Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Последната струна

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #16
    От: Последната струна

    измишльоткам...
    Прочетох го още като го пусна.
    +1 с мнението на Колето.
    Много ме кефи. И ако може след текста да споделиш и снимките, сигурен съм че има такива.

    Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

    "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

    Коментар


    • #17
      От: Последната струна

      По молба на s_s1 качвам допълнително за доказателство и малко снимки.
      Така се вижда, че всичко се е случило, а не е моя измишльотка.
      (s-s1 приятно ми е, че ти хареса една от моите думички, но добре, че не ми е прозрачна
      главата да се вижда всичко, което мисля, че ще ме затворят...)

      Дъщеря ми малко се притесни от искането за снимки, защото тя им е майстора,
      а материал за Т. не беше предвидено да правя и тя снима там само за домашна употреба.
      Когато знае предварително, че ще пиша за едно място тя снима повече и по-професионално
      (нейно мнение).

      Но все пак, ето няколко снимки от Т. така, както ние го видяхме в късното лято на 2016г.













      Ако случайно с катерене стигнете до дома на някой орел - моля, не го убивайте,
      това му е в природата - да Е орел....какво ли е в природата на човек, който убива орел...



      Много добре уредено място с много отворени сепарета - така устроено, че да имаш
      лично пространство, но да се виждаш и с другите, да се сприятелите. Чисто, спретнато,
      подредено. Имаше само едно семейство 4 човека, това е...да му се доплаче на човек...

      Но, понеже природата вакуум не търпи - вероятно настъпващите в момента нови граждани
      на тази страна също обичат скара (овче, камилско, орлово??), все ще се намери кой да ползва
      съоръженията някой ден.

      Добре, че съм веган...



      Къщите на последната улица преди Ждрелото, които предприемача-продавач редовно навестява,
      за да си събере рекета. Възрастните всъшност са му благодарни, че идва и им носи провизии,
      няма кой друг. Тъжен куриоз, норма по тия места.

      В средата е къщата с макарата на дамата с гроздето и меда.



      Ето я от по-близо, в дясно се вижда и макарата между балкончето и дървото.
      Улицата е срещу и на нивото на балкончето.
      Функционира като малко хотелче през лятото.









      Къщата на Доктор Стамен Григоров.






      Обяснения в 3D формат що е то стадо, как и къде функционира, какви приложения (apps)
      ти трябват, за да го включиш/задействаш, как да го рестартираш, как да го зареждаш,
      как да правиш пари от него... След столетие може да има подобни обяснения и за
      правенето на деца из музеите.



      Цял един достоен живот посветен на Родината и на хората е събран само на едно табло,
      в един музей на ръба на България.



      А за колко други достойни хора дори не сме чували.

      Карай, важното е да сме "успели", да има финикийски знаци, да си прекарваме добре времето
      и да седим минимум на кожени седалки на път към работа, резултатите от която никой няма
      да помни след век. Извинявам се, преувеличих - след десетилетие... Година??
      -------------------

      Ако изровят след 1000 години тази маса - силно се надявам да ѝ сложат справедливия надпис:
      "Сграда- център на живота на хората от края на 20-ти, началото на 21-ви век. Църква на консумеризма.
      Хората правели всичко в името на това да могат да посещават по-често тази сграда."



      Целият цикъл на производство на млякото в една панорамна снимка.
      На място е подредено на няколко маси.



      2009 правят доктора Почетен Гражданин, понеже се отваря възможност за пари от Европа
      за музей и би било съвсем срамно да не е поне почетен, ако не друго... мъка... но какво пък
      - и папата се извини на наследниците на Джордано Бруно преди има-няма година - две,
      тези от Т. направо са подранили.



      В такива глинени съдове е занесъл киселото мляко в Европа. Нарочно - хем да им покаже
      как се съхранява най-добре млякото, хем да изрекламира България. Да имаше някой да се
      сети да започнем масово производство и износ на такива съдове и такова мляко - особено
      около войните, за лекуване на коремен тиф, за храна на бебетата (нямало е сухо) и какво
      ли още не, да потопим Европа в такива гаванки с кисело мляко - работа за фермерите,
      работа за грънчарите, работа за търговците, хляб за всички... Представете си какво биха направили
      някои други нации при наличието на подобен потенциал (да не посочвам имена, вие си знаете) ...

      Правоимащите чиновници, политици и властимащи са били заети да пишат подробно къде НЕ може
      доктора да практикува медицина с нововъведенията си из страната, да не вземе да забогатее,
      да се прочуе или недай Боже да направи нещо, което ще е от полза за България, а не за личния
      джоб на някое поредно олицетворение на посредствеността, което и до днес твърдо държи
      властта във всяка област на живота в БГ. Тези създания са успели изцяло- доктора не е признат
      за ваксината против туберкулоза, не е предложен за Нобел, до преди няколко години дори
      къщата му е била руина.



