С кемпер без цел и посока в южна Италия.

[s_s1]

В края на февруари 2017 г. бях направил тема за въпроси за предстоящото ни посещение на южна Италия.
С ферибот до Италия.

Направих планираното пътешествие почти по предначертания план, но не точно, защото плана беше много, много едромащабен, без подробности. нещо от рода на: Стигаме до Бари или Бриндизи /до където ни разтовари ферито/, моткаме се, обикаляме, ядем и пием и като ни свършат парите се прибираме.

Припомням си как започна пътешествието:

Минах през Македония и Албания. Разтоварихме се на Бари. С бавна обиколка се разходихме по крайбрежието. А днес бяхме в Scilla. Утре ще пробваме Сицилия, с обществен транпорт. Кемпера ще почива.
След Таормина и Етна дайте идеи какво да гледаме.

и продължава:

Да, а от къде снимки, като не знам накъде да ходя и какви забележителности да търся.
За сега установихме, че храната е много вкусна и бялото вино е прекрасно.
За Етна лифта не работеше, а и да работеше не ни бяха останали време и сили да щурмуваме върха.
Сега спряхме на магистралата след Козенца и утре ще обикаляме Салерно. А после Амалфи.

И понеже колегите очакват разказ ....

Екстра, колега!
Освен да чакаме по-подробен разказ и снимки...

ще се опитам да сглобя нещо такова.

П.П. Моля да ми простите, че не съм добър писател, а само читател и че снимам рядко и с китайски телефон.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Събрахме набързо някакъв багаж, малко храна, алкохол и доста бира, натоварихме се и тръгнахме към Дурес Албания от където трябваше да се качим на ферибот до Бари Италия. Минахме през Скопие без да спираме.





Стигнахме до парк Маврово, където спряхме за почивка:









... но от там объркахме пътя към Албания.

Трябваше да се качим на някаква магистрала, но карахме по ужасно лош и разбит път, на места дори и без път.
Времето нещо започна да се мръщи.



Бързахме колкото е възможно, хранихме се в движение.

[Вива ViRuS4eto]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Чакам продължението, ще е интересно.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Амии... не толкова, но колкото-толкова.

Давах газ колкото мога, пътуването вече не беше удоволствие, а мъчение, жал ми беше за кемпера, но не ми се чакаше 24 часа на пристанището.
По пътя си мислех как хората от селото си стигат до тях по този готин път.



Вече беше тъмно когато стигнахме в Дурес.
В града се омотахме ужасно в търсене на пристанището. Набихме се в квартал с тесни улички с паркирани МПС-та, маневрирахме много трудно. Най-накрая видяхме пристанището... Но... входа беше на друго място, на ляво на около 1,5 км.
Хванахме вярната посока и влязохме в пристанището.
Имаше ужасно много коли, бусове и камиони. Всички те се мъчеха да минат по-напред, форсираха, държаха на полу-съединител. Обстановката беше максимално изнервена.

Видях някакъв контролен пункт и попитах от къде се купува билет.
Питаха ме "Как влезе тук без билет? .... Ами как, лесно, с кемпера, като се вдигна бариерата за поредния бус и аз бързо след него преди да е паднала...
Показах къде съм паркирал. Казаха ми да изкарам кемпера от там. Не ми беше много ясно как ще стане срущу колоната влизащи бусове и камиони. Един човек ми посочи голяма сграда от страни и ми каза да отида там да купя билети. За целта поне аз трябваше без кемпера да излязна извън оградения плац. Взех документите и отидох в сградата.
Там имаше много гишета, трудно се ориентирах, но разбрах, че има 2 ферита на различни компании тази нощ. за Бари. Едното тръгваше по-късно и стигаше по-рано. Наредих се на тази опашка и си купих билет. Касиерката от гишето ме изпрати към една стена с наредени терминали да чекирам онлайн. Лесна работа... само да намеря от къде се сменя езика на терминала от Албански нааа.... иврит... Уцелих, тъч скрина нещо се Ибаваше... Преместих се на друг терминал. Там понеже вече бяха станали опашки се появи касиерката и започна да чекира. Запита ме нещо, но аз не разбрах точно какво. Повтори, потрети на Албански, Италянски, Френски и ... една нейна колежка която беше до другия терминал и се опитваше да обърне езика на албански и подсказа че съм евреин... В този момент за мое спасение се появи този същия човек, който ме беше пратил да си купя билет, и се разбрахме, че става дума за ТТ данни и рег. номер за кемпера. Довършиха чекирането, взех бордна карта, която я дадох на входа от където бях минал вече с кемпера, а там ми казаха да вляза през бариерата с кемпера, а не пеш. Пак този човек ми помогна, като обясни ситуацията и им показа къде е паркиран кемпера.
Много му благодарих с малко стекче 4 студени бири...

[paksss]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Супер, получава ти се да пишеш и чакам продължение и аз. Сигурно всеки си е мечтал да има кемпер, не знам колко дълго го ползваш, но ако можеш по малко данни и за него - как се държи, къде си имал ограничения с него, някакви проблеми, газ за него и всякакви такива.

