С кемпер без цел и посока в южна Италия.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Кемпера си беше там, на паркинга, където го оставихме, всичко беше на ред и след като хапнахме нещо дребно продължихме към Салерно. Естествено, че минахме отново през Козенца. Горивото /дизел/ на магистралата беше с около 30 евроцента по-скъпо, отколкото в населените места и затова отбих от магистралата и заредих в Козенца. Там вече по тъмно се набих в задръстване, но след обиколка на част от града заредих и доволен продължихме напред. Направи ми впечатление, че всички паркинги са заети от големи камиони извършващи международни превози. През няколко км. имаше малки отбивки, които побираха по 1 тир също бяха заети с нощуващи. Намерихме си място на бензиностанция при леките автомобили и след аперитива отворихме бутилка италианско розе.
На сутринта продължихме към Салерно.
Интересна ми е тази сграда почти без прави външни стени и без прави ъгли в сградата. А мебели от къде?























Минахме през Салерно и продължихме по брега на морето. Спряхме за разходка и кратка почивка в някаква голяма и красива градина на брега на морето. Естествено паркирахме някъде на п.си м. и се изморихме повече от ходене.

Продължихме през Виетри суй маре, през Четара, Амалфини към майори, за да достигнем Атрани.

Залез над морето.












Няма да се опитвам да Ви натрапвам мнението си, че е красиво, много красиво...

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

По съвет на Даниел качвам отново снимките, които трябва някой мод. да нареди в предния пост.











































































П.П. Моля после да изтрие този ми пост.

[gabocvet]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Нещо се е объркало със снимките!

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Изплезели езици като лигавници най-накрая излезнахме на платото, където е града.
Поразходихме се из града и търсихме вечерта обратен транспорт до Месина, така че да не изпуснем фери-то. Но автобуси имаше много, но в туристическия сезон. Минахме и през главната улица Корсо Умберто I . И продължихме до портите на града.







Разгледахме и църквата Света Катерина.





За да не унищожават иконописите от дима на свещите, същите са лампички и светят след пускане на монета за определено време. Така се икономисват и свещите, а индулгенцията е платена и получена без намеса на човешка ръка.












А това беше отвън.





Заплеснахме се по сувенири, но си останахме само със заплесването.





И след като обиколихме града стигнахме до Гръцкия амфитеатър. Платихме си входа и отново се втурнахме да катерим.















Поседнахме за кратка почивка или в очакване на представление. Такова нямаше, не беше и пълно с туристи и аз продължих да щракам като японски турист.























Вече бяхме тотално уморени, времето минаваше, а варианта за връщане беше само пешеходен.
Въздуха беше кристално чист, слънцето силно, температурата 25-26С.







Тръгнахме да се връщаме. Спряхме в заведение на самообслужване, за да пийнем и хапнем, че бяхме много гладни.
Купихме си парче пица, нещо друга тестено и изглеждащо вкусно вода и по чаша бяло вино. Чашите бяха пластмасови, но имитираха, че са стъклени. Хапнахме на крак и решихме /жена ми реши/, че ще се връщаме по друг път, а не по пътеката и свлачището. Предвижданията на ГПС на телефона ми бяха за 40 минути, а ние имахме 55 до влака. И тръгнахме.
Оказа се, че по пътя не е толкова близко колкото навигацията казва, и че ще изпуснем влака, а после и ферибота. По серпентините прескачахме мантинелата и слизахме напреко. По едно време ГПС пресмяташе, че ще пристигнем 10 мин. след влака...



Последните метри бяха на свински тръс. Пристигнахме до ж.п. линиите, но гарата беше на 800 метра на север от мястото, където излязохме. Бягах напред, за да купя билети. Пред мен обаче касата затвори. Човека беше вътре, но се правеше, че не чува. Ядосах се и чуках по гишето и виках все по настоятелно. Някакъв друг човек се смили над мен и ми каза, че билети продавали в кафетерията. Втурнахме се натам. Купихме билети и разбрахме, че влака пътувал с 25-30 минути закъснение. Язък за бързането... Купихме и кафета и безалкохолни. Ноо влака продължаваше да закъснява. По озвучителната уредба съобщиха нещо и всички се втурнаха на някъде-влака ще бъде приет на друг коловоз. Хайде пак спринт през тунелите...
Качихме се и се настанихме. Места имаше много.

