Tweet
Брюге (на френски Брюж) е на по-малко от 100 км северозападно от Брюксел, а 14-15 километров канал го свързва с голямо белгийско пристанище на Северно море. Наричат го "Северната Венеция" и, след като преди седмица бяхме там с жена ми за един ден, смятам, че това не е преувеличено.
***
На всеки, който има повече от един свободен ден в Брюксел, бих препоръчал да прескочи до Брюге, още повече, че основните забележителности на белгийската (и европейска) столица спокойно могат да се разгледат за 10-ина часа.
Приятни влакове пътуват до Брюге през половин час. Тръгват от брюкселската гара-юг (фр. Gare du Midi), която пък е лесно достъпна с метро. Един билет "отиване - връщане" струва 13 евро (може би след известно намаление заради уикенда).
В Брюге не особено обширната историческа част е ясно отделена от по-съвременния град. За да се стигне дотам от гарата и за да се разгледа, не е нужен никакъв градски транспорт. От площада пред гарата има начин да се наеме велосипед, но май и това не е нужно.
***
Разходката е направо приказна, над гледките са трудили поне 15 поколения хора. В Средновековието градът е имал два периода на подчертан възход като търговски, транспортен и промишлен център. Единият е приключил, след като пристанището е взело да се затлачва и е станало твърде плитко, за да върши работа.
(Допускам, че е било в резултат на човешка дейност.
В северозападна Европа от 3-4 века има царе в мащабното строителство на канали и изобщо в преоформянето на земите и водите, но те още не са можели да изчисляват екологически последиците от това благоустройство.)
Каналите в самия Брюге по обща дължина са доста по-малко от венецианските, или поне така ми се струва. Но са също толкова красиви и любопитни - вкупом с околната прелестна архитектура, и също така е забавно как има сгради, на които входната врата излиза до водата.
***
В никой случай не е за изпускане разходката с моторна лодка (ако искате гондола). Билет имате за 6,50 евро, а преживяването определено си струва парите. Пешеходната разходка също е вълнуваща, макар и съвършено безплатна. Живописни къщи и внушителни сгради постоянно изскачат пред погледа.
Централният площад е подобен на брюкселския "Гранд плас". Мисля, че е малко по-малък, но не му отстъпва по красота. От една му страна го загражда огромна сграда, наричана с труднопреводимата френска дума beffroi. Свързана е със специфична форма на градско самоуправление (но не е кметство).
Строена е на няколко етапа десетилетия наред, а днес заслужено е списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Казват, че от кулата й имало страхотна гледка, стига да изкатериш има-няма 380 стъпала. (Ние се преборихме с това изкушение, прилагайки принципа "Стълбокатерене или здраве - изберете сами".
)
Има две грамадни катедрали и в едната от тях - "Света Богородица" (Нотр Дам) може да се види неголямата статуя "Мадоната с младенеца" - една от малкото работи на Микеланджело, които са извън Италия.
***
Брюге е във фламандската част на Белгия и френският език не върви особено. Всички, с които имахме някакъв контакт, го разбираха, но не всички си правеха труда да кажат макар и една дума на френски, а някои даже излъчваха неудоволствие. Табелите на улици, паметници и т.н. са изключително на фламандски за разлика от двуезичните в Брюксел. Във влака също обявяват, каквото обявяват само на фламандски.
От тези - и някои други - бегли туристически впечатления изводи не могат да се правят, но имам чувството, че фламандско-валонската "пукнатина" в Белгия е доста по-сериозна, отколкото изглежда от новините и литературата.
***
Както се полага на място с неспирна дори прези зимата навалица от туристи, цените са убийствени. Тук и там една порция някаква телешка пържола или риба упорито гони 20 евро, а измежду чудесните магазини за прославения белгийски шоколад е добре да се избере онзи, в който има опашка, желателно дълга.
Все пак има къде човек да хапне вкусно и при културни цени на крак, стига да опази пържените си картофи от поривите на влажния вятър, който е обичаен за района.
