Tweet
Здравейте, Hello, Hallo, Servus ...
За всички които чакат да видят цицорести лелки носещи литровки бира (в Мюнхен ги наричат Mass) ... ще ви разочаровам!
Тия неща останаха зад кадър
Тръгване в понеделник в 12:00 от Виена и пристигнахме на Messestadt - Ost в 17:30 (Park & Ride, за който платих 7евро за 2 вечери).
От там билет за влака за 2.6€ и с U2 до Hauptbahnhof (около 20 минути)
Първата бира беше в 18:00
Ааа идеята на пътуването ? Екскурзия от института по ландшафтна архитектура
Вечерта приключи с няколко от тези
На другия ден почваме с програмата: Реката Isar
Както много други реки в Европа през в края на 18 и началото на 19 Век се ползват за "извозване" на отпадните води от заводите в градовете през които минават.
До началото на 19век реално реката е представлявала границата на град Мюнхен. От Западната страна се вижда високата преграда която е предпазвала града от приливите през късната пролет на води идващи от Алпите. Источната част на днешен Мюнхен била заливана от приливите на Isar редовно. След индустриализирането на Германия там били построени много фабрики и реката била ползвана за транспорт на дърва, изсечени и пуснати по нея от алпийската част на Байерн.
Самата река почнала да "пречи" със своите приливи и отливи и била регулирана и ползвана за канал които отвеждал водите от фабриките.
През 70те и 80те години на миналия век градът започнал да разте и източната част започнала да става жилищна зона. Проблема обаче бил , че хората от источната и от западната страна на реката нямали достъп до зелени площи, което по статистически данни от ОНО Време се оказало неблагоприятно за техния работен потенциал. В кварталите от 2те страни на реката работели и работят над 200 000 души което довело до нуждата да се измисли нещо ново за града.
През 80те години се родила инициативата от общината съгласувано с живущите от 2та квартала , устието на реката да бъде променена така, че да може да се ползва за отдих. Един от главните виновници е нашият ГИД през този полуден.
Той като ландшафтен архитект, заедно с специалисти от различни инженерни области решили да разширят устието на изток т.е. да има място за прииждащите води , но и да се създаде зелена зона за отдих и спорт.
В целия процес нищо не е оставено на случайността. Всеки един детайл от това което виждате е добре планиран и обсъден с инженерите отговарящи за въпросният участък.
Така са създадени много мини хабитати за различни видове растения и животни в близост до хората. Мястото буквално "изригва" от живот. Германците наричат Isar "своята река" , мястото за отдих и за парти през Weekend-ите.
Реката е разделена на 2 части: Малката Isar и голямата. Малката е спокойната рекичка която върви от източната част на канала , където има много места за къпане и отдих , а голямата е част от канала построен по време Оно
До ден днешен са запазени някой от каналите които са извеждали мръсните води от заводите на източната страна.
Там се намира и музея на техниката, някогашна казарма която е направена на музей! Проблема там е , че самата стара сграда на казармата е "затворена" отвън с високи стени което не и придава много дружелюбен вид. В момента върви проект за над 200 милиона евро за реставрирането на сградата и създаването на биотопи около нея (тя е на остров между малката и голяма Isar).
Както вече казах сградата е затворена отвън с високи стени и скучни фасади (построена е през 3тия Райх) проекта също я обхваща. В близост има много училища и детски градини което я прави доста привлекателна за младежта и идеята е да се направи мост посредата на голямата Isar която свързва западната част с острова. Отделно са планувани няколко рампи и стъпала (всичко трябва да е в нормите за инвалиди и хора с увреждания! ГОЛЯМА ТЕМА В ЦЯЛА ЗАПАДНА ЕВРОПА!!!) По този начин ще се осъществи достъпа до голямата Isar точно на острова!
Продължавайки на север минаваме през парка до градската баня (построена с дарение от гражданин на стойност от 2 милиона златни марки през 19ти век) и стигаме до мястото на "преливника".
Паркът в бароков стил , със смесица от прави и заоблени алеи.
Тук свършва точка първа за деня .. а часът е едва 11:30. Още две ни очакват този ден!
Чертаем няколко разреза на мястото, описваме материалите, растенията, усещането, движението и се връщаме на метрото.
Аз решавам да разгледам малко в почивката какво друго предлага Мюнхен и се пускам по улиците като муха без глава.
Вертикалното озеленяване с дива лоза се връща на мода в цяла западна Европа (дори в момента правя проект за една тераса с такова в центъра на Виена)
Предимствата са , че почти няма поддръжка, не пука фасадата, пази студено през лятото , създава хубави цветови гами през есента и някой казват, че пазело от студените ветрове през зимата (още не е доказано!). Отделно създава убежище за птички които се хранят с насекомите (Win Win Situation!)
Така без да искам стигам до Marienplatz.
Там след 10 минутно цъклене в картата на транспорта намирам начин да стигна до Messestadt - West , където е следващата спирка за деня!