Бети беше много уморена, макар, че я носихме през почти цялото време.




Обещахме, че скоро ще си бъдем в кемпера и ще хапваме и ще си починем.



На пристигане.



П.П.Да помоля някой мод. да оправи снимките, че ги виждам като линкове.
П.П.2 Да помоля някой мод. да оправи снимките, че ги виждам като линкове.

[Сергей Янков]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Браво! Много добре ти се получава. Скрита лимонка си ти, колега!

[trapper]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Благодаря за пътеписа, Светослав, браво! На младини скитах по тия места, но днес ти ги представяш различно ... Май трябва да ги посетя пак.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

На сутринта се събудихме от шума на някакви земекопни машини, но продължихме да се излежаваме и станахме, когато вече слънцето беше високо и напичаше в прозорците. Около нас паркинга беше препълнен. Отидохме до "билетерията" и след дълги колебания си взехме билети за отиване и връщане до Сицилия-гр. Месина. Ферибота беше тип "ракета" на подводни криле.





Пристигнахме и се запътихме да търсим транспорт до Таормина. Месина не я разгледахме, решихме, че ако остане време на връщане до времето за ферито ще ядем пастички с кафе. Оказа се, че в този сезон автобуси почти нямаше и избрахме влак. Стори ми се доста евтино и е нормално, защото се води най-евтиния наземен транспорт. Влака се движеше бързо, но спираше на всяка керемидка. Пътя вървеше покрай брега през доста населени места.







Направи ми впечатление беднотата и направо мизерията на Италия. Внимавах в кадър да не попадне някой сицилиански мафиот, че после не мога да се скрия.











Стигнахме Таормина. Слезнахме и се веднага се осведомихме за разписанието за влаковете в обратна посока.



Гарата е доста далече от старата част на града. Имаше 1 такси, но наблизо шофьор не видяхме. Имаше автобусна спирка, но никой не чакаше на нея, нямаше и разписание и маршрут. Бяха ми казали, че имало постоянно "шатъли", но явно не им беше сезона. Ползвайки напътствията на ГПС на телефона хванахме баира. Целта беше на около 2-3 км, но с огромна денивелация.

Около гарата запитахме 2-ма-3-ма дали вървим по правилния път. Ами не бяхме и обърнахме обратно, т.е. и по този път можело да се стигне, но било 7-8 км. А горе на върха виждахме стъпала. Обърнахме посоката и отново щурмувахме върха.
И отново питахме мъж и жена. Казаха, че това е пътя, но се е свлякъл и може би няма да може да стигнем...
Пътя изчезна, имаше ясно видима пътека, но и тя изчезна в зеленина. Продължихме, в далечината се виждаше пътеката. Стана доста тясна, камъни се свличаха под краката ни.



Трудно беше за сам човек, а за група без осигуровка много рисковано.



А надолу морето...



Предстоящия път.



Целта, близка и недостижима.



Стълбите вече от близо.



А надолу...



Опит за панорамна снимка.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Следващата цел е Сицилия. Но двама мои приятели ходили по тези места ме разубедиха да пренасям с ферибот кемпера, а да направя еднодневна екскурзия до Сицилия и по-точно до Таормина, защото Етна скоро беше изригнал и било пепеляво и не знам какво си още, а пък Катания, Сиракуза и Палермо били далече и само щял съм да се убия от път и да се разочаровам.



Пътя беше много приятен, малко дъжд ни поръси, всичко беше по план.







