С кемпер без цел и посока в южна Италия.

[Nik Nikolov]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Бравос ! Сега открих темата и с удоволствие чета.
За снимката - котарак .

[Вива ViRuS4eto]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Заради дремещата котка?

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

...Продължихме разходката. Сетете се защо съм снимал тази витрина.

Никой нищо не каза за тази снимка.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Следващата порция:

На сутринта станахме рано и реших да ползвам тоалетната на паркинга. Оказа се мръсна, занемарена и без течаща вода.
За достъп до старинния град има стръмна "железница" - на релси електрически вагон. Безплатен.
Качихме се с това удобство и спестихме стълбите.
Пихме кафе, купих си някаква месна закуска /вкусна беше/.
Моткахме се безцелно до момента в който не видях една голяма организирана група ученици. Сигурно са екскурзия. Естествено, че ги последвахме.



Времето беше мрачно, влажно. Не беше за чадър, но неусетно се мокрехме от 100% влага във въздуха.



Влезнахме в голям вътрешен двор.



Оказа се училище...
Естествено, че излязохме и продължихме да опознаваме градчето.



[spoil]

Старите италиански градчета имат за мен нещо магнетично, много притегателно. Замислих се защо да не заменя подвижната къщичка за някоя малка вековна къщичка.
И позяпах витрината на агенция за недвижими имоти:



Погледнах цените-за сега пасувам...
Продължихме разходката. Градчето все повече и повече ми харесваше.











Времето беше все така начумерено.





Отново ретро автомобили.



Интересно ми е това дали е полско или оригинал.



Добре тунинговано и идеално боядисано.



И отново рено 4



На този площад объркахме малко ориентацията и като чели се загубихме.



Но мисля че уцелихме вярната посока...



Времето се поизясни, просветна и ние още по-доволни продължавахме да мерим улици и площади.



Типичен магазин /дюкян/.



Паркоместата и зона за пешеходци.





Не знам чии е този паметник.





И карта на околията.



Вече порядъчно изморени се замислихме за заслужена почивка в кемпера. След някое и друго загубване, отново минаване по вече познати улички най-накрая намерихме транспорта до къщичката ни.



Чака ни самотен на празния паркинг.



Обядвахме набързо, закарах кемпера за да почистим, източим и заредим и продължихме.
С билетчето от паркинга отиваш на каса. Взеха ми 15 и нещо евро и ми казаха, че имам 10 минути да изкарам кемпера от паркинга. Добре, че бяхме събрали сергията.
Потеглихме. Но пътя от който дойдохме беше еднопосочен. Вечерта на отиваме ми направи впечатление убийственото изкачване, за да достигнем до Тоди. Имаше знак с 16%.
А сега се спускахме по друг път малко по-полегат.



На втора скорост ръмжеше двигателя и като достигна 4 000 об/мин. натиснах и спирачките. Някое колело приплъзна и АБС се включи.
Вече имахме следващата цел-Губио.[/spoil]

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Не знам, иска ми се /обещах си миналата година/ да продължа обиколката си в южна Италия, но пък северна ми е по-непозната. Ходил съм само по ривиерата, Рим и Милано.
Но да продължавам...

След кратка почивка и подкрепление със хранителните запаси от хладилника набелязахме Тоди като следваща цел. Стигнахме, но имаше доста табели, който оказваха на къде да се движат кемперите. Следвайки ги направихме някоя и друга обиколка и стигнахме след някое и друго нарушение на знаците до паркинг за кемпери.

