Бургас -Клагенфурт.

[Симеон]

До: Бургас -Клагенфурт.

Хвала ! Разказа ти е хубав, дори и когато става дума а неща , които не ми харесват, като читател.
Ей това нещо, аз не го мога, да разказвам без лично пристрастие.
Но затова пък харесвам Робърт де Ниро, като артист, пет щест пъти ме е карал да го мразя, заради образа който пресъздава ))
Та и ти така !
10 джамии, казваш ? Малко са им! 20 да построят, с по 4 колони по 1000 вата във всяка посока, и всяка сутрин от изгрев слънце ходжи да им вият ))
Няма не искам, при тая религия, всички искат. И жените омотани , като пингвини !
Сараево го пропускаме в бъдещата обиколка. Давай нататък ))

=======================================
Ник, здрасти!
Отдавна (те, моите работи все- отдавнашни..) прочетох една американска книга. Млад талантлив архитект-жена от Ню Йорк се дипломирала и трябва да почне реализация. Там, както знаеш, няма разпределение. И в главата й и на кадастрони красив търговско-жилищен комплекс със сюрия етажи. Ама има от леля си получени само един милион долари.
Случаят (а случаят идва при подготвените!) я отвежда случайно при възрастен банкер, който й налива акъл:
-Моме(Lady), прави се така:
"Other people's money" "Other people's" brain". "Other peole's hands"...
Пускаме реклама(не жалиш доллари!). Събираме аванс от бъдещите наематели,че и "на зелено" за следващия ти красив проект.
Парите ще стигнат и артисат. Инак, докога ще чакаш да измрат още сто лели?
Тази дълга увертюра е за следното. Разпращам до десет човека от форума десет купчинки по петнайсетина фотографии ( на теб 30! A friend in need is a friend indeed!). Те (ти)ги пускат към моя Клагенфурт от мое, от тяхно име - Doеsn't matter! и , понеже хората тук са с фантазия, ще си ги напасват според темите и заглавията. Свободата на избор дава допълнителна фантазия и кефффф.
Full other people's know-how! And "А little help to my (your) friend"! (Beеtles)
Agreed?
Извинете, ако покрай сръбския съм заборавил енглеския...и е пуно со грешакама
Приятно!

[cveti]

До: Бургас -Клагенфурт.

Ето и снимките от Симеон към пътеписа му:

Крайбрежието на Ядранско море.




















На плитвицките езера са забранени много неща: палене на отън, водене на кучета, късане на цветя...правене на деца. Така го разбрах единия знак...













Вода тече отвсякъде и навсякъде...













































Още приятели. Ат Израел. и още вода, вода...

















Гаджета-студенти от Южна Африка. Тя ми изпя песен наместен диалект. Някакъв макелеле...



Тръгвам за Словения. И пак реки и пак чеверме...

[Симеон]

До: Бургас -Клагенфурт.8.

Бургас – Клагенфурт 8.

В Кампа на Драшнице цяллла нощ чуруликаха пилета, гукаха гълъби и гълъбици. И жабокрек имаше от близкото езерце. Такъв шум не те събужда, а унася още повече в сън.

1.Нямам включена закуска в цената (осем лева!) и ще пия кафе по пътя. Крайбрежието на Хърватия, като че ли реди еднакви пейзажи един след друг. Като отиваш на север , отдясно е все бялата варовикова стена, а отляво морето Ядранско. Това в далечината не е Италия, а остров Брач в района на Макаршка. Стръмно е и скалисто и където има няколко каруци пясък, са струпани къщи за летуване. Най-дефицитното, освен пясъка, са местата за паркиране.
Ръчната ми така и не я потегнаха в сервиза и не отивам да пия кафе долу.
Вадя от жабката „три в едно” и ще си го приготвя сам.
(Този Glove’s compartment – отделение за ръкавици – му казват по руски бардачок. По нашему – бардаче. Бардак като че ли най-пасва на моята Жабка.Миналата година, като ходихме в Албания, Иван го беше почистил и подредил...Кой го е обърнал наопаки!)

Намирам кафето, но захарта е в друг компартмент. Не мога никак да скъсам проклетата опаковка! Защо не е тук внучката Цветелинка – 5 год. Да ми го отвори одма! Справям се с помощта на заострен камък от Неолита, но няма с какво да го разбъркам...Пак там в бардачето си имам никелирано ключе „десятка” за клемите на акумулатора и, облизвайки го, против микроби, бъркам „трите в едно”.
Нищо не става. Водата май, трябва да е гореща. Тъй като не си нося голямата лупа, бъркам усилено да се загрее, или частично разтвори.

Пред кафето, което се получи предпочитам сръбско-турско-гръцката джезвена
помия, оставяща утайка между зъбите...

2.Скоро се включвам в новата като маратонките ми магистрала. Зареждам газ преди тунелите, в които на камиони е забранено да изпреварват и скоростта е ограничена до...100км/час.
(Като купувах първата Жигулка, жена ми се лепна на една беличка. Служителят ми каза, че лошо пали, да взема по-добре червената. Скарахме се, но купих червената. В събота тръгнахме за Созопол и на едно нагорнище ми се пречка черна стара Волга.
-Защо не изпревариш тази развалина? – сърди се жена ми.
-Погледни знака: червени коли не могат да изправарват черни...
-Аз ти казвах - бялата да вземем! Но с твоите инати!... )

Пред тунела Свети Рок интересна табела със смръщен емотикон до двата ръкава, единият зачеркнат на кръст и надпис 2008, успокоява с друг усмихнат – 2009, че ще бъдат готови тогава и двата.
Така ще карам с всичките спирания по бензиностанции и паркинги. Трябва да забравя отвратителното студено „три в едно”. Скоро трябва да поема надясно към Плитвицките езера. Понеже виждам няколко „излаза”, питам в кафето къде да завия.
–Трудно е да сбъркаш! Вдясно има много табели , ще видиш.

Намерих отклонението. Не пише колко е до там. И не ме интересува особено. Изпреварват ме с клаксониране кавалкада рокери. Австрийци, поляк, литовци. Накрая със знаме синьо-бяло-черно - естонец! Държат се на равни разстояния, спазват правилата.
Ще ги видя като завали дъжд!
Като бях си купил Жигула, а брат ми имаше „Симсонка”, ме „успокояваше”: -Колата е също като мотопед. Само дето вътре въздухът е спарен и не е проветрено...

3.На едно разширение като импровизиран паркинг бе спрял немски микробус. Някой дъвче сандвич, други се крият в храстите за „по себе си”.
Точно под пряко надясно се вижда пресечено с малък ров асфалтово шосе. Преградено е и с бариера, а от двете страни танкове. Надписът гласи: Пътят е само за войската на Република Хърватска.

Вече е 13,30 а дъждът едва започва. Друг път почваше по-рано. След малко става съвсем пороен. Какво ли е настроението при рокерите?
Виждам напред нещо се чернее през летящите чистачки.
Да, под един навес край пътя се крият рокерите. Моторите навън. Спрях и ме познаха. Видяли са ме още вчера край Мостар.

