Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

[Asterix]

Отново беше май месец и отново беше време за пътешествие. Както винаги беше дългоочаквано и планирано. За тази година посоката беше към Беларус и Русия като акцента падаше върху Беларус, а от Русия щяхме да видим само добре известната Москва. И така след като бяхме оправили всички бюрокращини около визите за Беларус и Русия, в една хубава петъчна вечер на осми май след работа, натъпкахме багажа в колата и в бодра дружина от 4-ма човека поехме към Калотина. Там все още не беше сезона на гастербайтерите и затова минахме бързо. Идеята беше да влезем в Унгария и там да спим на палатка, че за следващия ден да няма граници за минаване. Сърбия се изниза неусетно изпод колелата на колата и на унгарската граница ни чакаше вкиснат митничар, на който му беше скучен живота. Вадихме багажи, после пак подреждахме – все същата процедура. Накрая като видя, че наистина никой не пуши изгуби интерес и ни пусна. Часът вече беше след полунощ и скоро след границата се отклонихме от магистралата и разпънахме палатката сред нивите. Последва кратка вечеря и хайде по спалните чували.
Ден 1
От ранна утрин започна бученето на трактор, който обработвше нивата в непосредствена близост до палатката. Беше ясно, че няма да се спи повече, въпреки че на никой не му се ставаше още. Беше чудна слънчева утрин, закусихме и събрахме палатката. Почерпихме и водача на трактора с български вафли, а той на свой ред се извини, че ни е събудил толкова рано, но за земеделците си има правила и деня започва от ранна утрин. Прав е човека така си е! За деня планираното количество километри беше да стигнем максимално близо до границата с Беларус и на следващия ден рано сутрин да минем. Изредиха се по ред Унгария, Словакия и накрая в Полша привечер на около 15 км от границата Полша/Беларус разпънахме палатките на хубава ливада близо до градчето Slawatycze.
Ден 2
Справихме се с планираното ранно тръгване и бързо стигнахме на границата. От полска страна минаването става бързо и неусетно, но дойде ли беларуската страна, там нещата стоят по различен начин. На пръв поглед всичко изглеждаше идеално. Само пет коли и цареше пълно спокойствие. Знаех, че това е само привидно, защото имах опит от минали пресичания на соц граници. И така важно е да се знае, че има два коридора за преминаване – червен и зелен. През зеления минават само членове на т.н. Руска Федерация(Русия, Беларус и Казахстан). През червения коридор минават останалите, защото там се декларира МПС-то като временен внос в страната. Всичко на всичко бяхме 5 коли, но откарахме там 4 часа, за да минем. Нямам представа какво точно правеха и дали само не се почесваха тук-там, ама бюрокрацията е на съществено ниво. Интересното е, че седиш с часове и нищо не се случва, служителите си говорят и пушат цигари. Пред нас имаше един хърватин, който често е пътувал в тази посока и като го попитахме има ли идея какво точно правят той само отговори – „Такава е процедурата и трябва да чакаш“. Ако имаш книга да си четеш или с друго да се занимаваш не е някаква драма, ама когато времето ти е ценно е изнервящо почти половин ден да си висиш там. Попълват се имиграционна карта и декларация за временен внос на колата, снимат ти паспорта и талона на колата и това е всичко. Звучи лесно и бързо, но не е така. В крайна сметка си подобрихме рекорда от 3 часа на Руско – Грузинската граница преди години. Накрая влязохме, но тепърва предстоеше още мотане, защото в Брест се спира в местния офис на „Beltoll“. Това е тяхната система за заплащане на пътищата, която е излишно усложнена. Купува се машинка, за която се оставя депозит около 20 евро и отделно се зарежда със сума, която ще ти е необходима(зависи докъде пътуваш). Машинката се лепи на определено място на предното стъкло и на излизане от страната я връщаш, а те ти дават обратно 20-те евро депозит. Отделно с това се подписва договор от няколко страници и докато се разбереш, че те от английски нищо не отбират, а ние от руско кажи-речи малко и то мина още 1 час. Да го бяха направили с винетки или стикери, които се зареждат, както в Турция например поне да не се занимаваш с депозити и връщане на излизане, ама просто трябва да е по-сложно. Възможно е и просто някой да е спечелил проекта и да са усвоени едни пари, а други да са потънали някъде като при нас, но кой знае. Както и да е като изключим тези неща Беларус е прекрасна страна и е удоволствие да се шофира в нея. Хубави, широки пътища(или поне, където минахме), гори, ливади и навсякъде нацъфтяла рапица обагряше пейзажа в жълто. Отправихме се към Беловежката пуща, която е най-старата гора в Европа и най-стария национален парк. Простира се на територията на Беларус и Полша и се води последното обиталище на европейския бизон.

