.
ВСТЪПЛЕНИЕ
Разказ за едно вълнуващо пътешествие от най-източната земя
на европейския съюз, до най-западната точка на континента.
Несебър – Пловдив – София - Любляна - Торино - Авиньон - Пон дьо Гар – Монпелие - Каркасон - Коста Брава
- Валенсия - Бенидорм – Гранада - Кордоба - Севиля - Лисабон - Синтра - Кашкайш - Ещорил - Фатима
- Саламанка - Авила - Толедо - Мадрид - Сарагоса - Коста Брава - Барселона - Арл - Сан Ремо
- Генуа - Любляна - София – Пловдив
................................
Избор на маршрут и начин на пътуване.
Близо час разглеждах туристически предложения в нета.
Безсилен да се справя сам, попитах жена ми:
– Този път накъде?
Тя погледна екрана.
– Португалия, Испания, това ми се върти в главата! - твърдо отвърна.
Отпих глътка от кафето. Опитах се да осмисля думите й. Не бяхме стъпвали в тези
държави и идеята ми прозвуча твърде добре.
Тя продължи:
– Трябва да изберем маршрут на първо време!
– Така е! - съгласих се с нея.
– Просто се налага да побързаме с пътуването до западна Европа. Годините напредват,
силите намалят и ако не решим нещо конкретно, ще си остане този регион терра инкогнита.
Замислих се за секунди. Да въртя волана с кемпер или кола до Португалия не беше по силите ми,
но да прескочим тази есен едно приятно пътуване, беше изключено като вариант.
– Обаче, си признавам че не бих могъл...
Тя ме прекъсна, отгатнала мислите ми:
– С автобус!
Повдигнах въпросително рамене.
– Организирана от агенция ли?
– Да! - потвърди намеренията си.
Близо 25 години не бяхме ползвали този вариант на пътуване,
но по неизбежност трябваше да се съглася.
– Добре! Ще изровя от нета някой надежден туроператор.
Веднага започнах търсенето.
След час ровене споделих:
– Проверих няколко фирми. От предните години зная,
че не могат да съберат минимален брой хора и се провалят.
– И? Нещо конкретно? - попита ме с с развълнуван поглед.
Измънках тихо:
– Мярна ми се из нета туроператора „Мондел травел“.
На 15.09. 2018, правят екскурзия до Португалия.
– И? - повтори въпроса си тя.
– Ами какво „и“? За първи път я чувам тази фирма.
Тя настоя.
– Не е сигурно дали ще се осъществи при тях, но трябва да опитаме!
Поклатих глава.
– Ще се наложи да прочета повече данни за тях.
Взех чашата с кафе и отново се зарових в нета. Първото което направих бе,
да проверя въобще има ли я агенцията в списъка на Министерството на туризма,
платена ли е застраховката и отзиви в нета на хора ползвали услугите й.
Когато забелязах, че всичко е наред, въздъхнах облекчено.
– Наблизо, до римския подлез, до "Понеделник пазара", има офис на посредническа фирма.
Ще ги попитам имат ли връзка с въпросната фирма „Мондел травел“.
– Не ставаш ли мнителен? - порица ме тя.
– Едва ли! - не се съгласих с мнението й. – Виждаш по новините колко
измамени хора има от некоректни фирми.
................................
Два дни след завръщането.
Беше дошъл мигът, да разкажа за намеренията си.
Проговорих с пресекващ глас:
– Опитвам се... но нещо с писането не върви!
Жена ми погледна изумена екрана.
– Тиии? - проточи глас тя. – Правиш пътепис? Не съм разбрала.
Отвърнах шеговито:
– Както и аз!
– Честно казано, очаквах това. Радвам се на ентусиазма ти!
Изпъшках тежко.
– Просто не знаеш, колко дяволски трудно е това!
– Ами карай по-спокойно, или се откажи! - даде ми щадящи наставления.
– Не мога! Когато разбереш, че не би трябвало да се захващаш,
е твърде, твърде късно за отказване.
– Тогава бъди пестелив с изразите. Не ползвай големи абзаци да обясниш нещо,
което може да се изрази с една дума и снимка.
– Добрия пътепис изисква убийствен труд, за средна хубост като този който пиша старание,
а посредствен не бих започвал.
– Успех! - пожела ми тя и тактично се оттегли.
Викнах след нея.
– Четенето на пътепис, е най-прекрасното пътешествие,
което всеки човек може да си позволи.
Час след това.
Жена ми отново се заинтересува как върви писането.
– Има ли специална техника за описание на пътешествие? - искаше да чуе подробности.
Не отговорих веднага, но тя продължи настоятелно да пита.
– Снимките ли са основния носител на информация?
Кимнах.
– Точно така. И те до известна степен изразяват лични преживявания.
Тя се замисли за кратко.
После отбеляза:
– Какъвто съвет да ти дам ще бъдат погрешен. Нямам опит в тази област.
