Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Пътуване до Украйна

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Пътуване до Украйна

    На 30.04.08 започна нашето семейно пътуване за Украйна – първоначално като участници в експедицията до „Другата България” в Бесарабия, след което трябваше да продължи самостоятелно в тази близка за нас държава.
    Маршрута ни започна от Гулянци /община на дунавския бряг/, северно от Плевен до Балчик, където Димо /Кро/ ни очакваше. Беше ми дал координатите на къщата си от неговия ЖПС и се предполагаше да няма проблеми при намирането му.Фотографийте са направени по пътя Гулянци - Балчик на различни места от Северна България










    По неговите координати спряхме с Еспейса точно пред вратата му! Последва един хубав следобед с разходки и почивка на морския бряг, докато Димо си приготвяше мотоциклета /БМВ/, валутата и документите. Над вечер се посмрачи и преваля, но за кратко, но това обещаваше да ни върви по вода!

























    Подготвяше се първата за сезона голяма международна регата и водолазите изпълняваха своите задължения по поставяне на някакви подводни котви в залива. По-късно единият позира пред фотообектива...



    На всякъде около пристаните лекичко се суетяха собствениците на хубавите яхти, някои от които истински бижута!













    Разбира се не можехме да не обърнем внимание на двореца в Балчик - целият в скелета и ремонти но все пак красотата си е красота и си заслужаваше дългата разходка по брега, където сновяха туристи най-вече от северната ни съседка!
















    Не усетихме как умората от 350 км пътуване до Балчик отмина и спомен не остана от нея ! Спокойствие, море и много, много мирис на море!







    Нощта спахме чудесно упоени от морския въздух! Починахме си много добре преди сутрешното заминаване.
    На следващия ден потеглихме рано към Варна, където се събрахме цялата експедиционна група – запознанства, кафе и … път! Това са снимки от пътя ни до Дуранкулак










    Вече сме в румънска Северна Добруджа. Колегите с джиповете като видяха жълтото поле с рапица веднага нагазиха за фотографии!








    Типични изгледи от Северна Добруджа



    Тук вече сме по пътя за Тулча, от където щяхме да се отклоним за Браила и фериботното преминаване на Дунава



    А това е казашко село, където спряхме за почивка. Горби и неговата съпруга имаха познати и роднини там – те се видяха – ние починахме и естествено си направихме снимки!



    И така продължихме към Браила, Дунав и фериботите… Обърнете внимание на десния долен ъгъл на снимката – до предното стъкло – има една бетонна канавка и отпред мантинела. Това е много важно!!! За него ще стане на въпрос при завръщането ни от Украйна в последваща част от пътеписа.



    Наближавахме Браила и фериботите – усетих го по километрите и разлива на реката до дигата на пътя





    И така стигнахме до фериботите. Въобще не сме чакали – работят минимум 4 машини – по 2 във всяка посока и винаги на всеки бряг има товарещ се с коли и хора ферибот. След подреждането на автомобилите настъпи разслабване, почивка, фотографии, разходки по палубата и… горещо кафе за шофьорите от нашия термос!




















    Продължихме пътя до Галац. Беше топло и през отворения прозорец на колата бързо щракнах един фонтан , който ми „хвана” окото. Бяха го забелязали и другите колеги…




    В Галац окончателно разбрах достойнствата на румънската карта за Гармин! Нещата с пътуването през деня в големите румънски градове са малко особени… Първо големите градове са големи.. Второ - кръстовищата и кръговите движения са като правило много сложни и обширни – не кръстовища , а звезди… Трето - по повечето от тях има и трамваи… Четвърто - потокът от автомобили е толкова голям , че колите буквално се движат на 1 боя разстояние … И последното е , че поради всичките тези особености червеното на светофарите е по 1 мин и 30 сек, а може и повече… Един колега на червен светофар си изтегли пари от съседния банкомат и тръгна на зелено!!! Това на няколко пъти направи така , че в пороя от коли и чакане по кръстовищата , нашата колона се разделяше и след време с изчакване се събираше… Но в Галац колоната се разкъса точно пред мен и на такова място, че даже и не забелязах в коя посока и по коя улица тръгнаха отпред ! С ЖПСа поведох колоната и след 15 мин!!! се съединихме благополучно! Без Нувито ми загубването беше сигурно!

