Tweet
20.08.2014 Tromso
това фантастично посвещение е толкова вярно за пътуването в Приказна Норвегия, колкото за почти никъде другъде (искрено се надявам скоро да намеря другите от групата на почти-тата)
Норвегия е болест; неизлечима; за цял живот.
сега, като гледам назад към току-що приключилото ни четвърто пътешествие из тия неземни места, съм убедена, че причината не е в драматичните планини, не е в огледалните води на фиордите, не е в дъгоцветното косо слънце и небето, чието синьо може да разплаче всеки фотограф, не е в мъгливите вълма, носещи се призрачно на една ръка разстояние над главите ни… тия земи, проточили се на север колкото още една Европа, земи на лосове, торф, кафяво сирене и сушена риба, притежават магнетична сила, загнездваща дълбоко в душата ти постоянно и неувяхващо желание да се връщаш при тях, отново и отново; и усещането винаги е сякаш се връщаш у дома.
та тъй; три полета, най-дългия, от които, е вътрешния Осло-Трьомсо; след цял ден по летища привечер най-накрая се носим към къщата на колела, която ще наричаме дом през следващите 6 дни:
Тромсо, тъй, за информация просто, е най-големият град на Северна Норвегия, с колосалните близо 70 000 жители; което не му пречи да има летище с габаритите на софийското (новото!);
въпреки, че се намира прилично зад полярния кръг, градът има напълно поносим за живеене климат – не по-студен от София зимата, но и не по-топъл от Черни връх, лятото; е, и невероятното предимство, че се намира в Норвегия…
един бърз кадър в движение и бързаме да потеглим далеч от човешките обиталища; някъде на запад…
днес повече няма да минем, наближава 10 вечерта и гледаме да намерим отбивка с подходяща гледка; не че е трудно…
скоро малкото заливче е огряно от залязващото слънце
заспиваме спокойни и с утешени най-сетне сърца.
следва...
това фантастично посвещение е толкова вярно за пътуването в Приказна Норвегия, колкото за почти никъде другъде (искрено се надявам скоро да намеря другите от групата на почти-тата)
Норвегия е болест; неизлечима; за цял живот.
сега, като гледам назад към току-що приключилото ни четвърто пътешествие из тия неземни места, съм убедена, че причината не е в драматичните планини, не е в огледалните води на фиордите, не е в дъгоцветното косо слънце и небето, чието синьо може да разплаче всеки фотограф, не е в мъгливите вълма, носещи се призрачно на една ръка разстояние над главите ни… тия земи, проточили се на север колкото още една Европа, земи на лосове, торф, кафяво сирене и сушена риба, притежават магнетична сила, загнездваща дълбоко в душата ти постоянно и неувяхващо желание да се връщаш при тях, отново и отново; и усещането винаги е сякаш се връщаш у дома.
та тъй; три полета, най-дългия, от които, е вътрешния Осло-Трьомсо; след цял ден по летища привечер най-накрая се носим към къщата на колела, която ще наричаме дом през следващите 6 дни:
Тромсо, тъй, за информация просто, е най-големият град на Северна Норвегия, с колосалните близо 70 000 жители; което не му пречи да има летище с габаритите на софийското (новото!);
въпреки, че се намира прилично зад полярния кръг, градът има напълно поносим за живеене климат – не по-студен от София зимата, но и не по-топъл от Черни връх, лятото; е, и невероятното предимство, че се намира в Норвегия…
един бърз кадър в движение и бързаме да потеглим далеч от човешките обиталища; някъде на запад…
днес повече няма да минем, наближава 10 вечерта и гледаме да намерим отбивка с подходяща гледка; не че е трудно…
скоро малкото заливче е огряно от залязващото слънце
заспиваме спокойни и с утешени най-сетне сърца.
следва...
), колко струват феритата, средно дневно колко КМ е нормално да се преодоляват за да се наслади човек пълноценно на пейзажите и обстановката и други такива малко битови въпроси, понеже мисля да отида там от едни 2-2,500 КМ в едната посока, по-горните въпроси са от значителен интерес, надявам не само за мен.
Снимките са особено вдъхновяващи!
Благодаря.
Коментар