Tweet
От: Италиански и австрийски езера
Утрото е свежо и прохладно. Близо до къмпинга се намира градчето St Wolfgang im Salzkammergut. Според видяното в интернет, градчето е живописно и предлага възможност за изкачване с влакче, теглено от парен локомотив, до близките върхове. Няма да отделяме повече време. Ще се съобразим с желанието на купувача на караваната, и ще се приберем един ден по-рано от предварително планираното. Потегляме към Виена. Пътят отново минава покрай езера. Отдаваме се на изкушението и спираме на една отбивка.
След трийсетина километра ще излезем от Алпите, а така не ни се иска... Седим на брега на езерото, хапваме и храним патиците във водата. Наслаждаваме се на спокойствието и хармонията – вода, гора, планина. Кога ли ще дойдем пак в Алпите? Знаем, че няма да ни се случи в близките години. Обхващам с носталгичен поглед околността и правя снимки за спомен на караваната и колата.
Това е. След малко около нас ще бъдат равнини и полета.
Качваме се на магистралата. Преди Мелк зареждаме газ в Oberegging. Пътуваме безгрижно и пристигаме в любимия ни къмпинг „Виена Сюд”. Отсядаме тук за седми път. Като стигнем до Виена и имаме усещането, че сме се прибрали вкъщи. Не пропускаме да се помотаем вечерта из любимия град.
На сутринта правя снимка на един ретро-бус Ситроен, направен на кемпер.
В Белгия видях такъв модел, също направен на кемпер. Всъщност вътре няма кой знае какво – едно двойно легло и кухненски шкаф. Възхищавам се на смелостта на хората да тръгнат на път с превозно средство, което е по-старо от самите тях.
По магистралата към унгарската граница попадаме в задръстване и изпитваме действието на новите правила за поведение в задръстване – колите от лявата лента спират плътно вляво, а тези от дясната лента – в аварийната лента. Така се освобождава лента за бързо придвижване на колите, ангажирани с отстраняването на инцидента. Тези правила, заедно с някои други промени са въведени от началото на 2012г. и по магистралите има информиращи табели.
През Унгария пътуваме скучно – равно поле, равен път. Пристигаме директно на къмпинга до реката в Сегед. Делничен ден е и не се очаква звуков терор от плаващата дискотека, но за всеки случай се настаняваме в далечния край на къмпинга – в горичката.
Разполагаме се до реката и сядаме пред караваната. Очертава се приятна вечер, но ние си оставаме пред караваната. Реката лениво влачи водите си пред нас. Слънцето се снишава в приятен залез.
Краят на един ден. Краят на едно пътуване. Краят на пътуванията ни с каравана. Тази вечер ще ни е последна с караваната. Става ни малко тъжно. Дори не сме я откачили. За тези години караваната стана част от семейството. Всички хубави моменти от пътуванията ни са станали възможни благодарение на нея. Следвала ни е повече от 32 000 км. Спомените ни отвеждат към Страсбург, Париж, Версай, замъците по Лоара, Живерни, манастира Мон Сен Мишел, скалите на Етретат,фабриката за ликьор „Бенедиктин”, Брюж, Брюксел, Амстердам със селищата около него, Люксембург, Кьолн, Нюрнберг, Мюнхен, Инсбрук, Залцбург, Виена, Прага, Карлови Вари, Пилзен, Чешки Крумлов, Братислава, Загреб, Плитвички езера, Постоинска яма, Венеция, Милано, Верона, Флоренция, Пиза, Монако, Ница, Антиб, Кан, Сен Тропе, Марсилия, Женева, Лозана, Веве, Монтрьо, Цермат, Малък Матерхорн, Берн, Цюрих, Белград, Букурещ, Синая, Брашов. Отвеждат ни на гръцко море и български планини... Спомени, спомени... Хубаво е, че имаме спомени. Правя няколко снимки за спомен от караваната. В София ще ни чака купувача.