    Минахме като на шега румънската граница и опряхме в молдовската /което си беше жива пародия!/, а защо ще Ви разкажа… Първо чакахме, после плащахме нещо за това , че дезинфекцираха колите, платихме и винетки. Пожелаха ни добър път през Молдавия и когато излязохме от боксовете и потеглихме след плавен десен завой … опряхме в изходната граница на Молдавия със същите процедури! 500 м разстояние!!! И така навлязохме в украинска територия. По- късно разбрах за водещи се преговори това триъгълниче земя Молдова да предаде на Украйна, а тя да им даде удобен излаз на удобно място на Дунав – за пристанище! Те нямат такова! Което ще ги направи и морска държава – там Дунав е голям – широк и дълбок и влизат и морски съдове!
    На украинската граница е забранено снимането, но успях да щракна няколко снимки, като в далечината забелязахме нашите посрещачи – в носии – чакащи от часове…






    И понеже колегите достатъчно добре са отразили цялото ни пребиваване в Бесарабия, то аз ще прескоча тази тема за да не се повтаря снимковият материал. Във втората част на пътеписа ще опиша заминаването ни за Одеса- вече самостоятелно – извън експедицията към града, в който с жена ми сме учили 81-87 г в медиц. Университет, били сме в една група, имаме роднини там и се предполагаше , че познаваме града добре… Но той толкова се бе променил, както и животът на украинците, че доста трудно се адаптирахме и разпознахме нещата , които искахме отново да видим… Но това във втората част..





  • #2
    До: Пътуване до Украйна - І част

    Чакаме с нетърпение
    ИСКАМ БЪЛГАРИЯ ЧИСТА!

    Коментар


    • #3
      До: Пътуване до Украйна - І част

      Стахотни снимки! Чувствам се все едно, че и аз съм бил там .
      Благодаря!

      Коментар


      • #4
        До: Пътуване до Украйна - І част

        Първоначално публикуван от gtsvg Преглед на мнение
        Но в Галац колоната се разкъса точно пред мен и на такова място, че даже и не забелязах в коя посока и по коя улица тръгнаха отпред ! С ЖПСа поведох колоната и след 15 мин!!! се съединихме благополучно! Без Нувито ми загубването беше сигурно!
        Точно за това при такова пътуване наличието на радиостанция е по-важно от GPS-а . И пак за това е важно и при недостиг на такива да са оборудвани поне първите и последните коли. Нямаше никаква опасност да се загубим. Машините зад теб във всеки един момент, въпреки липсата на видимост, знаехме точно на къде карат другите, къде завиват и покрай какво минават. При първи знак, че се отклоняваш от пътя щяхме да ти сигнализираме.Замислях се и да те изпреваря и водя, но с този ужасен трафик нямаше да е лесно, пък и можеше да възприемеш грешно левия мигач, да се престроиш пред мен и да се зачукаме в някоя лента за ляв завой, пък от друга страна знаех, че те се движат все по главния път и на единствения съмнителен завой, който направиха на едно Т-образно кръстовище е пак горе долу ясно на къде да се кара, така че изчаквах да се намеся само при грешен мигач. Предната част на колоната за това и не ни изчака веднага след светофара, защото знаеха, че ги следваме, а така или иначе се разкъсвахме на почти всеки светофар.

        Това го казвам като полезна за всички информация. Радиостанциите са много важно за движението на голяма колона нещо. При това истински радиостанции, а не уокитокита. Защото например при това разкъсване в голям град, имах връзка с радиостанцията на Явор в откъсналата се част, а той трябваше да препредава на Горби, който водеше колоната, но ползваше уокитоки. С него се чувахме само когато бяхме по-компактно събрани. Важни изводи!
        Последно редактирано от Тодор (Zaarin); 23-05-08, 15:39.
        Грамотността е прозорец към интелекта, ако човек не може да усвои дори майчиния си език, то потенциала му за нещо повече е под въпрос.

