Кембридж и Оксфорд, на лента

[Asteri]

Пътуването е една несериозна тридневна обиколка отпреди 6-7 години, която се надявам да повторя някой ден насериозно и с цифров фотоапарат. И понеже наскоро си играх с фотоскенер ... Настоящите снимки са правени с лентов апарат и то от онези за еднократна употреба, за качеството на които се извинявам А може би някой колега ще се вдъхнови да посети и ще ги покаже в целия им блясък междувременно. Извън Лондон е идилия :




Тогава обаче целта беше главно да задоволим отдавнашното любопитство, какво толкова интересно може да има в един университет, който на всичкото отгоре не бил грандиозен като Софийския, ми били некви си колежи... Ммм даааа...


Започнахме с Кеймбридж, който е по-малък и му отделихме само един следобед да надникнем около колежите и следващия ден нещо да влезем в музеи. Което решение сега определям като "моментна загуба на разсъдък" ...


Не успяхме да намерим нощувка в самия град, имаше някаква конференция и всичко беше пълно. Вместо това отседнахме в една старинна ферма с много средновековна атмосфера, усукани тесни коридорчета, варосани стени, опушени греди и ниски врати през които се минава с навеждане. Още от тук започна осезателно да се усеща липсата на качествена фотографска техника ...


За да не се мотаем в паркиране, взехме автобус и с ентусиазъм залепихме нос за прозореца. Отвън обаче се зареди един учудващо безличен град. И докато коментирахме колко "забутано" изглеждат улиците с ред миниатюрни магазинчета, изведнъж се оказахме в друг свят. Ето го центъра на Университета, помпозен и доста оживен. В бялата сграда провежда церемонията по връчване на дипломите. Наречена е "Сенат", там е заседавал едноименният управляващ орган на университета. Управлението е абсолютна демокрация, в "сената" влизат студенти с титла от "магистър" нагоре и преподаватели. Вдясно от белия Сенат се вижда кулата на колежа "Гонвил и Кийз", в който работи Стивън Хокинг.
Университетът е съвсем отделен от града, до 1950г "сенатът" дори е избирал двама депутати за парламента. Исак Нютон е бил такъв депутат :






И в София има цял "студентски град", ама тук разликата е все едно си прекрачил в друга държава.
По технически причини от Кембридж имам по-малко снимки, което ще компенсирам с приказки... По принцип Кембридж е по-сухарското място. Така че, кафенце, пуканки...


Малко факти: в Кеймбридж всъщност има два университета - т.н. "Кеймбриджски университет", който е доста необичаен и се състои от 31 колежа, и наред с него има и друг, Политехнически университет, който си е съвсем "нормален".


1/4 от населението на Кеймбридж са студенти, преподаватели и учени. Въпреки статистиката обаче, "интелигентна" атмосфера се усеща само и единствено в университетския район. От 1209г, когато е създаден университетът, та досега студенти и граждани не се "мешат".

~ * ~

Надникваме в един колеж. Повечето са строени в много характерен стил, четири сгради в квадрат около малък вътрешен двор. Има само един вход, за да може да се ограничава кой влиза, а понякога и кои излиза.
Сега вътре пускат туристи на много малко места, и то само през ваканциите, за да не се пречи на учащите. Обаче като не бяхме заделили повече време, трябваше да препускаме и пропускаме...



Любопитно е ,че извън науката, в Кеймбриджският университет са съставени първите съвременни правила за футбол. През 1848г Футболната Асоциация възприема правилата по които играе Кембриджския футболен отбор. Явно великите умове кипят от изобретения, дори в часовете по физическо. Централната поляна на града се счита за родно място на съвременния футбол.
Една друга университетска поляна, пред колежа Сейнт Джон :



Малко романтика, "мостът на въздишките" свързващ две от сградите на колежа Сейнт Джон:



Мостът е ползван за някои от множеството майтапчийски трикове, с които се занимават тези твърде умни, но явно скучаещи студенти. На два пъти под моста е окачван да виси автомобил. Как се докарва кола с кану не знам...

Други подобни трикове, с които студентите не просто се забавляват, но и показват инженерните си способности, е било да се качи автомобил на покрива на един от колежите. Дълго време никой не е могъл да се досети как точно са успели да го направят. Събуждаш се сутрин и яяя, автомобил на покрива...



Колежът Сейнт Джон (св Йоан Кръстител) е от 1511г и от тогава до сега е обучил 9 нобелисти, 6 държавни глави, 3 църковни глави, 2 принца и 3 светци.


Учените към колежа Сейнт Джон са единствените хора в страната, освен кралското семейство, които имат право да ядат лебеди. По принцип лебедите в Англия са собственост на кралицата и са защитени от закона, но през 15 век това право на собственост е дадено и на колежа. В стените на сградата му са вградени капани за лебеди, макар че вече не се ползват.


До Сейнт Джон се намира неговият най-голям академичен съперник - колежът Тринити. Тринити е пръв по нобелисти с 31 (от общо 90 за целия Кембриджски университет). Негови студенти са били 6 британски премиери, Исак Нютън, физикът Нилс Бор (работил по структурата на атома, квантовата теория, създаването на атомната бомба и др.), "бащата" на атомната физика Ърнест Ръдърфорд, поетите Байрон и Тенисън, индийският политик Джавахарлал Неру, както и няколко члена на кралското семейство.


Тринити е най-богатият от колежите, един най-големите земевладелци в страната, след кралицата и английската църква. Доходът му само от наеми възлиза на 20млн лири годишно.

~ * ~

Малко история - "Кембриджският университет" основан от група оксфордски студенти.


Официалното признание идва преди 800г когато кралят му дава харта, т.е. нещо като правила за самоуправление и университетът става независим от града. Папата пък дава право на завършилите в Кембридж да работят като учители "навсякъде в християнския свят".
Първоначално студентите са се обучавали към манастири, но понеже тръгнали да развиват "прогресивни идеи", се наложило да се отделят. Първият "колеж" се формира 1284г, болшинството са от 14 и 15 век. Най-новият е от 1970г. Интересно е че от правна гледна точка всъщност всеки колеж се води "благотворителна фондация подпомагаща обучението, религията и научните изследвания".