На сутринта никак не бързаме. Чака ни дълъг преход, но се отдадохме на сладък сън за последната нощ в караваната. Потегляме към 9 часа. След половин час сме на границата и ... опашка. Безкрайна опашка. Гастарбайтерите се прибират и на границата е ужас. Слънцето вече напича, а ние седим в колите и чакаме. Предстои ни 11 часа пътуване до София и това стълпотворение ни скапва психически. След 3 часа прекарани в колата, идва нашият ред. Минаваме границата и вече е обяд. Всичко се измества във времето. Магистралите през Сърбия са пълни с гастарбайтери. Наближаваме Белград. Преди години навигацията ни прекара по някакъв пряк път през кварталите на града. Решавам да следвам табелите. Следя табелите за Ниш и докато се усетя – хванахме обиколен път. Бях чел, че трябва да се следят табелите за Белград, но... Отново задръстване, ремонти на пътя, гастарбайтери... Преди тунела дръпвам встрани и хващам пътя в посока „център”. Все някъде ще пресечем градската магистрала. След няколко километра се качваме на аутобана – празно и спокойно. На края на града се включва трафика от обиколното шосе. Пътуваме и се стараем да почиваме кратко. Прекосяваме Сърбия и се озоваваме на опашката пред Калотина за влизане в България. Таях някакви слаби надежди, че тук ще влезем като европейци, но мургавите германци, австрийци, белгийци са също европейци. Тази опашка ни отнема два часа и половина. Трасето е с наклон при изкачване. Многократните потегляния по нагорнището са безкрайна радост за шофьора, прибиращ се в Родината си. Коридорите за колите пред кабинките са прекалено тесни и се изчакваме със съседната кола. От тук започва България. Добре дошли!
Един час след полунощ откачваме караваната. Скапани сме. Събираме набързо някакъв багаж и се прибираме да преспим четири часа.
Рано сутринта сме отново пред караваната. Изваждаме всичко каквото е останало, изчистваме и в 10 часа купувачът потегля с нея за морето.
Вече ще ни се налага да се съобразяваме с хотели, самолети... Ще свикнем!
Утрото е свежо и прохладно. Близо до къмпинга се намира градчето St Wolfgang im Salzkammergut. Според видяното в интернет, градчето е живописно и предлага възможност за изкачване с влакче, теглено от парен локомотив, до близките върхове. Няма да отделяме повече време. Ще се съобразим с желанието на купувача на караваната, и ще се приберем един ден по-рано от предварително планираното. Потегляме към Виена. Пътят отново минава покрай езера. Отдаваме се на изкушението и спираме на една отбивка.
След трийсетина километра ще излезем от Алпите, а така не ни се иска... Седим на брега на езерото, хапваме и храним патиците във водата. Наслаждаваме се на спокойствието и хармонията – вода, гора, планина. Кога ли ще дойдем пак в Алпите? Знаем, че няма да ни се случи в близките години. Обхващам с носталгичен поглед околността и правя снимки за спомен на караваната и колата.
Това е. След малко около нас ще бъдат равнини и полета.
Качваме се на магистралата. Преди Мелк зареждаме газ в Oberegging. Пътуваме безгрижно и пристигаме в любимия ни къмпинг „Виена Сюд”. Отсядаме тук за седми път. Като стигнем до Виена и имаме усещането, че сме се прибрали вкъщи. Не пропускаме да се помотаем вечерта из любимия град.
На сутринта правя снимка на един ретро-бус Ситроен, направен на кемпер.
В Белгия видях такъв модел, също направен на кемпер. Всъщност вътре няма кой знае какво – едно двойно легло и кухненски шкаф. Възхищавам се на смелостта на хората да тръгнат на път с превозно средство, което е по-старо от самите тях.
По магистралата към унгарската граница попадаме в задръстване и изпитваме действието на новите правила за поведение в задръстване – колите от лявата лента спират плътно вляво, а тези от дясната лента – в аварийната лента. Така се освобождава лента за бързо придвижване на колите, ангажирани с отстраняването на инцидента. Тези правила, заедно с някои други промени са въведени от началото на 2012г. и по магистралите има информиращи табели.