Беше неделя и имаше много посетители – беларуси, руснаци и ние за цвят. Взехме велосипеди под наем, за да можа да видим повече за ограниченото ни време и тръгнахме на обход. Определено приятно местенце за отдих, за разходка и колоездене. На много места има издялани от дърво всякакви фигури, които явно са традиционни за Беларус. Спомних си, че ги имаше и в прибалтийските държави. Парка е доста обширен и успяхме да избягаме от тълпите и да усетим атмосферата на вековните гори обрасли в мъхове. Казавт, че по-дивите части са толкова запазени и буквално човешки крак на е стъпвал, но това разбира се е далеч от туристическите мршрути, а и е хувабо да си останат непокътнати. Намеси ли се човека и всичко се съсипва. Направихме една обиколка около 20 и няколко километра и стана време да затваря парка. Заваля, понамокри ни добре, но беше много хубаво като цяло. В парка има и комплекс, който се казва – „Дома на беларуския Дядо Мраз“. Събрани са и диви животни, който се срещат в местността. В доста късния следобед се отправихме към Косава, където на следващия ден идеята беше да разглеждаме комплекс с трдиционни беларуски постройки + стар замък.

Преди да се стъмни тръгнахме да разпъваме палатката, ама попаднахме на истинска напаст от кърлежи, които ни полазиха за минути и оставнето беше немислимо. Нахвърляхме всичко обратно в колата и се преместихме. Нощувахме на хубава зелена полянка сред борова гора. Това определено беше по-добрия избор.
Ден 3
Още от ранна утрин се чуваше тропането на дъждовни капки по палатката и ставането беше още по-трудно. За щастие точно, когато се наканихме да станем спря да вали. Прибрахме мократа палатка и се преместихме на една близка отбивка на пътя с беседка, за да закусим. Това беше единственото мръсно място, което видях в тази страна. Бяхме близо до градчето Косава, където имаше стар замък и традиционни беларуски къщички. Замъка не ни впечатли особено, но къщурките в ранната утрин и при липса на народ ни се видяха чудесни. Мястото беше оформено като парков комплекс, който е бил резиденция на някой си Тадеуш Кстюшко, виден деец, изиграл важна роля в миналото на страната. Тишината в онази утрин се нарушаваше единствено от няколко игриви кучета, които тичаха около нас и два щъркела, които потропваха лениво с клюнове.

Поснимахме доста, защото мястото предразполагаше. След това тръгнахме към замъка Мир като се качихме на магистрала М1, за която си купихме машинката за таксуване. Замъка се намира малко преди Минск като отклонението от главния път е съвсем малко. Хубавото тук е, че от двете страни на път М1, който пресича цял Беларус и продължава към Москва има много места, които са интересни да се посетят, а отклоненията от пътя са минимални. Направо не ми се вярваше колко е удобно, когато гледах маршрута преди заминаване. И така за замъка Мир мога да кажа само хубави неща. Спретнат, обграден с вода и в хубава местност, излъчваше спокойствие и приказност. Нямаше тълпи от туристи. Предимно местни, руснаци и една група с азиатски черти, която се товареше в автобуса да си тръгва.