Най-ми е лесно на полски:
-Витам пана! Йешче Польска не згинела?
Тези начални думи от полския хемн им казват, че този или е бил в Полша, или се е познавал близко с полякини на Слънчев Бряг. Нито едното, нито другото. Учих в Съюза с Лешек и Юзеф.
-Ньие! Ешче не згинела, але згинуть може! – е отговорът на „паролата” – втората строфа от химна.
Питам имат ли нужда от нещо. Някакъв инструмент да им трябва.
Например ключе звезда „десятка”?
„Панът” го вижда, забучено в чашата ми на таблото и се смее. Вика приятеля си от Австрия и превежда (хубав немски!) нашата беседа.
Олеквам с две кутии „Каменица” и получавам пищовче „Зубровка”.
Хубав край! Хубави хора!

Обяснявам доводите на брат ми за чистия въздух при возене на мотори, но не се развеселяват особено.

4.Рокерите да чакат дъгата. Аз продължавам с „непроветрен въздух” към Плитвицка Jезера.
Гледайки в Гугъл снимките, не ми се вярва в този карстов район, където всяка кофа вода потъва в пещери и понори да е така водно.
Увеличаващите се автобуси и леки коли подсказват, че има какво да се види. И то сериозно.
Намирам паркинга, вземам-давам разни черни копчета (чипове?) вдигат се шарени бариери и оставям колата. Запомних точно брезата, до която паркирам.

Купувам билет за пенсионер (около 35 лева!). Уключено е вътрешен транспорт с автобуси и електрически катерчета. Стоя пред схемите на парка и гледам маршрутите. От четири до шест часа траят разходките. Че аз може да почина при толкоз ходене!
В багажника стоят от миналата година щеки „Powerwalking”. Гледам много хора и жени с такива. Но колата е вече далече. Пък и щеки, апарати – колко ръце трябват?
Чадър „Билла”, чанта с техника и парче суджук в джоба, както съветва Хайтов! Там сигурно има риба. Но тигани, олио – едва ли предлагат.

5.Минавам по мост над шосето, спускаме се ( и други има край мене) по стръмни пътеки пет-шестстотин метра и блясва голямо синьо езеро. Оградено от стръмни бели скали. Варовик тук-там леко метаморфен, малко брекча. Отиваме на мостика. Само половин метър над водата. А там риби, риби. Щеми се да са пъстърви, есетри, че да се хваля. Ама ми изглеждат ...шарани. Много и едри. Но тези люспи! Като ги пръсна из кухнята...

Електрическото трамвайче ни отвежда на отсрещния бряг. Ходи през десет минути. А на онзи бряг напосоки и без посоки през гората реки и рекички от чиста-чиста вода. Водопади и водопадчета.
Снимките – инак не се описва!
Японци в дисциплинирана редичка зяпат и фотографират. Същото правя и аз. После вкъщи ще преживявам...
Виждал съм много красоти през дългия си живот. И Байкал, и Кавказ и Гела!
Това тука е съвсем башка работа!

6.Качихме се в трамвайчето. Тълпа от трийсетина души говори на абсолютно непознат език. Това ме нервира. Но някой почна песен и гръмнаха всички хорово. Дебелият плешивец затанцува между редиците. И после като по команда спряха.
-Да сте евреи? – предположих!
-Yes, and you?
- Бългеъриън...
- Внимание! Ето тези спасиха нашите хора. Единствени all over the world!
Казваме си имената, професиите. Онзи – геолог.
-Слушай, Ицко (името му не запомних), няма ли тука некоя далавера? Като как тъй толкоз вода, а не издълбала корито? Тези прагове не се ли стапят след милионите Кембрии и Терциери? Да не пускат само денем за ефект тази вода?
-Господин (??) Тодоров, тази накрая на пейката е жена ми. Харесваш ли я?
-Хубава е, -признавам.
- Ти мислиш ли си за нея като: епидермис, ендодермис, черва, кокали...? Не? Тогава приемай и Плитвице каквото си Е!
Умен еврей. Древна нация, големи глави, таланти. Айнщайн, Маркс, Моше Даян,...Христос!..
Кво ми трябваше да се обаждам!

7.После в автобусчето пак подема въпроса за жена си. Продавал я бил. Целият автобус се смее. Още от Хайфо е почнал този „търг”.
Внезапно ми идва на ум стара еврейска песен и я подхващам (без думи). Че като гръмна оная ми ти тълпа! Като затанцува и запя!
Какъв край! Какви хора!

Чак в собата си вечерта прочетох в проспекта: силно минерализираната вода при ускореното си движение не размива, а отлага калция, образувайки туфи. Тези туфи правят прегради като стени и дават всичката тази красота!
Значи, гледаме на жената с червения шлифер без да разсъждаваме: дермиси, кости!

Останалото ще видите от снимките. И много от вас ще се запалят да дойдат!

8.Аз пък, като истински мъж, който излизайки от магазина, изхвърля гаранционната карта, съм си „посял” входния билет.
Има указатели: Паркинг №1, паркинг№2, но не пише на кой номер е моето Мондео. Питам един англичанин. И той не знае. Нито моя паркинг, нито своя. И неговият билет излипсвал. Само преглед на филмчето в ДВД-ито е могло да ме спаси. Но паникьосан човек мисли ли логично?
Вървим около километър и намираме неговата кола. Моята бреза я няма. Откарва ме до другия паркинг (бая километри) и като открих Мондеото, ме кара да отключа.Да не би пак да бъркам. Благодаря му. И му давам визитка. Като дойде в Бургас – бира-цаца – на корем!
Хуббави хора!

9. Поемам към Карловац. Имах идея да ида до недалечния Велика Кладуша, за която разказах в началото. Но ме разубедиха: след Плитвице и Нона Йотова може да ви се стори грозна...
Точно по тази отсечка от пътя многократно е минавал нашият човек на служба в помощните звена на ООН. Дали пък няма следи? Фантазирам.
Оглеждам за табели стаи под наем, комнаты, zimmer.
Ето. В село Тушилович малко преди Карловац отивам без да избирам твърде. Каквото –таквоз. Възрастна жена ме посреща пред двуетажна къща. За трийсет лева - подслон, нощна лампа, душ, паркинг в чистия двор. Пред къщата – идеална зеленчукова градина. Даже мама би се възхитила. Уговаряме се да ми почука на вратата като започне Евровизията. Но така яко съм откъртил, че не съм я чул.

10. Сутринта ме поканиха вкъщи при тях да пием кафе. Добре че не отказах. Хазяите ми са сърби. Тук е била Сръбска крайна. Един пояс, опасващ БеХа от север, населен плътно със сърби. През войната хърватите помитат всичкото сръбско население, тарашат де що има за земане и палят къщите им. Май че тука се родило названието Олуй.
-Ние имахме кола и трактор с ремарке. Можехме да отнесем цялото си имущество. НО нямаше никакво ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! Всичко стана внезапно.
- не скрива сълзите си хазяйката.
- Не сме взели нищо! Ни документи, ни пари даже. Само дъщеричката и с Ладата бегом към...някъде, където няма хървати.
Показват ми две снимки: къщата им сега и след опожаряването.
Пием кафе в големи чаши и гледаме снощната Евровизия.
-Вашата девойка ние могла добре да пее. Жалим.
А като показаха на екрана миналогодишната сръбска шампионка (така ли се казава?), приче:
-Jелена Томашевич ми е ученичка. Тук пазя нейния албум от училище. Разтваря албума и показва Ленчето преди три години в десети клас! Тя е от Карловац. Ще правим копия и ще го връщам на майка й.
- Ние, сине, сме хора без минало! Никакъв документ, никаква слика! Све е изгорело! А после у нас е пребивавала...мисията но ООН!!! Три години! Дали не е бил тука Марин Троянов? Твърде много случайности ще се струпат за една сутрин...
А в двора до колата ми метнати върху дръвника червени гумирани брезенти със знака на ООН! Кой знае!...
Ко зна?