Побързах да я успокоя:
– Няма правила за писане на пътепис! - после продължих шеговито. – Просто пиша това,
което ми харесва. Харесам ли го аз, ще го харесаш ти и всички останали.
Тя се усмихна.
– Дано е така!
– Най-трудното е мисленето преди да се напише първата дума. Един пътепис става хубав,
когато той иска от теб да бъде написан. Изведнъж думите и снимките сами намират
правилното място и се разбира, че те са най-точните, които си търсил.
Намерението ми е, повече хора да научат за посетените места и посетят, ако им харесат.
................................
Любопитна статистика
Общо снимки - 2 100.
От тях 1000 са правени от Ива с фотоапарат "NIKON D5200",
Другите са от SONY NEX-5 - 400 бр.
и около 700 /повечето от вертикално ориентираните/ със Samsung Note 9.
Избрани и поместени в пътеписа са 660, като почти всички
са сравнявани в гугъл изображения за достоверност.
Най-малко: Пон дьо Гар - 6 бр.
Най-много: Севиля - 76 бр.
Най лесно отразих Генуа, а най-трудно Севиля.
Отне ми над месец писане, всеки ден по 5-6 часа.
Най-добър хотел - Лисабон.
Най-лош - Сан Ремо
Най-безличен ден № 10 - Фатима.
Най-натоварен с емоции и гледки ден № 11 - Саламанка - Толедо.
Най-горещ ден в Кордоба - 35 градуса, а най-студено бе утрото в Саламанка.
Местата където се случи съставянето на пътеписа:
По тъмно тук:
През деня тук:
................................
Специални благодарности!
На екипа от "Мондел травел" за отличната организация!
Нямам дори минимални забележки към тях. Още отсега планираме
следващото пътуване с вече доказан туроператор.
На Ива, участничка в пътуването, която ми изпрати свои 1000 снимки.
Без тях пътеписа щеше да е по-беден и безличен.
На екскурзовода Христо Тотев, който беше една ходеща енциклопедия
и невероятно търпелив да угажда на капризите ни.
На шофьорите, за комфорта на пътуването.
Пожелавам, да си пият с кеф уискито от "Тартугата".
На жена ми, която цял месец изтърпя постоянното ми
мрънкане и питане, коя снимка какво изобразява.
................................
Без колективния труд на всички изброени по-горе,
пътеписът нямаше да изглежда по такъв начин.
.
ВСТЪПЛЕНИЕ
Разказ за едно вълнуващо пътешествие от най-източната земя
на европейския съюз, до най-западната точка на континента.
Несебър – Пловдив – София - Любляна - Торино - Авиньон - Пон дьо Гар – Монпелие - Каркасон - Коста Брава
- Валенсия - Бенидорм – Гранада - Кордоба - Севиля - Лисабон - Синтра - Кашкайш - Ещорил - Фатима
- Саламанка - Авила - Толедо - Мадрид - Сарагоса - Коста Брава - Барселона - Арл - Сан Ремо
- Генуа - Любляна - София – Пловдив
................................
Избор на маршрут и начин на пътуване.
Близо час разглеждах туристически предложения в нета.
Безсилен да се справя сам, попитах жена ми:
– Този път накъде?
Тя погледна екрана.
– Португалия, Испания, това ми се върти в главата! - твърдо отвърна.
Отпих глътка от кафето. Опитах се да осмисля думите й. Не бяхме стъпвали в тези
държави и идеята ми прозвуча твърде добре.
Тя продължи:
– Трябва да изберем маршрут на първо време!
– Така е! - съгласих се с нея.
– Просто се налага да побързаме с пътуването до западна Европа. Годините напредват,
силите намалят и ако не решим нещо конкретно, ще си остане този регион терра инкогнита.
Замислих се за секунди. Да въртя волана с кемпер или кола до Португалия не беше по силите ми,
но да прескочим тази есен едно приятно пътуване, беше изключено като вариант.
– Обаче, си признавам че не бих могъл...
Тя ме прекъсна, отгатнала мислите ми:
– С автобус!
Повдигнах въпросително рамене.
– Организирана от агенция ли?
– Да! - потвърди намеренията си.
Близо 25 години не бяхме ползвали този вариант на пътуване,
но по неизбежност трябваше да се съглася.
– Добре! Ще изровя от нета някой надежден туроператор.
Веднага започнах търсенето.
След час ровене споделих:
– Проверих няколко фирми. От предните години зная,
че не могат да съберат минимален брой хора и се провалят.
– И? Нещо конкретно? - попита ме с с развълнуван поглед.
Измънках тихо:
– Мярна ми се из нета туроператора „Мондел травел“.
На 15.09. 2018, правят екскурзия до Португалия.
– И? - повтори въпроса си тя.
– Ами какво „и“? За първи път я чувам тази фирма.