На водоема край замъка рибари опитваха късмета си. Купихме си малко суевнири, пийнахме традициоен Квас и се отправихме към градчето Несвиж и друг емблематичен, но много по-различен замък, който беше на около 40 км от Мир. За замъка Несвиж отново могат да се кажат само хубави неща - поддържан, спретнат и обграден с канал с вода. До него има и езеро, в което лебедите се суетяха на групички и гледаха да прилапат някоя почерпка от туристите. Непосредствено до замъка има добре поддържан парк, чудесен за разходка и отдих.

Позстояхме се малко тук, после напазарувахме малко провизии от града и тръгнахме в посока руската граница без ясна идея докъде да стигнем за деня. По пътя спряхме да обядваме в една горичка край пътя. Мястото беше оборудвано с барбекю и няколко беседки. Навсякъде имаше табели с надписи „Пазете горите“ и „Пожелаваме ви приятна почивка сред природата“. Наоколо имаше големи канари, изрисувани с изображения на елени и други диви животни. Направи ми впечатление из цял Беларус, че много камъни в близост до пътя са или оцветени, или с изображения на различни животни, или природни картини.

Но всичко е много на място и дори за момент не може да ти мине мисълта за кич. Наближавайки руската граница се залепих зад колата пред мен да не ми се вижда номера, за да не ме харесат като чужденец и да трябва да спирам за безкрайните им проверки. Реално Беларус и Русия са в общ митнически съюз и няма проверка на границата, но има полицаи, които седят и си харесват някой за проверка. Честно казано след толкова висене по границата на влизане хич не ми се занимаваше с такива тъпотии. За късмет минахме транзит. Вече в Русия пътя стана двулентов в посока, но изключително натоварен, а и пресичаше населени места, които гъмжаха от пътна полиция. От границата до Москва оставаха около 430 км, стъмваше се и решихме да караме пък, когато стигнем. И без това нямахме крайно много време, а това би ни спечелило малко. Вече по малките часове на нощта започнахме влизане в Москва. Въпреки късния час трафика не стихваше. Не знам дали защото беше понеделник или по принцип си е така. Нощна Москва изглеждаше огромна и внушителна. Пътищата бяха с по 6 ленти в посока на т.н. МКАД (най голямото им околовръстно). Предварително се бях подготвил с адреса на един хостел и не беше трудно да стигнем до него. Лошото беше, че часът минаваше 3 ч, а въпросния хостел се оказа апартамент в жилищна кооперация. Е, нямаше как раззвъняхме се посред нощ и след известно време съдържателката отвори сънена и кисела. Гледаше ни недоверчиво и първите й думи бяха: „Имате ли документи и имиграционни карти“. Дори след като й показахме, че сме напълно изрядни и си имаме всичко, на нея все още не й се вярваше, че сме туристи идващи в този час. Чак като влязохме, платихме и попълнихме документите, нещата се постоплиха.
Ден 4
След няколко часа спане тръгнахме към центъра на Москва. Метрото беше на 10 мин пеша и неусетно се озовахме при „Болшой театър“, откъдето започна и обиколката из града. Минахме през „Червания площад“с Кремъл от едната старна и шарената руска църква „Василий Блажени“ от другата.

Помотахме се да поснимаме и да поразгледаме и после обикоката продължи по река Москва към църквата „Христос Спасителят“, а после към паметника на Петър Първи.

Там имаше много младежи, които си говореха разпалено, подскачаха на скейтборди или просто четяха книги. Около реката бяха наредени шезлоунги и дървени кресла, които беше помислено да са много удобни и да ти е приятно просто да си седиш и да гледаш реката. Наоколо изглеждаше учудващо чисто за такъв голям град. Има от какво да се поучим определено. Разходката по река Москва приключи в парк Върбови гори, който е най-високата точка в града и се открива хубава гледка към Москва. Там е и университета „Ломоносов“. За мен това е, най хубавия университет, който съм виждал. Пред университета кипеше живот. Имаше младежи, които бяха наспирали тунинговани коли, пушеха наргилета и слушаха музика. В съседство пък имаше нещо като мото събор. Отвсякъде се чуваше рев на двигатели. Изпихме по една бира на това място и изчакахме да се стъмни, за да хванем нощната гледка към града, която беше доста хубава!