Утре отивам в Словения.

(Снимките са по-горе)

[Симеон]

До: Бургас -Клагенфурт.9. Словения

Бургас – Клагенфурт 9.

Прощава м се с хазяите и бавно потеглям към Карловац Рано е и хората не са си изпили кафето: няма кого да питаш за пътя.
Пускам радиото. Чух по пътя че ще въвеждат цифрово радио и у нас. И качество и ще се слуша навсякъде.

1. Като си купих в Русия последната (модел 1956 година) „Ригонда” виждам освен средни, къси, дълги вълни и УКВ. Обаче там никакъв звук.
Слушахме на средни вълни предимно и Монте Карло и Москва и Радио София. Сега може да се слуша почти само на загадъчното преди УКВ.
Да го пускат това цифрово, че и в Карловац да знам какво е казал кметът Борисов за боклука, с кого е играл тенис...

И тъй като нямам засега избор – радио Загреб.
„Полонез” на Огински, Моцарт, „Мазурка” на Шопен...Кво става в тая държава? Нямат ли фолк?
Става ми неудобно да слушам класика по анцуг. Да послушам нещо от диск.
Етно музика от Узбекистон, от Азървайджан...Не бързайте да се усмихвате снизходително! Нищо подобно нямаме в нашите албуми! На неверниците – да изпратя копия.
Хайде заради вас – Джоан Бейз. Който я знае и помни.
Топъл алт. Китара. Само не от онези бездушни (плътно дърво било!) електрически, а тези кухите отвътре...да, акустически.
Какъв съпровод! Майсторът-китарист плъзга върху струните по грифа с металната щипка на пръстите си и се чува едно ж-ж-ж-с, з-з-з-ст. Звукът от спиралната обвивка на по-дебелите струни. Като ядене на черен хайвер зрънце по зрънце...
Върхова работа! Който цени такива неща!...
(В Наречен, където ходих, уж да си лекувам нервите, се подложих на иглотерапия. Лягаш и сестричката ти забива...не сребърни, златни игли, като в Тибет и Китай. Струни от китара! С въпросната спирална обвивка. Сигурно стерилизирани против СПИН. Голяма полза получаваш, като гледаш красивия маникюр върху дългите пръсти на сестричето...)

2.Карам в предградията на Карловац. Навсякъде върху асфалта, както и в цяла Югославия, надписи „Школа” на улиците край училищата. Завишавам вниманието!
Отворили са вестникарските РЕП-ове и ги обхождам да позяпам книгите, да потърся подробни карти. Казах ли ви че валутата тук е Куна. 3,50 лева. А газът е 3,35. По-евтино отколкото у нас.
На една будка мъж и жена четат вестника си с кафе. Вземам един „Вjестник” и питам къде „дават” кафе.
-Ей там! -сочи жената автомат и отива да ми сипе една чаша.
Съпругът й се оказва инженер-колега и съвсем професионално чертае върху картите ми правилния път към словенския граничен пункт.
Какви хора!

3.Ново Место е пунктът. А пътят до там е една плетеница...С питане и до Клагенфурт се стига! Пак се присламчвам към поредната пълноводна река с красиви ниски прагове. Вижда се хубава (желана) табела: Аутогас, Плин. На фирмата „LINDE”.
Бре! Кой ще ми дае газ днеска!
Обаче идва влак и един набор с отражателна жилетка се вживява като Ж.П. бариера. Спира колите. После „Linde GMBH” ми пълни „до врха”. Питат: а де ти е чепа? Същият кеф като в Одрин. -Паркирай „чапраз!”...
Съобразявам, че ще е тапата на щуцера. Нея на всяка бензиностанция си я слагат в джоба. После купувам нова или ми „подаряват” чужда.

4.Някакъв небръснат тип, „подквасен” от сутринта се изпречи на пътя ми и иска да дискутираме пътната карта на Хърватия към ЕС. Предпочита, не знам защо, немския. Но зацикля на втората фраза и продължава на славянски.
Като му ревнах, обаче: „Hende Hoh” и „Weg!” веднага се се ретира. И тук има „хегемони”, значи.

По някакво радио хумор:
-Търсят се спешно срещу добро заплащане сръбски коли „Фича”, хладилници „Саратов”, компютри...”Правец” за японския павилион на...смеха! Чак и тук да ни се смеят. Изключвам радиото.

Хърватска, Сърбия, Черна Гора не ги щат засега в Европа само по политически съображения.
Инак са си Йер (Just, баш) готови икономически. Нас пък ни приеха с мамалигарите, не готови икономически, по съображения политически!
И ножа и хляба са им в ръцете на Старите Европейци:
- На ти парче хляб.
- На ти предпазни клаузи!

5.В Хърватия е подредено, почистено, подстригано и прибрано навсякъде. Личи си че приближаваме Словения.
Понеже съм бил там, си имам съображения, впечатления и предпочитания.
(Като студент в Съюза по Хрущово време шлагерът беше: Да настигнем и изпреварим Америка! Не само в областта на балета. И когато на колоквиумите по полит икономия ни втръсна да отговаряме на стандартния въпрос:
-Когда догоним Америку, мы что – остановимся?
-Нет, мы ее перегоним! - беше нужният отговор.
А като ме „хванаха бесните” отговорих:
-Като настигнете Америка, ще гоните България!
Обяснявам какви добиви имаме от царевица и ечемик, колко нашите ТКЗС-ета са пред техните колхози...Обидих даскалицата.)

6.Рейгън пък, като научил за изцепките на Мыкита казал:
-Назад да вървим – пак не можете ни стигна!
Обидно, но доста вярно.
Вярно, ако нямаше такова „мъниче” като Словения да отсрами Славянията!

Подредена, пометена, изкъпана, вчесана, дезодорирана - бетер от съседните Австрия и Италия!

Вече бях писал за балита със сено. В Италия кръгли, спретнати. Голи. В Словения – също. Само че обвити в синя материя. Навътре не пуска дъжд, навън изпуска влагата. Успях да заснема „италиански” в Австрия и словенски в Словения. Отгоре на всичко, полицаи край Клагенфурт бяха спрели колата с кофти балите и слагаше глоби. Дали за пътно нарушение, или защото не бяха обвити като словенските...

Не ща да живея в Америка.

Искам в Словения!!!

