Tweet
На 02.07 не ме свърташе и реших да отидем до Одрин да изядем по една баклава и изпием една боза. Речено сторено, жена ми се нави !!
Тръгваме. От Ямбол до КПП Лесово- Хамзабейли (откриха го преди две седмици) са оклоло 65 км. минаваме ги за по-малко от час. За 20-тина минути минаваме митницата и вече сме в Турция. Пътя и в България и в Турция е доста приличен, пътуваме около 30 минути и минаваме 40 км. и изненада ... пристигаме в Одрин. Разглеждаме го на бързо .. Султан не знам каква си джамия, стара такава, някакъв пазар, разхождаме се по центъра, купуваме си баклава
и отиваме до българската църква да запалим по свещичка.
Да, ама е 12 часа по обяд, температурата е 35 градуса и... нали се сещате турската бира ми се вижда скъпа.
Не знам дума турски, а и да знам - няма смисъл. Те знаят къде живеят, къде е магазина, берберина и джамията.Купувам си една карта на Одрин след час търсене, за да намеря, къде се намира моста на трите реки Тунджа,Арда и Марица, трябвало да се види ... Да ама изненада !
Във въпросната карта го няма ! Опитвам се да питам, къде е ... ама ...
Става все по-горещо... и гледам аз отзад на въпросния сити план има карта на цялата Одринска област. Най- на юг .. Егейско море.... бързо смятам, че има около 150 км. и започвам да умувам !?! Консултация с навигатора ... и се сещате. По права линия най-близката точка до морето се нарича Mecidye. Маршрута е Одрин - Хавса - Узункюпрю - Кешан - Mecidye. Минаваме го за два часа и попадаме ... в някакво малко село, подминавам го бързо и следвам посока юг. Лунен пейзаж с някакви ниски храсти, асфалт вече няма и влизам в някаква кариера, която е доста на високо и виждаме морето !
Надолу е някакъв макадам, доста изровен от дъжда. Пристигаме. Плажна ивица - около 500 м. Хора има. 10-тина човека, палатки, няколко автомобила и.. това е всичко.
Водата е по-топла и от чай. Като се спреш на едно място и погледнеш на долу, виждаш как някакви риби се мотаят около тебе...
Плувах и киснах поне три часа и силичките ми се поизчерпаха, а и вече стана 19.30 часа. Трябваше да решаваме дали да се връщаме или да търсим някъде нещо за спане. По закона за всеобщата гадост .. сутринта бях свалил спалните чували и палатката от жипката.
Връщаме се в селото и намираме (не ми се рзправя как, че може да напиша книга по темата) някакъв пансион, посреща ни една приятна жена, която знае малко немски ...!!! Най- после ..!!
Спазаряваме се набързо, настаняваме се в много чиста стая, душ и ... трябва нещо да се яде. В селото видяхме че има рибен ресторант, на пристанището също - питаме жената кой е по-добър и евтин и се оказва че е тоя в селото.
Пристигаме в него и веднага ни посреща някакво момче, което са го извикали от някъде, защото знае малко български !!! Хазайката се обадила и казала, че идват Българи !!!???
Тука може да се поумува на тема Обслужване - в България ?! Но друг път.
И като се почнаха... едни салати, йени-ракъ (много) и най-добрата ципура (чупра на турски) която съм опитвал.
Пуша само аз .... смениха ми пепелника 18 пъти !!! или 19 !! обърках се.
На края - турско кафе + 20 грама мента в много малка чашка ... заведението черпело ....
Прибираме се спим.... и се събуждам от гръмотевици .... вали.
Мисля си ще превали и утре сме пак на плажа ... но не би.
Ставаме сутринта, хазайката ни е направила закуска, гледаме прогнозата по телевизията и .... много сорри.
Отидохме да видим още един плаж, нищо че небето се цепеше от дъжд. Повъртяхме се още малко и .... обратно към България.
То ... кога ли съм имал късмет ..??? На връщане - ураганен вятър и дъжд като из ведро, пред нас се обърна един ТИР само от вятъра.
Координатите на дивия плаж са N 40 35.804 E 26 30.797 . В България такива уникални места вече няма !! Силистар и Бутамята, отдавна им ... майката.
За неделята бях решил да правя снимки .... но ..
Е готино беше, ама малко .... но другия път ... !!! Ще снимам !!
