Tweet
На брега на морето, насред блатист терен в югоизточна Англия, седи този малък замък-крепост. Строен е от крал Хенри II в продължение на 12 години, завършен е през 1175г, а централната му крепост седи почти непокътната и досега. Дизайнът му е уникален - към кръгла сграда са добавени и издадени навън кули. Висок е 30м и е граден от четири различни вида камък, включително висококачествен жълт варовик внасян чак от френският град Кан :
Спорно е какво е вдъхновило точно тази форма. Според някои архитектурния замисъл е донесен с кръстоносните походи - наподобявал е подобна сграда построена по същото време не къде да е, а във Византия от Йоан II Комнин. В оригиналния си вид, замъкът е имал и купол завършващ с островръха "игла", което може би е имало повече прилика с византийския стил.
През средновековието тук е имало голямо пристанище, на море и на река, но бреговата ерозия си е казала думата , а блатистата почва е затлачила и реката. Понастоящем икономиката на градчето се върти основно около туризма, и около ежедневните нужди на някои заможни лондончани, които са си харесали местните къщи за летни вили.
В планиране на обяда, оглеждаме най-близката кръчма, "Короната и Замъка". Вътре обаче ни се вижда твърде туристическо и хотелско, някакви кожени диванчета и лъскав бар в модерен стил. Е, "модерен" според местните критерии, стигнали са някъде модата на 1930-те години, но за дълбоката провинция и това е прогрес
И понеже не сме нито заможни, нито лондончани, отминаваме.
Наоколо е зелено, тухлено и сенчесто.
Катерим се по хълмчето с маршова стъпка. Някога е имало и защитна стена, но се е разрушила с времето, а камънакът е бил веднага разграбен до основи и използван за строежи. Наоколо са блата и здравия камънак е кът, кво да правиш
Когато Хенри II се качва на престола, в тукашната област няма нито един кралски замък, докато примерно местният Граф на Норфък е притежавал цели четири замъка. А това значело че кралят няма възможност да се противопоставя на силните и доста богати местни барони. Бароните доста са клатели кралската власт, няколко десетилетия по-късно дори са се събрали и са накарали краля да подпише един документ който силно ограничавал монахията. Този документ е популярната и досега Магна Харта, основа на всички съвременни закони за гражданските права.
Отблизо си изглежда респектиращо:
Стълба ни вдига до входа, който е около един етаж над земята, за да се затрудни евентуалното нахлуване на атакуваща войска, много хитър замисъл. Не могат да бутат вратата с таран, защото на стълбата просто няма място нито за таран, нито за войниците дето ще го тътрят.
Отдъд входа е миниатюрно предверие, което някога може да е помещавало стража, но днес помещава само малък сувенирен магазин откъдето си купуваме билети, сувенирче и грабваме по едно "радио" от което ще слушваме аудио-гид (от който е и настоящата информация )
За да огледаме сувенирите трябваше да изчакаме предходните туристи да се изнижат, защото в магазинчето има място за общо около трима души. Докато чакахме, се порадвахме на гледката от стълбите:
Замъкът е бил сред най-важните стратегически крепости в страната, като военната значимост на това място се е запазила почти до днешни дни. В дъното се вижда съвременния военен комплекс, който ще спомена малко по-нататък.
Когато е строен замъка, пристанището е било на два километра от тук, но разстоянието е изядено от морето. Освен стоки обаче, са пристигали и наемници от Европа, които са подпомагали бароните в спора им с Хенри II.
Тук се вижда дебелината на стените, около 2м.
След смъртта на Хенри II замъкът губи значимост и дори за кратко бива заревзет от френския крал Луи през 1216г. Луи бил поканен от бароните, да нападне тогавашния крал Джон - онзи същият лош крал Джон от историите за Робин Худ.
От входа се влиза в голяма кръгла зала. Това е основната част, където са се обсъждали военните стратегии, и вероятно тук са спали 20 рицари, т.е. офицерите на войската.
Отстрани на големия прозорец са стълбите. Намират се в самата стена, което всъщност намалява здравината й. Това е учудващо донякъде, но и съобразено с начина по който са се решавали военните спорове по онова време. Превземането на замъци е било рядкост. Ако се стигне до въоръжен конфликт, двете страни просто уговаряли място и време на битката, някъде на полето.