7.Но първо да мина границата. Фасулска работа, ще кажете. А един наш журналист казваше: Да, ама не!
Пунктът е миниатюрен. Две-три коли. Ама няма движение. Всичките с вдигнати капаци на багажниците. Не им се виждат номерата и си мисля – сърби, или албанци...
-Вози ей тука налево! Сочи строго граничният полицай-словенец. Стоп! Излез от колата. Документите!
Сигурно има недоразумение, мисля си. Нали сме в Европа! В Гърция – айде, паликари! В Италия – Veni! Не те и поглеждат
Тези какво искат?
Изтъркалват ниска маса с плот от неръждаема материя току до отворения ми багажник. Идва още един помощник и ...
-Вади све! Тук на масата!
Не познахте! Аз съм Симеон. От Бургас и от Европейския ви шибан Съюз?
Единият се зае с корите на задните врати. Не може да ги снеме. Гледам сеир, после вадя от багажника и му давам новичкото (турско, но с откъснат етикет) инструментално сандъче.
-Ето ти отвертки, ръкавици!
Не ги ще. Донасят му техни.
..............................................................
Извади се ВСИЧКО! Дискове за ДВД. Има ли записи? Какви? На флашката какво има записано? Тази луканка твоя ли е?
Кутиите на бирите се оглеждат с внимание и подозрение, сякаш са ирански центрофуги за плутон двеста и не знам кой си номер, ставащ за бомби!!

От цялата „операция” имах известна полза. Открих и лъжички за кафе „Три в едно” и бързоварче на 12 волта и четката си за бръснене ( в София напразно се изръсих за нова!) и ножичката, изпаднала от несесера (в чужбина ноктите бързо растат!) и зарядното за „Никона”...
Час!
И!
Половина!
Се занимаваха с колата и багажа ми. Един дългуч (в Сърбия, Хърватия, Словения и Холандия мъжете са много високи!) лейтенант, с дълъг прибор с огледала и подсветка ми разгледа отдолу сантиметър по сантиметър цялата кола...
-Ако намерите – казвам – нещо подозрително: бомби, хашиш, литература против Карла ДелаПонте и Меглена Кунева – колата барабар с газовото и заварения ми картер с нова пробка, е ваша!
.....................
Заприказвах се с офицера. (Полицаите и те са хора.).
-Инструкция, брате. Да не мислиш ,че ни е кеф.
Идва испанска кола. И нея и германската – също под нож!Т.е. под преглед. Зер, в тези коли и български сутеньори и албански мафиоти пътуват. Регстрацията – какво значение има?

8.Въпреки забраната, понеже няма да ми хванете вяра за прегледа, направих скришом една снимка.
И вече карам из „моята” Словения. Като заживея тук нали няма да ме тарашат!?
В самия кър – ни покрив, ни комин наоколо – грамаден супермаркет.
Да се ориентирам в цените.
Австийско свинско – 3 еври. Словенското – сигурно е екологично чисто – четири.
Млякото като у нас. Йогуртите по-скъпи. Кашкавалът като при нас.
Олиото – 2,35 еври.( Иван им казва на центовете на еврото еврейки. Има логика. Поне вокална.)
По-малко „кинезки” и турски стоки.
..........................................
Купувам няколко бутилки словенско вино за армаган. На Цвети – смешна плюшена мишка и кутийки дропс-дропс...
На витрината за хляб едни големи бели самуни ме съблазняват. Питам дали са пресни.
Момичето ми сочи една пейка. Ако сякаш – казва – седни върху този самун за две-три минути. След като станеш, след още две-три ще си бъде същия!
Бре, какъв тест! Словения е това!
Тук ще живея един ден!

9.Търся пак пътя на север към планината. Това са опашките на Алпите. Краньска Гора я знаят всички скиори. А аз съм вече в самия Крань. Не пропускам точено местно пиво и с един стопаджия се оправям по-лесно. По пътя му било до нивата (може би градина?) с хмел, където работел баща му. Хмелът се използва за правене на бира и, който помни, се бере от старци.
„Старци берат хмел” чешки филм от младите години на бащите ви. А”старци” се наричаха между себе си студентите-бригадири.
Стоварвам стопаджията. Успяхме да си побъбрим „за живот”. За войната – не. Това мъниче – Словения - най-неочаквано дало непредвиден отпор на самозабравилите се сръбски вуяци и ония побегнали. (Нали сте виждали коте да се брани от грамаден пес. Грамадните зъби предпочитат да нямат работа с острите нокътчета!).Без да предявят претенции към моята бъдеща држава!

В селата край пътя дворовете оградени с високи живи плетове. Да не влезе никой? Не. Широка пролука с четири заплочени пътечки водят към двата гаража. Останалото трева. Без огради, катинари.
Ще ме вземат ли да живея тук?

10.С моите лъкатушки из „бъдещата родина” не усещам че се е мръкнало. А приближавам австрийската граница. Австрията – утре. А сега да потърся подслон.
Във времето – нито вече за ски, нито още – за гъби и малини, гарантирам че ще има стаи за българин от Бургас.
Питам две дечица с велосипеди. Карай по нас! И ме водят.
Селцето е Льюбели, а Гостилната – „Анкеле”. Съвсем близо до пътя е, но без информация, го подминаваш запросто! А до границата (после се оказа, че такава НЯМА! - никакво селце, керемида... Вие ще знаете.
Типично алпийска природа. Такава е и страноприемницата. Доле ресторантче, вън пейки, маси. Горе жилище за хазяите и няколко стаи за бургазлии. Като разгледах, обаче Книгата за „Похвали и оплаквания” – есть такая книга! – отзиви на посетители от цяла Европа и не само. Ще го имате и български отзив. Пиша го сутринта, когато, не открил кърпи за баня снощи се попих с чаршафите от второто легло..Мивката обаче на най-подходяща височина. Само някой дребосък ще се озори....Той хазяинът, разбрал грешката на жена си, ходи подире ми с хиляди извинения. Няма да пиша оплакване, господине! Само хубави работи. Хвала!
Към четири и половина нещо изтрополи по тенекиения (меден!) покрив и станах да видя крадеца. Един бухал си изтървал „доручака” от високата ела и слязъл да го прибере. А времето е „първи петли” и „Кукуригите петлигат, гресечината мей”, както пеехме на село самосъчинена песничка. Щото тогава нямаше ни Мюзик айдиът, нито Дони без Момчил...
А „гресечината” като „мейнала” над високите черни още по първи петли ели. Красссота! Алпи!
Вземам верния SONY DSC-5 и го пробвам на режим „месечина”. Резултатът по-добър от картината.
Тази симбиоза германци-японци какви продукти прави само: „Fujitsu-Siemens” – лап-топа ми и фотоапарата Сони с Немския Vario Tessar.
Прави и глупости тази комбинация, като решава да се бие с половината свят...преди 70 години.

Закуската – ядене за трима! Ще пия планински чай! Тук това най-пасва.
Кафе – после.

В Кла.
Ген.
Фурт.

[giorgio]

До: Бургас -Клагенфурт.

Симеоне, чета и се чудя, как не те е набарал още някой издател... Ставаш все по-добър! Колкото и мизерно да плащат издателите, все си мисля, че с хонорара ще пообиколиш и извън Европа...

[gtsvg]

До: Бургас -Клагенфурт.

[Симеон]

До: Бургас -Клагенфурт.

Генади - хвала! Приятел в нужда се познава! Сега всички ще видят "Милица" с всичките й зъби! Красавиците не са само в Бургас и Гулянци!...


Modedit Stas: Хайде да не цитираме пост с 18198308389 на брой снимки, че ще ни се развали скрола на мишката!

