Норич срещу Ипсуич, или дузпа с яхта

[Asteri]

Това няма да е история за футбол, просто имената на тези градове ги запомних едно време от Тото 1. После така се получи, че първо видях Норич, който се оказа приятно местенце с интелектуален уклон.


Заприказвах се с местните и за Ипсуич, или по-скоро опитах да се заприказвам... вместо отговор, запитаният плюва в прахта и отвръща само с крив поглед и свиване на юмруци. Бързо научавам как в Норич за Ипсуич се говори или лошо или нищо. Но дори и без пристрастия е забележимо че в местните новини криминалната хроника почти винаги е от Ипсуич. И докато Норич кипи и бълбука с култура, то в Ипсуич дрънчат кръчмарски сбивания, а преди няколко години се излюпи и сериен убиец.
В един момент обаче по телевизията мярвам репортаж за новото им яхтено пристанище, и зяпвам.



Яяя, 'ма то там имало и цивилизация. И синьо небе, и лъскави бели яхти. Сръгвам Норичкия фен в ребрата - брато, кво става, нали там уж работническа класа, докери, индустрия, прахоляк... Моменталически отсъждам наказателна дузпа във врата на Норич - дузпа с яхта, щото Ипсуич хич не ги бива с футболната топка, обаче яхтиииии... И потеглям към Ипсуич, в компанията на голям Норички фен, малък фотоапарат и торба предубеждения.
И като всеки изследовател на нови територии, първо се запасявам с карта. Английските градове може да не са особено привлекателни, но винаги предлагат т.н. "градска пътека" - пешеходна обиколка на шепа интересности . Това разбира се предотвратява възможността туристите да се отплеснат встрани и да навлязат в територията на недружелюбни местни племена, където да бъдат изядени от канибали

Преди да превърнат "доковете" в "яхтено пристанище", единствената забележителност с която се рекламираше Ипсуич беше "Античната къща".



Е, не е баш "антична", но на местния окръг не случайно му викат "глупавият Сафък" Знае се че през 14век е била собственост на рицар. Барелефната мазилка е добавена през 1660г и изобразява сцени от четирите континента - Австралия още не е открита. Семейството което я разкрасява така остава да живее тук през следващите 300. За съжаление след това къщата става общинска собственост и партерът кощунствено е отдаден на супермаркет (отгоре е арт-галерия) . Затова пък резбованата колонада между прозорците (нашарени с плакати на маруля и пилешки кълки ) е "ум да ти зайде":



Помпозния герб е на Чарлз II, заедно с мотото на "Ордена на жартиерата" - "нека се засрами всеки който лошо си помисли". Фенът на Норич млъква сконфузено,макар и временно. Я що вицове има за Ипсуичкия футболен отбор...



Над улицата се извисява църква, за която научавам че има най-стария мелодичен камбанен звън в света (демек песничка, не само дзън-дзън ). Петте камбани вътре са ляти около 1450г и не са ремонтирани от тогава, дори "езиците" са им оригинални.




Постепенно се оказва, че този "работнически" град има тих "селски" център, а местните канибали нещо много ги бива да дялкат - тези финни детайли определено не са гризани със зъби. Чувствам се объркан.









Мотаем се из няколко улички, за които казват че са тъпкани от римско време насам. Почти на всяка улица - църква . Все още не сме срещнали неандерталци с боздугани, вероятно днес няма мач ...
Отгоре ни следят гаргойли, а норичкия фен ги сочи и се кикоти: "Ооо, фенове на Ипсуич!"



Влизаме в случайна църква, за която научавам че далеч не е "случайна" - преди 800г тук е писана хартата с която селището става град.



Вътре неочакваните неща продължават. Масивното пространство е бяло и светло, само нишата с хористите и олтара тъне в мистичен мрак. Светлината от огромните прозорци над тях сякаш спира точно на границата на тъмната ламперия. Долу едва мъждукат лампи, тихо и тъмно като в замъка на Дракула.



Оказва се че сградата е реконструирана през 19 век, но тъмнината била характерна за оригиналната сграда, затова са направили тази част по старому, както си е свикнал народа. При това им недоверие към новите неща, да се чудиш как въобще са възприели цветната телевизия, но бързо ми хрумва отговор - за да си различават цветовете на футболните фланелки като предават мач!





Повечето декорации са на 100-200 години, общо-взето нови







Чудих се защо мечка носи корабче, после се оказа че това било лъв... и герб на града. Коремчестите дракони отстрани били "водно конче". Моряшка му работа, нищо чудно че тюлените им изглеждали като русалки





Статуя на най-известната личност на града - с тази поза статуята му ми прилича на граф Дракула. Бил е най-влиятелният кардинал на Хенри ХIII и е живял в оранжевата къща отзад:



На "Тихата улица" сме , шшшшшш.... Има няколко теории за името й - че голяма част от обитателите са били отнесени от чумата, или че улицата е била покрита със слама, за да не тропат каруците по нея защото наблизо имало моряшка болница. Още е тихо.