~ * ~

Най-старата сграда в града е една саксонска църква, оцеляла е нейната кула, на цели 1000 години. Докато владеят града, саксонците секат и собоствени монети. На тях пише "Гранта", така са произнасяли името на града тогава, по името на реката.
От саксонско време е и Кръглата църква. В страната има само още три с тази форма, копирана е от църквата "Възкресение" в Ерусалим ( на хълма където е бил разпънат Христос ). Улицата пред нея е била път още по времето на римляните.




А това е входът към най-старият колеж на Кеймбридж, Питърхаус, основан 1284г . Той е единственият в чието име не присъства думата "колеж" - името му си е останало като "Петровата къща", сградата е била частен дом преди в него да се настанят студентите.




Като "учебно заведение" този колеж е създаден дори не в Кембридж, а още в Оксфорд, когато кралят разрешава на един местен благородник да събере група учени в голяма монашеска болница в града. Поради разногласия между учените и монасите, учените издържат едва няколко години преди да си съберат бумагите и да се пренесат в Кембридж. Там гореспоменатият благородник им купува две къщи, а занятията се провеждат в близката църква. Така се създава първият "Кембриджски колеж", и въобще се поставя началото на "Кембриджискят университет". Учените са били едва 14 на брой, плюс един "декан".


Питърхаус е се гордее и че е първият колеж с прокарано електричество. Електрификацията е направена за 600-годишнината на колежа, през 1883г, като това е едва втората сграда в страната с прокаран ток (първи е Парламентът). Заслугата за това е на Лорд Келвин - откривател на "законите на Келвин" (в термодинамиката), и "градусите по Келвин" (първи определя и температурата на "абсолютната нула"). Кралицата обаче явно не отбира от теория и го прави лорд заради работата му по нещо съвсем практично - създаването на презокеанския електрически телеграф. Така Келвин става и първият учен-депутат в горната камара на парламента.


От Питърхаус са излязли доста хора със сериозен научен принос - самият Келвин, изобретателят на компютъра Бабидж, създателят на електромагнитната теория Максуел, изобретателят на реактивният двигател и откривателят на водорода.

Архитектурни красоти:








Любопитни факти: обучението в Кембриджския университет е организирано по уникален начин. Кандидатства се с различни изпити и тестове, включително тест по мислене и лично интервю пред учени от университета, които проверяват способностите за оригинално мислене и творчество.
Студентите се записват към определен колеж, като всеки колеж предлага най-разнообразни дисциплини. Най-добрите от неприетите първоначално студенти отиват на "балотаж", при който друг колеж може да ги вземе, ако ги хареса. Колежът осигурява индивидуални преподаватели (тютори ), които помагат студентите да си пишат домашните и да разберат урока.
Самото обучение обаче се извършва по факултети, примерно математически факултет, исторически факултет и т.тн. , и на лекциите се събират студенти от различни колежи.
Дипломите се връчват от университета на обща церемония, която се провежда на латински език. По-скоро връчва се "титлата" (бакалавър, магистър и т.н. ) което е важната част, а самата диплома е просто парче хартия която се дава на излизане!



Тясна уличка покрай колежа "Гонвил и Кийз" (накратко известен като "Кийз" )основан е 1348г:



Едноименният д-р Кийз е бил личен лекар на трима монарси и основна насоченост на колежа остава медицината. Учени от колежа първи описват кръвообръщението, ДНК, тук са работил "бащата" на пластичната хирургия, както и нобелистът Хауърд Форли, който открива пеницилина заедно с Александър Флеминг.


Кийз е на второ място по студенти с особено големи научни постижения, общо от Оксфорд и Кембридж (на първо място по постижения е колежът Тринити ). От тук са излязли 13 нобелисти, създателят на квантовата механика, както журналистът Дейвид Фрост "виновен" за оставката на американския президент Никсън след аферата Уотъргейт.


Колежът е сред най-традиционните и има строги правила. Студентите в Гонвил са задължени да живеят в неговите общежития. Ако искат да прекарат нощта на друго място, трябва всеки път да вземат разрешение от учител.


Друго изискване е студенти и учени да посещават официални обяди в обща столова (където седят на едни особено дълги маси, като във филмите за Хари Потър). Редовите студенти задължително закупуват по 4-5 билета за тези обяди всяка седмица, независимо дали ще присъстват. На обядите се спазват традиционни церемонии, облича се тога, студентите стават когато влизат учените, удря се гонг, произнася се молитва на латински и т.н.


Другите колежи също имат подобни официални обеди, макар и не така строги. Всеки колеж има собствена молитва която се прочита преди началото на обяда. Някои колежи включват специални насърчителни мерки за да накарат студентите да четат молитвата, примерно ако го направят два пъти годишно то им се полага бутилка вино.


и този кадър не знам точно къде съм го цъкнал:



И малко цифри: Кембридж е най-богатият университет в Европа. Ежегодните суми събирани за научни изследвания в Кембриджския университет са около ... 1 млрд долара годишно ( 1/3 идва от държавата)


На разтположение на студентите са 114 библиотеки. Освен "Университетската библиотека" с над 8 милиона книги, отделно колежите имат стотици хиляди томове по специалността си. Самото университетско издателство на Кембридж е най-старото издателство в света, публикува предимно научна литература вече над 500г.

~ * ~

Кембридж се гордее като създател на основните тенденции в обществото. През 16в кралят разтурва манастирите и кара студентите да променят обучението си към повече светски дисциплини. Затова всички студенти независимо от специалността, трябва да учат математика.


С отдалечаването си от църковното обучение, студентите започват да развиват и нови идеи. Именно в Кембридж се развиват основни теории свързани с протестанството, което заменя католицизма и досега е основна религия в страната. Студентите обаче продължават да критикуват утвърдените порядки, идва ред да се критикува протестантството, и на негово място да се лансира пуританизма ( завръщането към традиционните ценности което все още преобладава).