[cveti]

До: Бургас -Клагенфурт.

Още снимки от Симеон:

Хърватия/Словения. без коментар.









Бъркалка "десятка", хромирана.























































Не минавайте оттук! По-добре през Гърция, Италия...

[Симеон]

До: Бургас -Клагенфурт. 10.

Бургас – този път – Klagenfurt!! 10.

Взех си Довиждане с Драго, моя хазяин, и тръгвам. (Мразя и не употребявам „Сбогом”.Това ще каже, че никога няма да дойда отново тук. Ами ако поискам?! Пак!?)
-Довидженя, Драго. Много беше блага закуската ти-доручак! Дюшекът – екстра! Височината на мивката – Jер на място!
-Приятно!

1.Планинският път е гладък, красиво е наоколо – Алпи, все пак!
До „границата” минаха десетина минути. А граница – защо съм приготвил на таблото зелена карта, лична, паспорт, застраховки, талони…- граница НЯМА!
Имало е. Личи си. Но сега стъклата зацапани, на вратите паяжини. Не се ползва, вижда се. Профучавам и словенската и австрийската бараки. Само националните флагове се сменят.
(Знаете ли как е по югославски знаме? Застава! И Фичата е била знаме.)

Разказва журналист от „Литературная…”:
Като мина известно време след Мюнхен, питам немския колега:
-Кога ще бъдем в Австрия?
-Че ти не видя ли?
-Какво да видя? Нито полиция, нито митничари!?...
-Ами, разделителната линия от бяла стана жълта…

Тук разделителната си беше все в същата боя, но дърветата, камъните, тревата – общоевропейски. Шенгенски.
Като тези в Бачково – Рожен – Момчиловци.
Гладко, гладко. Но шосе с такава стръмнина не бе видело.(Израз на Хайтов). През зимата и нагоре и обратно без сериозни гуми, или вериги (тука май, са забранени!) си оставаш до някоя отбивка и чакаш…да цъфнат налъмите, или дойде „пътна”.

Австрийците, казвали са ми, са французите на германските племена. По-отворени. По-така нашенци. Не съм бил в Oesterreich. Ще видим.

2. Не повече от 40 минути, а ми се стори цяла безкрайност, пътят до покрайнините на Клаген. Сега почва най-мъчното. Не знам къде искам да ходя.
Да кажа Wo kann Маnn Kaffee komplee trinken? Все едно да питаш в Одрин къде продават локум. Сигурно навсякъде.
Ама аз не съм бъхтал толкоз път за „навсякъде”!
Мен ми трябва най-хубавото място, с най-хубавото кафене, с най-хубавата Maetchen, носеща каффявата димяща течност!
Питам за Zentrium. Това поне не ще обяснения. Мъчно го намирам центъра. От вълнение ще да е. Правя непозволени маневри,но е неделя и бюргерите са in seinen Doerfen tzarevitsa und tomaten kopaen und Tscherecshen sammeln...С други думи – това, което правят кореняците-софиянци в събота и неделя на село.

3.С мръсна кола в Клагенфурт не влизам. Разгеле, наблизо прелитам покрай айне Tankstelle - бензиностанция. Пак маневра и се нареждам пети-шести на опашката.
А там! А там нещо, което не си представях.
За четирите места за миене чакат по няколко коли. Миячки наоколо , жени – Gar keiner! – никакви! Само бариера, при която на влизане получаваш „копче”, някъде го пъхаш и – маркучът е твой! След 20 минути и по-дебелият на водната прахова смукачка (как мразя тази думмма!).
А, дойчовци, аз колата си от десет години не съм я мил с тези ръце. Аз с тях чертая и подписвам фактури, чекове, платежни...
А тукашното население сякаш само чака този Sonnentag (събота ли сме, или неделя? Много важно!) че да се отдаде на високоинтелектуалното занятие.
Реших, че Фордът не е толкава мръсен и ще мине за чист. Обаче ми е интересно какво става там, зад шареното кросно на първата бариера. Паркирам встрани от опашката и гледам.

4.Млада двойка, решавам да са бакалаври от тукашния Харвард, понеже са с очила, се трудят сякаш са в Аушвиц.
Измиха я народната си количка (така се превежда VolksWagen) като за сватба. Отпрахосмукаха я! Ама работата е, както видях, наполовина свършена. Очилатата бакалавърка ровичка дълго в багажника и възкликна като Архимед: Gefunden! Еврика!
Приближавам безсрамно да видя „откритието” за което симпатягата - доцент-асистент я целуна по очилата. И мислите си какво?
Кутийка с ...клечки за уши!
Че като ги метнаха краищата на огледалата, кьошетата по таблото...още половин час!
Задоволството беше пълно. Сякаш без всякаква бременност са им се родили близнаци и Общината им е дала гарсониера в „Овча Купел”.
Да ви описвам ли други немци-австрийци? Все същия или близък сорт!
Като решиха че Фолксвагенът е достоен за Райските Порти, го огледаха още веднъж и пуснаха някакви еври, жетони.
Машината им върна Das klein Geld, бариерата отскочи и следващите щастливци заеха местата си при маркучите!
Така и не видях обслужващ персонал.

5. Наблизо имаше Stadtplan, wie bei uns - в Бургас, от който се ориентирах. Че който не знае къде отива, ще иде където не трябва!(Шумерска мъдрост)
Да не се тревожите, че баш в центъра, където се озовах, нацелен по високите кубета на катедралите по-скоро, отколкото хелпа на картата, няма места за паркиране. Има и много.Там - Unten.
Далдисвам под земята и се набутвам между две току що измити лимузини. Вземам нужните „копчета”, чантата с камера-фотоапарати и Hinaus!

6.На централния площад монтират някакви металоконструкции. Да не би да има концерт на Слави?
Има някакъв паметник на историческа личност. Не е важно сега това. От Нета може всичко да узная, но по Нета KAFFE-COMPLEE да пия – не може!

6. Тръгвам по уличките край площада. Снимам красиви къщи черкви, но компютърът ми под шапката непрекъснато рутира:
Къде е най-достойното място, да го пия. Каффето.
Попаднах на широк и още по-дълъг площад. Наполовина зает от маси на кафене „Tiamo”.(Ich liebe Dich . Я тебя люблю – ако не вдянахте.) Повече Генуа, отколкото Клагенфурт.
Но щом всички се тълпят тук – значи това е мястото.
Избирам по-усамотена маса и зачаквам. Решил съм – прежалих 3х3,50= 10,50 = 20,475 лева! за паркинг – да не бързам.

7.И ето задава се...мислите си една „Мисс Свят”? Дръжки!
Мазен Балкантуристки котарак, с излъскана от гладене сатенова жилетка и табличка. Тук Метхените си стоят вкъщи. Не стават сервитьорки.
-Вас мьохтен зи , битте?
-Ихь мьохте герн айн каффее-комплее тринкен!..
-Вас ист дас? Крайно се учудва оберкелнерът...
Не се ли изразих правилно? Възмущавам се и започват да ме гризат лошави мисли:
-Такова едно – с мляко...
-А-а-а, клар! Капучино!
-Как така капучино?
Найн in Gegenteil! шваба безпросветен! Кафе като във фоайето на хотела в Магдебург 1972-ра...Етва каффе, етва мильх, данн заане унд цуккер. На сребърен поднос, колосани салфетки...Ферштеен?
-Господинът(аз) не изглежда толкова стар(мерси!), пък ми-говори за работи от времената на Кайзер Вилхелм...Искам ли капучино, или ще си поседя?
-Давай твойто капучино! Ама да е от най-хубавите!
Пак не разбира. Автоматът им не знае хубаво-лошо!
-Wie immer! (Както обикновено.) и ме доубива.”Лаваца”-та не беше много лоша. Нито по-хубава, нито по-лоша от тази в кварталното ни кафене за 1,35лева.
(0,1794871...евро.)