През Унгария пътуваме скучно – равно поле, равен път. Пристигаме директно на къмпинга до реката в Сегед. Делничен ден е и не се очаква звуков терор от плаващата дискотека, но за всеки случай се настаняваме в далечния край на къмпинга – в горичката.
Разполагаме се до реката и сядаме пред караваната. Очертава се приятна вечер, но ние си оставаме пред караваната. Реката лениво влачи водите си пред нас. Слънцето се снишава в приятен залез.
Краят на един ден. Краят на едно пътуване. Краят на пътуванията ни с каравана. Тази вечер ще ни е последна с караваната. Става ни малко тъжно. Дори не сме я откачили. За тези години караваната стана част от семейството. Всички хубави моменти от пътуванията ни са станали възможни благодарение на нея. Следвала ни е повече от 32 000 км. Спомените ни отвеждат към Страсбург, Париж, Версай, замъците по Лоара, Живерни, манастира Мон Сен Мишел, скалите на Етретат,фабриката за ликьор „Бенедиктин”, Брюж, Брюксел, Амстердам със селищата около него, Люксембург, Кьолн, Нюрнберг, Мюнхен, Инсбрук, Залцбург, Виена, Прага, Карлови Вари, Пилзен, Чешки Крумлов, Братислава, Загреб, Плитвички езера, Постоинска яма, Венеция, Милано, Верона, Флоренция, Пиза, Монако, Ница, Антиб, Кан, Сен Тропе, Марсилия, Женева, Лозана, Веве, Монтрьо, Цермат, Малък Матерхорн, Берн, Цюрих, Белград, Букурещ, Синая, Брашов. Отвеждат ни на гръцко море и български планини... Спомени, спомени... Хубаво е, че имаме спомени. Правя няколко снимки за спомен от караваната. В София ще ни чака купувача.
На сутринта никак не бързаме. Чака ни дълъг преход, но се отдадохме на сладък сън за последната нощ в караваната. Потегляме към 9 часа. След половин час сме на границата и ... опашка. Безкрайна опашка. Гастарбайтерите се прибират и на границата е ужас. Слънцето вече напича, а ние седим в колите и чакаме. Предстои ни 11 часа пътуване до София и това стълпотворение ни скапва психически. След 3 часа прекарани в колата, идва нашият ред. Минаваме границата и вече е обяд. Всичко се измества във времето. Магистралите през Сърбия са пълни с гастарбайтери. Наближаваме Белград. Преди години навигацията ни прекара по някакъв пряк път през кварталите на града. Решавам да следвам табелите. Следя табелите за Ниш и докато се усетя – хванахме обиколен път. Бях чел, че трябва да се следят табелите за Белград, но... Отново задръстване, ремонти на пътя, гастарбайтери... Преди тунела дръпвам встрани и хващам пътя в посока „център”. Все някъде ще пресечем градската магистрала. След няколко километра се качваме на аутобана – празно и спокойно. На края на града се включва трафика от обиколното шосе. Пътуваме и се стараем да почиваме кратко. Прекосяваме Сърбия и се озоваваме на опашката пред Калотина за влизане в България. Таях някакви слаби надежди, че тук ще влезем като европейци, но мургавите германци, австрийци, белгийци са също европейци. Тази опашка ни отнема два часа и половина. Трасето е с наклон при изкачване. Многократните потегляния по нагорнището са безкрайна радост за шофьора, прибиращ се в Родината си. Коридорите за колите пред кабинките са прекалено тесни и се изчакваме със съседната кола. От тук започва България. Добре дошли!
Един час след полунощ откачваме караваната. Скапани сме. Събираме набързо някакъв багаж и се прибираме да преспим четири часа.
Рано сутринта сме отново пред караваната. Изваждаме всичко каквото е останало, изчистваме и в 10 часа купувачът потегля с нея за морето.
Вече ще ни се налага да се съобразяваме с хотели, самолети... Ще свикнем!
Коментар