        Коментар


        • #5
          До: Пътуване до Украйна - І част

          Да добавя и защо казвам, че е по-важна от GPS-а. В случая просто си извадил късмет, че GPS-а те е водил по същия маршрут. Като минимум устройството има два начина за избиране на маршрут - "най-бърз" и "най-къс". Обикновено те не съвпадат. Отделно човекът, който води може да си знае собствен път за минаване или да се ръководи от табелите, които не е задължително да са съобразени с какъвто и да е оптимален път(за пример ще дам табелата за София при Стара Загора, която те праща по подбалканския, докато правилно настроен GPS ще те заведе на магистралата). Няма да казвам и следващите дни колко пъти из Украйна се чу по радоистанциите "Защо направо?! Моя GPS казва на дясно!", което става от различните модели, които са и с различни карти и настройки. Не, GPS-а определено не става за каране в група, той е предимно за водача и за солови изпълнения, освен ако преди тръгването не се направи изричен трак, който да бъде качен на всички еднотипни GPS-и... и пак има възможност за грешки при непредвидено отклонение.
          Грамотността е прозорец към интелекта, ако човек не може да усвои дори майчиния си език, то потенциала му за нещо повече е под въпрос.

          Коментар


          • #6
            До: Пътуване до Украйна - І част

            В случая мислих бързо и приех риска/а нямах и др. избор, освен да спра някъде.../ да водя по картата. Тяхната знаех , че е перфектна и прецених на момента , че разстоянието до границата е кратко, пътят един и все едно ще се срещнем някъде... само ме притесняваше евентуалното поведение на колегите зад мен, а също и нескончаемия Галац! Много голям се оказа...
            В момента подготвям втората същинска част за Одеса, която не можахте да видите и обещавам , че няма да има нищо общо с първата по обем, качество и материал... много отговорна работа е тая - да пишеш за Одеса... По принцип са го правили само Велики хора!!! За това ми е притеснено и ще работя тая вечер до много късно...

            Коментар


            • #7
              До: Пътуване до Украйна - І част

              Яяяя,и едно готино Софийско (до колкото виждам) RX-че се мярка там
              Собственика му да си признава кой е
              Renault Scenic RX4 2.0 16V 140hp

              Коментар


              • #8
                До: Пътуване до Украйна - І част

                Братче, чудесен си!!!!
                Давай с продължението, чакам с нетърпение....

                Коментар


                • #9
                  До: Пътуване до Украйна - І част

                  Първоначално публикуван от gtsvg Преглед на мнение
                  В случая мислих бързо и приех риска/а нямах и др. избор, освен да спра някъде.../ да водя по картата. Тяхната знаех , че е перфектна и прецених на момента , че разстоянието до границата е кратко, пътят един и все едно ще се срещнем някъде... само ме притесняваше евентуалното поведение на колегите зад мен, а също и нескончаемия Галац! Много голям се оказа...
                  В момента подготвям втората същинска част за Одеса, която не можахте да видите и обещавам , че няма да има нищо общо с първата по обем, качество и материал... много отговорна работа е тая - да пишеш за Одеса... По принцип са го правили само Велики хора!!! За това ми е притеснено и ще работя тая вечер до много късно...
                  Именно. С радиостанцията се избягва поемането на рискове, притесненията и мисленето . Знаехме, че трябва да минем еди колко си светофара направо и при хотел "Галац" да завием на ляво, след което те ще ни чакат. Гледах на къде караш и при опит за отклонение щях да присветвам и свиря с клаксона, давайки мигач в правилната посока.

                  Накратко просто искам да кажа на всички, които четат: Никога не тръгвайте на експедиции без радиостанции.