2300 километра!!да изтъркалям по магистрали и по междуселски пътища! За такова кафе?
(Иде ми на ум вицът на Иван: Друг път толкова път, само за един път! –никой път!Жалко, че е непреводима играта на думи.)

Изгълтвам поизстиналото капучино.
-На „един солук” го изпиваш, бе другарю Тодоров. Ме упрекваха пушещите колеги в следобедната кафе пауза в НХК.

7.Обикалям красивия инак, град и правя хубави, надявам се, снимки. Той, Клаганфуртът не е виновен. Кайзер Вилхелм е умрял твърде рано.
Във витрините в центъра няма нито български обувки, нито сръбски „Кощани”.
Някакви „Гуччи”, „Бос”...по за една пенсия лявата. Дясната – още толкова.
(Върви из Москва бомж с една обувка (стар виц!):
-Что? Потерял?
-Нет, нашел...)
Сравнявам. Магазин за оптика. Телескопи, микроскопи , хем от много по-далеч дошли, от страна, дето и език им ни е много чужд- у нас 150 лева. Тука 1500 ...еври!
-А-а-а, ”Deutschland hergestellt” . Ясно. Друг Qwalitaett.
Същото е с дрехи, прибори, мебели.
Да видя как са с манджата!
(Един грузинец се разхождал из Москва. Да види как живеят руснаците. Москвичи, Жигули...опашки. Кофти живеят руснаците. Я, да видя, как живеят Американците? И отива до американското посолство. Там негър лъска огромен черен Паккард.
-Эй, господин! Сколько стоит этот машина? Негърат си мисли:дай да го изпързалям този мустакат кавказец:
-Четыреста тысяч долларов!!
- Ой, как доррого! премята го и грузинецът – мне тут надо целый месяц вкалывать!..)

8.Пазарът, място за свободна ориентация в цените, изниква от самосебеси, след като с някои усилия си получих колата. Паркирах почти по правилата и влизам. Примерно същите цени.
Спрете да се вайкате на техните заплати! Знаете ли какви данъци плащат! Ако не бяха тези им данъци, щяха като мен: паркирам колата на автомивката , хвърлям баровски ключовете и си чета „Черноморски фар”.
А тези сами си ги мият!
Освен редовните зарзавати, пълно е с техните аспержи, някакъв особено почитан праз, сортирани по едрина 4-5 фракции от най-близкия за немеца картоффельн, непознати листни и кореноплодни неща.
И нещо, за което у нас ще те "издухат" im Moment! Und sofort! от всеки пазар: Сирене, домашен кашкавал, оскубани кокошки...
А бе, вие в Европа ли сте или в Румъния?

9.Още един шпацир (тегел) из хубавите улички и площади и съобразявам как да се измъквам в посока езерото и от там Йесенице, Любляна, Загреб. Че да нощувам на половината път до София.
Край езерото на запад от града Jer по това време журналистка от „Труд” е вземала интервю от Йорг Хайдер. Де да съм знаел.
„Който иска да стигне до извора, трябва да плува срещу течението”, казва дългогодишният им „Сидеров”, губернатор на област Каринтия, където е Клагенфурт. Минал съм покрай. Неволно.
А покрай Йесенице заобикалям нарочно. Не ща да я видя! През 1986 имах подписана командировка до тамошния завод със стан Steckel, какъвто и нашият. А внезапно „трябваше” да замина за Съюза. Това знаете на руския език ми „изяде” не една командировка и в Холандия и в Италия.
-Като ти знаеше много устата, така е! ми казва после приставеното към завода ченге.
На една алпийска поляна постилам мамината шарена черга и отварям кутия "Болярка". Мама, като е седяла на стана сред кросна, нищелки, бърда - дали си е мислила къде ще се развявам с чергата й...

10.Има начин да заобиколя Йесеница. А името й е като на зелената блуза "Smile!"от Сараево.
Една пралня за коли с гумарно отделение ми се стори свободна и спрях да ми отрегулират гумите.
На магистралата при 160 км/час започва една вибрация. Не са балансирани колелетата
При 170 изчезва отново. Ама де да знам дали при 220 :-)) няма да се появи пак.
За 30 куни съм готов да полетя във всякаква канавка, защото нямам вибрации...

11.На следващата LPG колонка имаше да чакат няколко коли, понеже цистерна зареждаше. Накрая идва момчето –оператор на течния маркуч и пита колко?
-До врх! А на баджа му пише: Тодоров. Показвам му паспорта си и питам като как тъй българин работи в Хърватия. И той като мен Тодоров. Защото тук всичко завършва на –ич. Събират се и от другите коли да констатират чудото.
-Може някакви прадядовци да сме имали общи, търси обяснение Драган.
-Ами! Аз идвах в тези земи преди трийсетина години в командировка...
Под дружния смях на шофьорите плащам и го оставям в неведение. Роднина, все пак...
Какъв бой можех да отнеса, ако баща му беше наблизо...

12. На магистралата, за да няма повече фалове, си повтарям: нямам никаква работа с десни завои. До Ниш. Само „Левый! Левый! Левый!” (Маяковски). Решавам да нощувам в Сремска Митровица, че е близо (80 км.) до село Драгине, което ми препоръча да посетя хазяйката от Сръбска Крайна. Количеството на одморищата е същото, но тези са от другата страна на пътя и проверявам спазена ли е симетрията.
Отбивам в ниските полета край Сава и влизам в града.
Спи ми се.

[Nik Nikolov]

До: Бургас -Клагенфурт.

[Nik Nikolov]

До: Бургас -Клагенфурт.

[Симеон]

До: Бургас -Клагенфурт.12.

Бургас –Клагенфурт 12.(край!)

Един сърбин от тези които „ти режат гумите и те псуват, дека нашата влада е гласала за Косово”, като видя че правя някакви ненужни обиколки край града ме пита какво търся.
-Хотел. Или нещо за спаванье.
-Вози по мене.

1.След десетина минути Фичата му спря отпред и онзи ми сочи бялата Куча отляво.
-Овде jе! Хотел „Сирмиум”. Не го оставям да избяга и му давам предпоследната „Болярка”.
На паркинга едва се вмествам в едно оградено с червена лента място. Многото коли били заради сватбения ден – събота. Колите украсени с бели панделки и задължителното в случая знаме на Сърбия.
Цяла нощ продължи тупурдията во ресторана, а сутринта бяха останали само две бели коли. Сватбарските.