https://www.camperonline.it/area-di-sosta/Parcheggio_3200

След много разпитване от къде да влезем теглихме билетче, бариерата се вдигна и се настанихме. Паркинга е доста наклонен, но това не ни попречи да се наспим. Нямахме и намерение да готвим.
По най-бързия начин тръгнахме да дирим ресторант за вечеря. Започна едно дълго обикаляне около стените на града, намерихме голям и безплатен паркинг, но нали вече се бяхме настанили... Намерихме и стълби по които да се качим в старинния град. По пътя се подхлъзнах и паднах на меките си задни части. Въпреки това продължихме нагоре.
Намерихме ресторанта към който ни упътиха, прочетохме в нета добри отзиви за него и се настанихме.
Посрещна ни собственика /после разбрахме/.
Настани ни и тук стана интересно.
Поръчахме салата, мезе вино и 1 грапа.
Мезето, салатата и виното пристигнаха веднага, но ракията-не.
Оглеждах, се но ракията нямаше намерение да ме навести. Чичото си стоеше кротко, кротко. Реших, че не е разбрал за ракията и му поръчах отново. Той отговори, че знае, но още не сме се нахранили, не сме поръчали десерт...
Казах му, че искам ракията сега, за да я пия със салатата.
Отговори,че първо се поръчвало първо паста, салата, предястие, първо, второ, десерт и най-накрая се пиело грапа.
Вече достатъчно раздразнен му отговорих, че в България първо пием ракия със салата.
Отговори ми, че ако не знам се намираме в Италия и то в неговото заведение и се яде и пие по Италианската традиция...
Усети се, че ще му кажа че си отивам в Бг и бързо ми донесе грапата.
Оказа се чудесна домашнярка. Още с първата глътка ме обхвана блажено спокойствие и нещата влязоха в каналния си ред.



Поръчахме телешки стек с манатарки. Собственика попита:"rosso o bianco". Досетих се че червено ще означава кърваво недопечено и поръчах бяло.
Най-прекрасното нещо, което съм вкусвал, и сега като се сетих и ми потекоха лигите.

Горещо го препоръчвам този ресторант и мечтая отново да отида.



Прибрахме се в кемпера след дълга, дълга разходка.

[Вива ViRuS4eto]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Много готино. Тая година къде ще обикаляте?

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Много ми харесва Италия, дори и дъждовна па е красива и притегателна за мен.

Ето ни пред портите на Спелло.



Още не бяхме влезнали през портите.
В малкото средновековно градче караха не толкова средновековни, но на достопочтена възраст автомобили.





Вече сме вътре в стария град.
А улиците са едни широки булеварди.





Започнахме разходката с площада в центъра.



Казаха ни, че това е най-добрия ресторант.

Продължихме разходката. Сетете се защо съм снимал тази витрина.



Стоките в магазина бяха изложени точно по европейски-окачени на вратата.



Включително и топките на мулето.



Но най-големия ужас беше, че осоления свински бут е с необработената четина...

Ето вече един по-нов автомобил- Фиат Панда 1, който наднича от широката врата на гаража.



И понеже улиците са прекалено широки отстрани са наредили саксии с цветя.



Денят вече преваляше, но градчето беше магически привлекателно за нас и продължавахме да мерим улиците.



Видяхме и електрическия модел на Рено - Туизи.








Някой може ли да ми обясни тези ковани железа за какво служат в строителството на сградите.



Имаше ги на много места и не само в този град, а и във всички старинни градчета.



Стигнахме до единия край, починахме малко и пак атакувахме баирите.



Интересна комбинация от улица и стълби.



Както си вървяхме по стълбите чухме зад нас спирачки. Отскочихме от пътя, за да не ни сгази възрастен дядо с Рено 4 по инерция с незапалени светлини и двигател.



Пракрасно градче, уникална Италия.



Вече се беше стъмнило и лампичките светеха...



Естествено че се разхождахме и разглеждахме и магазини за сувенири.





Стигнахме до църква с кула с часовник.



С малко нетрадиционен вход.



Вмъкнахме се вътре.









Тези шарени керамични плочки не знам какво означават, но са много красиви и много ни харесаха.



Вечерен пейзаж.





И крепостните стени.





Е извън стените на стария град не всичко е цветя и рози.



Порядъчно изморени тръгнахме обратно да си търсим кемпера,

Добре, че лампичката светеше...



Не бяхме още огладнели, но пък твърде изморени и след кратка почивка и разглеждане на картата на ГПС-а казахме "Чао" на Спелло и продължихме на някъде в нощта...

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Отново се стягаме за Италия, а още не съм дописал темата за миналогодишната екскурзия.

