Tweet
Започнах да пиша за Джакарта, но тъй като пътя ми по стечение на обстоятелствата мина през Истанбул, започвам с него. Та полетът е на турските авиолинии за Джакарта с прекачане в Истанбул. Още в София имаше закъснение, а после допълнително се въртяхме над Истанбул поради лошото време. Кацането беше прилично екстремно поради бурята, която се беше разразила. За капак турците не ни прикачиха към ръкав, ами ни изкараха навън с автобуси.
http://video.offnews.bg/video/Kacane...b2e9d696148b9c
Имах съвсем малко време до следващия полет и се засилих към терминала. По пътя естествено проверка за сигурност. Започнах да минавам отпред, но някаква овца се разсмърдя, че видиш ли не било културно. Показах на патицата билета и и казах, че наистина ще изтърва полета, но пуйката каза, че видиш ли всички бързали
Така или иначе вече бях близо до линиите се отказах да се карам с нея. В интерес на истината ми се случва за първи път, както и за първи път ми се случва на летище да няма към кого да се обърнеш да те прекара най-отпред.
След порядъчно тичане (Истанбулското летище е доста голямо) стигам до гейта с 5 минути закъснение, а там никой. Един чистач ми обяснява на развален английски, че гейта е затворил преди 30 минути. Питам къде е трансферното гише и натам. На него опашка като за световно. Подпирам се и чакам. Започват да предлагат на тези преди мен хотел и екскурзия в Истанбул с рейс и гид. Всичко се точи ужасно бавно. Турците показваха нагледно какво е яваш-яваш. Иде моя ред - предлагат ми да ме прехвърлят на следващия полет при същите условия - хотел, рейс, гид. Да но това означава, че ще пристигна в Джакарта понеделник вечерта. Не ме устройва. Показвам на служителя поканата за семинара и му казвам, че не може. Изчезва, консултация, връщане:
- Можем да ви прехвърлим на Сингапурските авиолинии и ще пристигнете в понеделник сутринта. Това е най-доброто, което можем да направим.
- ОК, а кога е полета?
- Утре в 12.00
- Значи има време за рейс с гид?
- Няма - екскурзията е до следобяд и е за такива, дето ще седят цял ден.
-
Дава си ми бордната карта и ме праща по сложна траектория до някакво гише, дето щели да ме закарат до хотела. Това вече говорим за 1 часа нощес. Отивам на въпросното гише, което вече е извън зоната за сигурност и след порядъчно чакане им давам бордната карта.
- Ама те са ви дали старата бордна карта. Защо не сте искали новата?
- Че аз отде да знам на вас коя точно точно бордна карта ви трябва? Мислех, че с тази трябва да покажа, че полета е заминал.
- Отидете горе на гишетата и си вземете новата.
Отивам на гишетата за заминаващи, този път вече порядъчно ядосан минах най-отпред и само някоя гъска този път да се беше обадила... обяснявам ситуацията, връчват ми нова бордна карта, а аз без да я погледна газ обратно.
Взема я оная и ми вика, полетът ви е утре вечер в 11.30. Викам не - на обяд. Поглеждам бордната карта, верно си пише за вечерния полет. Викам си бастуна смотан ме е пратил за вечерния полет. Вземам си бордната карта и пак обратно на гишетата. Каките се бяха сменили и пак обяснения. Оная поглежда, гледа картата и вика:
- Интересно как са ви издали тази. Вашият полет си е за обяд.
- (На чист български език) Ми ба ли му майката!
Дава ми нова бордна карта, аз този път я проверявам щателно и обратно на долното гише. Там вече доволни ми я взеха и ме пратиха да седна да чакам да се събере група за хотела. След около 15-20мин се събра група, натовариха ни на един рейс и към Истанбул. Настаниха ни в някакъв приличен малък хотел. Часът вече беше 4 сутринта. Бях решил сутринта да разгледам Истанбул и да си хвана полета, та трябваше да ставам към 6 и реших, че за 2 часа изобщо няма смисъл да лягам.
http://video.offnews.bg/video/Kacane...b2e9d696148b9c
Имах съвсем малко време до следващия полет и се засилих към терминала. По пътя естествено проверка за сигурност. Започнах да минавам отпред, но някаква овца се разсмърдя, че видиш ли не било културно. Показах на патицата билета и и казах, че наистина ще изтърва полета, но пуйката каза, че видиш ли всички бързали
Така или иначе вече бях близо до линиите се отказах да се карам с нея. В интерес на истината ми се случва за първи път, както и за първи път ми се случва на летище да няма към кого да се обърнеш да те прекара най-отпред. След порядъчно тичане (Истанбулското летище е доста голямо) стигам до гейта с 5 минути закъснение, а там никой. Един чистач ми обяснява на развален английски, че гейта е затворил преди 30 минути. Питам къде е трансферното гише и натам. На него опашка като за световно. Подпирам се и чакам. Започват да предлагат на тези преди мен хотел и екскурзия в Истанбул с рейс и гид. Всичко се точи ужасно бавно. Турците показваха нагледно какво е яваш-яваш. Иде моя ред - предлагат ми да ме прехвърлят на следващия полет при същите условия - хотел, рейс, гид. Да но това означава, че ще пристигна в Джакарта понеделник вечерта. Не ме устройва. Показвам на служителя поканата за семинара и му казвам, че не може. Изчезва, консултация, връщане:
- Можем да ви прехвърлим на Сингапурските авиолинии и ще пристигнете в понеделник сутринта. Това е най-доброто, което можем да направим.
- ОК, а кога е полета?
- Утре в 12.00
- Значи има време за рейс с гид?
- Няма - екскурзията е до следобяд и е за такива, дето ще седят цял ден.
-
Дава си ми бордната карта и ме праща по сложна траектория до някакво гише, дето щели да ме закарат до хотела. Това вече говорим за 1 часа нощес. Отивам на въпросното гише, което вече е извън зоната за сигурност и след порядъчно чакане им давам бордната карта.
- Ама те са ви дали старата бордна карта. Защо не сте искали новата?
- Че аз отде да знам на вас коя точно точно бордна карта ви трябва? Мислех, че с тази трябва да покажа, че полета е заминал.
- Отидете горе на гишетата и си вземете новата.
Отивам на гишетата за заминаващи, този път вече порядъчно ядосан минах най-отпред и само някоя гъска този път да се беше обадила... обяснявам ситуацията, връчват ми нова бордна карта, а аз без да я погледна газ обратно.
Взема я оная и ми вика, полетът ви е утре вечер в 11.30. Викам не - на обяд. Поглеждам бордната карта, верно си пише за вечерния полет. Викам си бастуна смотан ме е пратил за вечерния полет. Вземам си бордната карта и пак обратно на гишетата. Каките се бяха сменили и пак обяснения. Оная поглежда, гледа картата и вика:
- Интересно как са ви издали тази. Вашият полет си е за обяд.
- (На чист български език) Ми ба ли му майката!
Дава ми нова бордна карта, аз този път я проверявам щателно и обратно на долното гише. Там вече доволни ми я взеха и ме пратиха да седна да чакам да се събере група за хотела. След около 15-20мин се събра група, натовариха ни на един рейс и към Истанбул. Настаниха ни в някакъв приличен малък хотел. Часът вече беше 4 сутринта. Бях решил сутринта да разгледам Истанбул и да си хвана полета, та трябваше да ставам към 6 и реших, че за 2 часа изобщо няма смисъл да лягам.
Коментар