Tweet
Така, най-сетне дойде време да напиша пътеписа (малко силно казано) за ходенето до Прага и обратно.
Тръгнахме от Търговище на 4 юни в 10:06, показание на километража 155070 (828,5) км. На 155144 (902) км - малко преди В. Търново ми светна лампата за резервата на горивото (разход "от лампа до лампа" - 5,77 л/100 км). Скоро след това заредих догоре на Еко - В. Търново, показание на километража 155166 (924,7 -> 0). Часът около 11:10, заредени 57 литра за 103,17 лв. (1,81 лв/л), разход ("пълно - пълно") 6,16 л/100 км. Следващото спиране беше около разклона за Ловеч и Троян - за около 10 мин, свако Сотир да изпуши една цигара. По магистралата след Ябланица, около Ботевград се заоблачи силно, появиха се и светкавици и заваля. Около тунелите дъжда беше толкова силен, че все едно се изливаше вода плътно, като от кофа. Но на спускането към София си беше пак ясно, слънчево и топло. Пристигнахме в София, мястото където трябва да спим в 13:50, показание на километража 155388 (221,7) км. Т.е. 318 км. за 3 часа и 40 минути, или средна скорост около 85 км/ч. Хапнахме и аз тръгнах по задачи, една от които беше да се сдобия с валути от страните, през които ще преминаваме. И така, купих от обменно бюро на ъгъла на ул. Витоша и Уилям Гладстон 3220 CSD (сръбски динари) по 0.0248 лв./динар - 79.86 лв.; 5000 HUF (унгарски форинти) по 0.0081 лв./форинт - 40.5 лв.; 330 SKK (словашки крони) по 0.0587 лв./крона - 19.37 лв.; 800 CZK (чешки крони) по 0.0712 лв./крона - 56.96 лв. - общо 196.69 лв., но "продадох" 100 евро и доплатих още 2 лв. Прибрах се за спане на показание на километража 155416 (249,8 ) км, от което тръгнахме и сутринта в 4:00 (т.е. 28,1 км из София). Малко след като тръгнахме (около 2,5 км) заредих на Еко - Модерно предградие 14,21 л по 1,81 лв./л - 25,72 лв. Помолих момчето да зареди малксимално, изпускайки въздуха от резервоара с натискане на специалното копче отстрани - целта беше да стигна максимално далеч с това гориво. Струва ми се, че не се е старал достатъчно - разхода излезе около 5,62 л/100 км, т.е. можело е и повече. Часът беше около 4:10, изгубени около 10-ина минути. Пътя който следваше от тук нататък ми беше напълно непознат (освен от картата, оглеждането доколкото е възможно с GoogleEarth и отзивите, които бях чел). До Сливница пътя е в ремонт - асфалтират някое платно, но не е чак толкова лошо; работи се със сравнително бързи темпове, но не знам кога ще завърши. Мой познат (колега от VW клуба) беше пътувал около 2 седмици по-рано до Белград със собствения си Голф 3 и се оплака, че от неравностите стар-нов асфалт е "балонирал" гума, изкривил джанта и дори счупил пластмасово ухо на фар. Аз не че съм внимавал кой-знае колко, но остри ръбове и големи подскоци не намерих. Донякъде добре беше че поради ранния час нямаше движение, но пък беше тъмно. Като наближихме границата ни спря униформена жена, попита ни за къде пътуваме и дали имаме паспорти, и продължихме. След това на едно гише ни попитаха дали имаме нещо за деклариране, и след като отговорихме отрицателно, отново ни пуснаха. На последното гише поискаха паспортите, минаха ги през някакъв елекронен четец и ни ги върнаха. Това беше едно от трите места, на които слизах (само аз) по границите. След това беше междинната територия и сръбското гише и бариера. Отново слязох само аз, гледаха паспортите, сложиха им печат, и продължихме. Сърбите споменаха нещо да се обадя на митницата, но така и не разбрах къде, на кого, а и бариерата беше вдигната и продължихме. В 5:10 (променено на 4:10), показание на километража 155472 (52.9) км вече бяхме в Сърбия. В Сърбия (както и почти навсякъде след това) спазвах строго ограниченията. В Сърбия те са 60 в населено място, 80 извън и 120 на магистрала. Поради ранния час почти нямаше движение и съответно след кого да се водя. Изключение беше Мазда 626 с български (Софийски) номер. Въпреки че я караше човек на средна възраст, и имаше спътник-връстник, караше почти безобразно. Изпревари ме както си карах с 80, а той - някъде около 110-120. Реших да карам след него, но на него това явно не му хареса. Опита се да кара по-бързо, но бързо се отказа. След това внезапно отби и спря на джоб. Аз естествено продължих да се движа с 80 (и 60 в населените места). Скоро след това той отново ме настигна и изпревари, и аз отново след него. Опита се да избяга, но възможностите му бяха до около 160 км/ч, а моите - доста повече. Като видя че не изоставам, изпревари в началото на едно село автобус и наби спирачки пред него. Аз пък застанах отпреде му и се движех не с 60, ами дори с 40-50. Неговите нерви не издържаха и той отново ме изпревари. Аз отново бях плътно след него, и той се принуди да спре в началото на едно селище, на отбивка с кафе, ресторант и т.