Доста от завършилите в Кембридж студенти стават проповедници на пуританизма и водачи на вълната от първите емигранти към Америка.


Във вечния спор кой е по-добрият университет, Оксфорд или Кембридж, Кембридж се води че има по-големи заслуги във всички области от развитието на обществото.


Сред важните открития направени в Кембридж са: научният метод на работа, основните физични закони, законите на термодинамиката и електромагнетизма, атомната структура и електроните, дарвиновата теория за еволюцията, ДНК, съвременната генетика, компютърната теория, квантовата механика, както и множество важни открития в областта на математиката и космологията.

~ * ~

Кеймбридж е наричан Силиконовата Низина ( по аналогия със Силиконовата долина в САЩ). Липсват обаче видими признаци по които да се познае, че тук има над 1000 фирми от областта на високите технологии - софтуер, електроника и биотехнология. По-скоро наподобява декор подходящ за "Хари Потър" :
Ето входът към колежа Кингс:





"Кингс" е известен с църковния си хор, който пее от самото създаване на колежа, вече 600г. Неговите коледни песни се предават за радост на народа още с появата на радиото, а в последствие и по телевизията, ежегодно на 24 декември.


Вдясно се вижда малко от самата църква, която е символ на града. Всъщност не е "църква", а е "параклис" , въпреки че е огромна сграда (вътре може да се побере 8-етажен блок с десетина входа) . Грандоманския размер е по искане на краля, чието вияние върху проекта е било толкова голямо, че архитектът е останал безименен и не се знае кой е бил.



"Кингс" значи "кралски", основан е от Хенри VI, който създава и небезизвестният колеж Итън. Само ученици от Итън са могли да бъдат студенти в Кингс, затова Итън е станал особено престижен. Научните степени в Кингс са се давали без изпит, защото студентите са били достатъчно старателни след тежката дисциплина на Итън.

Покрай Кингс минава реката Кем, на която е кръстен градът. По реката студенти возят на гондоли срещу едни много венециански цени:



Кем е плитка река и гондолите са със специфично плоско дъно. Подобни лодки могат да се видят само на още няколко места в страната. В Кембридж са толкова много че често се получават речни задръствания от големия трафик. Някои от гондолите са запазени само за студенти - поредното разделение на "елита" от "обикновените хора".
В Оксфорд ползват същите лодки, но имат имат различен начин на каране. Там лодките са доста по-малко и повечето возят извън града, сред селски пейзажи, а реката е по-опасна и по-трудна за навигация.

В дъното е Мостът Клер, най-старият мост над р.Кам. Наречен е на едноименният колеж. Клер е вторият най-стар колеж в града, има-няма 700г. Липсата на спонсори едва не довежда до закриването му, но е бил "спасен" от една кралска внучка, която осигурява стипендии. Така колежът взема нейното име. Клер е доста либерален и прогресивен, и сред първите започнали да приемат жени-студенти в началото на 1970-те години.
Интересно е че сега Кембридж е единственият в страната където има колежи приемащи само жени-студенти.






Относно самите колежи има доста любопитни истории и понеже от Кеймбридж снимките са на привършване, ето една история: Примерно, за колежа Корпус Кристи, където е най-старото студентско общежитие, ползвано е цели 600г. Това е едно от местата без баня и ако си препил с бирата и станеш посред нощ, трябва да излезеш навън и да претичкаш през полянката, до отсрещната сграда където е WC-то. Едва наскоро студентите му са облагодетелствани с нова сграда с модерни удобства.


Корпус Кристи е единственият колеж основан от жителите на град Кеймбридж. Построяването му се налага след като чумна епидемия затрива 1/3 от свещениците в страната и се появява остра нужда да се обучат нови. Интересно е че и в Оксфорд има колеж със съвсем същото име, без никаква връзка.


Корпус Кристи е един от най-малките, но и сред най-успешните, 1/3 от училите там стават доценти, професори и т.н.


В момента е и сред най-богатите колежи, с голяма сбирка старинно сребро, и най-голямата колекция средновековни ръкописи в света. Голяма част от тези съкровища идват през 16в, когато деканът на университета, г-н Паркър, дарява личната си колекция. За да осигури просъществуването на дарението си, той поставя условие, че ако колежът изгуби дори част от книгите или сребърните вещи, то всичко ще им бъде отнето и предадено на друг колеж. В резултат от тогава вече 400г ежегодно се правят проверки и преброяване на книгите и на среброто. Условието за г-н Паркър все още си е съвсем валидно.


Заради тези проверки деканът още тогава е наречен "любопитния Паркър" (nosy Parker), като тази фраза се ползва и до днес в английския език, за любопитстващи хора които си бутат гагата в работата на другите.


Въпреки религиозният си уклон, колежът е и традиционно свързан с ... пиенето. В мазето му има изби пълни с ценни стари вина, освен това е и собственик на голяма кръчма, "Орелът". Дълго време е съществувал и студентски клуб свързан с прословути надпивания, който бива забранен през 1980г, а покрай него е постановена и обща забрана студентите в Кеймбридж да си правят клубове свързани с пиене.


Двамата учени, които откриват структурата на ДНК през 1953г, идват да разгласят откритието си най-напред в именно кръчма "Орелът", с възклицанието "Ние открихме тайната на живота!". В чест на откритието, кръчмата предлага бира "Орлово ДНК".
Най-известният студент на Корпус Кристи е Кристофър Марлоу, драматургът от който се е вдъхновил Уилям Шекспир.

~ * ~

Освен колежите в града има и осем музея, включително галерия с картини на Моне, Рубенс, Пикасо и други величия. Поради липса на интерес към рубенсовите дебелани и извънземните на Пикасо, отидохме да позяпаме експонати свързани с науката.


Пред Зоологическият музей се кипри огромен скелет на кит (дълъг над 20м, много странен звяр ), а вътре може да се види част от колекцията събирана лично от Чарлз Дарвин. Доста интересен е Музеят по история на науката, с разни странни старинни инструменти за морска навигация, микроскопи отпреди 300г, първият компютър и др. Има още Етнографски, Археологически, Природонаучен съдържащ останки от динозаври и дори Полярен музей със сбирка посетена на изследователя капитан Скот.