През 14век замъкът е продаден и минава в частни ръце. Поради липса на употреба, изпада в забвение и през 1805г за малко да бъде разрушен. Спасява го намесата на правителството, което изисква той да бъде запазен като важно обозначение за корабите идващи от Холандия и помагащо им да избягнат плитчините край брега. През 1831г изгнилият купол е заменен с плосък оловен покрив, а замъкът е станал лятна вила на собственика, Маркизът на Хартфорд. През 1930г замъкът вече е собственост на един депутат, който го подарява обратно на селото. Разходите по поддръжката естествено се оказват непосилни и понастоящем за него се грижи държавата.
На първия етаж са и важни помещения като кухнята...
... в която почваме да забелязваме как още преди 800г е имало съвреммени удобства, като този улей за оттичане на мивката...
и тази вътрешна тоалетна:
с нездрав интерес надничаме в дупката
... голямо чистене е паднало за да я излъскат за деликатния поглед на туристите Както и от мивката, и тук "боклукът" се излива направо навън. Още една причина атакуването на замъци да се избягва, отвън стените трябва да са били голяма воня ...
Катерим тясно стълбище с неравни стъпала.
През Втората световна война замъкът е отново подготвен за защита, първоначално с идеята за впротивовъздушна установка, а впоследствие превърнат в радарен център. Отвън край брега са построени и бетонни картечни гнезда, на които попадаме по-късно.
Ето я стаята на командира. Вътре е имало само слама на пода и гоблени по стените. Не случайно на тази епоха й викат "мрачното средновековие"
И мрачен коридор, тесничък защото както споменах, е издълбан в самата стена:
И все пак, продължаваме да се удивляваме на "удобствата" - в коридорчето пред стаята на командира има... писуар. Ако се събуди посред нощ, не трябва да шляпа по студения коридор чак до тоалетната...
За проектирането на "удобствата" са отишли доста пари. Замъкът е уникален и с това, че е най-ранният за която има запазени документи относно строежа. Подробни описания на разходите на Хенри II показват че построяването му е струвало на хазната 1414 лири, 9 шилинга и 2 пенса. Това е било огромна сума, като се има предвид че доходът на краля е бил 10 000 лири годишно. За сравнение, строежът на една крепост обикновено е излизал пет пъти по-евтино. Ама не всички могат да имат писуари и вътрешни тоалетни, и не само.
Най-хубавите стаи са разположени да улавят лъчите на изгрева. Други части са изградени така че да не духа течение, със специално проектирани врати и прозорци.
Има и парадно стълбище, което води към втората голяма зала на горния етаж, но ние слизаме надолу, към мазето.
Мазето също е едно голямо помещение, където са складирани продукти. В центъра е и кладенец, задължителен за крепости, които евентуално е трябвало да издържат обсада. Самата крепост е имала масивни порти, като дори всяка врата вътре е била защитена с напречна греда-резе, срещу евентуална атака. Над всяка от вътрешните врати има и трегер, който е пречел на атакуващите да вдигнат вратата и да я извадят от пантите. В разгара на конфликта с бароните, тук са били базирани 20 рицари със своя антураж, което може и да не звучи като много, но явно е било достатъчно, защото Хенри се е справил с отцепниците.
Най-хубавата стая в крепостта е параклисът, обитаван от свещеник:
Стените са били облицовани и разкрасени, имало е дори нещо като диванче за сядане. Зад "диванчето" минава коминът, свързан с камините в другите помещения и съответно се получава затопляне като с парно :
и умивалник, необходим за религиозните обреди, ама си е направо мивка с канализация :
Гледката през плексигласа на прозореца показва част от защитния ров. В далечината вляво едва се забелязва един морски фар :
И стаята на съпругата на командира, леко по-изфинено помещение:
Естествено стаята е от типа, който хубавите хотели рекламират като en suite, т.е. има и баня свързана към стаята. И за предотвратяване на "аромата" са помислили - между стаята и "банята" е коридорче препречено с цели две врати, да не й мирише на командиршата:
И тук надничаме в дупката, ама просвета не се вижда, само отблясъка от светкавицата. Което значи още едно удобство - каналът е така завъртян че да не й духа на деликатната госпожа като седи там, както беше в мъжката стая
Пак сме по стъпалата...