Ето и малко картинки.
Поздрави!
***
На всеки, който има повече от един свободен ден в Брюксел, бих препоръчал да прескочи до Брюге, още повече, че основните забележителности на белгийската (и европейска) столица спокойно могат да се разгледат за 10-ина часа.
Приятни влакове пътуват до Брюге през половин час. Тръгват от брюкселската гара-юг (фр. Gare du Midi), която пък е лесно достъпна с метро. Един билет "отиване - връщане" струва 13 евро (може би след известно намаление заради уикенда).
В Брюге не особено обширната историческа част е ясно отделена от по-съвременния град. За да се стигне дотам от гарата и за да се разгледа, не е нужен никакъв градски транспорт. От площада пред гарата има начин да се наеме велосипед, но май и това не е нужно.
***
Разходката е направо приказна, над гледките са трудили поне 15 поколения хора. В Средновековието градът е имал два периода на подчертан възход като търговски, транспортен и промишлен център. Единият е приключил, след като пристанището е взело да се затлачва и е станало твърде плитко, за да върши работа.
(Допускам, че е било в резултат на човешка дейност.
В северозападна Европа от 3-4 века има царе в мащабното строителство на канали и изобщо в преоформянето на земите и водите, но те още не са можели да изчисляват екологически последиците от това благоустройство.)Каналите в самия Брюге по обща дължина са доста по-малко от венецианските, или поне така ми се струва. Но са също толкова красиви и любопитни - вкупом с околната прелестна архитектура, и също така е забавно как има сгради, на които входната врата излиза до водата.
***
В никой случай не е за изпускане разходката с моторна лодка (ако искате гондола). Билет имате за 6,50 евро, а преживяването определено си струва парите. Пешеходната разходка също е вълнуваща, макар и съвършено безплатна. Живописни къщи и внушителни сгради постоянно изскачат пред погледа.
Централният площад е подобен на брюкселския "Гранд плас". Мисля, че е малко по-малък, но не му отстъпва по красота. От една му страна го загражда огромна сграда, наричана с труднопреводимата френска дума beffroi. Свързана е със специфична форма на градско самоуправление (но не е кметство).
Строена е на няколко етапа десетилетия наред, а днес заслужено е списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Казват, че от кулата й имало страхотна гледка, стига да изкатериш има-няма 380 стъпала. (Ние се преборихме с това изкушение, прилагайки принципа "Стълбокатерене или здраве - изберете сами".
)Има две грамадни катедрали и в едната от тях - "Света Богородица" (Нотр Дам) може да се види неголямата статуя "Мадоната с младенеца" - една от малкото работи на Микеланджело, които са извън Италия.
***
Брюге е във фламандската част на Белгия и френският език не върви особено. Всички, с които имахме някакъв контакт, го разбираха, но не всички си правеха труда да кажат макар и една дума на френски, а някои даже излъчваха неудоволствие. Табелите на улици, паметници и т.н. са изключително на фламандски за разлика от двуезичните в Брюксел. Във влака също обявяват, каквото обявяват само на фламандски.
От тези - и някои други - бегли туристически впечатления изводи не могат да се правят, но имам чувството, че фламандско-валонската "пукнатина" в Белгия е доста по-сериозна, отколкото изглежда от новините и литературата.
***
Както се полага на място с неспирна дори прези зимата навалица от туристи, цените са убийствени. Тук и там една порция някаква телешка пържола или риба упорито гони 20 евро, а измежду чудесните магазини за прославения белгийски шоколад е добре да се избере онзи, в който има опашка, желателно дълга.
Все пак има къде човек да хапне вкусно и при културни цени на крак, стига да опази пържените си картофи от поривите на влажния вятър, който е обичаен за района.
Ето и малко картинки.
Поздрави!
Прикачени файлове
). Снимки нямам (всъщност имам ама на хартия
Коментар