н. Повече не го видях, и по-добре. Междувременно започна прословутата клисура между Пирот и Ниш. Мястото е красиво, но очаквах пътя да е по-зле. Искърското дефиле е много по-зле - и откъм завои, и състояние на настилката. Полицаи видях поне на 5-6 места, но си стояха кротко и дори не ме забелязваха. Малко преди Ниш се появи магистрала, със сравнително добро покритие, но на някои участъци имаше ремонти и движението беше двупосочно в едното платно. Тъй като нямаше движение, спазвах ограничението. За съжаление не записах в колко часа бяхме на първия пункт за плащане на магистралата - от него само се взема бележка (след натискане на бутон). След това продължихме по магистралата. Чел съм, че понякога правят засечки - по това в колко часа е взето билетчето, и в колко се плаща. И ако по тези сметки скоростта излезе по-висока отколкото трябва, следват санкции. За да се избегнат е добре да се направи малка почивка. При нас тя беше в 06:35, показание на километража - 155671 (251,8 ) км. Почивахме около 10 мин. (почти не бях превишавал скоростта). В 07:55 малко преди Београд платих първата такса (за участъка от Ниш до Београд) - 1050 динара. Столицата на Сърбия я минахме сравнително бързо, въпреки че имаше малко задръстване. В 08:44 платих на втория пункт (Стара пазова) 400 динара за участъка до Нови Сад. Следващото плащане (също 400 динара) за участъка до Суботица беше в 09:20, станция Сириг. Малко след това - в 09:45 спряхме за около 25 мин. почивка. Показание на километража - 155942 (523,2) км. Скоро след това дойде границата, която минахме бързо. В 11:05 и показание на километража 155990 км вече бяхме в Унгария. Магистралата започва веднага от границата. Сетих се да спра на първата бензиностанция да си купя винетка (матрица) - седмична за 2550 форинта. В Унгария магистралите са най-качествени. Дори по думи на запознати са по-добри и от тези в Германия. Неусетно стигнахме Будапеща и от магистрала М5 (Будапеща - Сегед) тръгнахме по околовръстното (магистрала М0). Там ограничението е 80 км/ч, но не се спазва. Естествено, движех се с потока - нито по-бързо, нито по-бавно. След Будапеща, вече по магистрала М1) в 12:40 и 156193 (773,8 ) км спряхме за 20 минути на бензиностанция Agip. Mалко след това имаше малко задръстване по магистралата на едно изкачване - имаше ремонт, стеснение в едната лента, а точно там и се излиза от отбивка за проверка на винетки и др. подобни. След Mosonmagyarovar се отделихме от магистралата за Виена и продължихме по обикновен път към Hegyeshalom и Rajka (не се минава пррез нито едно населено място). На границата със Словакия за последно се наложи да сляза - не заради паспортите (вземат ги от гишето директно от отворения прозорец), ами заради проверката на багажника (и колите преди мен също). Отворих го, митничаря тупа по чантите, видя кашона с бутилки и след като му отговорих утвърдително че е вода, ме пусна да продължа. Дотук на границите проверките бяха двойни - една на изхода на едната държава и една на входа на другата. Оттук нататък - само по една проверка - на входа на държавата, в която се влиза. Единствените печати, които имаме в паспортите, са от Сърбия - влизане и излизане. На една от границите (не се сещам коя) служителят гледаше в паспортите и казваше пътниците по малко име и гледаше дали има съответствие. В 14:36 и 156344 (924,6) км вече бяхме в Словакия. Купих си словашка седмична винетка за 150 словашки крони, и продължихме. В Братислава имаше малко задръстване (поносимо) заради мнoгoто ремонти по пътя. След точно 80 км, в 15:25, 156424 (1004) км и единична проверка - само на входа на Чехия от момчета със словашки униформи, които прочетоха надписа на кирилица на служебната ми карта (под нея е талона на колата, а поискаха да го видят) "Министерство на вътрешните работи", разбраха че сме колеги и ме пуснаха бързо (не че мислеха да ни задържат нещо), вече бяхме в Чехия. На първата бензиностанция, която видях (Shell) в 15:40 и 156439 (1018,5) км спрях за да заредя и да си купя Чешка винетка (не че нямаше и на входа на Словакия, но не се доверих). Заредих 21.43 литра по 28 крони за литър - 600 крони, и 200 крони седмична винетка. Платих с кредитна карта - 54.39 лв. и 27 ст. такса - не беше неизгодно, както предположи братовчед ми, живеещ в Чехия. Престоя със зареждането беше около 15 минути. В Брно малко се обърках и не успях да хвана отбивката за Прага, а тръгнах за центъра. Но скоро се усетих, и на първия светофар направих май не много разрешен завой наобратно и вече бях на прав път. Очакванията ми бяха че в Чехия магистралите ще са най-добре, а се оказа че са най-зле. Много подскачаше на съединенията на бетонните плочи, и трябваше да карам със 140-160 за да мога да се класирам за лявата лента, където беше много по-добре. Задръстване имаше на едно място заради леко произшествие в стеснение, и на още едно място - без видима причина. Полицаи видях само веднъж, но те вече бяха спрели другиго. В 18:06 и 156682 (1262,8 ) км вече бях на уговорената бензиностанция Agip на входа на Прага, но поради объркване от моя страна, и пропускане на отбивката, продължих и след като се върнах, спрях на тази на изхода на Прага. От тръгването от София 1266 км и 15 часа - средна скорост 84,4 км/ч (със всичките спирания). Оставаха още 19-20 км, но вече с водач из Прага (споменатия малко по-нагоре братовчед) - заради задръстванията около посрещането на президента Буш. Показание на километража в крайната цел - 156701 (1282,3) км.
