Tweet
Здравейте на всички!
Тази година след 1200км прибиране към родината нямах много време да се любувам на изкопните работи по врачанския воден цикъл и приятелката не намери за уместно да се предвижваме по този лунен пейзаж повече от 1 ден, та се наложи по спешност да изчезнем за Гърция.
Целта беше на лице: 2-3 вечери около Кавала и после още няколко на Тасос.
На 17.8 палнахме по обяд автомобила (все още не губеше по 3л/20км вода) и газ към Гърция.
След 5-6 часа съвсем спокойно каране вече бяхме се настанили на къмпинга (Batis) и започвахме да свикваме с морето ... или то с нас.
За моя голяма изненада още на рецепцията видях , че в следващите дни ще има среща на Веспа клубовете от района точно на къмпинга.
Дали трябваше да се радвам или да плача .... още се чудя
Някой от нас бяха доста радостни , че са за пръв път на почивка на море. Еми те варненците не ходят на почивка на море ... те си го имат за даденост. Не е като при нас , да се събира цяла година за 2-3 седмици в големия гьол ... и после останалото време да говориш колко е било яко на морето. Някой само си говорят , пък са ходили да копаят царевицата ... но това е друга тема, врачанска!
Веднага разпънахме шатрата която ми беше предоставена от добър приятел, понеже не успях да купя нещо по-голямо от моето покривало за чушки с което обикновенно обикалям.
До нас се вееше българското знаме, от начало доста се зарадвах , но в последствие доста се издразних от комшиите няколко реда под нас , чрез които излушахме първата вечер всички хитове на Сашо Роман , Радо Шишарката и други такива знайни и незнайни творци от 90те години ... до към 4 сутринта на доста висок тон.
Аз веднага се заех да снимам ... маслини. Много ги харесвам дръвчетата и пловодвете им. Може причината е защото освен в чиния не съм ги виждал на живо преди да почна да обикалям насам натам.
По една салатка и се запътихме да обикаляме Кавала (което се оказа огромна грешка ... магазинчета, сергиики ... направо ужаааас!)
Бях спрял колата някъде по центъра и преди да си тръгнем като запалих ... нъцки ... няма охладителна течност в казанчето. Тъпото беше , че и в колата нямах капка вода. Вдигнах капака и от една тераса над мен се показа мъж който взе да ми говори нещо. Да ама аз дума не разбирам на този приятел. Тръгнахме на англииски и се разбрахме да обиколя блока , да натисна номер 17 и да се кача на 4тия етаж.
Качих се и какво да видя, зъболекарски кабинет. Вътре една жена ... подпиинала и доста весела: Българка. Жената на доктора. Напълни ми 2 туби с вода човека, жената ми предложи домати и сирене (колко мило! Благодаря!) ако сме били гладни.
От почти 15 години живея в Австрия , не съм срещал българин да иска да ти помогне по какъвто и да е начин. Все искат да те цакат с топла бира .... явно там от жегата и слънцето се размекват.
Напълних си колата в вода , домати не взех ... нямаше нужда и се прибрахме.
Тогава ми стана ясно , че нещо не е наред с автомобила
На другата сутрин се хвърлихме на плажа на къмпинга като раци ... еми то готино. Точно преди 2 дни бях на майната си ... минал съм едни 2000км и съм на морето. Още не усещах почивката като хората. Телефона все още звънеше, да ме питат колеги кога точно работя ... отговора беше прост: СЛЕД МЕСЕЦ ме търсете!
Толкова бях стресиран последните дни преди да замина от Австрия , че опаковайки багажа забравих 99% от нещата които ще ми трябват. Нямахме възглавници , имахме подложки за спане от онези тънките (около 1.5см) , нямахме прибори, столове... дори чаши. Нищо. Защо съм ги купувал ... един господ знае ... явно да си стоят в нас
След плажа атакувахме пак Кавала , щото времето взе да се разваля ...
Навсякъде имаше билбордове и стени изрисувани с тези плачещи очи:
Паркирането беше на ниво ... но не чак толкова зле колкото във Варна!
По улиците имаше всякакъв вид скрап ... от такива моторчета до джипове държащи се на магия
Целта беше замъка ..
