От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.
Ето следващата глава от разказа за приказна Италия:
Ето следващата глава от разказа за приказна Италия:
Първоначално публикуван от s_s1
И продължавам: След приятната изненада с непредвиденото спиране в Монтесаркио /така се казва градчето с красивия замък, където пренощувахме/ продължихме към Беневенто. Планът включваше да позяпаме града, да видим Триумфалната арка на Траян, римския театър, католическата катедрала, да обядваме в някой хубав ресторант, да пием после кафе или лимончело...
Но времето реши друго: дъждът не спираше, вятърът вееше и в Беневенто трафика беше ужасен. Навигацията ме закара в центъра в паркинг където не можех да намеря място на кемпера, нямаше изглед дъждът да спира, трафика ме избута от централната част в покрайнините.
И продължихме на където ни видят очите.
Дъждът спря, облаците се вдигаха и от дясно на пътя забелязах военен мемориал. Имаше голям празен паркинг, вратите бяха отворени, спряхме за да се разтъпчем и кучката да ползва тоалетна на прекрасната зелена тревичка.
Намира се точно по пътя за Казино след село Мингано Монтелунго.
Разбрахме, че мемориала е посветен на втората световна война и по-точно на битката на италианските войни в освободителната война срещу германците на 8 и 16 декември 1943 г. Имаше много гробове на загинали и величествена сграда с надпис на латински MORTUI UT PATRIA VIVAT. Музеят беше затворен, но парка беше много добре направен и поддържан и се разходихме из парка с военните машини.
Отново опит за панорамна снимка.
Снимах табелки и ги поствам тук с надежда някой знаещи разбиращ да разкаже повече за машините.
Надникнах и през люка.
[/url]
Надникнах и в двигателния отсек.
И отдолу м/у веригите.
Някакви оръдия, не ми е ясно с какво предназначение са и какви цели /въздушни, наземни, жива сила, техника / би трябвало да поразяват.
Какъв ли е този голям тръбопровод?
Пътя не беше оживен, рядко минаваха автомобили.
След като раздвижихме кокалите продължихме в посока на север.
Вечерта си харесахме китайски ресторант и се разцепихме от плюскане.
Имаше много красиви аквариуми.
С много труд /моя куц английски и десетопръстната система/ още преди да седнем в ресторанта се опитвахме да разберем дали можем да пренощуваме на паркинга пред ресторанта, за да знам дали да се отпусна в пиенето или ако не е възможно да остана само с дегустация на виното. Говорих с 3 сервитьорки, с някакви може би управители /жена и мъж/, всички от жълтата раса/ и най-накрая ме заведоха в кухнята където общ работник хигиенист с европеидни черти преведе въпроса ми. Нямало проблем... паркинга бил неохраняем, безплатен и можели сме да останем колкото си пожелаем.
Опитахме от всичко по много и преядохме зверски. Държахме кучката с нас на стола да не би да влезе в кухната, че ще я върнат сготвена.
Но времето реши друго: дъждът не спираше, вятърът вееше и в Беневенто трафика беше ужасен. Навигацията ме закара в центъра в паркинг където не можех да намеря място на кемпера, нямаше изглед дъждът да спира, трафика ме избута от централната част в покрайнините.
И продължихме на където ни видят очите.
Дъждът спря, облаците се вдигаха и от дясно на пътя забелязах военен мемориал. Имаше голям празен паркинг, вратите бяха отворени, спряхме за да се разтъпчем и кучката да ползва тоалетна на прекрасната зелена тревичка.
Намира се точно по пътя за Казино след село Мингано Монтелунго.
Разбрахме, че мемориала е посветен на втората световна война и по-точно на битката на италианските войни в освободителната война срещу германците на 8 и 16 декември 1943 г. Имаше много гробове на загинали и величествена сграда с надпис на латински MORTUI UT PATRIA VIVAT. Музеят беше затворен, но парка беше много добре направен и поддържан и се разходихме из парка с военните машини.
Отново опит за панорамна снимка.
Снимах табелки и ги поствам тук с надежда някой знаещи разбиращ да разкаже повече за машините.
Надникнах и през люка.
[/url]
Надникнах и в двигателния отсек.
И отдолу м/у веригите.
Някакви оръдия, не ми е ясно с какво предназначение са и какви цели /въздушни, наземни, жива сила, техника / би трябвало да поразяват.
Какъв ли е този голям тръбопровод?
Пътя не беше оживен, рядко минаваха автомобили.
След като раздвижихме кокалите продължихме в посока на север.
Вечерта си харесахме китайски ресторант и се разцепихме от плюскане.
Имаше много красиви аквариуми.
С много труд /моя куц английски и десетопръстната система/ още преди да седнем в ресторанта се опитвахме да разберем дали можем да пренощуваме на паркинга пред ресторанта, за да знам дали да се отпусна в пиенето или ако не е възможно да остана само с дегустация на виното. Говорих с 3 сервитьорки, с някакви може би управители /жена и мъж/, всички от жълтата раса/ и най-накрая ме заведоха в кухнята където общ работник хигиенист с европеидни черти преведе въпроса ми. Нямало проблем... паркинга бил неохраняем, безплатен и можели сме да останем колкото си пожелаем.
Опитахме от всичко по много и преядохме зверски. Държахме кучката с нас на стола да не би да влезе в кухната, че ще я върнат сготвена.
Коментар