Благодаря ти предварително.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

@ Павел Викторов. Мечтая си за кемпер от 1990 година, когато бях на гости на семейството лелята на мой колега в Милано. Там те ни показаха кемпер на някакви техни роднини, който беше на базата на iveco и представляваше нещо такова: http://www.barthmobile.com/eve/forum...1/m/3483934677
Много се кефя, когато да сбъдвам мечтите си и съвсем скоро през декември на 2016 г. се сдобих с това:










iveco daily 35c18 дизайн на Джудеро, или поне така пише на табелката.

Машината е закупена на 47-48 000 км. от собственик на видима възраст над 70 години.
Много съм доволен от придобивката и с нетърпение очаквам да дойде септември, за да се насладя на мечтаната почивка.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Наредихме се с другите бусове, Изкараха ни на рампата на пристанището. Там като като дойде нашия ред ме казаха да отбия настрани. Гледах как се пълнеше търбуха на ферито и чаках да дойде моят ред. Най-накрая се случи. С много обяснения, които не разбирах ми казаха да обърна и на заден да се натоваря във ферито. С много мъки боксуване, бутане и изпечен съединител кемпера се намести. После ми казаха да се разтоваря... Объркано било ферито. Като се разтоварвах задната броня опря в рампата и се поначупи.
Паркирах отстрани и зачакахме натоварването на другото фери. После церемонията с товаренето се повтори. Бях купил билет за по-бързото фери, но се транспортирах с по-бавното.
Задължително трябваше да слезем от кемпера и отидем на закритата палуба за пътници. Взехме тънка подложка-шалте, одеяло, пакетирани храни и стекче 4 студени бири в малка термораница.
Ферито акостираше от пристанището на Дурес.
Първа точка от плана беше изпълнена.

Нямахме платени "пилотски места" и по-добре, че те са оказаха неудобни въртящи столове, като от бар на Балкантурист от миналото. Събрахме 2 канапета и масички, разстелихме шалтето и отворихме хладилната раница.
Унищожихме храна и бира, остана само бутилка вода. Макар и неудобно /твърдо и ръбато/ поспахме малко. През цялото време работеше осветлението и около нас беше шумно.



Спътниците ми бяха видимо доволни.

По някое време сутринта отворих една врата, снимах далечния бряг на Ботуша, но не ми се получиха снимките. Поне "щракнах" палубата.



Разтоварихме се в Бари и се наредихме на безкрайната опашка за митнически контрол. Минахме го и след много перипетии намерихме изхода на пристанището и се паркирахме на крайбрежната улица за сутрешна разходка.

Платих с монети за 1 автомобил, но кемпера заемаше 2 места. Никой не дойде да ни санкционира, но ми беше неспокойно.

[trapper]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Давай, Светослав, началото е обещаващо!

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Бари се оказа красив град, но много различен в сравнение с нашите.



Също има голееми домашни любимци.



Направи ни впечатление, че има много, много кучета, но не са безстопанствени. Повечето бяха порода Коферман, но хората си ги гледаха с любов.


Така разхождайки се стигнахме до площад Свети Никола. Пихме в някакво забутано барче/магазинче кафе, хапнахме някакви печени на фурна тестени закуски.



Разгледахме църквата.













Стигнахме и до площад Свети Събин /може би/.
Денят беше слънчев и в душите ни беше слънчево.



Информирахме се къде сме, че да не си загубим къщичката.







Разхождахме се, опитахме сладолед.



Не след дълго краката ни заболяха и седнахме да починем и да се полюбуваме на морето.

Видяхме, че къщичката ни е там и продължихме разходката.





Там имаше пазар за риба и кой каквото уловил.


Морски таралежи.






Как се заключва велосипед.







Стига толкова разходки в Бари.
Сложихме следващата точка на ГПС-Алберобелло.
И потеглихме.



Тези пък защо са се скупчили?






Пътя е пред нас и следващата цел е близо.

[zzlatev]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Чакам още....

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Чакам още....

В понеделник.
Стига толкова работа за тази седмица.

[mitko punev]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Благодаря за споделеното колега!

П.П. Бил си в меката на хладилната и климатичната техника...трябваше да се отбиеш до някоя морга и да си свалиш един климатик за кемпера.

[bochkata]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

С нетърпение чакам продължението!

[Daniel]

Re: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Супер. Ще чакам продължението.

[LenGro]

От: Re: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Добра работа Светльо. Но ти завиждам на търпението. Ходене на Богородица по мъките е било. Аз съм се прецаквал 2 пъти така. През 1996 с жената отиваме на шопинг в Милано. С кола. Ужас. ОТ София до Триест са около 1000 км. С БМВ 3 серия, Е 36, ново. 7 часа път. Отели ми се вола.
През септември 2010 пак грешка. Да видим колко е романтичен Париж през есента. Каква романтика. 2 семейства и четиримата караме на смени нон стоп. 2300 км за 28 часа. Убихме се от път. То остави това. От хотела до дворцовия комплекс Версай са 36 км. Точно 80 минути път. Хванахме пътните тапи на франсетата. ИЗВОД - самолет. Парите за гориво струват колкото билета.
Смятали сме го. Пестиш НЕРВИ. И ВРЕМЕ. Полета до Милано е около час, до Париж са 2 часа.