Ето един пътепис от лято 2013:
Няколко години обикаляме с караваната из Европа, но все не отделяме достатъчно време за Северна Италия. Разгледали сме Венеция, Милано, Верона, Флоренция и Пиза, но това се е случвало все пътувайки нанякъде. От друга страна, австрийската част на Алпите продължава да ни тегли с красотата си. Бях обявил караваната за продажба, но когато започнаха да се обаждат, светкавично решихме: продажбата се отлага - отиваме до италианските и до австрийските езера.
Товарим наново всичко в караваната, зареждаме я с продукти и съставям маршрут. Настъпва дългоочакваният ден. По план, трябваше да потеглим сутринта и да спрем за нощувка в Хърватия, но непредвидени събития отменят тръгването ни и поставят под въпрос цялото пътуване. Към обяд решавам, че все пак ще пътуваме. Продължаваме с товаренето и към 16 часа успяваме да потеглим. Йе-е-е... отново сме в играта! Отново сме на път. Отново ни придръпва караваната при всяка неравност. Отново сме към Калотина и цялата Европа е пред нас. За втори път ни се случва да тръгваме следобяд. Затвърждава се мнението ми, че така пътуването е по-леко. Няма опашки по границите, няма напичане от слънцето, движението до Ниш е по-спокойно, магистралата до Белград е почти празна. Нямам нужда от много почивки и напредваме отлично – тръпката ни тегли. Голяма част от пътуването е по хлад. Настъпва нощта. Наближаваме Белград. Къмпингът в града е вариант за нощуване, но решавам да го пропуснем. Не се чувствам уморен и ще продължим още два часа до Хърватия. Предварително съм набелязал хубавия паркинг на мотел Spachva(45 02'44" N, 18 59'48" E), на първата хърватска бензиностанция. След полунощ преминаваме леко границата и отново сме в Европейския съюз. От две седмици Хърватия е член на ЕС. Наближаваме мястото за нощувка. Очакваме го с нетърпение, защото ни се спи. Виждам табелка за отбивка към някакъв пътен възел и към Spachva. Не става ясно отбивката за селище ли е или за мотела. Навигацията ми казва да карам направо. Тъмно е и не се ориентирам. Нямам много време за колебание и слушам навигацията. Отминаваме пътния възел и вдясно, зад мантинелата виждам бензиностанцията, а след нея – мотела. Очаквам, че ще има друг вход, през който ще ни преведе навигацията. Изведнъж се втрещявам – навигацията ме кара да прескоча мантинелата и да отида на паркинга. Няма друг вход или изход към магистралата. Продължаваме. Изгледах мечтания мотел и посърнах. Преизчисляване на маршрута и ... остават още 60 км. Кой ги прави тези карти на Хърватия!?... И друг път навигацията ни е забутвала на незнайни места в Загреб! Кой прави картите!?... Свалям доверието си от навигацията за Хърватия!... Продължавам по магистралата, но съм твърдо решен да спим пред мотела. След 6-7 км. стигаме до пътен възел с мост над магистралата. Отбивам се, минавам по моста, правя едно среднощно нарушение и се озовавам в лентата, която ще ни изведе на другото платно на магистралата. Навигацията веднага преизчислява маршрута, като намира правилният вход към мотела през пътния възел. Да, сега ми се подмазва! Отчела си е грешката!... Не й вярвам!... Кой прави картите?!... Кой?!... Кой?!... Ос-тав-ка!!!... Преминаваме през пътния възел, допълваме вода на бензиностанцията и влизаме в паркинга на мотела. Настаняваме се до един нощуващ кемпер, като се стараем да не вдигаме много шум. Мястото е встрани от ТИР-паркинга и от магистралата, поради което е достатъчно тихо.
Наспахме се чудесно. На сутринта разглеждаме наоколо. Пред нас е неработещ къмпинг с бунгала-бъчви.
