Tweet
По времето на развития социализъм имаше нещо общо между Виена и София, а именно, че бяха доста по-чисти от сега. По средата на 80-те благодарение на свръх модната по това време професия „програмист” бях в Австрия за няколко месеца. От страната като цяло имам представа от няколкото пътувания до Алпите и Залцбур – града на Моцарт. Там всичко е Моцарт! Шоколадите, сладките, менюто в ресторанта, музиката, витрините... имаше една песничка: „оранжево небето, оранжево морето” а в Залцбург същото но Моцарт небето, Моцарт морето... От една страна приятно от друга мисля, че толкова преекспониране на този композитор прилича на кич. Но пък се продава, даже и аз си купих шоколад „Моцарт”! А Виена, Виена, по това време беше градът мечта, добре уреден, чист и лъскав, отвсякъде като че ли вятъра носи валсове на Щраус... Но да ви кажа през зимата до голяма степен загубва очарованието си, много вятър, силен и поривист. Като че ли Виена става центъра на ветровете. Между другото по това време там имат сериозни проблеми с депресии и прочие, явно има връзка...
Австрийците са любезни домакини. Доста по леки за общуване от повечето западноевропейци. Като че ли когато Сталин, Чърчил и Рузвелт са делили света на една салфетка и са записали, че в Австрия ще има 30% влияние на Източния блок са се разбрали и австрийците да вземат по малко от южняшката контактност... Австрия е малко индустрия, много музика и добра подредба или поне беше. Храната е много по-добра, отколкото още на Запад. На който много му домъчнее за скара може да се отбие до сръбския ресторант, съвсем близко до гарата Уестбанкоф, само пресича Мария Хилфер щрасе и се води по гласа на Лепа Брена или Весна Змиянец... Поне така беше, когато редовно минавах покрай него от любимия ми хотел Раитнер, който се намира на още 300 метра оттам. А хотела е като че ли събирателен образ на Австрия. Малък, четири звезден, семеен хотел. Всеки път като ида там задължително се отбивам и всеки път се учудвам от абсолютното постоянство на семейството, чиято собственост е. Влизайки от вратата ви посреща някой от двамата сина на собственика или техните съпруги с неизменната усмивка. Сякаш времето е спряло. Веднъж посетихме хотела след почти 8 години и какво да видя същия човек същата усмивка направо дежа ву като че ли преди един миг бях излязъл и само за секунда съм бил навън... Най-интересната част е сутрешната закуска. В малкия ресторант задължително присъстват поне една от съпругите, няколко от децата, които сервират и най-важната институция БАБАТА – съпругата на собственика, която винаги и лично посреща всеки и задължително се осведомява за всички подробност относно кулинарните му предпочитания, а и шанса да си тръгнете, без да сте опитали поне няколко от сърдечно препоръчваните лакомства и равен на нула... Надявам се тези хора и сега да са живи и здрави и следващия път отново да заваря познатата ми австрийска картинка.
Задължително се отбийте до историческия и художествения музей, ще останете доволни. Въобще във Виена има какво да се разгледа, и Шонбрун и Белведере и още какво ли не. Сред западната помпозност задължително ще откриете и леките отсенки на по източна чувствителност. Има добре уредени пътешествия с екскурзовод из забележителностите на града, просто попитайте на рецепцията на хотела ви. Няма специални ограничения в Австрия, там винаги съм се чувствал като в София. Няма нужда от нищо специално, просто се грижете за коректните ви резервации и тяхното потвърждение. Виена е лесна за ориентация, всичко се върти около две улици: Мария Хилфер щтрасе и Кертнер щртасе. Кертнер е тяхната Витошка, пешеходна, най-лъскавата с най-много скъпи магазини и с двете сладкарници, които претендират за единствено истинския САХЕР. Е изяжте и от двата модела, няма да се минете, но аз специално не съм най-големия фен на това сладкарско произведение. Китайските ресторанти там имайте в предвид, че сервират някакви силно австрийско адаптирани ястия, които са доста далеч от истинската китайска кухня. Внимавайте, ако тръгнете да обикаляте с кола, движението е уредено и виенчани са любезни шофьори, само че с техните еднопосочни улици е направо кошмар. Веднъж с Брат ми имахме среща на Пратера и след почти половин часово обикаляне като видяхме, че нямаме шанс да отидем до отсрещната страна на улицата взехме кардинално решение, демултпилактора на Нивата на бавни и директно през средата, където са трамваите и са задигнати около 20-30см. Цялата улица се спря да ни гледа, но минахме и пристигнахме навреме. Навремето в Австрия имаше много сърби, даже и камериерката в хотела беше сръбкиня. Но последния път като преминавахме границата ние само си показахме паспортите и австрийците даже не пожелаха да погледнат какво пише в тях, интересуваше ги само че сме Българи и за нас нямаше никакви проверки. Но за сърбите направо жал ни стана, редят се на отделна опашка с негрите и арабите и направо ги побъркват от проверки. Как се сменят нещата...
А като вече сте във Виена внимавайте с две неща, първо да си носите пари в местна валута, която вече е евро и второ да не умрете от глад. Какво имам в предвид: Във Виена след 18:00 живота замира, никакъв чейндж нито шанс. Случи ни се веднъж да обикаляме 2 часа докато някакъв сърбин се смили над нас и ни смени пари да има с какво да ядем... А хапването вечер е отделна история. Ако знаете къде можете да си хапнете добре и то не безкрайно скъпо, въпреки че евтин ресторант там не съм виждал. Но въпросът е, че след магическия час 18:00 почти всичко затваря, така че внимателно с плановете. За толкова години така и не успях да намеря денонощен магазин в тази страна, след полунощ предполагам ще ви е по-лесно да си поръчате да ви донесат храна от София, отколкото да намерите там.