                  Първоначално публикуван от Bobkata Преглед на мнение
                  Яяяя,и едно готино Софийско (до колкото виждам) RX-че се мярка там
                  Собственика му да си признава кой е
                  Еми, признал съм си вече . Темата за експедицията не си ли чел?
                  Грамотността е прозорец към интелекта, ако човек не може да усвои дори майчиния си език, то потенциала му за нещо повече е под въпрос.

                  Коментар


                  • #10
                    До: Пътуване до Украйна - І част

                    Хвана ме,прочетох я след тази но беше късно да коригирам мнението си
                    И двете теми ги разгледах и много ми харесаха.
                    Renault Scenic RX4 2.0 16V 140hp

                    Коментар


                    • #11
                      Пътуване до Украйна - ІІ част/1/

                      В тази 2 част малко ще пътуваме и много ще се разхождаме! Мен ме заболяха краката тогава –в Одеса – за 3 дни с жена ми извървяхме с фотоапарата над 40 км пеш! Когато тръгнахме от Измаил го искахме истински това преживяване ! Но какво точно бе това влечение е трудно да се обясни … Искахме да видим ли, да усетим ли, реалната визуализация да ни помогне да се сетим ли?! Не говорихме по тази тема. Май имаше адреналин и кураж да се пробваме … да потърсим нещо може би …
                      И така ние потеглихме от Измаил за Одеса !


                      Ние знаехме къде отиваме, но не го бяхме виждали 21 години! Но на Вас ще поразкажа много накратко за този град от спомените , които имам от студентските години… за мен те са по-важни от това – да взема географски и исторически справочници и на 2 на 3 да препиша нещо…
                      И така цялата работа с Одеса е започнала някъде след 1812г.. След разгрома на френската империя Русия е имала един винаги сигурен враг. До толкова сигурен, че на всеки 2-3 до 10 г е водила постоянни войни с него! Турция! Тогава понятия като Румъния не са съществували и турската империя опирала до руската някъде в делтите на Дунав и Днестър. По това време не е имало сателитна навигация и съвременна картография, та не се е знаело много добре къде са тия граници… По една много проста причина… считало се до тогава, че на периферията на една империя не може да има развито градостроене, понеже постоянно щяло да бъде под угроза от нападения. По такъв начин тази зона , която била периферия и на Русия и на Турция била крайно неразвита! Никакви градове, селца изключително рядко… Селско стопанство никакво – то щяло да служи за обоз на имперските армии – считайте ограбване, избиване, опожаряване… Но ,видите ли, много бързо започнали да се развиват военните сили и науки – артилерия, военни кораби, големи конни армии с нов похват, развитие на тиловата наука за обезпечаване на армията… Това пряко довело до факта, че вече не се получавали гранични войскови сблъсъци, а войските при нападение започнали да навлизат много дълбоко в тила на врага и да заплашват доста силно устоите на самите империи!!! Това било разбрано от двама велики хора в Русия – Императрица Екатерина и нейния приятел, любовник, пръв съветник и де факто ръководител на империята – Великия Княз Потьомкин!







                      За да се защитят надлежно от Турция, те решили да използват забравения вече гръцки похват – КОЛОНИЗАЦИЯТА! Взели правилното решение на цялото черноморско крайбрежие да изградят Нова Русия - Новоросийска Губерния – мощна военна, административна и икономическа единица на руската империя, способна чрез своите сили самостоятелно да възпира врага от юг! Заповедта била да се изградят Новоросийск, Херсон, Николаев и Одеса! И понеже искали срокове и качество, то преценили , че първия организатор на тази работа трябва да бъде граф Воронцов, който бил командирован за делото… Специално за Одеса бил привлечен за негов наместник небезизвестния граф де Ришельо – външен министър на Наполеон, който обаче, като неговите предшественици роднини, много обичал да се движи по „вълната” и като видял , че Наполеон губи взел да „снася” на руския двор, а по – късно като се разбрало – избягал. Но имал голям организаторски талант, култура и настройка да строи по френски образец новата цивилизация. Да , ама Императрицата и Великия Княз много държали всичко построено в тези нови полиси да е като френското, даже по-хубаво, но с привкус на Византия, с което подчертавали своята принадлежност към православието и за това барокото станало с източно-византийски мотиви /впрочем така било навсякъде в Русия /…
                      За целта граф Воронцов и граф де Ришельо хванали много кадърния архитект по това време Йосиф Дерибас, който буквално на голата поляна по предварително изградена от него карта и одобрена от Висшечайшите, започнал да гради града… Обаче имало едно голямо НО… Нямало строителен материал в равната крайморска степ!
                      Пак на архитекта мозъкът родил идеята да направят штолни – забои – шахти под земята и да режат от варовиковите плочи под повърхността големи варовикови блокове и да строят – като газобетонните блокчета днес!!! Така се появили и знаменитите одески катакомби – с десетки, а може и стотици километри на различни нива под града, които и до днес не са изучени достатъчно…