По пътя обратно :
Тръгване в 09:25 на 10 юни, показание на километража 156715 (1300) км. В 10:30 на 156797 (1378 ) км светна лампата за резервата. Беше малко по-рано от очакваното и реших да не рискувам да чакам до Shell Jihlava, и на първата бензиностанция ОМВ (Mikulasov, D1 км 96 vpravo) заредих 57.92 литра по 30,30 крони за литър - 1755 крони (зареждах сам и мнoгoкратно изчаквах пяната и изпуснах въздуха, но до толкова ми стигнаха нервите). Показания на километража - 136835 (1415) км. Разхода "от лампа до лампа" излезе 5,6 л/100 км; точно толкова и "от пълно до пълно". Със зареждането почивката беше 10 мин. Следващото зареждане беше на същото Shell Брно, но в другата посока. Имаха V-Power Diesel, и заредих от него - 10,17 литра по 29,50 крони за литър - 300 крони. Показания на километража - 156978 (143,2) км. Разхода - 7,11 л/100 км. Часът беше 12:00, почивката - около 15 минути. Отново в Чехия се налагаше да поддържам по-висока скорост за да се включвам в лявото платно (за да не тръска); почти същото положение беше и в Словакия. По време на цялото пътуване клаксона ми "хвана паяжина" - не се наложи да го ползвам нито веднъж (освен на един немец между Прага и Брно - не виждаше левия мигач и мигането на фаровете). Просто карането е "европейско" - гледа се в огледалата и най-много да се наложи подаване на ляв мигач. За разлика от България и Румъния. В 12:17 и 157285 (171) км вече бяхме в Словакия. Мислех да капна малко нафта (колкото да доизразходвам останалите словашки крони), но единственото подходящо място беше ОМВ в Братислава, но го видях късно, а и заради ремонтите по пътя се падаше малко встрани. В 13:05 и 157075 (97,5) км бяхме отново в страната на прекрасните магистрали. В Будапеща направихме поне час почивка, но и изгубих малко време и най-много километър в лутане - исках да намеря магазин ТЕСКО, но се оказа че не е това, което видях от магистралата, а някъде на майната си на 5-6 км - задоволих се с подобен на него Auchan. Използвахме и да хапнем, и в 15:50 на показание 157258 (279,7) км тръгнахме отново. Малко преди Сегед (Szeged) се отделихме от магистралата и хванахме по "стария" път за този град и оттам - за Румъния. В 17:30 при 157420 (442,6) км направихме 15 минути почивка - за зареждане на бензиностанция ESSO в Szeged. Заредих 8,83 литра по 250,90 форинта за литър - 2215 форинта (тъй като нямах достатъчно форинти, питах дали може с евро и покакъв курс - 220 форинта за евро - на такъв курс ми смениха и в Auchan монета от едно евро), а 15-те форинта ги добавих към 10-те евро от дребните, които имах. Заредих в Унгария тъй като не исках да рискувам с гориво от Румъния - направих си сметка да ми стигне до Русе, и сметката се оказа вярна. В 18:27 бяхме на границата с Румъния. Проверката беше само на румънска страна. Тук беше най-голямото чакане на граница - 3-4 коли, но се минаваше сравнително бързо - за 15-ина минути вече бяхме в Румъния. Пред нас имаше кола с италианска регистрация, явно тръгнали на почивка, но ги отделиха за по-подробна проверка. В 18:39 смених часа на 19:39, смених 50 евро за 160,5 леи (по 3,21) и купих седмична винетка за 9 леи (можеше и за 3 евро). Странното е че на документа пише 5,89 + 2, което хич не е 9, а и винетката беше за 2005/2006 година, без никакви перфорации, но нямаше проблеми. Балканска история. В 20:24 на 157527 (549,3) км направихме 10 минути почивка в Арад, на бензиностанция от някаква румънска верига, но със заведение за хранене Вива (у нас те са на бензиностанции ОМВ). Това стана на едно кръгово движение, имаше и бензиностанция Лукойл, но беше труднодостъпна от тирове. Нямах точна представа къде е точно мястото, където са спали disem и половинката му за 10 евро стая - чисто, приятно, удобно. Знаех само че по груби сметки е на около 90-ина километра след Арад. Малко преди това имаше разни предложения, но не спирах. На първото място, на което спрях да попитам, беше на 157527 (549,3) км, а часът беше 21:55. На английски и руски не разбираха, та се наложи да влязат в употреба няколкото фрази на немски, които знам. Оказа се че няма места. Загубено време - 5 минути. Следващото място беше на още 5 минути път - 157632 (654,1) км. Казва се Мотел Пансион ALEX. Оказа се че има места (малко трудно, но се разбирахме на английски). Две отделни стаи, със самостоятелни баня с тоалетна. Цената в евро излизаше около 45 (за двете стаи, за 4 човека). Стори ми се малко много, но съвета реши да останем. Попитах ако платя в леи колко ще е - оказа се че имам толкова - 140 леи (43 евро по курса, на който бях купил на границата - оказа се че има и по-изгоден в градчетата на няколко километра навътре). Хапнахме и към 23 часа си легнахме. Уговорката беше като се наспим към 6-7 сутринта да тръгнем. Но аз (оказа се не само) малко трудно заспах - всичко