзрачното по тъмно село се оказа много уютно баварско село. Домакините ни поглезиха с закуска и кафе . А умората от предния ден беше изчезнала.
Това е градинката на нашата стая. Нещо като персоналната ни тераса. А долната снимка е на селото като си тръгвахме
Остатъка малко по-късно
))
И си заслужил почивка. Малко, ама качественно. Браво и мерси за чудесния репортаж.
И добре си се поохарчил, но поне си видял, че природата в България не е това, което повечето българи смятат. Иначе не си мисли, че си усетил "атмосферата" в Европа. Просто си видял това, което е за показване.
Коментар