По късна доба се спуснахме на метро станция Върбови гори, която беше тематично украсена с макети на космически кораби, луноходи, космонавти и т.н. Тук е момента да спомена, че почти всички метростанции в Москва са направени с определена тематика, а някои са като произведение на изкуството. Вечерта в хостела се запознахме с един казахстанец, който работеше към някаква руска банка и можеше да си работи от всяка точка на света стига да има интернет. Изискването беше от 9 до 18 ч да е на линия. И така този младеж обикаляше по света, спеше по хостели и работеше оттам. Седеше по няколко месеца и после се местеше. Сладка работа! Да му завиди човек. Разказваше колко му е харесало в Грузия, но поради бавния интернет не е могъл да се задържи дълго. Поканихме го да дойде в България и му изрекламирахме интернета, че е бърз.
Ден 5
За днес беше предвидено да разгледаме архитектурно-природните паркове Царичина и Коломенско. Започнахме с Царичина, която е лесно достъпна с метрото.

Беше делничен ден и нямаше много хора, което направи разходката по-приятна. В парка има красив дворец, езеро, фонтани и цветни градини. Всичко, както си трябва. Дори до фонтаните имаше релаксираща музика, която прави престоя още по-приятен. Откарахме там половин ден и се отправихме към другия парк – Коломенско. Тук има традиционни постройки от миналото, големи овощни градини, които тъкмо бяха нацъфтели, но най-емблематичен е дървения дворец в единия край на парка. Определено изглежда много добре и е така поддържан, че прилича на току-що построен. Чак не е завярване, че има такова място в огромен град като Москва. Тук на моменти се чувстваш като на село. В друг край на парка има гледка от високо към някаква жилищна част на Москва. Има конюшна, както и ниско окосени тучни ливади.

Изръшнахме го от край до край и решихме да отидем да видим известната московска улица „Стари Арбат“. Хубаво местенце със заведения и магазини, с улични музиканти и хора на изкуството. След разходката там се насочихме отново към Кремъл, за да направим малко нощни снимки. Всичко по „Червения площад“ е добре осветено и си заслужава да се посети и на тъмно.

Поснимахме, постояхме да погледаме и се върнахме в хостела в късна вечер. Там на вечеря почерпихме една рускиня с българско кисело мляко, обменихме малко информация и впечатления и така приключи този пълноценен ден. В интерес на истината в хостела бяхме единствените туристи. Всички останали обитатели живееха там постоянно и работеха. Оказа се, че в Москва е по-евтино да живееш на хостел отколкото на квартира. Не знам дали е вярно но подочух, че минималната заплата там била 1000 евро, а най евтината квартира около 500 евро. Останалото са сметки, храна, транспорт и нищо не оставало, така че много от прииждащите предпочитат този вариант и им излиза двойно по-евтино от квартира. Като цяло хостела беше много чист и приятен за пребиваване.
Ден 6
В не много ранна утрин потеглихме от Москва обратно към Беларус.