беше в една клисура, не спряха да минават тирове, а също и влакове, и всичко се чуваше твърде силно. Към 4:30 свако Сотир дойде да почука и да предложи да тръгнем - явно не можели да спят. Майка ми също и се съгласи, а аз сънен - какво да направя, трябваше и аз да се съглася. В 05:10 вече бяхме на път. Беше хладничко - налагаше се да пускам парно, а и имаше малко мъгла. Мястото, където спахме беше малко преди Ilia, скоро след него е град Deva - много мистичен. На всички табели и километрични камъни дават посоката към него и разстоянието, а като го стигнеш - нищо, никаква табела че си там. Между този мистичен град и Sebes попаднахме в километрично задръстване следствие на катастрофа. Показание на километража - 157722 (744,2) км. Без да мръднем стояхме поне 50 минути, но после още се наложи да изчакваме. Загубено време - над 1 час. Чудех се дали да не обърна и да хвана друг маршрут, но не ми стигаха сили да се реша. В 09:50 на 157895 (917,1) км направихме 15 минути почивка за кафе (по 1 лея - около 30 евро цента, от автомат) на бензиностанцийка в Rаmniku Valcеa. Очаквах че големите наклони ще са в същинските Карпати - между Sibiu и Rаmniku Valcеa, а там се оказа почти равно, само с малко завои покрай река Олт. Почти същото беше и покрай река Муреш (румънска транскрипция - унгарска Марош) от Арад до Sebes. От там до Sibiu имаше съвсем малко наклони - очаквах много повече (Кaрпатите са сериозна планина). През Питещ (Pitesti) се минава през самия център - тесни улици, пазар, паркирани коли. Не знам да има околовръстно - всички табели показваха че сме на прав път. От там има магистрала до Букурещ. Там беше единственото място, където се объркахме, и най-лошото- няма никакви табели. Е, като попиташ за Джурджу (това е Гюргево на румънски) хората обясняват, но на родния си език. Схваща се (със жестове) накъде трябва да се движиш, но пак няма табели. Така с 3-4 питания се оправихме до място с табели. Грешката - още преди да свърши магистралата, малко след Ивеко-центъра трябва да се отбие по околовръстното (което странно защо се казва Sоsеаuа de centura - може би това лъже, че е за центъра, а всъщност не е), което се движи със ЖП-линията. От него предполагам лесно ще се намери пътя за Джурджу и Русе (по-широк е) в района на квартал Jilava. От Букурещ до Джурджу се строи магистрала (или нещо подобно), но за съжаление през всички населени места (села) - със съответното ограничение на скоростта до 50 км/ч. В почти всяко румънско село пише че скоростта се контролира с радар, но никoй не спазва ограничението. Отделно полицията навсякъде е означена също със знаци. Магистралата (там, където я има) между Букурещ и Джурджу е без мантинела и каквото и да е помежду - само грапава боя и светлоотразители (което пък помага, защото много не се впрягат на примигване и клаксон, а си карат спокойно в лявата лента). Въпреки по-бързото каране из Румъния (имаше кой да ме "води") лампата за резервата ми светна на 158083 (1105) км - между Букурещ и Джурджу, в 12:50. В 13:28 и показание 158132 (1154) км бяхме на пункта за плащане на таксата за моста - 23,36 леи или 7,14 евро (така пише на касовата бележка). Никoй не пита за леи, а и нямах толкова - платих в евро, но казват - 8. В 13:36 на 158135 (1157,2) км вече бяхме в България (отново минахме бързо защото човека беше българин и забеляза служебната ми карта). Но и без нея едва ли щяхме да се бавим. В Русе исках да заредя на бензиностанция Ромпетрол (хвалят горивата им), но не я намерих лесно, и след малко лутане заредих на Shell - V-Power Diesel - на 158144 (1166,4) км. - 58,08 литра по 1,98 лв/л - 115 лева (догоре). Разход - 5,74 л/100 км. Свако Сотир изпуши една цигара, хапнахме сладолед и продължихме за Шумен. Там показанието на километража беше 158253 (11
км. Време повече не съм гледал и писал. В Търговище като пристигнахме, километража показваше 158299 (154,8 ) км.
Равносметката :
Пътя през Сърбия (от Търговище до Прага) е 1603 км. Взехме го (със спиранията, но без спането и др. в София) за около 18 часа и половина. Средна скорост - около 85 км/ч. На връщане (без спането и чакането в задръстването) - 1584 км. Може да се намали някой километър заради лутането в Будапеща и Букурещ. Време - около 22 часа и половина, но ако се извадят поне 2 часа (Будапеща и задръстването в Румъния) - около 20 часа. Средна скорост - около 80 км/ч. Пътя през Румъния е по-живописен, но и малко по-тежък (поне за шофьора). А, на майка ми й стана малко лошо единствено по завоите (изкачванията) в Румъния, но донякъде причина беше и моето каране. Според мен за препоръчване е пътя през Сърбия, въпреки че е малко по-скъп.
Снимки от пътя нямам, а само от трите дни разходки в Прага, и от еднодневната екскурзия до Карлови Вари. Ако на някого ще са му интересни, не е проблем да ги сложа.