Влизахме и в ботаническата градина, но нещо не беше точния сезон и нямаше много нацъфтяли неща. В парниците обаче се впечатлихме от тропическите колекции. Ето една що-годе различима снимка на растението папирус от което египтяните са си правили свитъци за писане (високите стъбла най-вдясно), и някаква интересна лилия в средата, чийто листа вместо да плуват над водата се носеха на стъбло над повърхността:





А тук преминахме под някакви висящи цъфтящи лиани, които няма начин как да се пресъздадат с "фотоапарат" който струва колкото едно капучино :



Следва Оксфорд, който е по-богат на снимки...

[Asteri]

От: Кембридж и Оксфорд, на лента

В Оксфорд вече знаехме какво да очакваме, но градът все пак ни изненада и то приятно. Леко изключение беше къщата за гости където останахме за две нощувки. Освен че мястото се оказа по-скоро модерно отколкото романтично-старинно, стопанката ни изгледа и доста надменно, явно защото не принадлежахме към "интелектуалния елит", некви си туристи . На тръгване имаше възможност да се закупят някои от прочетните книги в стаята и аз награбих няколко "интелектуални заглавия" (изкушиха ме сравнително нови неща, предлагани на традиционната цена за втора ръка книги - 50 стотинки ). Едва тогава лицето на стопанката грейна и тя одобри избора ми с въодушевеното възклицание "Я, ама вие четете!". Бяхме изпратени с широка усмивка и едва минимално пренебрежение.


Мястото в центъра където ни свали автобуса ни шашна със своята строгост. Имахме усещането че сме пред средновековна крепост. Първото впечатление обаче е измамливо и отвъд тази строга гледка всъщност цари тиха романтика :



Оксфорд е по-голям от Кембридж и не е толкова тясно свързан с университетската дейност, примерно тук се произвеждат автомобилите Мини, както и много бира!
Една съвсем обикновена улица с витрината на шивач, който специализира в официални костюми и университетски тоги :



Името Оксфорд е саксонско и значи "волски брод ". Доста приятно място за живеене като цяло, с повече места за обикаляне и с интересни наименования на улиците като централната ул.Широка, недалеч от която са ул.Дългата стена, ул.Сврака и ул. Логическа. Университетът представлява централната част на града.


Както и в Кембридж, и Оксфорд има втори, по-неизвестен университет - "Брукс", който не е част от "Оксфордския университет". В Брукс се изучават бизнес, социални науки, архитектура и инженерство.


Архитектурата на града обхваща различни стилове от последните 1000г, хармонично вписващи се един до друг, а над покривите се издигат множество островръхи кули заради които Оксфорд е романтично наричан "градът на замечтаните кули". Романтиката на града е привлякла доста артистични личности като поетът Шели, и писателите Толкин ( автор на Властелинът на праъстените )и Луис Карол ( автор на Алиса в страната на чудесата). Казват че дори Хитлер е наредил градът да не се бомбардира, защото си го е харесал за столица ако евентуално завладее Острова.

Катерихме се до покрива на кулата Карфакс, намираща се на едноименният площад, който пък се води център на града още от 12 век :


Карфакс идва от френското "карефур",т.е. "кръстопът". Кулата е била част от църква, но с навлизане на автомобилния транспорт църквата е била разрушена за да има място за колите.
Още една кула:




В този сокак се крие кръчма:



Посетихме и кръчмата "Орелът и детето", където Толкин често е седял в едно сепаре и е описвал приключенията на хобитите. Сепарето е много клаустрофобично, затворено с тъмна ламперия почти до тавана. А мястото около масата е толкова тясно, при наличието на бирено шкембенце трудно се става от пейките.
Самата кръчма е от 1650г и е собственост на един от колежите. Освен сепарето на Толкин, в кръчмата е и т.н. "Заешка бърлога" - стая в която са се събирали група писатели, включително Толкин, за да си хортуват и обсъждат недовършените си ръкописи. Противно на името си, "бърлогата" е доста обширна.


А тук точно срещу църковната порта е вход за нощен клуб. Макар че, оксфордските студенти не са много по дискотеките и предпочитат да се събират в кръчми, където покрай бирата да обсъждат и науката. Освен това си имат и доста други забавления, повечето леко странни ...



Всъщност Оксфорд се прославя като едно от първите средища на науката цял век преди създаването на университета, когато местният манастир започва да предлага "официално" образование.


Интересно е че и досега освен колежите, в Оксфордския университет и сега има и няколко специфични учебни заведения които се поддържат от различни монашески ордени. Болшинството предоставят богословско обучение, но освен него там може да се учат и светски дисциплини като археология, история, философия и политика.


Голямата важност на града е потвърдена и от краля, който им дава същите права каквито е имала само столицата Лондон, а на някоко пъти тук се провеждат дори и заседания на парламента. На два пъти градът е приютявал и самия крал, веднъж по време на Гражданската война когато кралят е изгонен от Лондон, и вторият път когато в Лондон вилнее чумата.


Оксфордският университет няма точна начална дата на образуване. Напливът на студенти и учени в града започва след като кралят забранява на англичаните да учат в популярния тогава Парижки университет. "Оксфордският университет" започва да се формира през 12 век. Има запазени документи за лекции по история от 1188г. Запазено е и името на първия чуждестранен студент, Емо от Фригия, който дошъл през 1190г. За университетският декан се споменава през 1201г. Така Оксфорд се нарежда като втори най-стар и все още действащ университет в света ( първи е университетът в Болоня ).