Има много какво да се гледа още, но бяхме доволни, че сме видяли достатъчно, за да усетим атмосферата на града. В Москва принципно постоянно е час пик, затова се бях подготвил за дълго излизане от града. Движението беше натоварено, но точно в момента, в който стана свирепо задръстване на техния МКАД се отклоних по един нов път, който свързва директно околовръстното с пътя за Беларус. Този път е платен (около 6 лв за целия участък), но спестява много и на тази цена изобщо не подлежи на коментар избора. По радиото чухме, че някакъв камион е блокирал пътя и задръстването на МКАД било безкрайно. Извадихме късмет, излязохме доста бързо от града и тръгнахме към границата. Този път 430-те км минаха неусетно. В Беларус спряхме за един лежерен обяд край пътя и продължихме към Минск. В Минск бях набелязал предварително един хостел и се отправихме натам. Адреса лесно го намерихме, ама не и самия хостел. Оказа се, че няма никакви табели, а е на 3-тия етаж в жилищна кооперация. За щестие срещнах Дмитрий на паркинга, който си ръчкаше нещо по колата. Заведе ни човека до самата врата на хостела, остави си телефона и ни покани на гости у тях в съседния блок. Това беше пореден пример за беларуската гостоприемност. Преди това още в България, човек който изобщо не ни познаваше предложи да ни даде ключовете от апартамента си и да спим там докато го няма. Поканата беше за град Гродно, но до там не стигнахме. Бях озадачен от доверието. И в този хостел се отличавахме от масовите гости. Рядко има посетители извън руската федерация. След като се настанихме се обадих на Дмитрий(Дима) и му казах, че ще отидем на гости у тях. От опит знам, че такива срещи винаги са интересни и не бива да се пропускат. Така се оказа и този път. Занесохме българска бира и соленки, за да не сме с празни ръце. Нашият нов приятел живееше с приятелката си в нов модерен апартамент, който все още довършваше. За жалост не знаеше английски, но поназнайваше полски, а аз също и се разбирахме на руско-полски. Приятелката му Маша пък говореше перфектен английски и комуникацията беше лесна и непринудена. Двамата се занимаваха с внос, износ и търговия на стоки към Русия и Полша и бяха добре финансово. Научихме много неща за страната и за безумните закони на Лукашенко, който както стана ясно, че почти всички млади хора не харесваха хич. Разказахме и ние за България, за нашите си главоболия в страната и за пътуването ни. Беше много приятно и времето отлетя неусетно. Поканихме ги да дойдат в България, а Дима на свой ред каза, че на следващия ден ще дойде с нас да ни покаже града и да ни разкаже някои истории за Минск. Това беше голям късмет, защото разходката нямаше да е и наполовина толкова пълноценна, ако се разхождахме сами, колкото се получи.
Ден 7
Към 9:00ч сутринта се обадих на Дима и тръгнахме из забележителностите на Минск. Всички имахме занижени очаквания за града, които изобщо не се потвърдиха и останахме приятно изненадани. Започнахме с площад „Независимост“, който е главният площад в града. Там се намира и паметника на Ленин.

После се пуснахме с колата до сградата на библиотеката, която се води с интересна модернистична архитектура, а след това се отбихме до площад “Република”.

Оттам е удобно да се влезе в стария сентър на града, който е чудесно местенце. Прилича много на Вилнюс. Направо са едно към едно. Има множество църкви, които са поддържани и красиви.

Центъра се дели на горна и долна част. В миналото в горната част са живели богатите, а в долната по-бедните. Сега това разделение го няма поне на пръв поглед. В центъра до реката имаше новопостроени жилищни комплекси, в които Дима ни каза, че има апартаменти за по 1 000 000 долара. След стария център отидохме в една част на града, където има много спортни зали, стадиони и други съоръжения. Повечето изглеждаха обновени или скоро построени, но бяха на доста добро ниво. Там имаше изложение на руски и беларуски тежки машини. Имаше камиони МАЗ, ГАЗ, както и грамадни самосвали БЕЛАЗ за извозване на руда от мините. Беше интересно! В ранния следобед отидохме да обядваме местни гозби. Беше доста вкусно и за около 10-12 лв на човек хапнахме прилично. Забравих да спомена, че валутата в Беларус е доста обезценена и набързо станахме милионери с банкнотите от по няколко стотин хиляди. Не ни се тръгваше много, но се налагаше. Беше предвидено следобяда да разгледаме Азярцо – музей на открито за беларуския бит и архитектура от миналото.