Тя настоя.
– Не е сигурно дали ще се осъществи при тях, но трябва да опитаме!
Поклатих глава.
– Ще се наложи да прочета повече данни за тях.
Взех чашата с кафе и отново се зарових в нета. Първото което направих бе,
да проверя въобще има ли я агенцията в списъка на Министерството на туризма,
платена ли е застраховката и отзиви в нета на хора ползвали услугите й.
Когато забелязах, че всичко е наред, въздъхнах облекчено.
– Наблизо, до римския подлез, до "Понеделник пазара", има офис на посредническа фирма.
Ще ги попитам имат ли връзка с въпросната фирма „Мондел травел“.
– Не ставаш ли мнителен? - порица ме тя.
– Едва ли! - не се съгласих с мнението й. – Виждаш по новините колко
измамени хора има от некоректни фирми.
................................
Два дни след завръщането.
Беше дошъл мигът, да разкажа за намеренията си.
Проговорих с пресекващ глас:
– Опитвам се... но нещо с писането не върви!
Жена ми погледна изумена екрана.
– Тиии? - проточи глас тя. – Правиш пътепис? Не съм разбрала.
Отвърнах шеговито:
– Както и аз!
– Честно казано, очаквах това. Радвам се на ентусиазма ти!
Изпъшках тежко.
– Просто не знаеш, колко дяволски трудно е това!
– Ами карай по-спокойно, или се откажи! - даде ми щадящи наставления.
– Не мога! Когато разбереш, че не би трябвало да се захващаш,
е твърде, твърде късно за отказване.
– Тогава бъди пестелив с изразите. Не ползвай големи абзаци да обясниш нещо,
което може да се изрази с една дума и снимка.
– Добрия пътепис изисква убийствен труд, за средна хубост като този който пиша старание,
а посредствен не бих започвал.
– Успех! - пожела ми тя и тактично се оттегли.
Викнах след нея.
– Четенето на пътепис, е най-прекрасното пътешествие,
което всеки човек може да си позволи.
Час след това.
Жена ми отново се заинтересува как върви писането.
– Има ли специална техника за описание на пътешествие? - искаше да чуе подробности.
Не отговорих веднага, но тя продължи настоятелно да пита.
– Снимките ли са основния носител на информация?
Кимнах.
– Точно така. И те до известна степен изразяват лични преживявания.
Тя се замисли за кратко.
После отбеляза:
– Какъвто съвет да ти дам ще бъдат погрешен. Нямам опит в тази област.
Побързах да я успокоя:
– Няма правила за писане на пътепис! - после продължих шеговито. – Просто пиша това,
което ми харесва. Харесам ли го аз, ще го харесаш ти и всички останали.
Тя се усмихна.
– Дано е така!
– Най-трудното е мисленето преди да се напише първата дума. Един пътепис става хубав,
когато той иска от теб да бъде написан. Изведнъж думите и снимките сами намират
правилното място и се разбира, че те са най-точните, които си търсил.
Намерението ми е, повече хора да научат за посетените места и посетят, ако им харесат.
................................
Любопитна статистика
Общо снимки - 2 100.
От тях 1000 са правени от Ива с фотоапарат "NIKON D5200",
Другите са от SONY NEX-5 - 400 бр.
и около 700 /повечето от вертикално ориентираните/ със Samsung Note 9.
Избрани и поместени в пътеписа са 660, като почти всички
са сравнявани в гугъл изображения за достоверност.
Най-малко: Пон дьо Гар - 6 бр.
Най-много: Севиля - 76 бр.
Най лесно отразих Генуа, а най-трудно Севиля.
Отне ми над месец писане, всеки ден по 5-6 часа.
Най-добър хотел - Лисабон.
Най-лош - Сан Ремо
Най-безличен ден № 10 - Фатима.
Най-натоварен с емоции и гледки ден № 11 - Саламанка - Толедо.
Най-горещ ден в Кордоба - 35 градуса, а най-студено бе утрото в Саламанка.
Местата където се случи съставянето на пътеписа:
По тъмно тук:
През деня тук:
................................
Специални благодарности!
На екипа от "Мондел травел" за отличната организация!
Нямам дори минимални забележки към тях. Още отсега планираме
следващото пътуване с вече доказан туроператор.
На Ива, участничка в пътуването, която ми изпрати свои 1000 снимки.
Без тях пътеписа щеше да е по-беден и безличен.
На екскурзовода Христо Тотев, който беше една ходеща енциклопедия
и невероятно търпелив да угажда на капризите ни.
На шофьорите, за комфорта на пътуването.
Пожелавам, да си пият с кеф уискито от "Тартугата".
На жена ми, която цял месец изтърпя постоянното ми
мрънкане и питане, коя снимка какво изобразява.
................................
Без колективния труд на всички изброени по-горе,
пътеписът нямаше да изглежда по такъв начин.
.
Коментар