Една сериозна старинна врата:






Тази внушителна сграда е "Училището по богословие", от 1483г, наподобява готическа църква. Това е най-старата сграда строена специално за учебна цел:



За това кой е първият "колеж" се води спор между колежите Унив и Мертън. Все пак може да се каже че Унив е първият, основан 1249г и наречен просто "Университетският колеж" (тук е учил Бил Клинтън, а Стивън Хокинг специализира физика). Мертон пък се гордее че е измислил правилата за поведение на студентите, както и за организацията на университетите въобще. Университетът в Кембридж също е организиран по правилата на Мертон.
Интересно е управлението на университета, подобно на парламентарната демокрация на една държава - студентите от магистър нагоре образуват група, която избира директор и съвет, като съвета взема важните решения. Професорите пък образуват група която се занимава със съставянето на програмите. Няма нищо спуснато от някое министерство... Този тип управление е уникален за Оксфорд и Кембридж.


Днес колежите на Оксфордския университет са 38, малко повече отколкото в Кембридж. Оксфорд е "произвел" 58 нобелисти и още толкова световни държавни глави.


Кметството на града:



Църквата свМери, около която израства университетът. Вътре са се провеждали лекциите, раздавали са се дипломи, тук е работил и деканът. На вторият й етаж е била и първата университетска библиотека. Култа е от 13 век :



Още една порта зад която кипи усилен умствен труд:



Когато се е създавал университета обаче, дейността на "учените" се е състояла в превеждане на гръцки философски текствове. Гръцките философии им показали нов начин на мислене и възприемане на света, и съответно довели до нови научни идеи и открития. Църквата е поддържала колежите с надеждата, че и църковните учения ще могат да се приспособят към тези нови научни идеи, така че църквата да не изглежда изостанала и излишна.
Обикновеният "народ" често изпадал в разногласия с "учените", и се е стигало до големи бунтове. Разногласията обаче довели до хубави неща - едното е създаването на университетската автономия и независимост на университета от града, а другата е създаването на Кембриджския университет от избагялите от Оксфорд студенти.


Любопитно е, че векове наред Оксфорд и Кембридж държат монопол. Когато през 14в група недоволни оксфордски студенти отново решили да напуснат университета и да създадат нов, Оксфордския и Кембриджския университет се обединили с петиция до краля срещу създаването на други висши учебни заведения. Забраната за нови университети просъществува цели 500г, чак до 1820г. Този монопол е уникален.


Една сериозна фасада:



И едни сериозни гаргойли:



Любопитно е също, че докато траел монопола, е било необходимо студентите да бъдат и членове на Англиканската църква ако искат да получат титлата бакалавър в Оксфорд. За разлика от прогресивният Кембридж, където гъмжи от новаторски идеи, в Оксфорд здраво пазят традициите на миналото. И докато Кембридж набляга на математиката, в Оксфорд се преподават главно класическите езици, изкуства и исторически познания. Едва през 19 век започват да наблягат на наука и медицина.


Познания по старогръцки са били необходими за прием на студенти до 1920г, а латинският език е остава задължителен чак до 1960г. Задължителните ежедневни молитви са били отменени през 20 век, но все още остава прочитането на молитва преди официалните обеди в столовата.


Въпреки консерватизма си, Оксфорд започва да приема жени-студенти около 100г преди "прогресивния" Кембридж.


Класическия уклон на университета се проявява и архитектурно, примерно в "Шелдоновия театър", от чиято ограда ни гледат разни старогръцки драматурзи:






Дизайнът на театъра е на прочутия архитект Кристофър Рен, построил доста известни лондонски сгради като Катедралата Сейнт Пол, също някои сгради в Кембридж. Театърът е вдигнат 1668г, ползвайки новаторска за времето си дървена конструкция, която се оказала неочаквано издръжлива. Сто години след строежа била направена проверка да не са изгнили дървениите, и се оказало че структурата няма нужда от поправка. Реставрация е правена чак през 2008г и то само на фреските по тавана вътре.


Първоначалната цел на сградата е била там да се провеждат церемонии по дипломирането. Преди това церемониите се провеждали в църква, но деканът е счел че шумното поведение на развеселените студенти е неподходящо за духовната обител, и така решил да им построи отделна сграда. Освен церемонии в театъра се провеждат и музикални концерти.


Още една класическа сграда, Кларендън:








Строена е преди 300г за да подслони Университетското издателство на Оксфорд. То е най-голямото университетско издателство в света, започнало дейност още през 1480г. Сред най-големите постижения е съставянето на Оксфордския речник на английският език. За да набере пари за съставянето на речника, издателството започва да печати по-разнообразни книги, включително учебници по английски които се ползват в цял свят.


Както и в Кембридж, университетското издателство предоставя част от печалбата си за поддръжката на университета. А печалбата им е значителна понеже са освободени от данъци. (Понастоящем издателството се е изнесло на друго място, а Кларендън се ползва като административна сграда.)


А това е колежът Тринити, който не е свързан с едноименния кембриджски колеж, но също като него се бори да бъде най-успешен. От него са излязли трима от британските премиер-министри. Колежът е огромен по брой сгради, но малък по брой студенти. Съществува от 1555г.





Както и кембриджския Тринити, и оксфордския му съименник си има един голям съперник намиращ се в съседство - колежът Бейлиол, сред първите създадени в града. Студенти от единия университет често могат да се чуят събрани пред стените на "противника" да изнасят "серенада" от песни с обиден текст.


Освен серенадите, студентите понякога извършват "нападения" на територията на съперниците си. При един от тези набези, студенти от Бейлиол затревили една от аулите на Тринити и дори насадили там нарциси. Някои от набезите излизат извън сферата на майтапа и са си чист вандализъм, като например изтребването на рибата от декоративното езерце на Тринити през 2010г.


Сградата на колежа Бейлиол и Мемориалът на оксфордските мъченици ("Оксфордските мъченици" са трима епископи изгорени на клада през 16 век , жертви на религиозен спор между протестанти и католици. )



Мемориалът наподобява църковна кула, затова студентите често се майтапят с туристите, казвайки им че това действително е църква, чиято основа е под земята. Заинтригуваните туристи биват насочени към стълби, водещи надолу под земята, които всъщност водят до... една обществена тоалетна.

Съперничеството между Тринити и Бейлиол, продължаващо векове, става още по-изразено през 20век, когато вече има и политическо деление между прогресивните идеи развивани в Бейлиол и консерватизма на елитарните студенти от Тринити.