2.Този път ваната имаше тапа. Обикновена, гумена. Напълвам коритото да се одморя, ама моят сапун не ще да се пени ваопште.(Както и в Алпите с мека вода не се разпени „Colgate” ми, защото е паста за зъби!! Не е „Каро”!) Посягам към хотелския им шампоан, а на него пише че е специален за твърдата им вода. Дали не трябва да сипя и малко Калгон? Потопих без жал последната кутия бира в мивката да добие 10-13 градуса и едва тогава видях края на чучура – целият бял от варовик. Като в Плитвице туфите...
Прехвърлях снимки, зяпах тенис по ДСФ и дъвках една петала „Смядовска”.
Затова сутринта въобще не усечах глад, а помийното джезвяно кафе оставих недопито.
Такова кафе, ако е майсторски сварено, пред мен, в горещ пясък, или пък в горещи стъклени топчета та да не полепват по дъното, че кипнато тройно без да прелива, со парче шекер може и да стане хубаво. Но сварено в тенджера и налято след нам колко сата в моята чаша? – да си го пият.
Пенсионер с някое-друго евро в джоба става придирчив...

3.Във фоайето виждам и снимам с апарата три стари каменни колони. Трети век Преди Христа: SIRMIUM MARCUS ULPIUM RATIARIUS.
И тук е имало топли извори, а ромеите си падат по СПА центрове... Разпитвам човека (дали не беше човечка?) на рецепцията за пътя към село Драгинье. Хазяйката сръбкиня от Тушилович, Даница, ми го похвали с хубавата си архитектура. Нищо че почти само цигани живеели там. Чудят ми се на акъла какво ще диря там.
Аз съм посъветван от Даница и ще ида! Ще успея и за Ниш и за София до довечера.

4.Минавам през град Шабац през равни широки полета. Хубави добиви ще има таази година. Нивите им, обаче, раздробени.Колективизация в Сърбия не е имало. Големи трактори – също. Ситни-малки тракторчета с ремарке е задължителният атрибут во свакоя српска куча.
Както завиждах на прибрания боклук в планините, толкова бях изненадан от шосето между две села с изцяло запълнена с боклуци в лява канавка...
В центъра на Шабац спрях до им видя пазара. Такъв ще е бил Сливенският в картините на Мърквичка...Помните ли какво е паланза? Едно блюдо с кантартопузи, ченгел за окаване...Никаква друга теглилка! Да не питате за електронна. Нямаше.
И това на някакви 300 километра от Ниш, където пък, на главната улица чейндж-бюрото беше ...без човек. Пъхаш динари – добиеш еври, долари...
Но Балкани са това. Има и Тако и Овако!

5.На километъ-два преди Градинье ме спряха, след 3200 километра, първите полицаи. Връчвам и документите. Искат да си приказваме. На единия чича му бил бугарин от бела Паланка.
Проверката е рутинна. В Драгине данас е панаир и е голямо струпване на коли и талиги.
Само след половин километър пак ме спират. Не щат документи, а отиват направо към страничното ми стъкло да четат маршрута ми и гледат картата.
-Колегите ни позвъниха да те „разгледаме”. Интересантно. Никаков проблем.
-Приятно, вози.
Аз, обаче се интересувам за красотите на селото. И ги учудвам окончателно. Село като село, че и циганско отгоре!
-Ама чекай! Да не сакаш да одиш на манастира! Друга послова! (работа). На 5-6 километра вдясно. Селото не ти требе!

6.Манастирът Каона наистина си струваше. И тракторът с интересен багажник-кафез, в който караха нататък агнета за курбан...
Първо от паркинга се вижда малък съвсем пресен манастир! Като макетче! Сестрата горе в истинския ми обяснява, че патриаршията никад няма да го освети това мутренско градженье. Сатанинска работа, казва.
Точно като влизах през портите на истинския манастир, забиха камбани. И аз, еретика-атеист се заслушвам. А камерата ги записва. Заедно с крякането на няколко юрдечки край живописното езерце с шадраван.
На пангара, където продават свещи, надпис:
„Тука се кади тамян. Не се пуши тютюн!...”
Наоколо още езера и подстригани поляни. Хубава дъбова гора. Поповете докога ли ще удържат на напора за „заменки” и да стане и тук едно Банско или Слънчев Бряг...

7. Провирам се през досадния панаир и сам спирам при полицаите да питам за пряк път към Београд. Има такъв. Правя завой надясно и на малък селски площад питам пак лево или десно ми треба.
Обясняват ми две интелигентни (с очила?) жени и молят да ги взема.
Улазят и, тази която сяда до мен хвърля картата ми отзад:
-Сад не ни требе. Я сум жива карта. Говоряща.
Библиотекарки от квартал на Белград. Цял час много интересен и познавателен разговор. Аз на български – те на сръбски. Така се уговорихме.
Че и всичко си разбирахме. Ама когато трима носят очила, как да не се разбират...

(Като ученик на екскурзия в първа класа в коридора, прав във вагончето за Юндола, където влязох понеже във втора нямаше места, кондукторката ме спипа:
-А говорим за култура. Очила носим...
-Очила нося. Не отказвам. Ама за култура не съм говорил! Тя пак своето:
-Говорим за култура...очила...
Възрастен мъж, учител от Банско (с очила!) я прогони да ме остави на мира...
А то – „за култура говорим...”)

Библиотекарките слязоха и ме упътиха как да се кача на главниот пут. (Саобрачай). Ходеше ми се в центъра да направя един тегел в Дедине.
-Мислиш, ще те пуснат там? Там само „богове” живеят! Президенти, Тито, Милошевич, земунски мутри...

8.А Кале Мегдан съм го гледал преди точно...60 години. Отивахме на лагер в Чехословакия и спряхме за два часа. Едва ли се е променил силно.
(Като питали пазача на палеонтологичен музей на колко години е онзи мамут, отговарял:
-На три милиона и седем!
-Толкова точно?
-Ами, като постъпих на работа тук преди седем, ми казаха че е на три милиона...)

И още виц, който разказах без превод и с извинения на сръбските библиотекарки:
В автобус с чехски туристи сръбският гид се хвали-обяснява:
-Минаваме по улица Маршала Тита!
Едно ситно човече-швейк от братската република Ческа репликира:
-Маме то в Празе! (И ние го имаме в Прага)
-Сад видите Сръбскиот Парламент...
-Маме то в Празе...
-А това е мостът над Сава.
-Маме то в Празе!
Отиват на Кале Мегдан:
-Тука со тие орудия сме се бранили от туркама...
-Маме то в Празе!! , а сърбинат се каздисал:
-Мате курец в Празе! Овде су само муди! И посочил купчината гюллета.

Тия орудия и техните снаряди съм ги барал преди...казах вече.. години.

9.Не бяха повече от три захода и съм на магистралата.
Когото и да питаш, любезно-прелюбезно ти обясняват. Стига да знаят.
В Клагенфурт болшинството запитани сконфузено (селяни!) се извиняваха:
- Не сме от тука. Също, предполагам, и като клагенфуртчани, наводнили околните села за Wocheende.