Паркингът на мотела е много хубав. Наоколо е зеленина, горичка... Слънцето грее приятно. Очакваме един хубав ден. Закусваме и потегляме по магистралата през Хърватия, покрай Загреб към Любляна. След Славонски брод има участък до Загреб, в който няма газстанции. Още от границата съм допълнил газ и трябва да ни стигне до Загреб. Навлизаме във въпросния участък и колата превключва на бензин. Изминали сме само 150 км. от допълването, а трябваше да изминем 300 км. Нивомерът на газовата бутилка не работи, което е обичайно за по-стари бутилки. В Сърбия допълвах по-често, тъй като не пълнят достатъчно бутилката. Вече изгубих представа за количеството гориво. Предполагам, че има някакво запушване, тъй като се е случвало и друг път да превключи на бензин. Правя няколко опита да премине на газ, но не става. Спирам на една бензиностанция и започвам да ровя из газовата уредба. Жегата е скапваща. Губим час и половина, но нищо не откривам. Сумирам всичкото гориво, което съм заредил и подозирам, че просто е свършила газта. Продължаваме на бензин до Загреб. Зареждаме на първата срещната газстанция и нещата си идват на мястото. Какво са допълнили последния път?... Както и да е... Продължаваме и след няколко часа сме в Любляна. Досега не сме били в този град. Настаняваме се в сравнително скъпия къмпинг Ljubljana Resort(46 5' 52'' N, 14 31' 8'' E) и отиваме в центъра на града за предварително разглеждане и вечерна разходка. Любляна е малка столица – около 280 000 жители. Характерна архитектурна забележителност е Тройният мост – три моста, разположени ветрилообразно.
Правим вечерни снимки, разхождаме се и нахвърляме плана за следващия ден.
На сутринта разглеждам къмпинга. Има доста западняци, тъй като Любляна представлява интерес за туристите. Правя снимки на уникалния кемпер на едни холадци.
Такова чудо виждам за първи път. Не е ясно каква марка е, но двигателят е отзад и е дизелов.
Тръгваме да разглеждаме града. Започваме от крепостта, извисила се на хълма над града. Решаваме да се поглезим и се качваме с фуникуляра. Крепостта не е нещо впечатляващо. Построени са доста нови неща. Екскурзоводите разказват какви ли не истории, за да бъде интересно на туристите.
В петоъгълната кула на крепостта има малка изложбена зала. Попадаме на много интересна изложба. В началото на миналия век AlmaKarlin, дребна и слаба жена от региона тръгва на околосветско пътешествие. В джоба си имала около 150 долара. Владеела няколко езика и имала богата обща култура. Като свършвала парите, започвала да води езикови курсове в града, до който е стигнала. Правила е преводи на различни езици. Щом съберяла достатъчно пари – продължавала. Така за повече от 8 години успяла да обиколи света, като изучавала живота на хората в различните страни; животните, растенията. Написала няколко книги. На картата, на която е показан маршрутът й, изброявам над 50 места, в които е отсядала( http://www.almakarlin.si/index.php?lang=en&cat=3 ). Тази жена е имала по рождение зрителен проблем(кривогледство), но това не й е попречило да усвои толкова много знания. Тя е осъществила една мечта, превръщайки я в свое ежедневие за много години. Мечтата, която много хора имат като „риторична”(неподлежаща на изпълнение), тази дребна жена я е изпълнила по един удивителен начин. Гледам всичко това и ми увисва ченето. Излизам от изложбата дълбоко умислен.
Продължаваме разглеждането на Любляна. Всичко интересно е около реката.
Градът е спокоен и приятен.
Университетът
Разглеждаме „Драконовия мост”.
Попадаме и на моста с катинарите.
Този мост е с парапети от стоманени въжета. Като се съберат много катинари – просто изнизват въжетата и започват отначало.
Отделяме подобаващо внимание и на символа на града - „Тройния мост”.
Стъпалата на една наклонена улица са превърнати в заведение:
Следобяд се прибираме в къмпинга. Любляна е хубав град, но няма да му отделяме повече време – чакат ни още много други забележителности. Няма да уважим езерото Блед, защото сме запланували други езера. Цената на престоя ни в Словения, както и входните такси са на нивото на западноевропейските страни.