Тръгнахме от Търговище на 4 юни в 10:06, показание на километража 155070 (828,5) км. На 155144 (902) км - малко преди В. Търново ми светна лампата за резервата на горивото (разход "от лампа до лампа" - 5,77 л/100 км). Скоро след това заредих догоре на Еко - В. Търново, показание на километража 155166 (924,7 -> 0). Часът около 11:10, заредени 57 литра за 103,17 лв. (1,81 лв/л), разход ("пълно - пълно") 6,16 л/100 км. Следващото спиране беше около разклона за Ловеч и Троян - за около 10 мин, свако Сотир да изпуши една цигара. По магистралата след Ябланица, около Ботевград се заоблачи силно, появиха се и светкавици и заваля. Около тунелите дъжда беше толкова силен, че все едно се изливаше вода плътно, като от кофа. Но на спускането към София си беше пак ясно, слънчево и топло. Пристигнахме в София, мястото където трябва да спим в 13:50, показание на километража 155388 (221,7) км. Т.е. 318 км. за 3 часа и 40 минути, или средна скорост около 85 км/ч. Хапнахме и аз тръгнах по задачи, една от които беше да се сдобия с валути от страните, през които ще преминаваме. И така, купих от обменно бюро на ъгъла на ул. Витоша и Уилям Гладстон 3220 CSD (сръбски динари) по 0.0248 лв./динар - 79.86 лв.; 5000 HUF (унгарски форинти) по 0.0081 лв./форинт - 40.5 лв.; 330 SKK (словашки крони) по 0.0587 лв./крона - 19.37 лв.; 800 CZK (чешки крони) по 0.0712 лв./крона - 56.96 лв. - общо 196.69 лв., но "продадох" 100 евро и доплатих още 2 лв. Прибрах се за спане на показание на километража 155416 (249,8 ) км, от което тръгнахме и сутринта в 4:00 (т.е. 28,1 км из София). Малко след като тръгнахме (около 2,5 км) заредих на Еко - Модерно предградие 14,21 л по 1,81 лв./л - 25,72 лв. Помолих момчето да зареди малксимално, изпускайки въздуха от резервоара с натискане на специалното копче отстрани - целта беше да стигна максимално далеч с това гориво. Струва ми се, че не се е старал достатъчно - разхода излезе около 5,62 л/100 км, т.е. можело е и повече. Часът беше около 4:10, изгубени около 10-ина минути. Пътя който следваше от тук нататък ми беше напълно непознат (освен от картата, оглеждането доколкото е възможно с GoogleEarth и отзивите, които бях чел). До Сливница пътя е в ремонт - асфалтират някое платно, но не е чак толкова лошо; работи се със сравнително бързи темпове, но не знам кога ще завърши. Мой познат (колега от VW клуба) беше пътувал около 2 седмици по-рано до Белград със собствения си Голф 3 и се оплака, че от неравностите стар-нов асфалт е "балонирал" гума, изкривил джанта и дори счупил пластмасово ухо на фар. Аз не че съм внимавал кой-знае колко, но остри ръбове и големи подскоци не намерих. Донякъде добре беше че поради ранния час нямаше движение, но пък беше тъмно. Като наближихме границата ни спря униформена жена, попита ни за къде пътуваме и дали имаме паспорти, и продължихме. След това на едно гише ни попитаха дали имаме нещо за деклариране, и след като отговорихме отрицателно, отново ни пуснаха. На последното гише поискаха паспортите, минаха ги през някакъв елекронен четец и ни ги върнаха. Това беше едно от трите места, на които слизах (само аз) по границите. След това беше междинната територия и сръбското гише и бариера. Отново слязох само аз, гледаха паспортите, сложиха им печат, и продължихме. Сърбите споменаха нещо да се обадя на митницата, но така и не разбрах къде, на кого, а и бариерата беше вдигната и продължихме. В 5:10 (променено на 4:10), показание на километража 155472 (52.9) км вече бяхме в Сърбия. В Сърбия (както и почти навсякъде след това) спазвах строго ограниченията. В Сърбия те са 60 в населено място, 80 извън и 120 на магистрала. Поради ранния час почти нямаше движение и съответно след кого да се водя. Изключение беше Мазда 626 с български (Софийски) номер. Въпреки че я караше човек на средна възраст, и имаше спътник-връстник, караше почти безобразно. Изпревари ме както си карах с 80, а той - някъде около 110-120. Реших да карам след него, но на него това явно не му хареса. Опита се да кара по-бързо, но бързо се отказа. След това внезапно отби и спря на джоб. Аз естествено продължих да се движа с 80 (и 60 в населените места). Скоро след това той отново ме настигна и изпревари, и аз отново след него. Опита се да избяга, но възможностите му бяха до около 160 км/ч, а моите - доста повече. Като видя че не изоставам, изпревари в началото на едно село автобус и наби спирачки пред него. Аз пък застанах отпреде му и се движех не с 60, ами дори с 40-50. Неговите нерви не издържаха и той отново ме изпревари. Аз отново бях плътно след него, и той се принуди да спре в началото на едно селище, на отбивка с кафе, ресторант и т.