За всички които чакат да видят цицорести лелки носещи литровки бира (в Мюнхен ги наричат Mass) ... ще ви разочаровам!
Тия неща останаха зад кадър
Тръгване в понеделник в 12:00 от Виена и пристигнахме на Messestadt - Ost в 17:30 (Park & Ride, за който платих 7евро за 2 вечери).
От там билет за влака за 2.6€ и с U2 до Hauptbahnhof (около 20 минути)
Първата бира беше в 18:00
Ааа идеята на пътуването ? Екскурзия от института по ландшафтна архитектура
Вечерта приключи с няколко от тези
На другия ден почваме с програмата: Реката Isar
Както много други реки в Европа през в края на 18 и началото на 19 Век се ползват за "извозване" на отпадните води от заводите в градовете през които минават.
До началото на 19век реално реката е представлявала границата на град Мюнхен. От Западната страна се вижда високата преграда която е предпазвала града от приливите през късната пролет на води идващи от Алпите. Источната част на днешен Мюнхен била заливана от приливите на Isar редовно. След индустриализирането на Германия там били построени много фабрики и реката била ползвана за транспорт на дърва, изсечени и пуснати по нея от алпийската част на Байерн.
Самата река почнала да "пречи" със своите приливи и отливи и била регулирана и ползвана за канал които отвеждал водите от фабриките.
През 70те и 80те години на миналия век градът започнал да разте и източната част започнала да става жилищна зона. Проблема обаче бил , че хората от источната и от западната страна на реката нямали достъп до зелени площи, което по статистически данни от ОНО Време се оказало неблагоприятно за техния работен потенциал. В кварталите от 2те страни на реката работели и работят над 200 000 души което довело до нуждата да се измисли нещо ново за града.
През 80те години се родила инициативата от общината съгласувано с живущите от 2та квартала , устието на реката да бъде променена така, че да може да се ползва за отдих. Един от главните виновници е нашият ГИД през този полуден.
Той като ландшафтен архитект, заедно с специалисти от различни инженерни области решили да разширят устието на изток т.е. да има място за прииждащите води , но и да се създаде зелена зона за отдих и спорт.
В целия процес нищо не е оставено на случайността. Всеки един детайл от това което виждате е добре планиран и обсъден с инженерите отговарящи за въпросният участък.
Така са създадени много мини хабитати за различни видове растения и животни в близост до хората. Мястото буквално "изригва" от живот. Германците наричат Isar "своята река" , мястото за отдих и за парти през Weekend-ите.
Реката е разделена на 2 части: Малката Isar и голямата. Малката е спокойната рекичка която върви от източната част на канала , където има много места за къпане и отдих , а голямата е част от канала построен по време Оно
До ден днешен са запазени някой от каналите които са извеждали мръсните води от заводите на източната страна.
Там се намира и музея на техниката, някогашна казарма която е направена на музей! Проблема там е , че самата стара сграда на казармата е "затворена" отвън с високи стени което не и придава много дружелюбен вид. В момента върви проект за над 200 милиона евро за реставрирането на сградата и създаването на биотопи около нея (тя е на остров между малката и голяма Isar).
Както вече казах сградата е затворена отвън с високи стени и скучни фасади (построена е през 3тия Райх) проекта също я обхваща. В близост има много училища и детски градини което я прави доста привлекателна за младежта и идеята е да се направи мост посредата на голямата Isar която свързва западната част с острова. Отделно са планувани няколко рампи и стъпала (всичко трябва да е в нормите за инвалиди и хора с увреждания! ГОЛЯМА ТЕМА В ЦЯЛА ЗАПАДНА ЕВРОПА!!!) По този начин ще се осъществи достъпа до голямата Isar точно на острова!
Продължавайки на север минаваме през парка до градската баня (построена с дарение от гражданин на стойност от 2 милиона златни марки през 19ти век) и стигаме до мястото на "преливника".
Паркът в бароков стил , със смесица от прави и заоблени алеи.
Тук свършва точка първа за деня .. а часът е едва 11:30. Още две ни очакват този ден!
Чертаем няколко разреза на мястото, описваме материалите, растенията, усещането, движението и се връщаме на метрото.
Аз решавам да разгледам малко в почивката какво друго предлага Мюнхен и се пускам по улиците като муха без глава.
Вертикалното озеленяване с дива лоза се връща на мода в цяла западна Европа (дори в момента правя проект за една тераса с такова в центъра на Виена)
Предимствата са , че почти няма поддръжка, не пука фасадата, пази студено през лятото , създава хубави цветови гами през есента и някой казват, че пазело от студените ветрове през зимата (още не е доказано!). Отделно създава убежище за птички които се хранят с насекомите (Win Win Situation!)
Така без да искам стигам до Marienplatz.
Там след 10 минутно цъклене в картата на транспорта намирам начин да стигна до Messestadt - West , където е следващата спирка за деня!
Пак не е сигурно дали ще си го изплатил тоя живот.
Коментар