Продължихме пътя си към Спелло. Но преди това минахме през Сполето. Небето беше притъмняло, духаше силен вятър, ръсеше дребен дъжд, който проникваше навсякъде.

Може би заради неприятното време градчето нещо не ни впечатли.









Поразходихме се, посъбрахме студ и влага.









Дъждът се усилваше и ние продължихме към Спелло.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Продължавам:

- Изразът „Всички пътища водят до Рим“ се използва от Средновековието и се отнася до факта, че пътищата на Римската империя продължават извън столицата Рим. Някога император Октавиан Август издигнал на римския Форум близо до храма на Сатурн позлатен бронзов монумент, наречен Milliarium Aureum или Златен километричен камък. Там било началото, нулевия километър от който се измервали разстоянията.
Та ние след якото преяждане и нощувката на паркинга пред ресторанта на следващата сутрин се движехме в посока на север, като указателните табели в изобилие ни указваха къде е пътят към Вечния град.
Ние обаче упорито не искахме да се набиваме в Рим, защото това означаваше край на разходката ни из южна Италия и след Рим бързо прибиране в къщи поради изтичане на времето ни за екскурзията.
Минахме през Авецано и после неусетно бяхме "сгънали на лЕЕво" към Тиволи и от там пак щяхме да отидем къде?!? В Рим естествено. Бързо обаче се усетих и смених посоката на Риети. Набих се в някакъв път, който така усърдно започна да се катери нагоре и отново избяга в посока на запад-Рим. С много труд направих маневра и смених посоката и се върнахме на главния път. Там видяхме рекламна табела за Marmore Waterfalls. Направихме кратка спирка, видяхме 2-3 снимки от мрежата и дадохме насока на навигацията. Минахме през някакъв новостроящ се път, за който навигацията не знаеше, объркахме го, връщахме се отново. Снимки не съм правил, не ми беше до снимане. Спрях някъде в началото на Терни и попитах за водопадите. Казаха ми, че не мога да стигна с кемпера до там и трябвало да повървим пеш.
Продължихме на ход и се набих в стръмна еднопосочна улица без изход.

https://www.google.bg/maps/@42.5498125,12.6917181,22z

https://www.google.bg/maps/@42.5498125,12.6917181,3a,75y,96.63h,73.22t/data=
!3m7!1e1!3m5!1s9eIRjfiCFyVUHPDCcdIZ-g!2e0!6s
%2F%2Fgeo1.ggpht.com%2Fcbk%3Fpanoid%3D9eIRjfiCFyVUHPDCcdIZ-g%26output%3Dthumbnail%26
cb_client%3Dmaps_sv.tactile.gps%26thumb%3D2%26w%3D203%26h%3D100%26yaw%3D61.493305%26
pitch%3D0%26thumbfov%3D100!7i13312!8i6656

Последва споменаване на майката на мармотите, водопадите...
Пропътувах още малко, навигацията се шашкаше и тъй като бях в дълбок каньон точността на ГПС-а е била ниска и ме показваше на никъде. Изморен отново стигнах до път без изход, но пък имаше паркинг с 2 спрели кемпера. Явно стояха отдавна там. Паркирахме там.

https://www.google.bg/maps/@42.5502608,12.6940826,22z

https://www.google.bg/maps/@42.5502608,12.6940826,3a,75y,315.73h,90.79t/data=
!3m7!1e1!3m5!1sxRbvRzeC_zFiYM8laUtPzQ!2e0!6s
%2F%2Fgeo2.ggpht.com%2Fcbk%3Fpanoid%3DxRbvRzeC_zFiYM8laUtPzQ%26output%3Dthumbnail%26cb_client%
3Dmaps_sv.tactile.gps%26thumb%3D2%26w%3D203%26h%3D100%26yaw%3D209.02803%26pitch%3D0%26
thumbfov%3D100!7i13312!8i6656