Няколко години обикаляме с караваната из Европа, но все не отделяме достатъчно време за Северна Италия. Разгледали сме Венеция, Милано, Верона, Флоренция и Пиза, но това се е случвало все пътувайки нанякъде. От друга страна, австрийската част на Алпите продължава да ни тегли с красотата си. Бях обявил караваната за продажба, но когато започнаха да се обаждат, светкавично решихме: продажбата се отлага - отиваме до италианските и до австрийските езера.
Товарим наново всичко в караваната, зареждаме я с продукти и съставям маршрут. Настъпва дългоочакваният ден. По план, трябваше да потеглим сутринта и да спрем за нощувка в Хърватия, но непредвидени събития отменят тръгването ни и поставят под въпрос цялото пътуване. Към обяд решавам, че все пак ще пътуваме. Продължаваме с товаренето и към 16 часа успяваме да потеглим. Йе-е-е... отново сме в играта! Отново сме на път. Отново ни придръпва караваната при всяка неравност. Отново сме към Калотина и цялата Европа е пред нас. За втори път ни се случва да тръгваме следобяд. Затвърждава се мнението ми, че така пътуването е по-леко. Няма опашки по границите, няма напичане от слънцето, движението до Ниш е по-спокойно, магистралата до Белград е почти празна. Нямам нужда от много почивки и напредваме отлично – тръпката ни тегли. Голяма част от пътуването е по хлад. Настъпва нощта. Наближаваме Белград. Къмпингът в града е вариант за нощуване, но решавам да го пропуснем. Не се чувствам уморен и ще продължим още два часа до Хърватия. Предварително съм набелязал хубавия паркинг на мотел Spachva(45 02'44" N, 18 59'48" E), на първата хърватска бензиностанция. След полунощ преминаваме леко границата и отново сме в Европейския съюз. От две седмици Хърватия е член на ЕС. Наближаваме мястото за нощувка. Очакваме го с нетърпение, защото ни се спи. Виждам табелка за отбивка към някакъв пътен възел и към Spachva. Не става ясно отбивката за селище ли е или за мотела. Навигацията ми казва да карам направо. Тъмно е и не се ориентирам. Нямам много време за колебание и слушам навигацията. Отминаваме пътния възел и вдясно, зад мантинелата виждам бензиностанцията, а след нея – мотела. Очаквам, че ще има друг вход, през който ще ни преведе навигацията. Изведнъж се втрещявам – навигацията ме кара да прескоча мантинелата и да отида на паркинга. Няма друг вход или изход към магистралата. Продължаваме. Изгледах мечтания мотел и посърнах. Преизчисляване на маршрута и ... остават още 60 км. Кой ги прави тези карти на Хърватия!?... И друг път навигацията ни е забутвала на незнайни места в Загреб! Кой прави картите!?... Свалям доверието си от навигацията за Хърватия!... Продължавам по магистралата, но съм твърдо решен да спим пред мотела. След 6-7 км. стигаме до пътен възел с мост над магистралата. Отбивам се, минавам по моста, правя едно среднощно нарушение и се озовавам в лентата, която ще ни изведе на другото платно на магистралата. Навигацията веднага преизчислява маршрута, като намира правилният вход към мотела през пътния възел. Да, сега ми се подмазва! Отчела си е грешката!... Не й вярвам!... Кой прави картите?!... Кой?!... Кой?!... Ос-тав-ка!!!... Преминаваме през пътния възел, допълваме вода на бензиностанцията и влизаме в паркинга на мотела. Настаняваме се до един нощуващ кемпер, като се стараем да не вдигаме много шум. Мястото е встрани от ТИР-паркинга и от магистралата, поради което е достатъчно тихо.
Наспахме се чудесно. На сутринта разглеждаме наоколо. Пред нас е неработещ къмпинг с бунгала-бъчви.