                      По пътя към града реших да се отклоня от основното шосе, да завия през Белгород-Днестровск и огромния лиман там, опиращ в морето и да се насладя на красотите от спомените ни…
                      Речено-сторено, да, ама не! Ресата ,по която някога минаваше пътя и жп линята, сега бе толкова голяма, толкова изкуствено разширена по площ, че новобогаташите от Одеса сега там са построили и продължават да строят вилни зони. Така строят, че от пътя едва зърнах морето – това са единствените възможни снимки









                      След 260 км преход стигнахме до града на нашите спомени, бяхме посрещнати от нашите роднини, починахме, наспахме се и …. тръгнахме пешком / на руски е много смешно!!! - поехали пешком!/ Къде-къде, веднага в центъра на Дерибасовска!!!





                      От където и ще тръгва всеки наш маршрут и ще се връща там! Снимките ще са много, коментарите малко… Кадрите ще говорят сами за себе си… Имайте в предвид , че просто ходихме по уж познатите улици, които буквално са преобразени! И снимах, снимах и снимах…



                      Разходки по улиците
                      Обърнете внимание на ширината на улиците, на тротуарите, на архитектурата - те са от времето на Йосиф Дерибас... /Що нашите не се научат от него и от Бачо Киро как се правят нещата?!... просто въпрос.../








                      Тук да вметна, че такива ремонти са направили и продължават да правят на улиците с трамвай, че същите въобще не се чуват като вървят! Изкопите под релсите са 3 м - пясък, дребни камъни, пясък, кучукови плочи, върху тях още нещо и релсите...





















































































































                      Има и такива интересни места за нощуване и хапване... ама не за всеки... Специално този с ливреята го чаках 10 мин за снимка - криеше се!!!











































                      А на това място в този парк продават книги, дискове с музика и филми, игри и софтуер, списания ...




























                      Тук може да направите сметка в бг левове - 1лв е прибл. равен на 4 гривни


























                      А това е мобилен бар! На 3 ден го видях на друга улица








                      А сега - внимание! Това е бившия ресторант на 3 етажа с 3 зали - Киев - на времето беше много луксозен ! Там ни беше сватбата с жена ми!!! Сега го дават под аренда и чака нов стопанини!...





                      А това със сините стъкла ще го видим и от вътре!











































                      Дървото е огромно -метално - клони, листенца и врабченца - всичко!...











                      А сега ще влезнем в знаменития "Пассаж" - в центъра на Одеса от където почва Дерибасовска към морето...











                      Това е пред входа на Пасажа - на ляво е улицата към прочутия одески "Привоз" - пазар, на дясно- към медицинския институт, направокъм университета, надолу от десния ъгъл е Дерибасовска... След този ъгъл има друг вход на Пасаж-а - ще надникнем и в него. ОТ горе над него има и хотел - там с моите родители през далечната 1981г учих за изпитите си за постъпване в мед. университет..







                      Продължавам в раздел 2 на част ІІ, че нямам право на повече от 100 материала в 1 блок!...

                      Коментар


                      • #12
                        До: Пътуване до Украйна - ІІ част/1/

                        Прекрасни снимки, всичко изглежда като в България. Като ги гледах за момент сякаш се бях телепортирал обратно в къщи.