/МОЛЯ СЛЕД КАТО КЛИКНЕТЕ НА ЛИНКА ПОГЛЕДНЕТЕ СРИЙТ ВЮ./

Продължихме пеша на долу с навигация в ръка. Повървяхме около 1 км. и пак питахме за водопадите. Казаха ни, че сме на между 3 и 7 км. Съпругата ми остана там, а аз прибягах да взема кемпера.
Продължихме по пътя. Стигнахме до тунела и видяхме водопада. Много величествен. Спряхме кемпера на неподходящо мусто покрай пътя. Да ама входа за водопада бил от другата страна на тунела... Минахме пеш през тунела и продължихме напред. Видяхме огромен паркинг. Съпругата ми отиде за купува билети, а аз отново се върнах да взема кемпера и да го паркирам където трябва.10 евро е цената на 1 билет, но след като обиколихме и разгледахме за себе си реших, че тези красоти си заслужават всеки цент.







Шумът беше оглушителен, влажността-огромна, но пък гледката-невероятна.





Поседнахме за малко на пейка, но пък си беше и студено, и мокро.





Отново опит за панорамна снимка.







Явно имаше още неща, които заслужават нашето внимание, но вече бяхме доста изморени. Обиколихме паркинга със сувенирите и понеже бяхме вече прегладнели се насочихме към ресторантчетата в комплекса. Не знам поради каква причина, но изобщо не ни обърнаха внимание.
А нашата подвижна къщичка ни чакаше.



И понеже в кемпера имаше достатъчно сухоежбина и салатата става за минути пропуснахме ресторанта и обядвахме в кемпера.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Интересно, добре написано и илюстрирано.
Но явно пак се бъгва форума и реже отдясно снимките. И аз го преживях есента същото...
Не знам какво става, а и тогава не ми обърнаха внимание модераторите.
С тези технически проблеми изчезва всякакво желание за писане на пътеписи, илюстрирани със снимки.

Абсолютно вярно. Именно заради тези проблеми с качването на снимки доста дълго не бях писал и сега съм ги качил някъде във вирт. пространство, но пак софта на форума си прави каквото иска, а явно на отговорните модове им е през онази работа...

[Вива ViRuS4eto]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Това с рязането на снимките е някакво временно явление. Виждаш си снимките ту отрязани, ту наред (и зрителите също) няколко пъти след публикуването и после всичко се намества и се виждат нормално. Закисва с времето.

[bgrali]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Интересно, добре написано и илюстрирано.
Но явно пак се бъгва форума и реже отдясно снимките. И аз го преживях есента същото...
Не знам какво става, а и тогава не ми обърнаха внимание модераторите.
С тези технически проблеми изчезва всякакво желание за писане на пътеписи, илюстрирани със снимки.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Ето следващата глава от разказа за приказна Италия:

И продължавам: След приятната изненада с непредвиденото спиране в Монтесаркио /така се казва градчето с красивия замък, където пренощувахме/ продължихме към Беневенто. Планът включваше да позяпаме града, да видим Триумфалната арка на Траян, римския театър, католическата катедрала, да обядваме в някой хубав ресторант, да пием после кафе или лимончело...
Но времето реши друго: дъждът не спираше, вятърът вееше и в Беневенто трафика беше ужасен. Навигацията ме закара в центъра в паркинг където не можех да намеря място на кемпера, нямаше изглед дъждът да спира, трафика ме избута от централната част в покрайнините.
И продължихме на където ни видят очите.
Дъждът спря, облаците се вдигаха и от дясно на пътя забелязах военен мемориал. Имаше голям празен паркинг, вратите бяха отворени, спряхме за да се разтъпчем и кучката да ползва тоалетна на прекрасната зелена тревичка.
Намира се точно по пътя за Казино след село Мингано Монтелунго.


Разбрахме, че мемориала е посветен на втората световна война и по-точно на битката на италианските войни в освободителната война срещу германците на 8 и 16 декември 1943 г. Имаше много гробове на загинали и величествена сграда с надпис на латински MORTUI UT PATRIA VIVAT. Музеят беше затворен, но парка беше много добре направен и поддържан и се разходихме из парка с военните машини.




Отново опит за панорамна снимка.





Снимах табелки и ги поствам тук с надежда някой знаещи разбиращ да разкаже повече за машините.









Надникнах и през люка.