Стигнахме до Вилла Сан Джовани и разбрахме, че трябва да продължим до Реджо Ди Калабрия, за да се качим с кемпера.
Продължихме до Реджо Ди Калабрия. Последва много дълго обикаляне и лутане на пристанището. Имаше много дълга колона от камиони. На гишето казаха нещо от сорта, че за кемпери трябвало специални документи да се оформят, и че кемпери приемали само през летния сезон, че сега линиите били малко.
Вече нямахме друг вариант и се върнахме на предварително мислената еднодневна екскурзия без кемпер.
Върнахме се обратно във Вила сан Джовани.
Само че там не можахме да намерим къде да паркираме кемпера. Спряхме на близък до пристанището паркинг и тръгнахме на разходка. Обиколихме, видяхме че около пристанището е цигания и мръсотия. Като се върнахме установихме, че паркинга бил платен и забранен за кемпери. Тръгнахме да търсим място където да паркираме, за да преспим. Обиколихме Вила Сан Джовани и стигнахме до Реджо Ди Калабрия. И пак се върнахме, но вече на паркинга на пристанището от където тръгва ферибота.



Вече беше станало тъмно и последните пътуващи се разтоварваха от ферибота и опразниха паркинга. Заехме 2 паркоместа и отново краставици+лук+домати=салати...

[bgrali]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Честита нова придобивка.
Благодаря за споделеното - много интересни места, които наистина заслужава да се видят. И чакам с нетърпение продължението.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Доволни от музея продължихме да се шматкаме из градчето.
Толкова големи по-често са автомобилите в тези градчета.





А такива са улиците.





Подгонени от дъжда потърсихме кръчма. Но две заведения с добър рейтинг в Трипадвайзър не работеха. Третото пък сервираше само алкохол. Лятото беше далече. С питане от заведение на заведение обиколихме доста, но не ни харесаха. Започна да капе леко. Най накрая намерихме, нещо което не изглеждаше като мизерна дупка.


Намерихме го.


Няма да Ви отегчавам със снимки на храна и вино.
Това са гледки от прозореца на ресторанта.







А това е финансовото изражение на следобедната закуска.



Дъжда беше измил всичкия прах и доволно похапнали решихме, че разходката може да продължи за доброто ни храносмилане.

















Бяхме много доволни и не по-малко изморени от видяното в Сцилла. Не си купихме сувенири на страховитото морско чудовище Сцилла с не знам колко глави защото събрахме много добри впечатления които с времето оставят приятни спомени.

П.П. Не знам защо, но 3 пъти се опитвам да редактирам, но не ме допуска.
Четвърти опит:
Сега гугъл карти ме подсети, че сме посетили Restaurant The Casato. Хубаво място, уникална гледка, добро обслужване и вкусно приготвени ястия. Там на съседната маса един господин изяде с апетит едно ястие с някакви охлювчета с миди и други морски деликатеси. Попитахме сервитьорката какво яде и тя отговори "ньочи" със морски храни.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Продължихме пътуването. Докъдето можем се радвахме на хубавите морски гледки.








После се отдалечихме от брега, за да излезем на върха /пръстите на ботуша/.







Най-накрая стигнахме Сцилла. Времето беше едно несигурно, канеше се да вали, духаше ужасно силен вятър.
С мъка намерихме едно местенце за кемпера и тръгнахме да обикаляме градчето.
А това никак не беше лесно. Ужасно стръмни улици и още по стръмни стълби.











Обаче си заслужаваше труда. Невероятно красиво място.





Забелязах, че има някакъв музей.
Платихме си входа и се заизкачвахме бързо по стълбите нагоре. Спряхме да отдъхнем.



Времето се смарангясваше...



Някаква плоча. Ако някой преведе ще знам какво съм снимал.



Нескопосан опит за панорама.


Има и фар.



Пристанище...






Ремонт...



Бойници...





Снимах тези деца, ама те дали бяха съгласни...



Стълбите ...



Двора






И голяма зала.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Доволни от видяното продължихме към следващата цел-Сцила. Вече бяхме смелили огромното количество храна и продължихме по "меката част на Ботуша", като прескочихме "тока" на път към "пръстите". Пътувахме бавно, като умишлено се навирах през най-близките до морето крайбрежни алеи. Даже се набутахме в улица без изход завършваща в пясъка.
Неусетно денят се изтъркаля. Направи ми впечатление, че както беше светло /посред бял ден/ за по-малко от 15 минути мрака изпълни всичко. Вече бяхме на магистралата около Козенца. Отбихме на голям паркинг с бензиностанция, магазин, бар. Жена ми направи салата и седнахме на вечеря. Нощта мина бързо и когато се събудихме слънцето вече беше високо. А беше още 7 часа. Пихме по 2 кафета от бара на бензиностанцията и продължихме към Сцила. Прекрасно кафе, силно, ароматно и само за 1 евро.