н. Повече не го видях, и по-добре. Междувременно започна прословутата клисура между Пирот и Ниш. Мястото е красиво, но очаквах пътя да е по-зле. Искърското дефиле е много по-зле - и откъм завои, и състояние на настилката. Полицаи видях поне на 5-6 места, но си стояха кротко и дори не ме забелязваха. Малко преди Ниш се появи магистрала, със сравнително добро покритие, но на някои участъци имаше ремонти и движението беше двупосочно в едното платно. Тъй като нямаше движение, спазвах ограничението. За съжаление не записах в колко часа бяхме на първия пункт за плащане на магистралата - от него само се взема бележка (след натискане на бутон). След това продължихме по магистралата. Чел съм, че понякога правят засечки - по това в колко часа е взето билетчето, и в колко се плаща. И ако по тези сметки скоростта излезе по-висока отколкото трябва, следват санкции. За да се избегнат е добре да се направи малка почивка. При нас тя беше в 06:35, показание на километража - 155671 (251,8 ) км. Почивахме около 10 мин. (почти не бях превишавал скоростта). В 07:55 малко преди Београд платих първата такса (за участъка от Ниш до Београд) - 1050 динара. Столицата на Сърбия я минахме сравнително бързо, въпреки че имаше малко задръстване. В 08:44 платих на втория пункт (Стара пазова) 400 динара за участъка до Нови Сад. Следващото плащане (също 400 динара) за участъка до Суботица беше в 09:20, станция Сириг. Малко след това - в 09:45 спряхме за около 25 мин. почивка. Показание на километража - 155942 (523,2) км. Скоро след това дойде границата, която минахме бързо. В 11:05 и показание на километража 155990 км вече бяхме в Унгария. Магистралата започва веднага от границата. Сетих се да спра на първата бензиностанция да си купя винетка (матрица) - седмична за 2550 форинта. В Унгария магистралите са най-качествени. Дори по думи на запознати са по-добри и от тези в Германия. Неусетно стигнахме Будапеща и от магистрала М5 (Будапеща - Сегед) тръгнахме по околовръстното (магистрала М0). Там ограничението е 80 км/ч, но не се спазва. Естествено, движех се с потока - нито по-бързо, нито по-бавно. След Будапеща, вече по магистрала М1) в 12:40 и 156193 (773,8 ) км спряхме за 20 минути на бензиностанция Agip. Mалко след това имаше малко задръстване по магистралата на едно изкачване - имаше ремонт, стеснение в едната лента, а точно там и се излиза от отбивка за проверка на винетки и др. подобни. След Mosonmagyarovar се отделихме от магистралата за Виена и продължихме по обикновен път към Hegyeshalom и Rajka (не се минава пррез нито едно населено място). На границата със Словакия за последно се наложи да сляза - не заради паспортите (вземат ги от гишето директно от отворения прозорец), ами заради проверката на багажника (и колите преди мен също). Отворих го, митничаря тупа по чантите, видя кашона с бутилки и след като му отговорих утвърдително че е вода, ме пусна да продължа. Дотук на границите проверките бяха двойни - една на изхода на едната държава и една на входа на другата. Оттук нататък - само по една проверка - на входа на държавата, в която се влиза. Единствените печати, които имаме в паспортите, са от Сърбия - влизане и излизане. На една от границите (не се сещам коя) служителят гледаше в паспортите и казваше пътниците по малко име и гледаше дали има съответствие. В 14:36 и 156344 (924,6) км вече бяхме в Словакия. Купих си словашка седмична винетка за 150 словашки крони, и продължихме. В Братислава имаше малко задръстване (поносимо) заради мнoгoто ремонти по пътя. След точно 80 км, в 15:25, 156424 (1004) км и единична проверка - само на входа на Чехия от момчета със словашки униформи, които прочетоха надписа на кирилица на служебната ми карта (под нея е талона на колата, а поискаха да го видят) "Министерство на вътрешните работи", разбраха че сме колеги и ме пуснаха бързо (не че мислеха да ни задържат нещо), вече бяхме в Чехия. На първата бензиностанция, която видях (Shell) в 15:40 и 156439 (1018,5) км спрях за да заредя и да си купя Чешка винетка (не че нямаше и на входа на Словакия, но не се доверих). Заредих 21.43 литра по 28 крони за литър - 600 крони, и 200 крони седмична винетка. Платих с кредитна карта - 54.39 лв. и 27 ст. такса - не беше неизгодно, както предположи братовчед ми, живеещ в Чехия. Престоя със зареждането беше около 15 минути. В Брно малко се обърках и не успях да хвана отбивката за Прага, а тръгнах за центъра. Но скоро се усетих, и на първия светофар направих май не много разрешен завой наобратно и вече бях на прав път. Очакванията ми бяха че в Чехия магистралите ще са най-добре, а се оказа че са най-зле. Много подскачаше на съединенията на бетонните плочи, и трябваше да карам със 140-160 за да мога да се класирам за лявата лента, където беше много по-добре. Задръстване имаше на едно място заради леко произшествие в стеснение, и на още едно място - без видима причина. Полицаи видях само веднъж, но те вече бяха спрели другиго. В 18:06 и 156682 (1262,8 ) км вече бях на уговорената бензиностанция Agip на входа на Прага, но поради объркване от моя страна, и пропускане на отбивката, продължих и след като се върнах, спрях на тази на изхода на Прага. От тръгването от София 1266 км и 15 часа - средна скорост 84,4 км/ч (със всичките спирания). Оставаха още 19-20 км, но вече с водач из Прага (споменатия малко по-нагоре братовчед) - заради задръстванията около посрещането на президента Буш. Показание на километража в крайната цел - 156701 (1282,3) км.