[/url]

Надникнах и в двигателния отсек.



И отдолу м/у веригите.



Някакви оръдия, не ми е ясно с какво предназначение са и какви цели /въздушни, наземни, жива сила, техника / би трябвало да поразяват.









Какъв ли е този голям тръбопровод?



Пътя не беше оживен, рядко минаваха автомобили.



След като раздвижихме кокалите продължихме в посока на север.
Вечерта си харесахме китайски ресторант и се разцепихме от плюскане.

Имаше много красиви аквариуми.





С много труд /моя куц английски и десетопръстната система/ още преди да седнем в ресторанта се опитвахме да разберем дали можем да пренощуваме на паркинга пред ресторанта, за да знам дали да се отпусна в пиенето или ако не е възможно да остана само с дегустация на виното. Говорих с 3 сервитьорки, с някакви може би управители /жена и мъж/, всички от жълтата раса/ и най-накрая ме заведоха в кухнята където общ работник хигиенист с европеидни черти преведе въпроса ми. Нямало проблем... паркинга бил неохраняем, безплатен и можели сме да останем колкото си пожелаем.
Опитахме от всичко по много и преядохме зверски. Държахме кучката с нас на стола да не би да влезе в кухната, че ще я върнат сготвена.

[s_s1]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Публикувах вчера мнение, че някои виждат целите снимки, а такива кто мен само част от тях, но къде изчезна?

Ще се постарая да продължа, поне разказа ще остане.
Относно южна Италия не съм имал страхове от месните, но пък от мигрантите доста се притеснявах.

Заваля, стъмни се и в далечината забелязахме някакъв висок хълм с крепост, замък построен и реновиран, забелязахме го, защото беше осветен.
Не се поколебах изобщо, а веднага тръгнах да търся път към върха.
Намерихме го и след няколко километрово мъчително изкачване по тесен и с много обратни завои път се озовахме на паркинг на върха. Беше почти хоризонтален, празен и с уникална гледка надолу към градчето.
Докато се изкачвахме видях няколко табели за ресторанти, мислех си да посетим вечерта някой от тях. Излязох от кемпера, вятърът беше много силен, духаше на пориви, дъждът се усилваше. Разходката беше много кратка и напоителна за дрехите ми. Не беше възможно да се носи чадър. Планът за уютно ресторантче бързо пропадна. Хладилника беше пълен, багажника със салати също и стана пак същата.... но този път с уникална гледка от прозорците на кемпера.
През нощта поривите на вятъра клатеха кемпера, все едно че се разминавахме с големи камиони.
На сутринта дъжда не спираше и вятъра си вееше. Бавно закусвахме с надежда да се пооправи времето. Но надежда за промяна не се виждаше на тъмния хоризонт. Въпреки това решехме да посетим замъка.
Паркинга.




Към замъка. Снимах набързо, валеше отвратителен дъжд и обектива не телефона за секунда ставаше мокър.



Мокър нинджа със запотени очила наднича през бойницата.



Нескопосан опит за бърза панорама.



Разгледахме замъка набързо, защото дъждът не спираше, казаха ни че има и музей, който с радост посетихме, че е на закрито.

Видяхме грънци на 2 500 години,



и кокали на набори на грънците.











Един от персонала на музей беше много дружелюбен и се опитваше да обясни, че крепостта е на 2 500 години, че е разрушавана и отново възстановявана, показа ни стаи на затвора /килии/, търпеливо ни отведе до някои странични стаи, които със сигурност щяхме да пропуснем. Каза, че приятелката му е румънка и може би затова ни отдели толкова внимание. А може би защото дъждът не спираше и нямаше много посетители.



Дъждът си валеше, кемпера и кучката ни чакаха и продължихме пътешествието.

П.П. Отново от моя комп. снимките се виждат отрязани.
П.П. 2 Сега са добре.
П.П. 3 Презаредих-отряза ги.

[Тедо /LJ73/]

От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.

Гворил съм си в Гърция с кемперджии италианци и са споделяли, че в южна Италия е опасно и избягват да почиват там /ходят по Хърватска, Ч. Гора и в Гърция/...