      Това се вижда от чардака на къщата. Скрит в храсталака отпред седи моя боен Форд,
      бавно преживя планински въздух и ни чака.

      Е, не са чак Алпите, където ни качи предната година (писах пътепис за това),
      но си заслужи зоба и тоя ден, сладурчика ми той. <3



      Тук карам зад гранична полиция.



      Панорама от пещерата на св. Петка към краен квартал на града.
      Единствената кола долу, както и на музея, e Форда ми. <3
      Това са места, които ако са притежание на друга държава нямаше
      да има къде яйце да се хвърли от народ ежедневно.
      И парите щяха да отиват в правилната сметка за поддържане и реконструкция
      на самото място, а не на нечия вила...
      Ех...





      Снимки на хора не публикувам, както знаете.

      Героите от пътеписа ще останат във вас такива, каквито си ги представяте.

      Така тези от вас, които не искаха снимки все пак могат да запазят впечатленията и чуствата си от прочетеното, а тези, които искаха снимки - могат само да си допълнят картинката.

      Всички са щастливи.

      Коментар


      • #18
        От: Последната струна

        Първоначално публикуван от VECTOR Преглед на мнение
        Спрях да чета веднага след първия абзац с нелепата "история" за Паганини.
        Хубаво е, когато някой пише нещо, да се пообразова относно материята, която описва, иначе всичко е повърхностно.
        Освен Паганини и как се късат разхлабени струни (?) на цигулка, много други неща в разказа са хиперболизирани и предраматизирани. Трън, Стрезимировци и ждрелото на Ерма са твърде близо до ПерниСофия и доста познати на публиката тук. По този случай така обрисуваният епизод, сякаш от сниман в "Бояна Филмс" филм на Дейвид Варод, с място на действие "N-ската забравена от Бога балканска страна", нещо не се връзва. Но има желание, има и стил Чакаме следващи разкази.
        "An appeaser is one who feeds a crocodile, hoping it will eat him last." Winston Churchill

        Коментар


        • #19
          От: Последната струна

          Прехвърлям снимките и няма да ги гледам. Не съм привърженик на смесването на впечатления и изкуства, а това- твоето- си е изкуство, Аника. Дори не ми пука за сюжетни линии, развитие, динамика... от които, така или иначе, си нямам особено понятие. Дали носиш стилов отпечатък на Агата Кристи, или на Стайнбек- също не ми пука. Достатъчно ми е, че ми въздейства.
          Прави каквото щеш, ама да стане както трябва.

          Коментар


          • #20
            От: Последната струна

            Bogoljub Gagic и VECTOR,

            Разгърнах отново The terms and Conditions (начини, условия и процедури) на подписания от мен договор с читателите в този форум.

            Не успях да намеря мястото, където обещавам, че работите ми ще са Custom made (По мярка, по поръчка на клиента).

            Разбира се, от уважение към всички четящи , вкл. вас -

            извиняваме се за причиненото неудобство, ще ви възстановим сумата за билетите с моментален ефект.

            Обещавам за в бъдеще да продължа да пиша така, както намеря за добре за това, за което преценя

            и се надявам да избягвате посещение на моите постове с цел предпазване от разочарования от ваша страна.

            Пожелаваме ви приятни минути с останалата част на форума.

            Моля, затворете вратата зад гърба си на излизане,

            Поздрави

            Аника & щерка






            Коментар


            • #21
              От: Последната струна


              Това е единственото, заради което пиша, Тропчо - да въздействам на читателя така,
              че в края на четенето да се почуства обогатен мисловно, духовно и емоционално.

              Да му дам отпуска от реалния живот за няколко минути.

              Ни повече, ни по-малко.

              Благодаря ти.

              Коментар


              • #22
                От: Последната струна

                Първоначално публикуван от Anika681 Преглед на мнение
                Bogoljub Gagic и VECTOR,

                ...и се надявам да избягвате посещение на моите постове с цел предпазване от разочарования от ваша страна.
                ...

                Аника & щерка






                Не се надявай. И не използвай чужди снимки.
                "An appeaser is one who feeds a crocodile, hoping it will eat him last." Winston Churchill

                Коментар


                • #23
                  От: Последната струна

                  Първоначално публикуван от Anika681 Преглед на мнение
                  Bogoljub Gagic и VECTOR,

                  ....



                  Е, ся... не съди строго Б.Б. (Бай Боголюб, да не помислиш за Бойко Борисов). Не че съм му адвокат, той обича да се закача, а понякога и да изпъква, но съвсем не е лошо момче.
                  Май...
                  Прави каквото щеш, ама да стане както трябва.