По пътя обратно :
Тръгване в 09:25 на 10 юни, показание на километража 156715 (1300) км. В 10:30 на 156797 (1378 ) км светна лампата за резервата. Беше малко по-рано от очакваното и реших да не рискувам да чакам до Shell Jihlava, и на първата бензиностанция ОМВ (Mikulasov, D1 км 96 vpravo) заредих 57.92 литра по 30,30 крони за литър - 1755 крони (зареждах сам и мнoгoкратно изчаквах пяната и изпуснах въздуха, но до толкова ми стигнаха нервите). Показания на километража - 136835 (1415) км. Разхода "от лампа до лампа" излезе 5,6 л/100 км; точно толкова и "от пълно до пълно". Със зареждането почивката беше 10 мин. Следващото зареждане беше на същото Shell Брно, но в другата посока. Имаха V-Power Diesel, и заредих от него - 10,17 литра по 29,50 крони за литър - 300 крони. Показания на километража - 156978 (143,2) км. Разхода - 7,11 л/100 км. Часът беше 12:00, почивката - около 15 минути. Отново в Чехия се налагаше да поддържам по-висока скорост за да се включвам в лявото платно (за да не тръска); почти същото положение беше и в Словакия. По време на цялото пътуване клаксона ми "хвана паяжина" - не се наложи да го ползвам нито веднъж (освен на един немец между Прага и Брно - не виждаше левия мигач и мигането на фаровете). Просто карането е "европейско" - гледа се в огледалата и най-много да се наложи подаване на ляв мигач. За разлика от България и Румъния. В 12:17 и 157285 (171) км вече бяхме в Словакия. Мислех да капна малко нафта (колкото да доизразходвам останалите словашки крони), но единственото подходящо място беше ОМВ в Братислава, но го видях късно, а и заради ремонтите по пътя се падаше малко встрани. В 13:05 и 157075 (97,5) км бяхме отново в страната на прекрасните магистрали. В Будапеща направихме поне час почивка, но и изгубих малко време и най-много километър в лутане - исках да намеря магазин ТЕСКО, но се оказа че не е това, което видях от магистралата, а някъде на майната си на 5-6 км - задоволих се с подобен на него Auchan. Използвахме и да хапнем, и в 15:50 на показание 157258 (279,7) км тръгнахме отново. Малко преди Сегед (Szeged) се отделихме от магистралата и хванахме по "стария" път за този град и оттам - за Румъния. В 17:30 при 157420 (442,6) км направихме 15 минути почивка - за зареждане на бензиностанция ESSO в Szeged. Заредих 8,83 литра по 250,90 форинта за литър - 2215 форинта (тъй като нямах достатъчно форинти, питах дали може с евро и покакъв курс - 220 форинта за евро - на такъв курс ми смениха и в Auchan монета от едно евро), а 15-те форинта ги добавих към 10-те евро от дребните, които имах. Заредих в Унгария тъй като не исках да рискувам с гориво от Румъния - направих си сметка да ми стигне до Русе, и сметката се оказа вярна. В 18:27 бяхме на границата с Румъния. Проверката беше само на румънска страна. Тук беше най-голямото чакане на граница - 3-4 коли, но се минаваше сравнително бързо - за 15-ина минути вече бяхме в Румъния. Пред нас имаше кола с италианска регистрация, явно тръгнали на почивка, но ги отделиха за по-подробна проверка. В 18:39 смених часа на 19:39, смених 50 евро за 160,5 леи (по 3,21) и купих седмична винетка за 9 леи (можеше и за 3 евро). Странното е че на документа пише 5,89 + 2, което хич не е 9, а и винетката беше за 2005/2006 година, без никакви перфорации, но нямаше проблеми. Балканска история. В 20:24 на 157527 (549,3) км направихме 10 минути почивка в Арад, на бензиностанция от някаква румънска верига, но със заведение за хранене Вива (у нас те са на бензиностанции ОМВ). Това стана на едно кръгово движение, имаше и бензиностанция Лукойл, но беше труднодостъпна от тирове. Нямах точна представа къде е точно мястото, където са спали disem и половинката му за 10 евро стая - чисто, приятно, удобно. Знаех само че по груби сметки е на около 90-ина километра след Арад. Малко преди това имаше разни предложения, но не спирах. На първото място, на което спрях да попитам, беше на 157527 (549,3) км, а часът беше 21:55. На английски и руски не разбираха, та се наложи да влязат в употреба няколкото фрази на немски, които знам. Оказа се че няма места. Загубено време - 5 минути. Следващото място беше на още 5 минути път - 157632 (654,1) км. Казва се Мотел Пансион ALEX. Оказа се че има места (малко трудно, но се разбирахме на английски). Две отделни стаи, със самостоятелни баня с тоалетна. Цената в евро излизаше около 45 (за двете стаи, за 4 човека). Стори ми се малко много, но съвета реши да останем. Попитах ако платя в леи колко ще е - оказа се че имам толкова - 140 леи (43 евро по курса, на който бях купил на границата - оказа се че има и по-изгоден в градчетата на няколко километра навътре). Хапнахме и към 23 часа си легнахме. Уговорката беше като се наспим към 6-7 сутринта да тръгнем. Но аз (оказа се не само) малко трудно заспах - всичко