Tweet
На 30.04.08 започна нашето семейно пътуване за Украйна – първоначално като участници в експедицията до „Другата България” в Бесарабия, след което трябваше да продължи самостоятелно в тази близка за нас държава.
Маршрута ни започна от Гулянци /община на дунавския бряг/, северно от Плевен до Балчик, където Димо /Кро/ ни очакваше. Беше ми дал координатите на къщата си от неговия ЖПС и се предполагаше да няма проблеми при намирането му.Фотографийте са направени по пътя Гулянци - Балчик на различни места от Северна България
По неговите координати спряхме с Еспейса точно пред вратата му! Последва един хубав следобед с разходки и почивка на морския бряг, докато Димо си приготвяше мотоциклета /БМВ/, валутата и документите. Над вечер се посмрачи и преваля, но за кратко, но това обещаваше да ни върви по вода!
Подготвяше се първата за сезона голяма международна регата и водолазите изпълняваха своите задължения по поставяне на някакви подводни котви в залива. По-късно единият позира пред фотообектива...
На всякъде около пристаните лекичко се суетяха собствениците на хубавите яхти, някои от които истински бижута!
Разбира се не можехме да не обърнем внимание на двореца в Балчик - целият в скелета и ремонти но все пак красотата си е красота и си заслужаваше дългата разходка по брега, където сновяха туристи най-вече от северната ни съседка!
Не усетихме как умората от 350 км пътуване до Балчик отмина и спомен не остана от нея ! Спокойствие, море и много, много мирис на море!
Нощта спахме чудесно упоени от морския въздух! Починахме си много добре преди сутрешното заминаване. На следващия ден потеглихме рано към Варна, където се събрахме цялата експедиционна група – запознанства, кафе и … път! Това са снимки от пътя ни до Дуранкулак
Вече сме в румънска Северна Добруджа. Колегите с джиповете като видяха жълтото поле с рапица веднага нагазиха за фотографии!
Типични изгледи от Северна Добруджа
Тук вече сме по пътя за Тулча, от където щяхме да се отклоним за Браила и фериботното преминаване на Дунава
А това е казашко село, където спряхме за почивка. Горби и неговата съпруга имаха познати и роднини там – те се видяха – ние починахме и естествено си направихме снимки!
И така продължихме към Браила, Дунав и фериботите… Обърнете внимание на десния долен ъгъл на снимката – до предното стъкло – има една бетонна канавка и отпред мантинела. Това е много важно!!! За него ще стане на въпрос при завръщането ни от Украйна в последваща част от пътеписа.
Наближавахме Браила и фериботите – усетих го по километрите и разлива на реката до дигата на пътя
И така стигнахме до фериботите. Въобще не сме чакали – работят минимум 4 машини – по 2 във всяка посока и винаги на всеки бряг има товарещ се с коли и хора ферибот. След подреждането на автомобилите настъпи разслабване, почивка, фотографии, разходки по палубата и… горещо кафе за шофьорите от нашия термос!
Продължихме пътя до Галац. Беше топло и през отворения прозорец на колата бързо щракнах един фонтан , който ми „хвана” окото. Бяха го забелязали и другите колеги…
В Галац окончателно разбрах достойнствата на румънската карта за Гармин! Нещата с пътуването през деня в големите румънски градове са малко особени… Първо големите градове са големи.. Второ - кръстовищата и кръговите движения са като правило много сложни и обширни – не кръстовища , а звезди… Трето - по повечето от тях има и трамваи… Четвърто - потокът от автомобили е толкова голям , че колите буквално се движат на 1 боя разстояние … И последното е , че поради всичките тези особености червеното на светофарите е по 1 мин и 30 сек, а може и повече… Един колега на червен светофар си изтегли пари от съседния банкомат и тръгна на зелено!!! Това на няколко пъти направи така , че в пороя от коли и чакане по кръстовищата , нашата колона се разделяше и след време с изчакване се събираше… Но в Галац колоната се разкъса точно пред мен и на такова място, че даже и не забелязах в коя посока и по коя улица тръгнаха отпред ! С ЖПСа поведох колоната и след 15 мин!!! се съединихме благополучно! Без Нувито ми загубването беше сигурно!