Атмосферата на "работнически град" не съм я помирисал, наоколо къщетата са белосни и декорирани с дребни детайли:





"Стария пазар на добитък" е бил толкова голяма гордост, че името е останало като название на улица:







и някои не толкова дребни :



Въпреки че минахме покрай някои неугледни улички, оказва се че индустрия тук всъщност няма. Единственото производство е земеделско, като най-голямата гордост е фирмата Рансъмс, произвеждаща чудеса на техниката като това тракторче, което наскоро открих да бръмка във винтидж състезание по оран :



Норичкият фан вече е изчерпал всички майтапи за местния футболен отбор с прякор "Трактористите" , и се е кротнал на заден план.

Сред историческите сгради е и тази, строена едва през 1970-те - на живо е удивително светлопоглъщаща и плътно черна, огромна, заоблена, "разлята" в продължение на няколко пресечки:



Покривът е озеленен и дори е имало плувен басейн за служителите, но някакъв гении е решил че е забранено паментик на културата да се пълни с вода и вече не могат да се плацикат в обедната почивка... Архитект е Норман Фостър, вдигнал "Краставицата" в Лондон, най-високия мост в света (френският "Мийо" ) и некои други майсторлъци.

В един момент измежду къщите се мярка вода с леки слънчеви отблясъци, и мачти. Ехааа... но краката ми в този момент решават че са изминали предостатъчно разстояние и самодейно се насочват към най-близката кръчма. Норичкият фан вече е две стъпки напред, бърза да удави мъката от резултата.

А резултатът от нашето въображаемо първо полувреме е 0-1 за Ипсуич. Норич играе по-добре,но рита противниковите играчи по пищялките. Освен това хич не ги бива да спасяват дузпи

Заслушвам се в източноевропейския акцент на отегчената сервитьорка, но бързо се разочаровам - полски или латвийски. Паят, който ми носи е недопечен, но бирата е как си трябва - топла и изветряла. Хрумва ми че не съществува реклама за английска бира, вероятно защото е трудно да се измисли промоция за течност със стайна температура и вкус на недоизмит бидон







Гаврътвам си халбата "Призрачен кораб - призрачно бледа бира" - която изненадващо се оказва с освежаващ, пролетен аромат. Познавачите на вино вероятно биха го нарекли "букет", но аз съм разочарован че пивото вместо на трюм мирише на горска поляна и цветя. Раздвоен съм, Ипсуич започва да ми харесва. Айде към лодките.

Пристанището е най-старата част на града, действа някъде от 7-ми век насам, и дълго време е един от четирите основни на Острова. През 1630г от тук за Масачусетс тръгват доста емигранти и дори вдигат там едноименен град, Ипсуич.



През 19век се добавя най-големия мокър док в страната. Не разбрах обаче как се стига до индустриалната част, нито в коя посока е морето ( 10 км надолу по огромно речно устие ).





Всичко останало е от 2000г насам - апартаменти, марина за 350 яхти, ресторантчета, и ... студентски общежития на новопоникнал университет. "Доковете" вече се именуват "Крайбрежието". Тук е и най-високата сграда в Източна Англия – цели 23 етажа гордост ...






Пропускам думата "лукс", защото като цяло градът все още има излъчване на нещо средно между софийските квартали Подуяне и Люлин (или Сточна гара ) и имат още много прах да бършат преди всичко да стане лъскаво.






На оцелялите складове са качнали по едно балконче и хоп! апартамент.



Оцеляло е и адмиралтейството, с тази масивна метална порта зад която спокойно може да се озапти Годзила, ако се наложи. Доближих се да сложа ухо на вратата, но беше тихо. Годзила спи.



Една лондонска гемия с перфектно подредени въженца - изисква търпение, но то наоколо няма и какво друго да се прави (освен да кльопаш интернационална манджа в новонацвъканите заведения и да съзерцаваш неподвижния кран в съседния строеж).








В далечния ъгъл непретензиоцно се беше акостирал супер-висок холандец който едвам набутах в кадър.









С това триковете на Ипсуич се изчерпват, и Норич умело поема топката ...