беше в една клисура, не спряха да минават тирове, а също и влакове, и всичко се чуваше твърде силно. Към 4:30 свако Сотир дойде да почука и да предложи да тръгнем - явно не можели да спят. Майка ми също и се съгласи, а аз сънен - какво да направя, трябваше и аз да се съглася. В 05:10 вече бяхме на път. Беше хладничко - налагаше се да пускам парно, а и имаше малко мъгла. Мястото, където спахме беше малко преди Ilia, скоро след него е град Deva - много мистичен. На всички табели и километрични камъни дават посоката към него и разстоянието, а като го стигнеш - нищо, никаква табела че си там. Между този мистичен град и Sebes попаднахме в километрично задръстване следствие на катастрофа. Показание на километража - 157722 (744,2) км. Без да мръднем стояхме поне 50 минути, но после още се наложи да изчакваме. Загубено време - над 1 час. Чудех се дали да не обърна и да хвана друг маршрут, но не ми стигаха сили да се реша. В 09:50 на 157895 (917,1) км направихме 15 минути почивка за кафе (по 1 лея - около 30 евро цента, от автомат) на бензиностанцийка в Rаmniku Valcеa. Очаквах че големите наклони ще са в същинските Карпати - между Sibiu и Rаmniku Valcеa, а там се оказа почти равно, само с малко завои покрай река Олт. Почти същото беше и покрай река Муреш (румънска транскрипция - унгарска Марош) от Арад до Sebes. От там до Sibiu имаше съвсем малко наклони - очаквах много повече (Кaрпатите са сериозна планина). През Питещ (Pitesti) се минава през самия център - тесни улици, пазар, паркирани коли. Не знам да има околовръстно - всички табели показваха че сме на прав път. От там има магистрала до Букурещ. Там беше единственото място, където се объркахме, и най-лошото- няма никакви табели. Е, като попиташ за Джурджу (това е Гюргево на румънски) хората обясняват, но на родния си език. Схваща се (със жестове) накъде трябва да се движиш, но пак няма табели. Така с 3-4 питания се оправихме до място с табели. Грешката - още преди да свърши магистралата, малко след Ивеко-центъра трябва да се отбие по околовръстното (което странно защо се казва Sоsеаuа de centura - може би това лъже, че е за центъра, а всъщност не е), което се движи със ЖП-линията. От него предполагам лесно ще се намери пътя за Джурджу и Русе (по-широк е) в района на квартал Jilava. От Букурещ до Джурджу се строи магистрала (или нещо подобно), но за съжаление през всички населени места (села) - със съответното ограничение на скоростта до 50 км/ч. В почти всяко румънско село пише че скоростта се контролира с радар, но никoй не спазва ограничението. Отделно полицията навсякъде е означена също със знаци. Магистралата (там, където я има) между Букурещ и Джурджу е без мантинела и каквото и да е помежду - само грапава боя и светлоотразители (което пък помага, защото много не се впрягат на примигване и клаксон, а си карат спокойно в лявата лента). Въпреки по-бързото каране из Румъния (имаше кой да ме "води") лампата за резервата ми светна на 158083 (1105) км - между Букурещ и Джурджу, в 12:50. В 13:28 и показание 158132 (1154) км бяхме на пункта за плащане на таксата за моста - 23,36 леи или 7,14 евро (така пише на касовата бележка). Никoй не пита за леи, а и нямах толкова - платих в евро, но казват - 8. В 13:36 на 158135 (1157,2) км вече бяхме в България (отново минахме бързо защото човека беше българин и забеляза служебната ми карта). Но и без нея едва ли щяхме да се бавим. В Русе исках да заредя на бензиностанция Ромпетрол (хвалят горивата им), но не я намерих лесно, и след малко лутане заредих на Shell - V-Power Diesel - на 158144 (1166,4) км. - 58,08 литра по 1,98 лв/л - 115 лева (догоре). Разход - 5,74 л/100 км. Свако Сотир изпуши една цигара, хапнахме сладолед и продължихме за Шумен. Там показанието на километража беше 158253 (11
км. Време повече не съм гледал и писал. В Търговище като пристигнахме, километража показваше 158299 (154,8 ) км.Равносметката :
Пътя през Сърбия (от Търговище до Прага) е 1603 км. Взехме го (със спиранията, но без спането и др. в София) за около 18 часа и половина. Средна скорост - около 85 км/ч. На връщане (без спането и чакането в задръстването) - 1584 км. Може да се намали някой километър заради лутането в Будапеща и Букурещ. Време - около 22 часа и половина, но ако се извадят поне 2 часа (Будапеща и задръстването в Румъния) - около 20 часа. Средна скорост - около 80 км/ч. Пътя през Румъния е по-живописен, но и малко по-тежък (поне за шофьора). А, на майка ми й стана малко лошо единствено по завоите (изкачванията) в Румъния, но донякъде причина беше и моето каране. Според мен за препоръчване е пътя през Сърбия, въпреки че е малко по-скъп.
Снимки от пътя нямам, а само от трите дни разходки в Прага, и от еднодневната екскурзия до Карлови Вари. Ако на някого ще са му интересни, не е проблем да ги сложа.