10. Сега до Ниш -Левый! Левый! В смисъл – лявата лента за Фордове с балансирани за 30 куни гуми. Никой и не помисля да ме изпреварва.
Цестинете пак станаха путарини. Плащаш –бегаш!
Крайпътните одморища съм ги инспектирал от другата страна. Не може да са различни отсам.
Все пак „уважавам”огромен крайпътен „Roadstar”.
Какво ли няма вътре? Пипам си джоба с останали изилишни еври, динари. Зяпам витрини и рафтове. Какво да си взема за пиене-ядене? Всичко тук ми е достъпно. И няма да ми се отрази катастрофално на пътния бюджет.
И тогава разбрах безкрайната скръб на Сорос, Абрамович...Божков.
Можеш всичко да си купиш, пък не ти се яде!
А аз ще си насиля.
Тръгвам към витрината с плодови торти. Покрити сдебел слой малини, боровинки, череши, вишни-и-и...
А келнерът ми казва да седна и бута къммасата ми витрината-количка.
-Ай сад, речи ща сакаш?
Соча малиновата.
-Ей такава парченце? Показва виртуално сърбинът.
-Не. Овакова! и правя удвоена порция.
Отиде си со се в кухнята. Там йошт я рязаха, поливаха и я имам на масата. С колосани бели салфетки, блестяща лъжичка, три вида шекер и чаша „Зегафредо”! Дуго! (дълго кафе).
Ония шваби от Клагенфуртския „Ти амо”- ряпа да ядат! Така с корите!

Че аз пия ли „Зегафредо” без вестник „Политика”. Да ме е видял някой! Ставам и тръгвам към щанда, а оня ме следи:
-Ща сакаш? Лист? Донеси че го! Седи си...
Нямам представа за процента на бакшиша у Сръбско, но поклона, с който прибра парете показа, че не съм го оскърбил...

Хубав край! Хубави хора!...

11.Последен толпункт и нататък Мондеото си знае пътя към центъра на Ниш. Чудя им се на акъла на софиянци: Ниш им е на три пресечки път, а много от тях не са ходили. Зорът е да излезеш, мисля си , от града. А това, убедих се не е лесно и безопасно.
След „Метро” завих надясно по околовръстното и грохнах в първия дълбок хендек.
-Добре дошъл вкъщи, пътнико. Кагато залезът смирено гасне...
Амортисьорите издържаха, но картерът тресна в асфалта...Стрелката не показва липса на налягане и продължавам към „Лагера”. По танкодрума „Н.В.Борис I”.

12.Пренощувам и изкъпан, избръснат на следния ден по-късничко, че не обичам участта на столичани да идват към Бургас срещу слънцето и вечер, изкъпани в морето – пак срещу вечерното вече, слънце да се взират в платното...
Наивитетът ми сработи и този път и реших вместо по Цариградско шосе, с неговите катастрофи и преасфалтирвания (ако е лош асфалтът, Борисов не им плаща. Те го правят лошо - той не им плаща. И асфалт няма)
Затова избирам като европеец южното околовръстно. Тангенчиале, както ме упътваха в Неапол.
Провинциалистите да питат, а софиянци знаят и се подсмиват, на какво съм се натресъл!!!

Един час по-рано, един по-късно – все ще съм в Бургас!
По-късно ще е.
Разбирам защо колегите от София все джипове карат.

!3.След глезотиите в одморищата на Сърбия, Хърватия и Словения не искам нашенско освен в „Хепи и грилл”. Там е гарантирано луксозно.
Спирам в първото край Пловдив и още от вратата нещо не ми хареса. „Мис Световете” на които се е възхитил американецът са наедрели, натежали. Няма го финесът им от миналата година.
Поне тоалетните им са хубави. Пробвам срещу 25 стотинки – 0,127 евро. Пари за пикаене не ми поискаха никъде. И тези с още с пътна карта, нито другите, вече вътрешни!
Луксът струва пари, викам си и отброявам стотинките.
На вратата и вътре на огледалото на български и английски такава любезност: „Не можем да чистим след всеки от вас. Оставяйте така, както сте заварили! Thanks for understanding!”
Коментар?
Защо не си останах в Словения?

14.Не спрях чак до следващото „Хепи” преди Нова Загора. Тук вече замирисва на море.До Бургас има-няма 140 и обслужващите „Мис Светки” съвсем друг сой! Гледайте снимките!
Насрещните коли ми пресвяткат, но на последните 200 километра съм решил да изнервя всички КАТаджии, дебнещи с новите кочани. Спазвам Правилата за Движение по Пътищата на Република България като германец!
Да видим кой кого!

15.”На гара Дъбово винаги се сменя влакът за Русе..” Така започва един хубав разказ на Дончо Цончев. Така си повтаря героят му от Кърджали до Дъбово. И там слиза, горд че не е проспал важната гара. Ходи назад-напред по перона. Чака своя влак за ..Русе.
Обходчика го забелязва и пита защо нервничи?
-А-а-а! Чакам си влака за Русе.
-Че той нали преди половин час замина!
-Как тъй? Нали на Дъбово влакът винаги се сменя?..
Дончо, като стана депутат, поизкуфя малко. Но тогава пишеше много хубави неща.

16.Аз, колчем приближа Сливен на 26-ти юни, в понеделник, следобед, знам:
Спирам винаги на сливенския пазар. Да купя череши,ягоди, краставици, домати. Че са по-хубави от бургаските.
Казвам в първото капанче на жената зад скарата с кебапчета:
-Обзалагам се, че имате тоалетна.
-Губите баса, -отговаря.
И аз, дето претендирам да разбирам от хумор, се замислих. Кво ми каза тая?
Виж я ти, нея!

Какъв край! Какви хора!

17.По светло още паркирам пред блок 65.Лазур, Бургас, България.
Гледам по вратите на входовете няма нови некролози. Добре.
(Сега и ако и джипката ни чака...спомням си стария виц за парашутистите...)
Но в банята има и топла и студена вода. Моята хавлия.
В хладилника купа с таратор!

Какво друго му трябва на човек!?

-Настроение. Останалото е въпрос на пари...




Край! Завърших! Поомръзнах ви, но трябваше да споделя всичко видяно.
Най-вече да съблазня и други от вас да идат.

Хайде:
Предните - 2,4. Задните - 2,2!
Ръцете на волана на „два без десет”.
Дясната маратонка на педала.
Га-а-а-з!

J))

[pe4en]

До: Бургас -Клагенфурт.

Има много човешко ..у това що си написал.
"ХВАЛА ПУНО"! СВиджа ми се веома , све то що си нам пружио!!
Па да ти кажем - Човече, ти тако добро причаш!

Докосна ми сърцето ..
Да, много мъдрост има между редовете ти.
Благодаря ти,Симеоне!

[Симеон]

До: Бургас -Клагенфурт.

Има много човешко ..у това що си написал.
"ХВАЛА ПУНО"! СВиджа ми се веома , све то що си нам пружио!!
Па да ти кажем - Човече, ти тако добро причаш!

Докосна ми сърцето ..
Да, много мъдрост има между редовете ти.
Благодаря ти,Симеоне!

Ех, да сам могао тако льепо да причам српски, као ти...

[Зоран]

До: Бургас -Клагенфурт.

Можеш Ти, чичо Симеоне, и лепо, и лијепо, и љепо да причаш и српски, и hrvatski, и bosanski, и херцеговачки, и црнски, и gorski...а сигурен съм че и с македонски ще се справиш ;-))).
Благодая Ти за повече од разкошен пътепис.

Браво ! Браво ! Брависимо !