По-късно идеята беше да минем границата с Полша и да спим на познатото местенце, където бяхме на идване. Не ни се губеше време на следващата сутрин в кибичене по границата. И така взехме си довиждане с Дмитрий, благодарихме му за всичко и му казахме, че страната му е много хубава, но явно управлението куца. Ами то като при нас де. Към Азярцо се стига за има няма 20-30 мин в зависимост от трафика. Мястото е страхотно и не е за вярване, че е толкова близо до голям град като Минск. Имаш усещането, че си много далеч от цивилизацията. Не знам дали защото беше делничен ден и нямаше много хора. Местенцето представлява нещо като нашия етър, но в много по-голям размер. Има стари дървени къщи, дървени църкви, вятърни мелници, предмети от бита на хората в миналото, народни носии(много приличаха на нашите) и какво ли още не. Беше много интересно, а и приятно за разходка. Голямо спокойствие цареше и сякаш се потапяш в едно друго време. Разгледахме кажи-речи всичко и точно стана време да затварят, а нас ни чакаха към 300 км до границата.

Този път избрахме да минем през главното ГКПП при Брест, където напазарувахме разни храни, за да занесем в България. Преди границата върнахме машинката за пътните такси и си получихме обратно депозита, както и остатъка от надплатените такси, което не очаквах да стане. Оказа се, че като сме криввали от магистралата, за да разглеждаме и сме карали по второстепенни пътища сме изпуснали няколко тол пункта и затова сме икономисали. Всичко, което получихме го инвестирахме веднага в пълен до горе резервоар бензин на цена около 1,60 лв/л (в Русия беше 1,25 - 1,30 лв/л). Хубави са цените на горивата там и затова страните като цяло са подходящи за автопътешественици с по-нисък бюджет, но пък е хубаво да имаш повечко време. На границата от беларуска страна ни се падна един киселяк-комплексар-граничар висок 1,50 м, който беше решил да се прави на голямата работа, защото му е скучно ежедневието и видя добра възможност с нас. Не ми се разказва случката, защото беше супер дебилна. Даже викна началника си, за да му се обяснява като някаква ученичка в първи клас и да се прави на важен. Добре, че негов колега, очевидно по-разбран и не така силно комплексиран дойде и му каза да се успокои и ни взе документите, за да ни пусне след около 1 час седене. На полската страна на границата сега нещата седяха реципрочно за нас отколкото на влизане. За нас имаше зелен коридор, а гражданите на руската федерация се редяха на дълга опашка. Ние минахме бързо. Проверка на багажа, после проверка с куче и за около 2 часа всичко на всичко влязохме в Полша, което си е добре за такава граница. Насочихме се веднага към нашето си местенце за нощувка, което не беше далеч. По пътя ни спряха полцаи за проверка. Бяха културни само ни записаха данните. Вече беше посред нощ и след дълга вечеря налягахме в палатката.
Ден 8
Станахме недоспали и тръгнахме като трябваше само да караме. Полша се пресича много бавно, защото постоянно се редуват населени места. Иначе е много красива страна и винаги ми е била слабост. Решихме да спрем и да разгледаме град Люблин по пътя към Словакия, за да разнообразим транзитното пътуване. Паркирахме близо до стария град.

Повечето полски градове имат стара част със старинна архитектура. Центалните улички са отрупани с традиционни ресторантчета, галерии и малки магазинчета. В един ъгъл кон дъвчеше лениво парче твърд хляб. Беше доста приятно местенце. Прекарахме там около 2 часа и продължихме към Словакия. Там малко преди мръкване намерихме място за нощувка на един хълм с панорамна гледка. Тази вечер запалихме и малък огън за атмосфера и откарахме доста време покрай софрата. На следващия ден трябваше да се приберем в България.
Ден 9
Беше много комфортна нощ и на никой не му се ставаше, ама и на никой не му се щеше да се приберем по малките часове на нощта малко преди да трябва да станем за работа, затова раздигахме лагера, сварихме по един чай със закуската и потеглихме.