(второто полувреме следва)

[Asteri]

От: Норич срещу Ипсуич, или дузпа с яхта

Катерим се до наблюдателната точка над Норич - хълм чието название в превод ми звучи като "Хвани-мишка-в-храсталака" Храсталакът почти го няма, но има много гора, пътечки, полянки с пейки, и цялото е резерват с редки насекоми. Някъде се крият и останки от стар параклис, вдигнат в памет на младеж убит през 12 век. За убийството са обвинени (безпричинно ) евреите и това се води първото средновековно гонение срещу тях. Някъде има и обширна локва със също така странното име "Оцетното езерце", което казват че се е образувало от трамбоването на бронетранспортьори при учения за Втората световна, но ние имаме тепърва да трамбоваме из града и няма време за жабурняк.



На челно място на хълма се пъчи стара казарма, понастоящем Норчкия Затвор. Отпред е кафе-ресторант, където пенсионери сърбат чай, докато отзад техни връстници излежават доживот. Ако не го мислиш, мястото е романтично, летят пеперудки, мирише на кифли и полски цветя.



Града долу - задушевна съседска атмосфера



Мотото на града, "Норич - хубав град" постепенно започва да придобива смисъл. До преди Индустриалната революция е бил втори по значимост и атракции след Лондон, а сега е сред най-приятните за обитаване. Индустрията така и не стига до тази част на страната порди липса на транспорт и суровини :



Първото обикаляне на забележителностите беше в пролетния сезон, като минахме да приберем едно другарче ... от лудницата (стар психодиспансер превърнат в луксозни жилища). Какъв ли е кеф да живееш на място където хора са се гърчили в електрошокова терапия... Но като гледам как си оставят градинските маси и столове навън, ми изглежда че тук все още живеят луди...




И понеже в Норич има повече шанс да намериш торба римски монети отколкото паркомясто, паркираме на park-and-ride. И за София чувах че обещали да строят такава благинка, но май ще си остане като с обещанията за плавателната Перловска река... А е много гот, паркираш цял ден на цената на автобусен билет, само дето затварят с кокошките (18-19 часа привечер ) .
Заглавията на паркингите са голям майтап, нищо не се чете както се пише, Costessy се чете "кози" например... Паркингите са няколко, автобусите от всеки си имат свой цвят и не е нужно да се помни номер - ако питате фен на Ипсуич, обяснението е че обитателите на местния окръг Норфък не могат да четат



Катерим се на горния етаж на буса с намерението да ловим гледка... която се оказва гледка към задницата на друг автобус...



Изненадващо подминавме самолет. Автобусът също се прави на изстребител и рязко пикира в завой. Почти се изтъркалям на пода, но кадърът се е хванал... Самолетът е Ягуар, от бивша авиобаза наблизо. Ягуарите са британско-френска продукция, ползвани до 2006г. Този специално е прототип действал през 1970-те, пръв тествал европейска инерциална навигацонна система.
В Англия Ягуарите са предназначени за лека наземна атака (подпомагане на пехотата) и могат да развиват свръхзвукова скорост. Оперативният им радиус е по-голям от този на Миг-27, а механиката им се оказва по-надеждна от изстребителите Торнадо. Слабо място е само неточната навигация. За войната в Косово са екипирани с лазерна система чрез която набелязват мишени за Хариерите.



Скоро след това пристигаме на главната автогара, където този път пикирам аз, защото козирката на автогарата се е запътила право към стъклото пред мен. Преструвамсе че си оправям обувките докато автобусът умело се шмугва под навеса.

Подминаваме знак "карайте мъртвешки бавно", брррр ...




Слизаме тук, макар че автобусът си продължава към баш-центъра на града - Норичкия замък. Все пак, тръгнали сме да се разтъпчем, пък и Норич е град на дребните детайли. За да се оцени е нужна бавна крачка и заглеждане в подробностите.
В автогарата се мотат двама официални "посрещачи" на туристи ( с вид на прясно трудоустроени безработни), но не ми хрумва какво да ги питам. Подминаваме някаква снимка която приканва да си залепите там дъфката (за да не се изплюе на паважа ) - ааа, супер идея, само дето не са се сетили да сложат снимка на някой политик! Или, според норичкия фен, още по-ефективно ще е да залепят плакат на отбора на Ипсуич




Тръгваме напосоки, Норич е малък град ( колкото Русе), "центърът" е колкото Софийския. Бил е пазарен град от 1000 години насам, но за мен най-интересния "пазар" е магазинът за филмови сувенири, където дори намирам фигурка на "Хищникът в полуневидима фаза".
Alien vs Predator!




Хари Потър все още е "враг номер едно" и Министерството на магията предлага 10000 галеона за предаването му, но подозирам че монетите са шоколадови...