... които преди да стъпим на горния етаж вече са облицовани. Горе вече не е за армейците, а си е територия за аристокрацията. През 19в помещението е било натъкмено като вила, но сега вече историците са го върнали към първичния му средновековен вид.
Горе се вижда един правоъгълен отвор като врата. Това си е вход към стая, където отегчените съпруги на събраните аристократи са могли да се оттеглят на спокойствие и да си приказват за гоблени. До стаята се стигало по дървена стълба, която не ми изглежда да е била особено удобна за катерене с онези дълги фусти...
представете си как приятно тук са горяли големи цепеници и са топлели камъните:
следва
Спорно е какво е вдъхновило точно тази форма. Според някои архитектурния замисъл е донесен с кръстоносните походи - наподобявал е подобна сграда построена по същото време не къде да е, а във Византия от Йоан II Комнин. В оригиналния си вид, замъкът е имал и купол завършващ с островръха "игла", което може би е имало повече прилика с византийския стил.
През средновековието тук е имало голямо пристанище, на море и на река, но бреговата ерозия си е казала думата , а блатистата почва е затлачила и реката. Понастоящем икономиката на градчето се върти основно около туризма, и около ежедневните нужди на някои заможни лондончани, които са си харесали местните къщи за летни вили.
В планиране на обяда, оглеждаме най-близката кръчма, "Короната и Замъка". Вътре обаче ни се вижда твърде туристическо и хотелско, някакви кожени диванчета и лъскав бар в модерен стил. Е, "модерен" според местните критерии, стигнали са някъде модата на 1930-те години, но за дълбоката провинция и това е прогрес
И понеже не сме нито заможни, нито лондончани, отминаваме. Наоколо е зелено, тухлено и сенчесто.
Катерим се по хълмчето с маршова стъпка. Някога е имало и защитна стена, но се е разрушила с времето, а камънакът е бил веднага разграбен до основи и използван за строежи. Наоколо са блата и здравия камънак е кът, кво да правиш
Когато Хенри II се качва на престола, в тукашната област няма нито един кралски замък, докато примерно местният Граф на Норфък е притежавал цели четири замъка. А това значело че кралят няма възможност да се противопоставя на силните и доста богати местни барони. Бароните доста са клатели кралската власт, няколко десетилетия по-късно дори са се събрали и са накарали краля да подпише един документ който силно ограничавал монахията. Този документ е популярната и досега Магна Харта, основа на всички съвременни закони за гражданските права.
Отблизо си изглежда респектиращо:
Стълба ни вдига до входа, който е около един етаж над земята, за да се затрудни евентуалното нахлуване на атакуваща войска, много хитър замисъл. Не могат да бутат вратата с таран, защото на стълбата просто няма място нито за таран, нито за войниците дето ще го тътрят.
Отдъд входа е миниатюрно предверие, което някога може да е помещавало стража, но днес помещава само малък сувенирен магазин откъдето си купуваме билети, сувенирче и грабваме по едно "радио" от което ще слушваме аудио-гид (от който е и настоящата информация )
За да огледаме сувенирите трябваше да изчакаме предходните туристи да се изнижат, защото в магазинчето има място за общо около трима души. Докато чакахме, се порадвахме на гледката от стълбите:
Замъкът е бил сред най-важните стратегически крепости в страната, като военната значимост на това място се е запазила почти до днешни дни. В дъното се вижда съвременния военен комплекс, който ще спомена малко по-нататък.
Когато е строен замъка, пристанището е било на два километра от тук, но разстоянието е изядено от морето. Освен стоки обаче, са пристигали и наемници от Европа, които са подпомагали бароните в спора им с Хенри II.
Тук се вижда дебелината на стените, около 2м.
След смъртта на Хенри II замъкът губи значимост и дори за кратко бива заревзет от френския крал Луи през 1216г. Луи бил поканен от бароните, да нападне тогавашния крал Джон - онзи същият лош крал Джон от историите за Робин Худ.