В Словакия малко се заобикаляше, защото част от главния път беше затворен и имаше обход, но се изниза сравнително бързо, после и Унгария и Сърбия. Привечер влязохме в България доволни от хубавото пътуване и заредени с положителни емоции. Местата, които посетихме ни изненадаха приятно и надминаха очакванията на всички. Беларус е страна, която определено си заслужава да се види, а за Москва е ясно. Има много предимства да се пътува в тази посока, а главния недостатък са визите и занимавката с документите, но може би тези трудности са запазили страната в този вид и са ограничили големия поток туристи. Пътуването излезе 5465 км всичко на всичко като успяхме да видим всичко планирано, а и с метеорологичните условия имахме голям късмет.
Любомир Петров

[turtey]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

В Беловежа разказаха ли за Гьоринг и туровете?

[Ivanov]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Трябвало е с няколко дни да избързате с разходката. Еуфорията преди и на 9-ти май беше неописуема.

[swartalf]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Страшно интересно и хубаво четиво

Как стои въпроса със спането на палатка из Полша, Словакия или Унгария - трябва ли да се издирва конкретно място или може навсякъде където си скрит, стига да не те гепят?

[bochkata]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Благодаря за споделеното!

[Маркони]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Много интересно!

[s_s1]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Уникален разказ и много красиви снимки!За втори път го чета. Благодаря за споделеното.

[Asterix]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

В Беловежа разказаха ли за Гьоринг и туровете?

Ами пропуснаха, ама ние бяхме без водач

[Asterix]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Трябвало е с няколко дни да избързате с разходката. Еуфорията преди и на 9-ти май беше неописуема.

Така е била е като гледах какво беше около Кремъл, ама не съжалявам много, че тълпите не са ми много по вкуса. Там още оправяха декора и сваляха скелета.

[Asterix]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Страшно интересно и хубаво четиво

Как стои въпроса със спането на палатка из Полша, Словакия или Унгария - трябва ли да се издирва конкретно място или може навсякъде където си скрит, стига да не те гепят?

Можеш да спиш спокойно на палатка там. Правил съм го многократно. Това да си скрит и на хубаво място си е за личен комфорт. Принципно в повечето държави трябва само да не си на територията на някой национален парк.

[Asterix]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Благодаря! Местата там наистина са много красиви и си заслужават посещението!

[Bogoljub Gagic]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Хубав пътепис. Само едиН корекциЙ, ако може: Беларус е от женски род, а "парк Върбови гори", предполагам е "Воробьёвы горы", буквално се превежда "врабчови хълмове", но казват, че името произхождало от семейството боляри Воробьёвы, на които е било кръстено местното село. И в БГ си имаме село Врабево.

[Purple Elephant]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Браво, много хубаво сте си изкарали!! Минск ме удиви с чистотата и красотата навсякьде...

[tef4o]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Браво, много хубаво сте си изкарали!! Минск ме удиви с чистотата и красотата навсякьде...

Беларус... в общи линии, не е това, което си представят повечето хора. Руснаците се бъзикат лошо с тях и донякъде това е причината масово разпространеното мнение за тая страна да е доста негативно. Всъщност, и страната е хубава и хората са хубави (е, като цяло). И ако ги оставят на мира, ще дръпнат много бързо.
Само дето руснаците няма да ги оставят на мира, щото си губят последния що-годе директен излаз към Европа...

[Asterix]

От: Към малко познатия Беларус и всеизвестната Москва на 4 колела

Хубав пътепис. Само едиН корекциЙ, ако може: Беларус е от женски род, а "парк Върбови гори", предполагам е "Воробьёвы горы", буквално се превежда "врабчови хълмове", но казват, че името произхождало от семейството боляри Воробьёвы, на които е било кръстено местното село. И в БГ си имаме село Врабево.

Тук явно имам пропуск. Признавам, че превода си беше съчинен от мен само по това как ми звучи. Не се и замислих, че може да е нещо друго