Добре, но пак не мога да качвам снимки
Моля отговорния мод. да изтрие тези 2 реда след като проблема със снимките се оправи

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Излязохме от Бари и започнахме да се катерим по някакви хълмове с едни непривично тесни пътчета. Не след дълго започнахме да виждаме характерните къщи.





Веднага спряхме да се насладим на следващата достигната цел.
Още не бяхме достигнали табелата на селото, но характерните къщички бяха вече в кадър.



Подминахме едно заведение, където пишеше нещо от рода на обяд за 13 евро.

Докато се усетя, че сме гладни и това заведение ако работи е добра оферта изминаха 1-2 минути през които продължавахме да се движим. Спрях и се помъчих да наместя кемпера без да преча на пътя и без да го подпра в каменната ограда.

Върнах се набегом до заведението някъде близо 1 км.
Беше отворено, имаше група, които се хранеха, но и нас обещаха да ни обслужат.
Върнах се уморен до кемпера, направих маневра за обратната посока и паркирах в двора на заведението.
Това представляваше фабрика, където произвеждаха колбаси, месни заготовки и сирена.
Бяха изложени на витрината, но не можахме да се изберем. Казахме да ни сложат по малко от това-онова но БЕЗ паста и пица.
Започнаха да сервират ястията в еднократни пластмасови чинии. Количеството не беше огромно, но бяха ужасно много видове, все едно че зареждат шведска маса. Поръчахме и вино.
Още не бяха донесли основните ястия и усетих, че преяждам.



Поръчахме си още вино и още... Преядохме като за световно първенство по надяждане.
После се разхождахме като преяли коне.

След 2-3 километра влезнахме в Алберобело. Обиколихме го 2-3 пъти докато намерим безплатно място за паркиране, което да не е далеч от централната му част.









Установихме че също като в Бари кучетата са на особена почит и уважение.





Врато/прозореца беше отворен и домакина кокер шпаньол надникна кое куче се разхожда пред неговия дом.

@ LenGro: Не ни се е отелил вола и не е било мъка. В другата тема за плана на пътешествието /линка в началото/ съм обяснил че не искам да пътувам от град на град с нискобюджетни полети, за да спестя време и пари, а да пътувам бавно, лежерно защото пътя е целта.

Алберобело е разработено силно туристически/печалбарско. Много от тези къщички са хотели и цените не са никак ниски за 3-4 квадратни метра стая.



Има дори и църква
А това е къщата от вътре.



Това фиятче човека с гордост си го караше. Запали и отлетя.






Мислех тука да паркирам кемпера...

Имат и други автомобили...



И църква...



И чешма....



И магазини...



Хареса ни Алберобелло. Доста е комерсиализирано, но е красиво, чисто и много различно от другите туристически дестинации.

[LenGro]

От: Re: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Добра работа Светльо. Но ти завиждам на търпението. Ходене на Богородица по мъките е било. Аз съм се прецаквал 2 пъти така. През 1996 с жената отиваме на шопинг в Милано. С кола. Ужас. ОТ София до Триест са около 1000 км. С БМВ 3 серия, Е 36, ново. 7 часа път. Отели ми се вола.
През септември 2010 пак грешка. Да видим колко е романтичен Париж през есента. Каква романтика. 2 семейства и четиримата караме на смени нон стоп. 2300 км за 28 часа. Убихме се от път. То остави това. От хотела до дворцовия комплекс Версай са 36 км. Точно 80 минути път. Хванахме пътните тапи на франсетата. ИЗВОД - самолет. Парите за гориво струват колкото билета.
Смятали сме го. Пестиш НЕРВИ. И ВРЕМЕ. Полета до Милано е около час, до Париж са 2 часа.

[Daniel]

Re: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Супер. Ще чакам продължението.