Въпреки консерватизма на студентите, входът на Тринити, който е на централната улица в града, е сред малкото колежански входове които имат по-открит вид и не наподобяват крепост като останалите :



Съперничеството между студенти от различните колежи е много по-изразено в Оксфорд отколкото в Кембридж. Разделението тръгва още от самото начало на университета, когато студентите са се обединявали на географски принцип, според това кой откъде е дошъл.

Още една саксонска кула на 1000г. Принадлежи на църквата Св Майкъл-при-Северната-порта (на това място е била северната порта на градската стена) и е най-старата постройка в града. Това е и "Градската църква" на Оксфорд, която титла означава че службите се посещават официално от кмета и общинарите. В кулата може да се види вратата от килията в която са били държани затворени "оксфордските мъченици".




Кръглата сграда вдясно е Зала Радклиф, в момента е читалня към голямата Бодлеева библиотека, а вляво се вижда триъгълната фасада на колежът Всички Души :



Бодлеевата библиотека е най-посещаваната от студентите. Основана е преди 500г и държи книги свързани с науката. Днес тя получава копие от всички британски научни публикации, а сбирката й наброява около милион книги.



Сбирката книги на 28-те университетски библиотеки е втората най-голяма колекция в страната (след Британската библиотека в Лондон). Общо притежават около 11 млн тома, лежащи на 190км рафтове. За удобство четирите най-големи библиотеки са свързани с тунел под главната улица. Книгите им са толкова много, че в Оксфорд няма достатъчно място да се съхраняват. Колекцията расте много бързо, ежегодно е необходимо да се добавят по 5 км рафтове. Неотдавна беше завършено и ново книгохранилище за оксфордските томове, намиращо се извън града, с рафтове с обща дължина от 246 километра.


Малко да се повъртим около кръглата зала Радклиф:






следва още малко Оксфорд

[Asteri]

От: Кембридж и Оксфорд, на лента

По залез се получава готическа романтика, особено около този колеж с хелоуинското название Всички Души :





Пълното име на колежа е помпозно: "Пазачът и колежът на душите на всички праведни хора споминали се в Оксфордския университет". Студентите тук са с титла от магистър нагоре, и са привилегировани автоматично да участват в управлението на колежа.



Колежът се слави с и провеждането на "най-трудният изпит на света" даващ достъп до специална научна програма която продължава 7г. Има години през които се приема и само един студент по програмата, кандидатите обаче винаги са около 500. Изпитът се провежда в рамките на два дни, всеки ден има два изпита, по три часа всеки. Първите два изпита са развиване на въпрос от научна област по избор на кандидата, а другите два са философско-творчески отговор на въпрос от обща култура. До неотдавна на студентите давали дори не цял въпрос, а просто една случайно избрана дума, върху която те трябвало да напишат философско есе ( през 2006г примерно думата е била "вода").


От успешно проявилите се на изпита, 4-6 души се канят на устен изпит, и на последващ официален обяд заедно със 75 други колежани. Едва след това се приемат за студенти.


Тази специална програма включва общо 12 студента по всяко време, като няма задължително обучение, нито изисквания. Студентите могат да изберат да учат каквото и да е, безплатно, "навсякъде в Оксфорд където има стая и черна дъска". Счита се че след този сериозен подбор, избранниците ще са толкова умни, че каквото и да учат все ще излезе нещо гениално.


Вътрешния двор на Всички Души :



Колежът Всички Души има и други странности, като например "Церемонията на патока", която се провежда веднъж на... 100г ! Представлява ритуал в търсене на патицата, излетяла от основите при строежа на колежа. Церемонията включва тържествен обяд, след което учащите обикалят колежа с факелно шествие. Церемонията е започнала през 1632г, като последната се е провела през 2001, следващата ще е през 2101г.


Сред известните лица учили в колежа са архитектът Кристофър Рен, както и Робърт Рекорд, измислил знакът "равно" =


И тук има "мост на въздишките" във венециански стил. Въпреки старинният си вид, мостът е съвсем нов, строен е в началото на 20 век :







Мостът свързва две сгради на колежа Хартфорд, в който е учил Джонатън Суифт (авторът на Гъливер). Студент тук е бил и писателят Ивлин Уо, автор на Завръщане в Брайдсхед, като част от действието на книгата се развива и в колежа.


Шареният колеж Кебъл, с фасада от червени, сини и бели тухли. Според някои това е "най-грозната сграда на света" :



Студентите от съседния колеж Сейнт Джон дори формирали таен клуб срещу Кебъл. За да стане член на клуба, студентът е трябвало да открадне една от червените тухли на Кебъл. За да се издигне до почетен член на клуба, студентът трябвало да открадне по-рядко срещаната бяла тухла. А за да се стане президент на клуба, се изисквало студентът да се сдобие с една от съвсем редките сини тухли. Целта била с ваденето на тухлите да се спомогне за разрушаването на грозната сграда на Кебъл.


Сградата е уникална не само отвън, но и отвътре - докато болшинството оксфордски колежи отвътре приличат на средновековен замък, със стаи разположени вертикално около вити стълбища, то в Кебъл стаите са разположени по познатия ни начин, хоризонтално, по продължението на дълги коридори.


Както и в Кембридж, и в Оксфорд има доста интересни музеи, входът в които е безплатен! Това е Природонаучния музей:



вътре има камънаци, динозаври, пеперуди и т.н. дори колоните поддържащи покрива са част от експозицията, показващи различните видове мрамор и камък срещани в страната. В музея е направена и първата демонстрация на "безжичния телеграф" през 1894г, когато радиосигнал пратен от съседна лаборатория е приет тук.



