От: С кемпер без цел и посока в южна Италия.
Излязохме от Бари и започнахме да се катерим по някакви хълмове с едни непривично тесни пътчета. Не след дълго започнахме да виждаме характерните къщи.
Веднага спряхме да се насладим на следващата достигната цел.
Още не бяхме достигнали табелата на селото, но характерните къщички бяха вече в кадър.
Подминахме едно заведение, където пишеше нещо от рода на обяд за 13 евро.
Докато се усетя, че сме гладни и това заведение ако работи е добра оферта изминаха 1-2 минути през които продължавахме да се движим. Спрях и се помъчих да наместя кемпера без да преча на пътя и без да го подпра в каменната ограда.
Върнах се набегом до заведението някъде близо 1 км.
Беше отворено, имаше група, които се хранеха, но и нас обещаха да ни обслужат.
Върнах се уморен до кемпера, направих маневра за обратната посока и паркирах в двора на заведението.
Това представляваше фабрика, където произвеждаха колбаси, месни заготовки и сирена.
Бяха изложени на витрината, но не можахме да се изберем. Казахме да ни сложат по малко от това-онова но БЕЗ паста и пица.
Започнаха да сервират ястията в еднократни пластмасови чинии. Количеството не беше огромно, но бяха ужасно много видове, все едно че зареждат шведска маса. Поръчахме и вино.
Още не бяха донесли основните ястия и усетих, че преяждам.
Поръчахме си още вино и още... Преядохме като за световно първенство по надяждане.
После се разхождахме като преяли коне.
След 2-3 километра влезнахме в Алберобело. Обиколихме го 2-3 пъти докато намерим безплатно място за паркиране, което да не е далеч от централната му част.
Установихме че също като в Бари кучетата са на особена почит и уважение.
Врато/прозореца беше отворен и домакина кокер шпаньол надникна кое куче се разхожда пред неговия дом.
@ LenGro: Не ни се е отелил вола и не е било мъка. В другата тема за плана на пътешествието /линка в началото/ съм обяснил че не искам да пътувам от град на град с нискобюджетни полети, за да спестя време и пари, а да пътувам бавно, лежерно защото пътя е целта.
Алберобело е разработено силно туристически/печалбарско. Много от тези къщички са хотели и цените не са никак ниски за 3-4 квадратни метра стая.
Има дори и църква
А това е къщата от вътре.
Това фиятче човека с гордост си го караше. Запали и отлетя.
Мислех тука да паркирам кемпера...
Имат и други автомобили...
И църква...
И чешма....
И магазини...
Хареса ни Алберобелло. Доста е комерсиализирано, но е красиво, чисто и много различно от другите туристически дестинации.
Излязохме от Бари и започнахме да се катерим по някакви хълмове с едни непривично тесни пътчета. Не след дълго започнахме да виждаме характерните къщи.
Веднага спряхме да се насладим на следващата достигната цел.
Още не бяхме достигнали табелата на селото, но характерните къщички бяха вече в кадър.
Подминахме едно заведение, където пишеше нещо от рода на обяд за 13 евро.
Докато се усетя, че сме гладни и това заведение ако работи е добра оферта изминаха 1-2 минути през които продължавахме да се движим. Спрях и се помъчих да наместя кемпера без да преча на пътя и без да го подпра в каменната ограда.
Върнах се набегом до заведението някъде близо 1 км.
Беше отворено, имаше група, които се хранеха, но и нас обещаха да ни обслужат.
Върнах се уморен до кемпера, направих маневра за обратната посока и паркирах в двора на заведението.
Това представляваше фабрика, където произвеждаха колбаси, месни заготовки и сирена.
Бяха изложени на витрината, но не можахме да се изберем. Казахме да ни сложат по малко от това-онова но БЕЗ паста и пица.
Започнаха да сервират ястията в еднократни пластмасови чинии. Количеството не беше огромно, но бяха ужасно много видове, все едно че зареждат шведска маса. Поръчахме и вино.
Още не бяха донесли основните ястия и усетих, че преяждам.
Поръчахме си още вино и още... Преядохме като за световно първенство по надяждане.
После се разхождахме като преяли коне.
След 2-3 километра влезнахме в Алберобело. Обиколихме го 2-3 пъти докато намерим безплатно място за паркиране, което да не е далеч от централната му част.
Установихме че също като в Бари кучетата са на особена почит и уважение.
Врато/прозореца беше отворен и домакина кокер шпаньол надникна кое куче се разхожда пред неговия дом.
@ LenGro: Не ни се е отелил вола и не е било мъка. В другата тема за плана на пътешествието /линка в началото/ съм обяснил че не искам да пътувам от град на град с нискобюджетни полети, за да спестя време и пари, а да пътувам бавно, лежерно защото пътя е целта.
Алберобело е разработено силно туристически/печалбарско. Много от тези къщички са хотели и цените не са никак ниски за 3-4 квадратни метра стая.
Има дори и църква
А това е къщата от вътре.
Това фиятче човека с гордост си го караше. Запали и отлетя.
Мислех тука да паркирам кемпера...
Имат и други автомобили...
И църква...
И чешма....
И магазини...
Хареса ни Алберобелло. Доста е комерсиализирано, но е красиво, чисто и много различно от другите туристически дестинации.
Коментар