Тръгваме. От Ямбол до КПП Лесово- Хамзабейли (откриха го преди две седмици) са оклоло 65 км. минаваме ги за по-малко от час. За 20-тина минути минаваме митницата и вече сме в Турция. Пътя и в България и в Турция е доста приличен, пътуваме около 30 минути и минаваме 40 км. и изненада ... пристигаме в Одрин. Разглеждаме го на бързо .. Султан не знам каква си джамия, стара такава, някакъв пазар, разхождаме се по центъра, купуваме си баклава
и отиваме до българската църква да запалим по свещичка. Да, ама е 12 часа по обяд, температурата е 35 градуса и... нали се сещате турската бира ми се вижда скъпа.
Не знам дума турски, а и да знам - няма смисъл. Те знаят къде живеят, къде е магазина, берберина и джамията.Купувам си една карта на Одрин след час търсене, за да намеря, къде се намира моста на трите реки Тунджа,Арда и Марица, трябвало да се види ... Да ама изненада !
Във въпросната карта го няма ! Опитвам се да питам, къде е ... ама ...
Става все по-горещо... и гледам аз отзад на въпросния сити план има карта на цялата Одринска област. Най- на юг .. Егейско море.... бързо смятам, че има около 150 км. и започвам да умувам !?! Консултация с навигатора ... и се сещате. По права линия най-близката точка до морето се нарича Mecidye. Маршрута е Одрин - Хавса - Узункюпрю - Кешан - Mecidye. Минаваме го за два часа и попадаме ... в някакво малко село, подминавам го бързо и следвам посока юг. Лунен пейзаж с някакви ниски храсти, асфалт вече няма и влизам в някаква кариера, която е доста на високо и виждаме морето !
Надолу е някакъв макадам, доста изровен от дъжда. Пристигаме. Плажна ивица - около 500 м. Хора има. 10-тина човека, палатки, няколко автомобила и.. това е всичко.
Водата е по-топла и от чай. Като се спреш на едно място и погледнеш на долу, виждаш как някакви риби се мотаят около тебе...
Плувах и киснах поне три часа и силичките ми се поизчерпаха, а и вече стана 19.30 часа. Трябваше да решаваме дали да се връщаме или да търсим някъде нещо за спане. По закона за всеобщата гадост .. сутринта бях свалил спалните чували и палатката от жипката.
Връщаме се в селото и намираме (не ми се рзправя как, че може да напиша книга по темата) някакъв пансион, посреща ни една приятна жена, която знае малко немски ...!!! Най- после ..!!
Спазаряваме се набързо, настаняваме се в много чиста стая, душ и ... трябва нещо да се яде. В селото видяхме че има рибен ресторант, на пристанището също - питаме жената кой е по-добър и евтин и се оказва че е тоя в селото.
Пристигаме в него и веднага ни посреща някакво момче, което са го извикали от някъде, защото знае малко български !!! Хазайката се обадила и казала, че идват Българи !!!???
Тука може да се поумува на тема Обслужване - в България ?! Но друг път.
И като се почнаха... едни салати, йени-ракъ (много) и най-добрата ципура (чупра на турски) която съм опитвал.
Пуша само аз .... смениха ми пепелника 18 пъти !!! или 19 !! обърках се.
На края - турско кафе + 20 грама мента в много малка чашка ... заведението черпело ....
Прибираме се спим.... и се събуждам от гръмотевици .... вали.
Мисля си ще превали и утре сме пак на плажа ... но не би.
Ставаме сутринта, хазайката ни е направила закуска, гледаме прогнозата по телевизията и .... много сорри.
Отидохме да видим още един плаж, нищо че небето се цепеше от дъжд. Повъртяхме се още малко и .... обратно към България.
То ... кога ли съм имал късмет ..??? На връщане - ураганен вятър и дъжд като из ведро, пред нас се обърна един ТИР само от вятъра.
Координатите на дивия плаж са N 40 35.804 E 26 30.797 . В България такива уникални места вече няма !! Силистар и Бутамята, отдавна им ... майката.
За неделята бях решил да правя снимки .... но ..
Е готино беше, ама малко .... но другия път ... !!! Ще снимам !!
"
)
от такива разходки.
) НО когато доиде сметката собственика малко се замота с картата ни та имахме време да посмятаме (те лирите им и тогава си бяха Милиони, милиони...) и О'Ужас 541$ USD за 4-и човека - че като се започна една разправия до 1:30ч. - нямало ги в манюто две от гозбите и Точно те били скъпите едната 200$ другата 300$ а всичко останало ние си знаем
Коментар