През Природонаучния се минава за да се стигне до музея Пит Ривърс, съдържащ доста интересна сбирка на едноименния колекционер, с експонати от областта на археологията и антропологията. С дарението си Пит Ривърс е поставил условия в университета да започне да се преподава антропология. Има доста любопитни екземпляри от екзотични места, но се впечатлихме максимално от няколко истински минитюризирани човешки глави (свити са до размер малко по-голям от юмрук ), някъде от Папуа Нова Гвинея. Има дори и описание как се правят


Интересен и Ашмоленския музей, който е първият университетски музей в света. Създаден е още преди 350г като "сбирката чудатости на Елиас Ашмол". Елиас е събирал експонати донесени от пътешественици, от други колекционери, както и любопитни неща изчовъркани от земята от градинари. И понастоящем сбирката продължава да предлага доста разнообразни неща, от рисунки на Леонардо да Винчи и цигулка Страдивариус, през египетски папируси, до колекция пръстени която се счита че е вдъхновила писателя Толкин за неговия "пръстен на властелина", има още маска на Оливър Кромуел, фенерът с който Гай Фокс се опитал да запали Парламента в Барутния заговор и много други "чудатости".


В центъра на града е и Музея по история на науката, където има научни инструменти от средновековието до 19в, включително едно радио правено от самия изобретател Маркони, както и черна дъска на която е писал Айнщайн в Оксфорд.


Ботаническата градина не си спомням дали ни впечатли повече от тази в Кеймбридж, въпреки че се води най-старата в страната и трета в света. Нещо не беше подходящия сезон за цъфтене.

Няколко неопределени снимки:












Някъде от главната улица:





още една кръчма, "Гроздето", за която се казва че готвели най-добрата манджа в града, но не ни остана време да седнем :



Не си спомням къде точно беше, влизахме в кръчма, където по стените имаше огромна колекция отрязани парчета от вратовръзки. Първоначално са ги разменяли срещу чаша бира. Впоследствие вече е станала популярна традиция да оставиш част от вратовръзка на която е извезано лого на някой колежански клуб, спортен отбор и т.н.


колежанска сграда:



музеят на оксфорд, намира се на улица "Синята мечка" :



това вече е жилищна сграда за работещи в университета учени:



А това е полянката на колежа Линкълн. Библиотеката на колежа е много популярна, защото е отворена до 02ч през нощта ( много се учи тука )



Относно полянките във вътрешния двор на колежите има специални правила. През тревата имат право да вървят единствено "учени", т.е. научни работници, а студентите в най-добрия случай могат само да сядат по края, но не могат да я тъпчат. В някои колежи студентите дори могат да сядат на тревата само през определено време на годината, примерно по Великден. Туристите не се допускат въобще и могат само да зяпат от входната порта.
В Линкълн са учили писателите Джон Ле Каре, и д-р Сюс, автор на помагало за отглеждане на деца и на историята зеления Гринч. Тук е учил и създателят на методистката църква, който толкова много се е гордеел с колежа си, че дори се е подписвал като "Джон Уесли, някогашен студент на колежа Линкълн".


Колежът Линкълн също има свой "персонален враг" - колежът Бразноуз. Не е ясно откъде точно е тръгнало съперничеството, има различни версии според които колежът Линкълн става причина за кончината на един от студентите на Бразноуз. Заради случката съществува вековна традиция, ежегодно на Спасовден колежът Линкълн кани студенти от Бразноуз на своя територия, за да ги черпи по бира като разкаяние за случката. От 19 век насам, бирата се овкусява с бръшлян, за стане неприятна и да пият по-малко.


Бразноуз пък е мястото където е създаден първият клуб по гребане в света. Гребането е основен спорт за Оксфорд и Кембридж, а ежегодното състезание между двата им отбора е сред основните спортни атракции в страната. Обикновено Оксфорд печели.


Бразноуз значи "месинговия нос", идва от месинговото чукало на портата. И досега колежът е първенец по гребане, но изостава по учебни постижения. Основната му насочесност е в областта на правото, политиката и икономиката. Сред известните му студенти е и настоящият британски премиер Дейвид Камерън, както и изобретателят на ръгбито, а също и нобелистът Уилям Голдинг, автор на "Повелителят на мухите".

следва още малко

[Asteri]

От: Кембридж и Оксфорд, на лента

Входът към колежа Ориел:





Пълното официално име на колежа е "Деканът и Учените от Домът на Дева Мария в Оксфорд, популярно наричан колежът Ориел, основан от почитаемия Едуард Втори, някогашен крал на Англия ".
Прякорът "Ориел" се появява след като колежът придобива сграда с това име. Към колежа е и най-старата университетска аула в Оксфорд, която се ползва от вече 700г.


А тази полянка принадлежи на колежа Уадъм, който е създаден от семейство богати земевладелци през 1610г.




Уникална за Уадъм е библиотека специализираща в персийска литература, изкуство, история и култура. Колежът притежава и най-голямата градина, която включва както овошки и подправки, така и екзотични растения и дървета като златен тис, лилава бреза, дърво-лале, гинкго, гигантска секвоя, ароматен кедър и др.


Днес Уадъм се слави като либерален и левичарски колеж. При създаването си обаче е бил доста консервативен и е било забранено на жени да стъпват въобще на територията му.


По време на големите световни студентски протести през 1968г, студентите на Уадъм също заплашват с размирици и пращат на управата ултиматум с искания. Управата на колежа обаче им отговаря с учтиво писмо, в което се казва: "разбираме ви, но най-учтиво ви уведомяваме че в управата на университета участват трима експерти по химически бойни действия, двама бивши командоси специалисти по динамит и измъчване на затворници, четирима квалифицирани стрелци, двама бивши артилеристи, един носител на военен медал, четирима експерти по карате и един свещеник. Управата на колежа ви уведомява че очаква това, което вие наричате "конфронтация", и то я очакваме добре подготвени и с нетърпение". Писмото успява да потуши ентусиазма на студентите и размирици не последват.


Отвъд поляната е Крайст Чърч, уникален колеж който е и ... катедрала! Поляната също принадлежи на колежа.




Името на това уникално заведение е само "Крайст Чърч" (което значи "Христовата църква" ), и се счита за погрешно да бъде наричан "Колежът Крайст чърч".


Крайст Чърч се счита за най-аристократичния от колежите, само от него са излезли 13 британски премиера - същия брой премиери са излезли от всички останали оксфордски колежи взети заедно. В сравнение с това, от целия Кембридж са произлязли едва 15 премиера.