Паркингът на мотела е много хубав. Наоколо е зеленина, горичка... Слънцето грее приятно. Очакваме един хубав ден. Закусваме и потегляме по магистралата през Хърватия, покрай Загреб към Любляна. След Славонски брод има участък до Загреб, в който няма газстанции. Още от границата съм допълнил газ и трябва да ни стигне до Загреб. Навлизаме във въпросния участък и колата превключва на бензин. Изминали сме само 150 км. от допълването, а трябваше да изминем 300 км. Нивомерът на газовата бутилка не работи, което е обичайно за по-стари бутилки. В Сърбия допълвах по-често, тъй като не пълнят достатъчно бутилката. Вече изгубих представа за количеството гориво. Предполагам, че има някакво запушване, тъй като се е случвало и друг път да превключи на бензин. Правя няколко опита да премине на газ, но не става. Спирам на една бензиностанция и започвам да ровя из газовата уредба. Жегата е скапваща. Губим час и половина, но нищо не откривам. Сумирам всичкото гориво, което съм заредил и подозирам, че просто е свършила газта. Продължаваме на бензин до Загреб. Зареждаме на първата срещната газстанция и нещата си идват на мястото. Какво са допълнили последния път?... Както и да е... Продължаваме и след няколко часа сме в Любляна. Досега не сме били в този град. Настаняваме се в сравнително скъпия къмпинг Ljubljana Resort(46 5' 52'' N, 14 31' 8'' E) и отиваме в центъра на града за предварително разглеждане и вечерна разходка. Любляна е малка столица – около 280 000 жители. Характерна архитектурна забележителност е Тройният мост – три моста, разположени ветрилообразно.
Правим вечерни снимки, разхождаме се и нахвърляме плана за следващия ден.
На сутринта разглеждам къмпинга. Има доста западняци, тъй като Любляна представлява интерес за туристите. Правя снимки на уникалния кемпер на едни холадци.
Такова чудо виждам за първи път. Не е ясно каква марка е, но двигателят е отзад и е дизелов.
Тръгваме да разглеждаме града. Започваме от крепостта, извисила се на хълма над града. Решаваме да се поглезим и се качваме с фуникуляра. Крепостта не е нещо впечатляващо. Построени са доста нови неща. Екскурзоводите разказват какви ли не истории, за да бъде интересно на туристите.
В петоъгълната кула на крепостта има малка изложбена зала. Попадаме на много интересна изложба. В началото на миналия век AlmaKarlin, дребна и слаба жена от региона тръгва на околосветско пътешествие. В джоба си имала около 150 долара. Владеела няколко езика и имала богата обща култура. Като свършвала парите, започвала да води езикови курсове в града, до който е стигнала. Правила е преводи на различни езици. Щом съберяла достатъчно пари – продължавала. Така за повече от 8 години успяла да обиколи света, като изучавала живота на хората в различните страни; животните, растенията. Написала няколко книги. На картата, на която е показан маршрутът й, изброявам над 50 места, в които е отсядала( http://www.almakarlin.si/index.php?lang=en&cat=3 ). Тази жена е имала по рождение зрителен проблем(кривогледство), но това не й е попречило да усвои толкова много знания. Тя е осъществила една мечта, превръщайки я в свое ежедневие за много години. Мечтата, която много хора имат като „риторична”(неподлежаща на изпълнение), тази дребна жена я е изпълнила по един удивителен начин. Гледам всичко това и ми увисва ченето. Излизам от изложбата дълбоко умислен.
Продължаваме разглеждането на Любляна. Всичко интересно е около реката.
Градът е спокоен и приятен.
Университетът
Разглеждаме „Драконовия мост”.
Попадаме и на моста с катинарите.
Този мост е с парапети от стоманени въжета. Като се съберат много катинари – просто изнизват въжетата и започват отначало.
Отделяме подобаващо внимание и на символа на града - „Тройния мост”.
Стъпалата на една наклонена улица са превърнати в заведение:
Следобяд се прибираме в къмпинга. Любляна е хубав град, но няма да му отделяме повече време – чакат ни още много други забележителности. Няма да уважим езерото Блед, защото сме запланували други езера. Цената на престоя ни в Словения, както и входните такси са на нивото на западноевропейските страни.
Коментар