                  Коментар


                  • #24
                    От: Последната струна

                    Благодаря за снимките! Достатъчно добри са. Така сложени отделно не пречат на разказа, а го допълват.

                    Коментар


                    • #25
                      От: Последната струна

                      Първоначално публикуван от Тропчо Преглед на мнение
                      Е, ся... не съди строго Б.Б. (Бай Боголюб, да не помислиш за Бойко Борисов). Не че съм му адвокат, той обича да се закача, а понякога и да изпъква, но съвсем не е лошо момче.
                      Май...
                      Много мило, Тропчо, нямаше нужда. Аз все пак я похвалих, ама тя Агатата Кристи, явно не е прочела докрай какво съм писал. Она же писатель, не читатель, не правда ли?
                      "An appeaser is one who feeds a crocodile, hoping it will eat him last." Winston Churchill

                      Коментар


                      • #26
                        От: Последната струна

                        Аника, продължавай, не спирай, много са готини твоите пътеписи и начина по който пресъздаваш таво, което си видяла.
                        В очакване съм...
                        Човешко е да се греши... Но това че грешиш, още не означава, че си станал ЧОВЕК!

                        "Когато някой не може да направи нещо, поради недостатък на сили, той вини за това случая."

                        Коментар


                        • #27
                          От: Последната струна

                          Последната струна - алегория, ода, елегия ?

                          Тези, които разбират от литература, изкуство и подобни, да ми дадат акъл към всяка буква, писмен знак, който след малко ще изпиша: за мен в "струната" ги има всичките, че и доста повече !

                          Тези, които спират да четат, веднага щом стигнат до скъсването на разхлабена струна; добре правят, това не е четиво за тях - има достатъчно справочници, тех.литература, пътеводители и прочее

                          Слава Богу, има и такива - и ставаме все повече - които са готови да прочетат всичко, което Аника (вече е написала) ще напише от тук нататък, със или без снимки;
                          - аз не бих се отказал нито от пътеписи със снимки, които при Аника, освен че са прецизно информативни, ни поднасят и много лични, ценни ракурси, поглед, изживяване; нито пък, даже още по малко - от "пътеписите" без снимки, защото:
                          - veni1 - пиши, дар имаш, истински дар !
                          - Кольо - дори и до бакалията отсреща да идеш, има какво да ни (раз)кажеш ...

                          Да, пиши, за да ни разкажеш, да споделиш, да ни накараш да се замислим (пътеписи със снимки; напр.)
                          Пиши, защото не можеш да не пишеш, не можеш да не споделиш, защото имаш дарбата и, съответно, задължението
                          да пишеш - както можеш, както искаш !

                          Не, не се впрягай на хора, които не искат да гледат "Отело", защото на сцената нямало пясък, маркуч и кофа
                          (Разхлабена струна не се къса; много хора го знаят този край, формални или форумни конструкти, и т.н.)
                          Дори слънцето не може огрее навсякъде, камо ли пък да угоди на всеки, по всяко време, но, както всички знаем, всички ние му се радваме и/или го проклинаме, кога, както дойде, но това не му пречи да свети и да грее, а ние да му се радваме, когато му дойде времето.

                          Съвършенството, щастието, доброто - по дефиниция непостижими или мимолетни; "победата им" възтържествува рядко, ако изобщо, и за кратко; но борбата, работата, стремежа, упорстването за тях - никой не може да ни го отнеме (опитах се да те цитирам, прощавай за плагиатството)
                          ...
                          Не е лесно да си/да станеш орел;
                          повечето ставаме кокошкари, с или без кожена седалка под (най-)долните ни части, безкрайно печален факт;
                          и, естествено, приписваме на орела незачитане, алчност, грабливост и какви ли не още наши, кокошкарски качества
                          Който лети нависоко вижда надалеко - и пада отвисоко; и страшно боли, и може и да не оцелее,да
                          - но ако няма кой да ни каже какво виждаме: в какво блато, всъщност, ще затънем ?

                          ...

                          Мисля, че не съм пропуснал нито един от пътеписите на Аника, повечето ги четох със задна дата, мноого ми харесват, било със сандали или в каверни, английски мед, нютънови ябълки или други горчилки, отрови, но, признавам си си, "Кастейес" и "Последната струна" ме грабнаха, а звученето им е на двата края на гамата !?

                          И аз като Тропчо ще чета, какъвто ще да е сюжета, интригата или поуката;
                          дребн(ава)та ми душица трепва, като разхлабена струна, когато "пътепис" на Аника я докосне




                          Sent from my iPad using Tapatalk

                          Коментар

                          Активност за темата

                          Свий

                          В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                          Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                          Зареждам...
                          X