Входът на Крайст Чърч, чиято кула съдържа мощна камбана на име "Големия Том", най-звучната в града. Архитект на кулата е Кристофър Рен. В Харвардския университет в САЩ кулата толкова им е харесала, че си построили нейно копие.





Крайст Чърч е създаден през 16 век директно от краля, а голяма част от студентите му идват от най-аристократичното училище в страната, лондонското Уестминстър, (намиращо се в едноименното абатство и съществуващо още от 11 век ). До неотдавна Крайст Чърч е имал и група ловни кучета ( ловът е типично за аристокрацията хоби ). Поради правни причини кучетата вече не принадлежат официално на колежа, макар че студентите продължават да ги ползват за спортен лов на зайци.


Всяка вечер в 21:05ч камбаната на Кулата Том звъни 101 пъти, в чест на стоте първоначални учени на колежа плюс един допълнителен звън . Петте минути закъснение от "точния час" са заради т.н. "Оксфордско време", което върви пет минути след стандартния час. Ами хрумнало им на хората...
Звъненето продължава около 20 мин. Първоначално този звън е бил провеждан в полунощ, а вратите на колежа са били затваряни след като той приключи, т.е. в 24:20ч. В модерните времена звъненето е преместено в по-ранния час за да не смущава съня на живеещите наоколо, но вратите на колежа по традиция продължават да се затварят в 24:20ч (останалите колежи затварят точно в полунощ ).


Друга сграда на колежа, подходящо наименована "Сградата на поляната". Строена е във венециански стил :




Алберт Айнщайн е сред учените работили в Крайст Чърч, а студенти тук са били Крал Едуард VII, Уилям Пен основател на щата Пенсилвания, писателят Луис Карол, както и близнаците Уинкълвос които бяха възложили на Марк Зукерберг да създаде Фейсбук.



Вътрешността на Крайст Чърч е ползвана за декор във филмите на Хари Потър. Впечатляващата вътрешна архитектура е дори копирана от други университети - този в Чикаго, както и университетът Корнел в Ню Йорк са копирали столовата на Крайст Чърч. Новозеландската катедрала Крайстчърч (дала името на едноименния новозеландски град) всъщност е наречена така в чест на този оксфордски колеж.


Катедралата Крайст чърч има ролята на окръжна църква на три окръга, там е и седалището на Оксфордския епископ. Деканът на колежа е едновременно и дякон в катедралата.


В дъното се вижда високата кула на колежа Модлин. Вече 500г ежегодно на 1 май колежанският хор на Модлин се качва и пее от върха на кулата в 6ч сутринта.



Модлин е внушителен не само като архитектура, но и като територия, в неговите граници се помещава и голям парк с елени.
Името на колежа се пише Magdalen, като изискването за специфичното произношение е записано още при създаването на колежа.


Друг любопитен факт за Модлин е че към него е създаден "Център по история на детството", първият подобен в страната който изучава всички аспекти на децата от античността до сега.


През последните години колежът е и сред най-успешните в учението, през 2010г половината от неговите студенти са стигнали до степен "доктор на науките".
Сред известните му студенти са физикът Шрьодингер ( онзи с котката ), композиторът Андрю Лойд Вебер, писателят Оскар Уайлд.


Една от закътаните улички и колежът Всички Души :




Както и едно време, и сега тези малки улички почти не се ползват от автомобили. Университетските хора предпочитат да се пирдвижват с велосипед, но и за тях има ограничения. На доста от оградите пред колежите изрично пише че е забранено да си паркираш там велосипеда.

Друго интересно нещо беше че в закътаните ъгълчета на сградите има къса ограда - те били за да предотвратяват студентите да се крият в ъглите и да пишкат там

Индийският институт в който първоначално са обучавани кадри за административните служби в Индия. Институтът е поддържан единствено със средства на дарители от Индия и Англия, но впоследствие университетът отнема сградата и я дава на Историческия факултет. Индийското правителство праща официална протестна нота по случая, с обвинения за расизъм.
Намира се на ул.Котешка, която съществува още от средновековието, когато се е наричала "Алеята на Мишелова".





Един от най-старите колежи на града, Мертон, основан 1264г. Вдясно стърчи кулата на църквата им.



Колежът твърди че е пръв във всичко. Пръв получил официална акредитация, пръв измислил правилата за управление на колежите, дори пръв въвел традиционната колежанска архитектура (четири сгради разположени в квадрат с вътрешен двор). Библиотеката на Мертон е и първата университетска библиотека в света която все още се ползва. Най-старата й част е на близо 700г и все още се посещава от студентите.


По време на гражданската война от 17 век, Мертон е единственият колеж в Оксфорд, който застава срещу краля. Причината е съвсем дребнава, едно персонално несъгласие между учените и директора на колежа, който естествено бил монархист. Всички преподаватели и студенти се изнесли в Лондон, докато свърши войната. По ирония на съдбата, изгоненият от Лондон крал пък бил приютен в Оксфорд. И понеже сградата на Мертон била празна, кралят бил настанен именно там. Неговият портрет и сега виси на стената вътре.


Авторът на "Властелинът на пръстените", Толкин, е бил професор по английски и литература в Мертон.


А това е бивше училище за момчета, което е подготвяло бъдещите студенти. Тук е учил пълководецът Лорънс Арабски, за който има един много дълъг филм с Питър О'Тул в главната роля ... (в момента сградата се ползва от историческия факултет на университета ) :



Още колежи:













Оксфорд има и замък от 11 век, който понастоящем е място със странна атмосфера. До 1990-те е бил затвор, след това превърнат на хотел, а между студените и доста неприветливи каменни зидове се помещават неподобаващи на историята му заведения като ресторантчета и сладкарници . Седиш в двора, но вместо на средновековие и мухъл мирише на мексикански кебапчета и канелени понички.


Завършвам със сувенирче от замъка :




Благодаря за вниманието!

[mozza]

От: Кембридж и Оксфорд, на лента

Супер тема !

Благодаря за труда,старанието и отделеното време от вас за нас.