Минахме като на шега румънската граница и опряхме в молдовската /което си беше жива пародия!/, а защо ще Ви разкажа… Първо чакахме, после плащахме нещо за това , че дезинфекцираха колите, платихме и винетки. Пожелаха ни добър път през Молдавия и когато излязохме от боксовете и потеглихме след плавен десен завой … опряхме в изходната граница на Молдавия със същите процедури! 500 м разстояние!!! И така навлязохме в украинска територия. По- късно разбрах за водещи се преговори това триъгълниче земя Молдова да предаде на Украйна, а тя да им даде удобен излаз на удобно място на Дунав – за пристанище! Те нямат такова! Което ще ги направи и морска държава – там Дунав е голям – широк и дълбок и влизат и морски съдове!
На украинската граница е забранено снимането, но успях да щракна няколко снимки, като в далечината забелязахме нашите посрещачи – в носии – чакащи от часове…
И понеже колегите достатъчно добре са отразили цялото ни пребиваване в Бесарабия, то аз ще прескоча тази тема за да не се повтаря снимковият материал. Във втората част на пътеписа ще опиша заминаването ни за Одеса- вече самостоятелно – извън експедицията към града, в който с жена ми сме учили 81-87 г в медиц. Университет, били сме в една група, имаме роднини там и се предполагаше , че познаваме града добре… Но той толкова се бе променил, както и животът на украинците, че доста трудно се адаптирахме и разпознахме нещата , които искахме отново да видим… Но това във втората част..
Маршрута ни започна от Гулянци /община на дунавския бряг/, северно от Плевен до Балчик, където Димо /Кро/ ни очакваше. Беше ми дал координатите на къщата си от неговия ЖПС и се предполагаше да няма проблеми при намирането му.Фотографийте са направени по пътя Гулянци - Балчик на различни места от Северна България
По неговите координати спряхме с Еспейса точно пред вратата му! Последва един хубав следобед с разходки и почивка на морския бряг, докато Димо си приготвяше мотоциклета /БМВ/, валутата и документите. Над вечер се посмрачи и преваля, но за кратко, но това обещаваше да ни върви по вода!
Подготвяше се първата за сезона голяма международна регата и водолазите изпълняваха своите задължения по поставяне на някакви подводни котви в залива. По-късно единият позира пред фотообектива...
На всякъде около пристаните лекичко се суетяха собствениците на хубавите яхти, някои от които истински бижута!
Разбира се не можехме да не обърнем внимание на двореца в Балчик - целият в скелета и ремонти но все пак красотата си е красота и си заслужаваше дългата разходка по брега, където сновяха туристи най-вече от северната ни съседка!
Не усетихме как умората от 350 км пътуване до Балчик отмина и спомен не остана от нея ! Спокойствие, море и много, много мирис на море!
Нощта спахме чудесно упоени от морския въздух! Починахме си много добре преди сутрешното заминаване. На следващия ден потеглихме рано към Варна, където се събрахме цялата експедиционна група – запознанства, кафе и … път! Това са снимки от пътя ни до Дуранкулак
Вече сме в румънска Северна Добруджа. Колегите с джиповете като видяха жълтото поле с рапица веднага нагазиха за фотографии!
Типични изгледи от Северна Добруджа
Тук вече сме по пътя за Тулча, от където щяхме да се отклоним за Браила и фериботното преминаване на Дунава
А това е казашко село, където спряхме за почивка. Горби и неговата съпруга имаха познати и роднини там – те се видяха – ние починахме и естествено си направихме снимки!
И така продължихме към Браила, Дунав и фериботите… Обърнете внимание на десния долен ъгъл на снимката – до предното стъкло – има една бетонна канавка и отпред мантинела. Това е много важно!!! За него ще стане на въпрос при завръщането ни от Украйна в последваща част от пътеписа.
Наближавахме Браила и фериботите – усетих го по километрите и разлива на реката до дигата на пътя
И така стигнахме до фериботите. Въобще не сме чакали – работят минимум 4 машини – по 2 във всяка посока и винаги на всеки бряг има товарещ се с коли и хора ферибот. След подреждането на автомобилите настъпи разслабване, почивка, фотографии, разходки по палубата и… горещо кафе за шофьорите от нашия термос!
