Имах работа в Барселона и понеже съм се "налетял", реших да попътувам с кола - лека. Попроучих кое как и потеглихме.
През Сърбия беше приятно и бързо, хората приветливи (една кола, която изпреварих, неистово засветка с фарове и ми замахаха да спра - речено сторено, хората видели летва, която пробила бронята ми и стърчи застрашително отзад - махнах я и продължихме), пътищата добри, тоалетните Чисти!!!
Хърватска - Добра магистрала - странни пари (но и еврата вървят) - не спряхме, че нямаше време.
Словения - доста по-добре от Италия например (лично мнение), Любляна - разкошно градче с прекрасна крепост на хълма и Страхотна Кръчма (ама наистина), Хотелът не беше лош, но не беше и евтин.
Ден втори - Италия, на границата (такава на практика няма, но има пост на Карабинерите - те в действителност седят с Автомата и пръста на спусака - странно усещане) като видяха Българска регистрация (както и Румънска) скочиха и се започна 10 минутна проверка на документите, но нищо притеснително (до тук това беше най-бавно минатата "Граница" ). Следва "безкрайна" магистрала и нищо за запомняне, минахме през Генуа, защото наши познати ни бяха разказвали колко прекрасно е там - Пълно Разочарование, (може би и заради смръщеното време) - град построен на етажи по стръмните склонове на планината - пътища, които се разминават през тунели един над друг, теснотия, "сивота", побързахме да напуснем и "отпрашим" към Лазурния бряг. Път, който се преминава от тунел на мост и обратно, но се води магистрала и всички карат бързичко.
Монако - Кралството на Богатите - е нЕма такова разточителство, яхти като презокенски лайнери, хотели и магазини, които „Миришат” на пари, Казиното, в което дори не се пробвахме да влизаме и коли, коли... паднало е нивото – преди години като ходих, почти нямаше мерцедеси – само малко известни – но скъпи марки, сега и Ауди можеше да се види, че и по-евтинки.
От там Ница, където не намерихме хотел (всички бяха Пълни) и малко след това спахме в хотелче близо до Фантастични жилищни блокове, заобикалящи пристанище за яхти – Марина, строени през 70-те години и са впечатляващи.
От там на третия ден – по Лазурния бряг – разходка, която ни изпъли с размисли – как живеят някои хора. Малко магистрала и ето ти я Испания, където напреки на Шенген испанците са си спретнали граница (няма французи) и гледа – ФейсКонтрол, е нашите номера (както и румънските както вече споменах) са като магнит и една митничарка щеше да си „счупи краката” да тича да ни спре – пак 10 минути чакане.
Барселона – за мен леко разочарование – Прекрасен град (около 1.7 Милиона души), никакви задръствания, простор (като изключим стария град) – добро място за живеене има и какво да се види, но канализацията Смърди на водорасли и още нещо (неудобно ми е да пиша, ама...) – с две думи прекрасно място, но ако пътувам отново, няма да е до там (Лично мнение!).
Свърших си работата и се заприбирахме – Драма – нашето правителство приело независимостта на Косово – сърбите налютени (обадиха ми се бая хора да ме „посъветват” да не минавам от там). През Румъния хич не ми се пътуваше и така лутайки се насам, натам (така стигнахме до Анси във Франция – ето това е място, което Горещо препоръчвам да посетите!!!) решихме с ферибот, нещо което не бях правил до сега. Прекосихме отново Франция, зачекнахме и Алпите и отново в Италия – прекосихме я на кръст, но така и не ми хареса (и при предишните ми пътувания – същия ефект), стигнахме до Анкона (през няколко задръствания на магистралата и няколко катастрофиL, Ужасен трафик). Анкона – голямо пристанище – малко, Но Хубаво Градче с „Илианци” в центъра, но иначе красота замък, тесни сокаци (по които ме настигна местен полицай, но като разбра, че не говоря Италиански ме изпрати троснато с Good Byе, така и не разбрах защо ме преследваше). Фериботът е Скука, ама голяма – 15 Часа, скука, поне храната беше Готина и обилна – като за Шофьори.
Игуменица – Гърция, в 6 часа Сутринта, нищо не видяхме, но пътят е прекрасен – осветена магистрала, която пред очите ни се дострояваше и изместваше Ужасния, но Живописен стар път. Солун и на Българска земя, където не можахме да се сдържим да „Ударим” по една пържола във Воденичката в село Долна Градешница (е нЕма Такива пържоли)
И така по живо, по здраво се прибрахме, навъртайки 5000 км (с колата, без Ферибота), със средна скорост над 85км/ч (първите дни беше над 100, без да нарушавам правилата НИКЪДЕ). Между другото за правилата, в Гърция като че ли кампанията на полицаите е свършила, защото когато карах според ограниченията хората ме гледаха като Луд и ме Заобикаляха с 2-3 пъти по-висока скорост масово!!! Преди половин година гледката беше Различна. Но във Франция „Атаката” явно е в момента, защото колите на магистралата се изпреварват като тирове – единият кара с 129, другият го изпреварва с 130 – 10 минути!!!, над 130 карат само „заблудени” чужденци, че камерите са през няколко километра (има голяма част от тях и в ГПС-а - Гарминската карта).
Стига съм писал ето малко снимки и коментари (за съжаление, понеже са от два апарата не мога да ги подредя в перфектна хронология, но по-добре от нищо)
Сърбия
Крайпътна тоалетна в Сърбия!!!