Всички основни пътища водят към пазара (200 сергии ) - наоколо е било гъчканица през последните 900 години, тук са се провеждали обществени празненства, закопчавали са дребните злосторниците на позорен стълб, имало е акробати, екзотични животни, фокусници и прочее чудеса . Само шарлатаните, продаващи фантасмагорични илачи, са били гонени заради "лошо влияние върху градската икономика чрез отвличане вниманието на хората от тяхната работа"
Някога голяма част от продукцията на региона е минавала от тук и от пазарните такси се е набирала голяма част от градския бюджет. Само някои стоки, примерно коне, са се продавали на отделни пазари, от които е останало само цветисти названия, като ул."Буйстващ кон"...
Още преди 600г за пазара са въведени строги правила - забранени са прекупвачите (не може да пресрешнеш търговеца по пътя към пазара и да му изкупиш стоката за да я препродадеш по-скъпо ), цените на хляба и бирата с фиксирани, а мерките и теглилките се стандартизират и проверяват редовно. От софийските пазари определено трябва да ходят да обменят опит...





Подминаваме масивна сграда, нещо средно между мавзолей и Форт Нокс : централата на застрахователя Авива, която местните и досега наричат Норич Юниън. Самия "Норич Юниън" също започва съществуването си на пазара, когато група търговци се комбинират за да си застраховат сергиите от пожар.




Първоначално всички застрахователи са пазили само от пожар, като на къщите са лепяли метална плака. Застрахователите са притежавали и своя пожарна, която съответно е гасяла пламъците само ако види своя символ. Не знам дали са на Н.Ю., но видях тези:




Друга забележителна черта на Норич е че е градът с най-много средновековни църкви в на север от Алпите - били са 57, в момента са 31. От тях само 7 са действащи, от останалите видях една превърната в библиотека, една - пазар на антики... Има един лаф че в града има по една църква за всяка неделя през годината, и по една кръчма за всеки ден... Готино място
Влизахме в църквата до пазара, строена е 15 век. На преден план са шарени жезли носени от кметове на парад при встъпването им вдлъжност. Парадите са се провеждали също около пазара и са представлявали смесица от религиозно тържество и панаир :







Пак до пазара е сградата на Гилдиите (снимките са от летния сезон), сборище на заможните и влиятелни търговци и на принципа че който плаща - управлява. Строена е средата на 15 век и до неотдавна е помещавала градската управа. Вътре са били градски съвети, съдилища и шефа на полицията, а в подземията са държали затворници чак до 1980г.



От интформационното табло, кметската заседателн зала вътре :




Лятото на тревата отвън си гукат младежи:




Кралската Аркада, вдигната 19век:




Вътре прилича на софийските Хали:



В Аркадата се помещава и италианския ресторант на Джейми Оливър. Въпреки че самия той е мега популярен готвач, модеристичната обстановката в точно този ресторант не нещо допада на местното население. Сервитьорката с вид на фелдфебел също не е моят тип:




В съседство е друга норичка гордост, фирменото магазинче на горчица Колманс. Вътре всичко е жълто и съдържа горчица:



... шоколад с горчица сапун с лимон и горчица, ммммм...




... "традиционна баня с горчица" ... луд град. Захласвам се по старата каса във витрината. Бутоните са по смахнатата им едновремешна система и има един ред за лири, два реда за шилинги (до 19 ), после пенсовете (до 11), накрая са три бутона с подразделенията на пенсовете - 3/4, 1/2 и 1/4 ... Стотинките в джоба може да си ги сметнеш само с калкулатор




Добре че наблизо е магазин за нормални сладости - шоколадови яйца, фъдж (нашенските "бонбони Лакта"), и ... традиционния, съвсем нормален деликатес шоколадови мишки, естествено, що не ( нали ви казах че са луди )




От другия край на улицата се показва норичкия замък. Дизайнът е стереотипен, Вилхелм Завоевателя нацвъква няколко подобни "кубчета" преди 900 години, но след като завоюва цялата страна нещата се уталожват и замъците променят предназначението си. Този става затвор и в момента вътре има постоянна експозиция на тази тема. През 19в му реставрират хубавата бяла облицовка (чинно запазват оригиналните форми) и от тогава е музей с разнообразни експозиции.
В подножието му е имало пазар на добитък, а сега е автобусна спирка - няма много разлика Забелязвам че и градските автобусни линии си имат цвят - синя, розова, червена, зелена линия.




Хълмът под замъка е щедо покрит с нарциси:




Нарцисите са навсякъде... в парка:




... в работническия квартал... Чудя се що никой не ги бере, после се чудя аз ли съм луд, те ли...




Тази автобусна линия пък е именована "Джулиан от Норич", по името на отшелничка от 14 век, която се води автор на първата книга писана от жена на английски.