Продължихме пътя до Галац. Беше топло и през отворения прозорец на колата бързо щракнах един фонтан , който ми „хвана” окото. Бяха го забелязали и другите колеги…
В Галац окончателно разбрах достойнствата на румънската карта за Гармин! Нещата с пътуването през деня в големите румънски градове са малко особени… Първо големите градове са големи.. Второ - кръстовищата и кръговите движения са като правило много сложни и обширни – не кръстовища , а звезди… Трето - по повечето от тях има и трамваи… Четвърто - потокът от автомобили е толкова голям , че колите буквално се движат на 1 боя разстояние … И последното е , че поради всичките тези особености червеното на светофарите е по 1 мин и 30 сек, а може и повече… Един колега на червен светофар си изтегли пари от съседния банкомат и тръгна на зелено!!! Това на няколко пъти направи така , че в пороя от коли и чакане по кръстовищата , нашата колона се разделяше и след време с изчакване се събираше… Но в Галац колоната се разкъса точно пред мен и на такова място, че даже и не забелязах в коя посока и по коя улица тръгнаха отпред ! С ЖПСа поведох колоната и след 15 мин!!! се съединихме благополучно! Без Нувито ми загубването беше сигурно!
Минахме като на шега румънската граница и опряхме в молдовската /което си беше жива пародия!/, а защо ще Ви разкажа… Първо чакахме, после плащахме нещо за това , че дезинфекцираха колите, платихме и винетки. Пожелаха ни добър път през Молдавия и когато излязохме от боксовете и потеглихме след плавен десен завой … опряхме в изходната граница на Молдавия със същите процедури! 500 м разстояние!!! И така навлязохме в украинска територия. По- късно разбрах за водещи се преговори това триъгълниче земя Молдова да предаде на Украйна, а тя да им даде удобен излаз на удобно място на Дунав – за пристанище! Те нямат такова! Което ще ги направи и морска държава – там Дунав е голям – широк и дълбок и влизат и морски съдове!
На украинската граница е забранено снимането, но успях да щракна няколко снимки, като в далечината забелязахме нашите посрещачи – в носии – чакащи от часове…
И понеже колегите достатъчно добре са отразили цялото ни пребиваване в Бесарабия, то аз ще прескоча тази тема за да не се повтаря снимковият материал. Във втората част на пътеписа ще опиша заминаването ни за Одеса- вече самостоятелно – извън експедицията към града, в който с жена ми сме учили 81-87 г в медиц. Университет, били сме в една група, имаме роднини там и се предполагаше , че познаваме града добре… Но той толкова се бе променил, както и животът на украинците, че доста трудно се адаптирахме и разпознахме нещата , които искахме отново да видим… Но това във втората част..
.
. И пак за това е важно и при недостиг на такива да са оборудвани поне първите и последните коли. Нямаше никаква опасност да се загубим. Машините зад теб във всеки един момент, въпреки липсата на видимост, знаехме точно на къде карат другите, къде завиват и покрай какво минават. При първи знак, че се отклоняваш от пътя щяхме да ти сигнализираме.Замислях се и да те изпреваря и водя, но с този ужасен трафик нямаше да е лесно, пък и можеше да възприемеш грешно левия мигач, да се престроиш пред мен и да се зачукаме в някоя лента за ляв завой, пък от друга страна знаех, че те се движат все по главния път и на единствения съмнителен завой, който направиха на едно Т-образно кръстовище е пак горе долу ясно на къде да се кара, така че изчаквах да се намеся само при грешен мигач. Предната част на колоната за това и не ни изчака веднага след светофара, защото знаеха, че ги следваме, а така или иначе се разкъсвахме на почти всеки светофар.
За това ми е притеснено и ще работя тая вечер до много късно...
А това е първата пицерия в Одеса - още от студентските години - пица с калмари и пилешки бульон ... спомени... Изгоряла е месец преди да пристигнем!!!
И бих искал всички, които си позволяват да наричат "диваци" руснаците, украинците и останалите народи от бившия Съюз да забележат чистотата по улиците и парковете, и да се опитат да усетят атмосферата която носят тези снимки. А после да се огледат около себе си и да се засрамят.
Коментар