Белград
Словения
Любляна - Центъра
Споменах за Кръчмата нали
Генуа
Монако - Монте Карло
Казиното
Евтини коли
Типична двувратка
Забележете къде е изтъркан месингът
Няма такава Яхта
Кан
През Сърбия беше приятно и бързо, хората приветливи (една кола, която изпреварих, неистово засветка с фарове и ми замахаха да спра - речено сторено, хората видели летва, която пробила бронята ми и стърчи застрашително отзад - махнах я и продължихме), пътищата добри, тоалетните Чисти!!!
Хърватска - Добра магистрала - странни пари (но и еврата вървят) - не спряхме, че нямаше време.
Словения - доста по-добре от Италия например (лично мнение), Любляна - разкошно градче с прекрасна крепост на хълма и Страхотна Кръчма (ама наистина), Хотелът не беше лош, но не беше и евтин.
Ден втори - Италия, на границата (такава на практика няма, но има пост на Карабинерите - те в действителност седят с Автомата и пръста на спусака - странно усещане) като видяха Българска регистрация (както и Румънска) скочиха и се започна 10 минутна проверка на документите, но нищо притеснително (до тук това беше най-бавно минатата "Граница" ). Следва "безкрайна" магистрала и нищо за запомняне, минахме през Генуа, защото наши познати ни бяха разказвали колко прекрасно е там - Пълно Разочарование, (може би и заради смръщеното време) - град построен на етажи по стръмните склонове на планината - пътища, които се разминават през тунели един над друг, теснотия, "сивота", побързахме да напуснем и "отпрашим" към Лазурния бряг. Път, който се преминава от тунел на мост и обратно, но се води магистрала и всички карат бързичко.
Монако - Кралството на Богатите - е нЕма такова разточителство, яхти като презокенски лайнери, хотели и магазини, които „Миришат” на пари, Казиното, в което дори не се пробвахме да влизаме и коли, коли... паднало е нивото – преди години като ходих, почти нямаше мерцедеси – само малко известни – но скъпи марки, сега и Ауди можеше да се види, че и по-евтинки.
От там Ница, където не намерихме хотел (всички бяха Пълни) и малко след това спахме в хотелче близо до Фантастични жилищни блокове, заобикалящи пристанище за яхти – Марина, строени през 70-те години и са впечатляващи.
От там на третия ден – по Лазурния бряг – разходка, която ни изпъли с размисли – как живеят някои хора. Малко магистрала и ето ти я Испания, където напреки на Шенген испанците са си спретнали граница (няма французи) и гледа – ФейсКонтрол, е нашите номера (както и румънските както вече споменах) са като магнит и една митничарка щеше да си „счупи краката” да тича да ни спре – пак 10 минути чакане.
Барселона – за мен леко разочарование – Прекрасен град (около 1.7 Милиона души), никакви задръствания, простор (като изключим стария град) – добро място за живеене има и какво да се види, но канализацията Смърди на водорасли и още нещо (неудобно ми е да пиша, ама...) – с две думи прекрасно място, но ако пътувам отново, няма да е до там (Лично мнение!).
Свърших си работата и се заприбирахме – Драма – нашето правителство приело независимостта на Косово – сърбите налютени (обадиха ми се бая хора да ме „посъветват” да не минавам от там). През Румъния хич не ми се пътуваше и така лутайки се насам, натам (така стигнахме до Анси във Франция – ето това е място, което Горещо препоръчвам да посетите!!!) решихме с ферибот, нещо което не бях правил до сега. Прекосихме отново Франция, зачекнахме и Алпите и отново в Италия – прекосихме я на кръст, но така и не ми хареса (и при предишните ми пътувания – същия ефект), стигнахме до Анкона (през няколко задръствания на магистралата и няколко катастрофиL, Ужасен трафик). Анкона – голямо пристанище – малко, Но Хубаво Градче с „Илианци” в центъра, но иначе красота замък, тесни сокаци (по които ме настигна местен полицай, но като разбра, че не говоря Италиански ме изпрати троснато с Good Byе, така и не разбрах защо ме преследваше). Фериботът е Скука, ама голяма – 15 Часа, скука, поне храната беше Готина и обилна – като за Шофьори.
Игуменица – Гърция, в 6 часа Сутринта, нищо не видяхме, но пътят е прекрасен – осветена магистрала, която пред очите ни се дострояваше и изместваше Ужасния, но Живописен стар път. Солун и на Българска земя, където не можахме да се сдържим да „Ударим” по една пържола във Воденичката в село Долна Градешница (е нЕма Такива пържоли)
И така по живо, по здраво се прибрахме, навъртайки 5000 км (с колата, без Ферибота), със средна скорост над 85км/ч (първите дни беше над 100, без да нарушавам правилата НИКЪДЕ). Между другото за правилата, в Гърция като че ли кампанията на полицаите е свършила, защото когато карах според ограниченията хората ме гледаха като Луд и ме Заобикаляха с 2-3 пъти по-висока скорост масово!!! Преди половин година гледката беше Различна. Но във Франция „Атаката” явно е в момента, защото колите на магистралата се изпреварват като тирове – единият кара с 129, другият го изпреварва с 130 – 10 минути!!!, над 130 карат само „заблудени” чужденци, че камерите са през няколко километра (има голяма част от тях и в ГПС-а - Гарминската карта).
Стига съм писал ето малко снимки и коментари (за съжаление, понеже са от два апарата не мога да ги подредя в перфектна хронология, но по-добре от нищо)
Сърбия
Крайпътна тоалетна в Сърбия!!!
Белград
Словения
Любляна - Центъра
Споменах за Кръчмата нали
Генуа
Монако - Монте Карло
Казиното
Евтини коли
Типична двувратка
Забележете къде е изтъркан месингът
Няма такава Яхта
Кан
Коментар