Tweet
14 Януари. Часът е 02:30, аз вече съм буден, с приготвен багаж и зареден фотоапарат. Закусвам, излизам от вкъщи леко развълнуван, но щастлив, заради предстоящите събития. Качваме се в автобуса и поемаме към Сърбия. Всички удряме по един здрав сън, събуждаме се на границата. Не ни забавиха много, вече сме в сръбско. Пътищата са сравнително добри, природата е красива, но не като българската.
Спираме в Београд, на една бензиностанция, за да починем. Там ни посрещна едно учтиво куче.
Времето е приятно и ясно.
Река Дунав.
След часове път из Сърбия, вече сме на границата с Унгария. Граничарите се направиха на интересни, и тарашиха автобуса, следователно ни забавиха с около час. Но всичко мина добре и вече сме в Унгария.
Около 19:00 часа, пристигаме в Будапеща. Градът е наистина красив, жалко, че нямахме възможност да го разгледаме.
Реших да видя, кое му е интересното, да се снимаш в огледалото..
Ето и още една нощна снимка.
15 Януари. Ставаме в 06:30, закусваме и поемаме към Залцбург, Австрия.
Впечатление правят безброй многото ветрогенератори. И в Австрия, и в Германия залагат на тях, вместо Атомни централи.
Вече виждаме и красивите Алпи..
В ранния следобед пристигаме в Залцбург. Много красив град, определено има какво да се види.
Името на Залцбург идва от многото сол, която се е произвеждала на времето. Името буквално означава Zals- сол burg- замък. На времето хората не са знаели как да добиват морска сол, затова солта е била много скъпа. Доста често почти цената и е била равна с цената на златото. Залцбург имал много залежи на сол, затова и е толкова напреднал град.
Автомобилите са предимно такива
Има и изключително много велосипедисти, които се святкат като на Дакар.
Улиците също са изключително красиви
Отиваме към замъка ''Хоензауцбург''
Качваме се с лифт към него, а гледките са повече от невероятни.
В замъка беше пълно с макети.
Вече сме на покрива на замъка. Залцбург, а отзад Алпите.. усещането горе е неповторимо.
Ето ме и мен, на фона на Залцбург.
Ето още няколко снимки от вътре.
Това е мелница, а вътре хората пускат монети. Аз реших да пусна не евро, а стотинки.
Ето и една тясна уличка.
Всички сме много щастливи от видяното. Прибираме се в хотела изморени и гладни.
16 Януари. Отново ставаме рано, поемаме към Страсбург, който е основна цел на нашето пътуване. Там на 17 Януари, трябваше да бъдем Евро-депутати в Европейския парламент.
Аз отново снимам невероятните гледки от автобуса.
Това беше последната снимка от Австрия, вече сме в Германия.
Отново омайващи гледки.
''Алианз Арена''- стадионът на Немския гранд- Байерн Мюнхен.
Пристигаме в Страсбург.
Гледка от хотела ни.
Запътваме се към катедралата ''Нотр Дам дьо Страсбург''.
Градският им транспорт.
Вече сме в катедралата.
Това ангелче се покланя, при всяка пусната монета.
Тръгваме си от катедралата. Навън вали, ние сме мокри и премръзнали. С нетърпение се прибрахме в хотела, на топло.
17 Януари. Денят през който всички ще бъдем евро-депутати за един ден.
Пристигаме в парламента, закусваме. Следва дискусия и анкета. Наистина беше много интересно. Имаме обед, след което всички 500 човека се разделихме на отбори по 4 човека, като във отбор няма право да има 2-ма човека от една държава. Аз бях с Австрийка, Французин и Белгиец. Попълнихме тест от 30 въпроса (всеки въпрос е на различен език). Предадохме теста и отидохме на дискутираме теми. Докато дискутирахме темите, проверяваха тестовете и накрая на деня, 4-те най-добри отбора, от всичките 125, щяха да са на финал. Моята тема, беше за разхищението на храните. По едно време стигнахме до дискусия, дали месото в магазините е истинско. Аз направих грешката да кажа как в България си колим животните, а после ги ядем. Всички останаха ужасно погнусени. Не знаех, че в Западна Европа са твърдо против тези неща..
След като дискусиите свършиха, представиха 4-те най-добри отбора. Аз бях ужасно изморен и нямах надежда, че точно моят отбор ще бъде избран.. Представиха 3 отбора, остана един. В единия отбор имаше една Българка и всички бяха горди, че има българско участие. Всички трепнат в очакване на последния отбор.. Водещата казва:
-Следващият отбор.. Първият участник е от... кратка пауза, последва лека усмивка, след което водещата продума:
-България, и с доста странно произношение- Радослав Райковски. Аз учуден, станах и излязох отпред. На финала, моят отбор беше на второ място, но въпреки това, аз останах много щастлив.