Шофирането в английските градове е интересно преживяване. Кръстовищата са нафрашкани с маркировка, която обикновено е скрита под автомобила пред вас и се вижда в последния момент. Това че си забелязал накъде сочи изрисуваната на асфалта стрелка обаче не значи че ще имаш достатъчно възможност да реагираш навреме и завиеш в правилната посока. На снимката по-долу примерно, виждаш стрелката за десен завой и се приготвяш да кривнеш в първата пролука на тротоара. Което обаче се оказва че не е улица, а пешеходна пътека. Ако завиваш наляво (за целта на обяснението се преструваме че няма забранителен знак ), металната ограда отдалече изглежда непрекъсната и е трудно да забележиш къде точно е улицата, и отново пролуката в оградата не винаги е улицата в която трябва да завиеш. Няколкото островчета насечкват кръстовището по още по-объркващ начин, а гората от сфетофари те дезориентира тотално. "Раздвояване" и "разтрояване" на вниманието просто не вършат работа, тук трябва раздесеторяване на сетивата.






Другата лека забележка е да се внимава с наименованията на улици. Преди време трябваше да прибера един познат, пристигащ от Лондон с автобус. Уговорката е да го взема от "Кинг СТРИЙТ". Зареждам адреса в "Том Том"... По едно време ТомТом вика завий надясно, ама улицата еднопосочна и не се влиза там. Опитвам мислено да а поддържам посоката докато ТомТом упорито дудне "Завий обратно когато може, завий обратно когато може" - знаете как е. Завъртам се някакси през лабиринт от странични улички ... и си идвам на първоначалното място, ТомТом отказва да намери друг маршрут. Въртя се още веднъж, дваж, три пъти и почвам да губя душевно спокойствие, очаквайки отнякъде да изникнат мицифайки и да ме питат защо упорито кръжа около стратегически обекти Мобифона ми почва да звъни, но спирането навсякъде е забранено. При поредното кръгче успявам да отговоря. Колегата циври от другата страна, "къде си бе, от сутринта не съм веждал тоалетна, а съм изпил две бутилки вода..." Разчувствам се и спирам на забранено място. ТомТом ми показва картата на града, ориентирам се къде е Кинг Стрийт и пробвам да следвам маршрута по памет. Наляво, надясно, опаааа, подминавам табела "вход само за автобуси". Криволича покрай няколко криви погледа и най-после излизам на Кинг Стрийт. Колагата го няма. Никакъв. Спирам пак на забранено и му звъня, "Къде си, бе?!" Глас от другата страна: "Нали ти казах, на Кинг ЛЕЙН съм, баш до табелата. Аре идвай че ш'се напикая " Е, намерихме се накрая, но е за отбелязване как англичаните коварно имат двайсетина различни думи за "улица" (улица, уличка, алея, път... ) и недоразуменията в това отношение водят до весели случки. От тогава не съм шофирал в Норич.
Тази "улица" пък се подвизава като "пряка":



Автомобилът вдясно (изневиделица ми напомни за "Иж") била местно производство, "Норичко такси", но това е единственият екземпляр който съм виждал:


Този весел туристически транспорт за съжаление вече не съществува:






Камиончето е реплика, пасва на старинната обстановка на града. Наоколо е пълно с останки от стари времена - не бих ги нарекъл "усмивки от стари времена" защото повечето са мрачни на вид. Като примерно тази фабрична ограда - а може би стената на старата фабрика - която е отремонтирана и оставена да стои за (назидание? ) следващите поколения:



В града има толкова много средновековни сгради че не знаят какво да ги правят. Най-старата жилищна сграда е на 800 години. Един от символите на града е "Драконовата зала" - наречена така заради резбован вътре дракон. От любопитство тропнахме на вратата, но беше заключена. Така изглеждат 600-годишни тухли:



Вътре е 27м дълга зала където богати средновековни търговци са си сключвали сделките. Снимка от инфо-таблото:



Кръчмите в града носят цветущи названия като "Палавниците", "Телешките ребра", "Прасе в доспехи", "Перуката и писалката", "Прасето и свирката". Тази пък е "Вълнената бала". Кадърът е запечатил краткия момент на просъществуването на триизмерната телевизия. Гениална идея, но така и не успяха да натикат дебелите глави на футболните хулигани в онези очила с дебели рамки, необходими за триизмерния ефект на екрана. Много по-лесно е да натикаш прасе в доспехи, историята го е доказала



Ето го и стадионът на Норич, с клубните цветове жълто и зелено, както и символът който им дава прякор - канарчетата. (Канарчетата са донесени в града от холандски преселници през 16 век, наред със занаятът на финното тъкачество, от който града забогатява). Все пак "Бурканчетата с горчица" не звучи така добре за прякор на футболен отбор.
На улицата стои табела предупреждаваща за задръствания след мач, когато пътят се затваря докато се изтъркалят колите на феновете. Стадионът е с 27хил места, има голям паркинг, хотел от чиито стаи може да се гледа мача, и няколко ресторанта, включително този на известната готвачка Делия, която е и един от собствениците на клуба. Общо взето дори отборът да загуби, има много други неща които да радват феновете и норичките поддържници се държат що-годе културно.