                        Коментар


                        • #13
                          Пътуване до Украйна - ІІ част/2/









                          А това сигурно се сещате какво е и кой е ...

















                          В тази беседка всеки следобед оркестри свирят музика - от операта, от филхармонията, духови... нататък мисля , че ще го видите пак..


































                          А тук през 1 ден , още не ориентирани хапнахме пици в присъствието на ...бял роял!...









                          Пок качество бяха много съществени !!!







                          И след като хапнахме - да продължим напред















                          Вече се показа морската гара, но тя още е далече и не и е дошло времето...





                          И паметника на Императрица Екатерина и Великия Княз Потьомкин!



















                          В тази къща е живял Великият Филатов





                          И нататък..



                          Това световно известно нещо малко наскоро се е поотчупило , но ще го оправят...















                          А тук малко лични мотиви!
                          Това е "Тъщин мост" На приморски булевард - там всички младоженци ходят и по обичай младоженецът трябва да вземе булката на ръце и пренесе през този мост. Много е трудно!!! Особенно с обувки с гьон!!!
                          На времето пренесох булката, ама сега не се наех въобще ...







                          А това е мостът свързващ приморския булевард с двореца на граф Воронцов над една голяма дълбочина! По този мост като се разкачаш, той пружинира... Сега има и друга мода - младоженците като се оженят да заключат катинар на перилата за вечни времена! Целият е в катинари - черните редички...





                          Снимка от моста и между парапетите надолу към пристанището...







                          И дворецът на граф Воронцов...













                          Това е прочутата къща триъгълна, плоска - трудно намерих място да се види , че има отзад стена... много е интересна - там живеят хора!...













                          А това е паметникът на граф де Ришельо - вижда се от долу от морската гара - много знаково място...





                          Паметника на Пушкин пред общината - той много е обичал Одеса и често е живял тук...













                          Последно редактирано от gtsvg; 24-05-08, 09:46.

                          Коментар


                          • #14
                            Пътуване до Украйна - ІІ част/3/

                            А сега - ОПЕРАТА! Не е най-голямата в света... но е призната за най-красивата...























                            В сградата в ляво от операта на времето сключихме брак с жена ми!
                            Сега не знам какво е ...


























                            А тук оркестърът вече свири







                            И паметникът на граф Воронцов



                            Улиците на Одеса са жива атракция - просто навсякъде има нещо много интересно!...



















                            А това е първата пицерия в Одеса - още от студентските години - пица с калмари и пилешки бульон ... спомени... Изгоряла е месец преди да пристигнем!!!



































                            Това е едно от местата , където кафето се поднася в златни чаши и струва над 150 дол... поне така съм чувал...


                            А тук тръгнахме по една много баровска улица и първото което видях в малко подземно магазинче бе... чимове! Трева! Продаваха трева!...



                            Тук ,вървейки по тази улица, забелязах много ама наистина скъпи коли и тръгнах към тях..







                            Тъкмо се приближих към огромен черен Ролс-Ройс с номер - нещо си..0001 и веднага върху ми се нахвърли охрана из нивиделица - оправихме се, но ми забраниха да снимам...









                            По пътя към лондонския хотел ме гледаше Пушкин







                            Ще завършим разходките из Одеските улици с госнинница Красная /бившия Лондон/ от преди 1917 г..





                            В момента беше в ремонт..



                            Срещу него..



                            А тук кафето също е по гринуички цени! ...



                            В раздел 3 от част 2 ще има изключителен материал!!! Но довечера - че отивам на гости!
                            Последно редактирано от gtsvg; 24-05-08, 11:01.

                            Коментар


                            • #15
                              До: Пътуване до Украйна - ІІ част/3/

                              За сетен път се убеждавам , че докато хората вървят напред, ние се хлъзгаме назад. И бих искал всички, които си позволяват да наричат "диваци" руснаците, украинците и останалите народи от бившия Съюз да забележат чистотата по улиците и парковете, и да се опитат да усетят атмосферата която носят тези снимки. А после да се огледат около себе си и да се засрамят.

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X