Ето и снимки. Снимките не са мои, имаше фотографи, като Авторското право е на Евроскола 2014.
Аз съм на място 247.
Всичко приключи. Всички бяхме много доволни и щастливи, защото представихме на ниво България.
Една вечерна снимка на Страсбург
18 Януари. Ставаме рано и тръгваме към Милано, Италия.
Минаваме през Швейцария. Една много красива страна. Интересното за нея е, че тя запазва неутралитет и през двете световни войни. През втората световна война, Германците имат планове да превземат Швейцария, но Швейцарците бързо осъзнават положението и започват да снабдяват Хитлер с часовници и други такива техники. Така много бързо Германия става зависима от Швейцария, точно затова и не я нападат. Затова и Швейцария е толкова развита днес.
Стадионът на Базел.
Лично да си призная, не бях виждал по-красиви гледки.
Отново прелестните Алпи се показват навсякъде.
Случи ни се нещо много интересно. Преди този тунел, който е дълъг невероятните 17 километра, времето беше приятно и сухо.
Ето какво ни посрещна след тунела. Представете си само колко смаяни бяхме всички. Всички гледаха с отворена уста, колко сняг имаше.
Пристигаме в Милано, Италия. Времето е ужасно. Вали пороен дъжд, аз оставих апарата си в автобуса, защото реших да не рискувам.
Запътихме се към Катедралата ''Дуомо''.
Ето една снимка отвън, с телефона.
Вътре снимането беше забранено. Вътре имаше невероятна скулптура от Да Винчи, но най-интересното беше, че на показ бяха починалите Папи. Въпреки, че са почти напълно покрити, гледката не е особено приятна.
След катедралата се прибрахме в хотела, защото така ни принуди времето.
19 Януари. Отпътуваме към Верона. Там отново вали, но аз снимах с телефона.
Целта ни във Верона беше къщата на Жулиета.
Много е интересно, ето любовните катинарчета, които хора от цял свят са закачили.
Ето я Жулиета. Едната и гърда е изваяна перфектно. Всеки човек я хваща и си пожелава нещо любовно.
Гледки от терастата на Жулиета
Ето и една от стаите им.
След като посетихме къщата на Жулиета, тръгнахме към Загреб, Хърватска. Пристигнахме по тъмно, нямаше време да гледаме нищо.
20 Януари. Ставаме много рано и експедитивно се отправяме към България, защото ни чакат 980 километра път.
Около 20:30 влязохме в България. В 23:30 бяхме благополучно в Троян.
Едно незабравимо пътешествие. Чувствам се истински щастлив, че видях толкова много неща, надявам се и вие да сте ги видели чрез пътеписа.
Спираме в Београд, на една бензиностанция, за да починем. Там ни посрещна едно учтиво куче.
Времето е приятно и ясно.
Река Дунав.
След часове път из Сърбия, вече сме на границата с Унгария. Граничарите се направиха на интересни, и тарашиха автобуса, следователно ни забавиха с около час. Но всичко мина добре и вече сме в Унгария.
Около 19:00 часа, пристигаме в Будапеща. Градът е наистина красив, жалко, че нямахме възможност да го разгледаме.
Реших да видя, кое му е интересното, да се снимаш в огледалото..
15 Януари. Ставаме в 06:30, закусваме и поемаме към Залцбург, Австрия.
Впечатление правят безброй многото ветрогенератори. И в Австрия, и в Германия залагат на тях, вместо Атомни централи.
Вече виждаме и красивите Алпи..
В ранния следобед пристигаме в Залцбург. Много красив град, определено има какво да се види.
Името на Залцбург идва от многото сол, която се е произвеждала на времето. Името буквално означава Zals- сол burg- замък. На времето хората не са знаели как да добиват морска сол, затова солта е била много скъпа. Доста често почти цената и е била равна с цената на златото. Залцбург имал много залежи на сол, затова и е толкова напреднал град.
Автомобилите са предимно такива
Има и изключително много велосипедисти, които се святкат като на Дакар.
Улиците също са изключително красиви
Отиваме към замъка ''Хоензауцбург''
Качваме се с лифт към него, а гледките са повече от невероятни.
В замъка беше пълно с макети.
Вече сме на покрива на замъка. Залцбург, а отзад Алпите.. усещането горе е неповторимо.
Ето ме и мен, на фона на Залцбург.
Ето още няколко снимки от вътре.
Това е мелница, а вътре хората пускат монети. Аз реших да пусна не евро, а стотинки.
Ето и една тясна уличка.
Всички сме много щастливи от видяното. Прибираме се в хотела изморени и гладни.
16 Януари. Отново ставаме рано, поемаме към Страсбург, който е основна цел на нашето пътуване. Там на 17 Януари, трябваше да бъдем Евро-депутати в Европейския парламент.
Аз отново снимам невероятните гледки от автобуса.