Стадиона е точно до реката, покрай която планираме разходка, но сега природата не е особено фотогенична и ще се връщаме на лято. Няколко моста с интересна конструкция пресичат водата, този е наречен "Нови Сад", строен когато градовете се побратимяват.





Един от старите входове към града - полуразрушената 600-годишна кула е поддържала верига, препречваща пътя на лодките. Бившите мелници покрай брега са трансформирани в апартаменти.




Наблизо е и добре запазена отсечка от средновековните градските стени и кули:





Надзъртам през бойниците - хълмът е изненадващо висок. Норич има някаква странна геометрия и изглежда плосък, но всъщност стои върху вълнист терен :





Уморени от катеренето, се бухваме кръчма на име "Убийците". На това място са документирани две убийства и по стените й сега висят сувенири от прочути случаи от викторианската епоха.





Кръчмата е на над 300 години и въре е устроена по старому - състои се от малки стайчета от които си харесвам закътана тъмна ниша с антична ламперия, но се оказва че масата е заета. Игрални машини загрозяват иначе интересната обстановка.




Обяд е, и разнообразен офисен планктон в костюмчета е плъзнал наоколо. Сбутваме се на единствената свободна маса:



Зазяпвам се по фенер с рицар на тавана, а англичанчето до мен сумти презрително, "Тцъ, този е нов". "Ама много красива изработка", викам. Англичанчето вдига брадичка към надупчените от дървояд греди: "Ей това е старо, вероятно са оригиналните откак е построена кръчмата". Може, може.




Пристига манджата и разговорът замира - тук като ядат не говорят, и може би затова кльопат бързо, за да има време да се наприказват след това. Набирам енергия с мексикански начоси - както знаете, най-хубавата манджа е тази която може да се лапа с пръсти. От кошницата със сосчета църкам от всичко докато се получава някакъв взривоопасен коктейл от майонеза, кетчуп, сос тартар, английска горчица, френска горчица, салатен сос и кафяв сос. Ако попаднете на такова нещо, никога не питайте "какъв е този кафяв сос?" защото отговорът винаги е "Кафяв Сос", и може да си питате до безкрай, ще ви гледат озадачено също до безкрай




На костюмарите вече им беше изтекла обедната почивка и наоколо се беше поопразнило. Така имах възможността да опипам този тапет, толкова прилича на налепени картички.




Пълния стомах предразполага към бавна разходка, което на свой ред предразполага към забелязване на дребни детайли:



герба на града, замъка са го разкрасили


Нацъфтялите на много места магнолии:



Незнайно защо, няколко къщи бяха украсени с индианци и викинги по ъглите:



Занаятчийски майсторлък:





Банкнота от десет шилинга във витрина:



Старинен оловен прозорец, където счупените парченца са закрепени обратно с още олово - от времената когато стъклото е било безумно скъпо:



Строителен знак:




Заглеждам се в този неприсъщ ъгъл и надписа "1589". Плака обяснява че това парче дърво е трофей от кораб на прясно потопената Испанска армада по това време.



На фасадата стоят и останки от оригиналните прозорци. Колкото е останало - толкова. Четвъртинка, половинка...




Готина порта:



И впечатляващи панти:





Вело-линейка, за който е преял на обяд




Кекс в стил "баба го е правила" :



Малко е рано за череши (март), но не се сещам какво друго се покрива така с цвят. Ябълка може би:



Катафалка мерцедес, стил до дупка, буквално :



Накривени от времето сгради в най-старата част на града:







Масивната порта е непоклатима:


През 11 век норманите строят и катедрала (дори камъните си ги влачат от Нормандия ), с което Норич става "city", за разлика от Ипсуич, който си остава прост "town".



Гоооол! Норич изравнява резултата до 1:1

Катедралата е бая едричка и 40-метровата трудно влиза в кадър, особено в град където всичко е нагъчкано и няма как да се заеме подходяща позиция. Все не остава време да влезем вътре...


До катедралата има някакъв колеж/факултет, но сградите му наподобяват обикновени жилищни къщи, с градинки отпред, входни врати с чукало и отвор за поща, в някои живеят учители, нещо като студентско село ...