Такава беше Австрия и в частност Виена, днес за съжаление е различно. Последния път видях мръсни улици, много лица с мургава кожа по тях и меко казано анти - австрийски вид. Виена днес е много назад спрямо това, което беше, но да се надяваме, че следващия път ще видя тази Виена, която познавам.
Австрийците са любезни домакини. Доста по леки за общуване от повечето западноевропейци. Като че ли когато Сталин, Чърчил и Рузвелт са делили света на една салфетка и са записали, че в Австрия ще има 30% влияние на Източния блок са се разбрали и австрийците да вземат по малко от южняшката контактност... Австрия е малко индустрия, много музика и добра подредба или поне беше. Храната е много по-добра, отколкото още на Запад. На който много му домъчнее за скара може да се отбие до сръбския ресторант, съвсем близко до гарата Уестбанкоф, само пресича Мария Хилфер щрасе и се води по гласа на Лепа Брена или Весна Змиянец... Поне така беше, когато редовно минавах покрай него от любимия ми хотел Раитнер, който се намира на още 300 метра оттам. А хотела е като че ли събирателен образ на Австрия. Малък, четири звезден, семеен хотел. Всеки път като ида там задължително се отбивам и всеки път се учудвам от абсолютното постоянство на семейството, чиято собственост е. Влизайки от вратата ви посреща някой от двамата сина на собственика или техните съпруги с неизменната усмивка. Сякаш времето е спряло. Веднъж посетихме хотела след почти 8 години и какво да видя същия човек същата усмивка направо дежа ву като че ли преди един миг бях излязъл и само за секунда съм бил навън... Най-интересната част е сутрешната закуска. В малкия ресторант задължително присъстват поне една от съпругите, няколко от децата, които сервират и най-важната институция БАБАТА – съпругата на собственика, която винаги и лично посреща всеки и задължително се осведомява за всички подробност относно кулинарните му предпочитания, а и шанса да си тръгнете, без да сте опитали поне няколко от сърдечно препоръчваните лакомства и равен на нула... Надявам се тези хора и сега да са живи и здрави и следващия път отново да заваря познатата ми австрийска картинка.
Задължително се отбийте до историческия и художествения музей, ще останете доволни. Въобще във Виена има какво да се разгледа, и Шонбрун и Белведере и още какво ли не. Сред западната помпозност задължително ще откриете и леките отсенки на по източна чувствителност. Има добре уредени пътешествия с екскурзовод из забележителностите на града, просто попитайте на рецепцията на хотела ви. Няма специални ограничения в Австрия, там винаги съм се чувствал като в София. Няма нужда от нищо специално, просто се грижете за коректните ви резервации и тяхното потвърждение. Виена е лесна за ориентация, всичко се върти около две улици: Мария Хилфер щтрасе и Кертнер щртасе. Кертнер е тяхната Витошка, пешеходна, най-лъскавата с най-много скъпи магазини и с двете сладкарници, които претендират за единствено истинския САХЕР. Е изяжте и от двата модела, няма да се минете, но аз специално не съм най-големия фен на това сладкарско произведение. Китайските ресторанти там имайте в предвид, че сервират някакви силно австрийско адаптирани ястия, които са доста далеч от истинската китайска кухня. Внимавайте, ако тръгнете да обикаляте с кола, движението е уредено и виенчани са любезни шофьори, само че с техните еднопосочни улици е направо кошмар. Веднъж с Брат ми имахме среща на Пратера и след почти половин часово обикаляне като видяхме, че нямаме шанс да отидем до отсрещната страна на улицата взехме кардинално решение, демултпилактора на Нивата на бавни и директно през средата, където са трамваите и са задигнати около 20-30см. Цялата улица се спря да ни гледа, но минахме и пристигнахме навреме. Навремето в Австрия имаше много сърби, даже и камериерката в хотела беше сръбкиня. Но последния път като преминавахме границата ние само си показахме паспортите и австрийците даже не пожелаха да погледнат какво пише в тях, интересуваше ги само че сме Българи и за нас нямаше никакви проверки. Но за сърбите направо жал ни стана, редят се на отделна опашка с негрите и арабите и направо ги побъркват от проверки. Как се сменят нещата...
А като вече сте във Виена внимавайте с две неща, първо да си носите пари в местна валута, която вече е евро и второ да не умрете от глад. Какво имам в предвид: Във Виена след 18:00 живота замира, никакъв чейндж нито шанс. Случи ни се веднъж да обикаляме 2 часа докато някакъв сърбин се смили над нас и ни смени пари да има с какво да ядем... А хапването вечер е отделна история. Ако знаете къде можете да си хапнете добре и то не безкрайно скъпо, въпреки че евтин ресторант там не съм виждал. Но въпросът е, че след магическия час 18:00 почти всичко затваря, така че внимателно с плановете. За толкова години така и не успях да намеря денонощен магазин в тази страна, след полунощ предполагам ще ви е по-лесно да си поръчате да ви донесат храна от София, отколкото да намерите там.
Такава беше Австрия и в частност Виена, днес за съжаление е различно. Последния път видях мръсни улици, много лица с мургава кожа по тях и меко казано анти - австрийски вид. Виена днес е много назад спрямо това, което беше, но да се надяваме, че следващия път ще видя тази Виена, която познавам.
Коментар