Добре , че последните години свалих едни 10-15кг , че не знам как щях да се набутам в този тесен тунел
Гледката определено си залужава:
Тази година след 1200км прибиране към родината нямах много време да се любувам на изкопните работи по врачанския воден цикъл и приятелката не намери за уместно да се предвижваме по този лунен пейзаж повече от 1 ден, та се наложи по спешност да изчезнем за Гърция.
Целта беше на лице: 2-3 вечери около Кавала и после още няколко на Тасос.
На 17.8 палнахме по обяд автомобила (все още не губеше по 3л/20км вода) и газ към Гърция.
След 5-6 часа съвсем спокойно каране вече бяхме се настанили на къмпинга (Batis) и започвахме да свикваме с морето ... или то с нас.
За моя голяма изненада още на рецепцията видях , че в следващите дни ще има среща на Веспа клубовете от района точно на къмпинга.
Дали трябваше да се радвам или да плача .... още се чудя
Някой от нас бяха доста радостни , че са за пръв път на почивка на море. Еми те варненците не ходят на почивка на море ... те си го имат за даденост. Не е като при нас , да се събира цяла година за 2-3 седмици в големия гьол ... и после останалото време да говориш колко е било яко на морето. Някой само си говорят , пък са ходили да копаят царевицата ... но това е друга тема, врачанска!
Веднага разпънахме шатрата която ми беше предоставена от добър приятел, понеже не успях да купя нещо по-голямо от моето покривало за чушки с което обикновенно обикалям.
До нас се вееше българското знаме, от начало доста се зарадвах , но в последствие доста се издразних от комшиите няколко реда под нас , чрез които излушахме първата вечер всички хитове на Сашо Роман , Радо Шишарката и други такива знайни и незнайни творци от 90те години ... до към 4 сутринта на доста висок тон.
Аз веднага се заех да снимам ... маслини. Много ги харесвам дръвчетата и пловодвете им. Може причината е защото освен в чиния не съм ги виждал на живо преди да почна да обикалям насам натам.
По една салатка и се запътихме да обикаляме Кавала (което се оказа огромна грешка ... магазинчета, сергиики ... направо ужаааас!)
Бях спрял колата някъде по центъра и преди да си тръгнем като запалих ... нъцки ... няма охладителна течност в казанчето. Тъпото беше , че и в колата нямах капка вода. Вдигнах капака и от една тераса над мен се показа мъж който взе да ми говори нещо. Да ама аз дума не разбирам на този приятел. Тръгнахме на англииски и се разбрахме да обиколя блока , да натисна номер 17 и да се кача на 4тия етаж.
Качих се и какво да видя, зъболекарски кабинет. Вътре една жена ... подпиинала и доста весела: Българка. Жената на доктора. Напълни ми 2 туби с вода човека, жената ми предложи домати и сирене (колко мило! Благодаря!) ако сме били гладни.
От почти 15 години живея в Австрия , не съм срещал българин да иска да ти помогне по какъвто и да е начин. Все искат да те цакат с топла бира .... явно там от жегата и слънцето се размекват.
Напълних си колата в вода , домати не взех ... нямаше нужда и се прибрахме.
Тогава ми стана ясно , че нещо не е наред с автомобила
На другата сутрин се хвърлихме на плажа на къмпинга като раци ... еми то готино. Точно преди 2 дни бях на майната си ... минал съм едни 2000км и съм на морето. Още не усещах почивката като хората. Телефона все още звънеше, да ме питат колеги кога точно работя ... отговора беше прост: СЛЕД МЕСЕЦ ме търсете!
Толкова бях стресиран последните дни преди да замина от Австрия , че опаковайки багажа забравих 99% от нещата които ще ми трябват. Нямахме възглавници , имахме подложки за спане от онези тънките (около 1.5см) , нямахме прибори, столове... дори чаши. Нищо. Защо съм ги купувал ... един господ знае ... явно да си стоят в нас
След плажа атакувахме пак Кавала , щото времето взе да се разваля ...
Навсякъде имаше билбордове и стени изрисувани с тези плачещи очи:
Паркирането беше на ниво ... но не чак толкова зле колкото във Варна!
По улиците имаше всякакъв вид скрап ... от такива моторчета до джипове държащи се на магия
Целта беше замъка ..
Добре , че последните години свалих едни 10-15кг , че не знам как щях да се набутам в този тесен тунел
Гледката определено си залужава:
Коментар