Извън големите пътни артерии центърът е тих:



Тухла и кремък са основните строителни материали, но това не значи че трябва да е скучно:






Детайли от друга стара порта, от 14в. След градски бунт жителите изпепеляват дървената порта на това място, след което се разкайват и построяват каменна:







Още малко от реката, бившият рибарски пристан:



В дъното е символът на града, "Фериботът на Пул" - интересна сграда, фериботът работи до средата на ХХв:


През 15 век сградата е била речна порта. Преди това от тук е минавал камъкът с който са строили катедралата (внос от Франция ), на мястото на пътя е имало канал построен от монаси. Лятото изглежда така:



Засега малко отдих край водата:



Лятото се върнахме за крайречната разходка, която е нещо такова:



Заведенийце:




В топлото време живва:



(следва )

[Asteri]

От: Норич срещу Ипсуич, или дузпа с яхта

Лятото е шарено:





Тия са луди да висят в една лента в продължение на километър докато другата си седи и мухлясва празна....



Електронна табела ориентира влизащите за свободните места по големите паркинги. Този в Мола на замъка винаги е пълен, трябва да го прекръстят на "къмпинг" ...




По реката щъкат яхти:







Водата е чиста:



Сюрия лебеди и патици шляпат усилено да ни настигнат:



Ние пък се надбягваме с лодки:



Спасителните пояси са задължителни навсякъде до вода:



Пердетата са рядкост, дори на първия етаж





Стари складове са превърнати в бохемски свърталища и музикални клубове :



това цялото беше нашарено с текст, що-годе смислен, но не съвсем...



Попаднахме на туристическо корабче, но се оказа че турът е около три часа, което значеше да изгубим целия ден, освен това тръгва след около три минути. Естествено, развива се диалог от сорта: дааа, ама неее, сигурнооо, ама далиии. През това време корабчето отплува, последвано от: "Е що не се качихме, бе?!"... Зад корабчето са паркирани плуващ ресторант и тренировъчния кораб на морските кадети (военизирани ученици ):





малка градска марина:





това изглежда като плавателен вариянт на автомобил Смарт



с тази котва се държи за да не го грабне някоя чайка...



Край брега на няколко места забелязах по двамка мъже с бутилка - прилича ми на евтин сайдер. Седят и си пийват, няма лошо, но непривично...



след малко, други двамка...



марината приключва с порта, но тя май е по-скоро за да спира пешеходците да не се мотат нататък след здрач:







Единственият оцелял средновековен мост на града е "Мостът на Епископа". Вдигнат е 14 век и е граден от камък, не от дърво, като част от градската стена:



до него е градинка-идилия:



разчувствам се (смачканото кенче бира не е мое... )



пътя отгоре продължава по "Газения хълм", където стои газохранилище. Дълго време ми беше непонятно как в тази празнотия се държи газ...



под мостчето се шмугва пикник-лодка:



нашата пътека пък продължава през парк с вековни дървеса:





покрай Кравешката кула, която въпреки аграрното си название представлява мощо артилерийско укрепление пълно с топове и базуки. Преди 700г е вдигната като преден пост, извън градската стена, за да посреща французи и недоволни местни селяни. Французите още ги чакат, но през 16век 20 000 селяни действително пристигат за въстанието на Кет (повече от градското население).



съседите на кулата са много еко :





нататък е като в музей - надпис "риболова забранен", "алкохола забранен"... плахо се оглеждам дали и за дишането има ограничения...



новите апартаментчета навсякъде си имат стълбички за слизане в лодка:







Най-старата кръчма в града, "Адам и Ева" стои тук някъде от тяхно време Тук са идвали да утоляват жажда строителите на катедралата, тогава е било монашеска пивоварна. Настоящата сграда е само на 400 години ... (За съжаление тази година затвори, защото сградата има нужда от ремонт, а наемателите-кръчмари не изкарват достатъчно за целта и си вдигнаха чукалата. Надявам се монасите да се върнат отново...)





Барът долу е бил мазето където са варяли бирата, уютно кътче но беше резервирано...



в бара горе засега има достатъчно бира:



обратно навън, по стари калдаръмени улички със странни наименования - "улица горна коза" ?? Повечето дват от наименования на кръчми, които пък са наречени на още по-старото име на улицата, което пък идва от някакъв викингски диалект... Общо взето всяко паве си има родословно дърво и собствена история.





като град с два университета и 15 хил студента, видът на Норич е доста младежки (в контраст с пенсионерския окръг отвън) което личи от нарочния паркинг за скутери. Изборът на возило не е доброволен, просто младежите трябва да цакат огромни суми за застраховка ако карат автомобил (да речем 4000 лв годишно по курса на деня )







последна гледка от града преди да "отлетим" обратно за провинцията



фърррррр.....