Това беше последната снимка от Австрия, вече сме в Германия.
Отново омайващи гледки.
''Алианз Арена''- стадионът на Немския гранд- Байерн Мюнхен.
Пристигаме в Страсбург.
Гледка от хотела ни.
Запътваме се към катедралата ''Нотр Дам дьо Страсбург''.
Градският им транспорт.
Вече сме в катедралата.
Това ангелче се покланя, при всяка пусната монета.
Тръгваме си от катедралата. Навън вали, ние сме мокри и премръзнали. С нетърпение се прибрахме в хотела, на топло.
17 Януари. Денят през който всички ще бъдем евро-депутати за един ден.
Пристигаме в парламента, закусваме. Следва дискусия и анкета. Наистина беше много интересно. Имаме обед, след което всички 500 човека се разделихме на отбори по 4 човека, като във отбор няма право да има 2-ма човека от една държава. Аз бях с Австрийка, Французин и Белгиец. Попълнихме тест от 30 въпроса (всеки въпрос е на различен език). Предадохме теста и отидохме на дискутираме теми. Докато дискутирахме темите, проверяваха тестовете и накрая на деня, 4-те най-добри отбора, от всичките 125, щяха да са на финал. Моята тема, беше за разхищението на храните. По едно време стигнахме до дискусия, дали месото в магазините е истинско. Аз направих грешката да кажа как в България си колим животните, а после ги ядем. Всички останаха ужасно погнусени. Не знаех, че в Западна Европа са твърдо против тези неща..
След като дискусиите свършиха, представиха 4-те най-добри отбора. Аз бях ужасно изморен и нямах надежда, че точно моят отбор ще бъде избран.. Представиха 3 отбора, остана един. В единия отбор имаше една Българка и всички бяха горди, че има българско участие. Всички трепнат в очакване на последния отбор.. Водещата казва:
-Следващият отбор.. Първият участник е от... кратка пауза, последва лека усмивка, след което водещата продума:
-България, и с доста странно произношение- Радослав Райковски. Аз учуден, станах и излязох отпред. На финала, моят отбор беше на второ място, но въпреки това, аз останах много щастлив.
Ето и снимки. Снимките не са мои, имаше фотографи, като Авторското право е на Евроскола 2014.
Аз съм на място 247.
Всичко приключи. Всички бяхме много доволни и щастливи, защото представихме на ниво България.
Една вечерна снимка на Страсбург
18 Януари. Ставаме рано и тръгваме към Милано, Италия.
Минаваме през Швейцария. Една много красива страна. Интересното за нея е, че тя запазва неутралитет и през двете световни войни. През втората световна война, Германците имат планове да превземат Швейцария, но Швейцарците бързо осъзнават положението и започват да снабдяват Хитлер с часовници и други такива техники. Така много бързо Германия става зависима от Швейцария, точно затова и не я нападат. Затова и Швейцария е толкова развита днес.
Стадионът на Базел.
Лично да си призная, не бях виждал по-красиви гледки.
Отново прелестните Алпи се показват навсякъде.
Случи ни се нещо много интересно. Преди този тунел, който е дълъг невероятните 17 километра, времето беше приятно и сухо.
Ето какво ни посрещна след тунела. Представете си само колко смаяни бяхме всички. Всички гледаха с отворена уста, колко сняг имаше.
Пристигаме в Милано, Италия. Времето е ужасно. Вали пороен дъжд, аз оставих апарата си в автобуса, защото реших да не рискувам.
Запътихме се към Катедралата ''Дуомо''.
Ето една снимка отвън, с телефона.
Вътре снимането беше забранено. Вътре имаше невероятна скулптура от Да Винчи, но най-интересното беше, че на показ бяха починалите Папи. Въпреки, че са почти напълно покрити, гледката не е особено приятна.
След катедралата се прибрахме в хотела, защото така ни принуди времето.
19 Януари. Отпътуваме към Верона. Там отново вали, но аз снимах с телефона.
Целта ни във Верона беше къщата на Жулиета.
Много е интересно, ето любовните катинарчета, които хора от цял свят са закачили.
Ето я Жулиета. Едната и гърда е изваяна перфектно. Всеки човек я хваща и си пожелава нещо любовно.
Гледки от терастата на Жулиета
Ето и една от стаите им.
След като посетихме къщата на Жулиета, тръгнахме към Загреб, Хърватска. Пристигнахме по тъмно, нямаше време да гледаме нищо.
20 Януари. Ставаме много рано и експедитивно се отправяме към България, защото ни чакат 980 километра път.
Около 20:30 влязохме в България. В 23:30 бяхме благополучно в Троян.
Едно незабравимо пътешествие. Чувствам се истински щастлив, че видях толкова много неща, надявам се и вие да сте ги видели чрез пътеписа.
))
Поздравления за темата!
.
Коментар