Мисля че въображаемия мач между двата отбора го печели Норич

Завършвам с няколко кадъра от норичкото "Панчарево" - езерото Уитлингам. Трудно е да си представи човек че мястото е бивша кариера. На мястото на гората през 18век са копали варовик. Езерото се е образувало след като през 1990-те са издълбали 200 000 тона чакъл, с който са строили големи сгради в Норич - два мола, местното "НДК" и др.



сега част от околността е резерват ... където фотографи виреят на спокойствие в естествената си среда







плуването е забранено напоследък в следствие на няколко инцидента... но пък то и гъските си пазят територията:





На брега на езерото е имало палат където са отмаряли свещениците от норичката катедрала. Наблизо е живял и г-н Колман, който много се е грижел за своите работници във фабриката за горчица (с мисълта че доволният работник бачка повече ), но е бил въздържател и е наредил да се затворят девет кръчми в околността. След което, както се вижда, мястото запада


разхвърляните талпи по пясъка бележат паркоместа, но този тип паркинг явно е объргващ не само за мен, и нещо си стои празен:





Благодаря за вниманието

[BatGeorgeone]

От: Норич срещу Ипсуич, или дузпа с яхта

Браво отново страхотни раскази и снимки!

Малко допълнително инфо ако не възразяваш.

Преди време поживях около година в Норич, а преди доста години приятелчетата ми живяха до Кингс Лин, което е пак нея махалa, та имам доста впечатления от региона.

Норич когато аз бях там, беше малко над 97% бели англичани, имаше малко бели трашове и чавс но усещането в този град го няма никъде другаде в Англия.

Много история въпреки бомбардиворките от немците - по време на войната Хитлер решил да отмъсти подобаващо за поредния голям град бомбардиран от коалицията и избрал Норуич, в една нощ немците са изсипали толкова бомби, че от града буквално почти не останало тухла върху тухла. А Хитлер избрал Норуич именно заради голямата историческа стойност на града.

Малко спретнато градче в което има всичко от което имаш нужда, хубава болница, хубави училища, паркове, магазини, хубав стадион, мол и т.н.

Преди време поминъка на града и региона е идвал от едни пет букви АВИВА, новото име на добрата стара Норуич Юниън, застрахователна компания и още нещо.

Близо 10 000 души са работили само в Норич за Авива, сега надали имат и 500, всичко се аутсорсна в посока Индия, България и т.н.

Хората са малко странни и доста от местните имат фамилии които ги отличават от останалата част на Англия, фамилии характерни само за този регион.

На мен лично много ми допадаше Норич и за семейни хора при наличие на хубав доход надали има по-спокойно и идилично място за живеене в Англия, защото климата е супер, топъл за местните стандарти, няма екстрими, има летище, влакове и единственото което липсва е магистрала.

Испуич ако се не лъжа е малко по-различно, там преди време не знам сега е била централата на Бритиш Телеком и са били наети много индийци, ама много, та за това там атмосферата е доста по-различна от етническа гледна точка.

Като цяло, Норфолк е интересен регион, спокоен, красив, с много история, леко странни хори, но като цяло мога да говоря само със суперлативи за този край.

[Венци- малкия]

От: Норич срещу Ипсуич, или дузпа с яхта

Страхотен разказ и супер снимки

Имам роднини които живеят в Норич и ми беше доста интересно да видя града!

Благодаря!

[bochkata]

От: Норич срещу Ипсуич, или дузпа с яхта

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!

Благодаря за споделеното.

[trapper]

От: Норич срещу Ипсуич, или дузпа с яхта

Браво! Чудесен пътепис, благодаря!
Ах, пардонь... там започнаха ли да строят лагери за мигрантите от "джунглата"?

[Volodia.Petkov]

От: Норич срещу Ипсуич, или дузпа с яхта

Великолепен пътепис (*) ! Чудесни снимки !
(*) може би по-скоро ода ?, с много сърце, емпатия, хумор !
(за мен досега - съвсем отскоро съм във форума - само Аника168 беше / е толкова "на ти" с местата, хората, "явленията", които описва)
Трудно ми е да си представя колко пъти Asteri е бил в Норич, Ипсуич, за да ни предаде атмосферата на тези китни "местенца" по такъв увличащ начин - благородно му завиждам за изживяното и благодаря за споделеното !



Sent from my iPad using Tapatalk

[s_s1]

От: Норич срещу Ипсуич, или дузпа с яхта

Благодаря!
Какко колегата писа много готин стил, напомящ за Аника и прекрасни снимки.