От входа се влиза в голяма кръгла зала. Това е основната част, където са се обсъждали военните стратегии, и вероятно тук са спали 20 рицари, т.е. офицерите на войската.
Отстрани на големия прозорец са стълбите. Намират се в самата стена, което всъщност намалява здравината й. Това е учудващо донякъде, но и съобразено с начина по който са се решавали военните спорове по онова време. Превземането на замъци е било рядкост. Ако се стигне до въоръжен конфликт, двете страни просто уговаряли място и време на битката, някъде на полето.
През 14век замъкът е продаден и минава в частни ръце. Поради липса на употреба, изпада в забвение и през 1805г за малко да бъде разрушен. Спасява го намесата на правителството, което изисква той да бъде запазен като важно обозначение за корабите идващи от Холандия и помагащо им да избягнат плитчините край брега. През 1831г изгнилият купол е заменен с плосък оловен покрив, а замъкът е станал лятна вила на собственика, Маркизът на Хартфорд. През 1930г замъкът вече е собственост на един депутат, който го подарява обратно на селото. Разходите по поддръжката естествено се оказват непосилни и понастоящем за него се грижи държавата.
На първия етаж са и важни помещения като кухнята...
... в която почваме да забелязваме как още преди 800г е имало съвреммени удобства, като този улей за оттичане на мивката...
и тази вътрешна тоалетна:
с нездрав интерес надничаме в дупката
... голямо чистене е паднало за да я излъскат за деликатния поглед на туристите Както и от мивката, и тук "боклукът" се излива направо навън. Още една причина атакуването на замъци да се избягва, отвън стените трябва да са били голяма воня ... Катерим тясно стълбище с неравни стъпала.
През Втората световна война замъкът е отново подготвен за защита, първоначално с идеята за впротивовъздушна установка, а впоследствие превърнат в радарен център. Отвън край брега са построени и бетонни картечни гнезда, на които попадаме по-късно.
Ето я стаята на командира. Вътре е имало само слама на пода и гоблени по стените. Не случайно на тази епоха й викат "мрачното средновековие"
И мрачен коридор, тесничък защото както споменах, е издълбан в самата стена:
И все пак, продължаваме да се удивляваме на "удобствата" - в коридорчето пред стаята на командира има... писуар. Ако се събуди посред нощ, не трябва да шляпа по студения коридор чак до тоалетната...
За проектирането на "удобствата" са отишли доста пари. Замъкът е уникален и с това, че е най-ранният за която има запазени документи относно строежа. Подробни описания на разходите на Хенри II показват че построяването му е струвало на хазната 1414 лири, 9 шилинга и 2 пенса. Това е било огромна сума, като се има предвид че доходът на краля е бил 10 000 лири годишно. За сравнение, строежът на една крепост обикновено е излизал пет пъти по-евтино. Ама не всички могат да имат писуари и вътрешни тоалетни, и не само.
Най-хубавите стаи са разположени да улавят лъчите на изгрева. Други части са изградени така че да не духа течение, със специално проектирани врати и прозорци.
Има и парадно стълбище, което води към втората голяма зала на горния етаж, но ние слизаме надолу, към мазето.
Мазето също е едно голямо помещение, където са складирани продукти. В центъра е и кладенец, задължителен за крепости, които евентуално е трябвало да издържат обсада. Самата крепост е имала масивни порти, като дори всяка врата вътре е била защитена с напречна греда-резе, срещу евентуална атака. Над всяка от вътрешните врати има и трегер, който е пречел на атакуващите да вдигнат вратата и да я извадят от пантите. В разгара на конфликта с бароните, тук са били базирани 20 рицари със своя антураж, което може и да не звучи като много, но явно е било достатъчно, защото Хенри се е справил с отцепниците.
Най-хубавата стая в крепостта е параклисът, обитаван от свещеник:
Стените са били облицовани и разкрасени, имало е дори нещо като диванче за сядане. Зад "диванчето" минава коминът, свързан с камините в другите помещения и съответно се получава затопляне като с парно :
и умивалник, необходим за религиозните обреди, ама си е направо мивка с канализация :
Гледката през плексигласа на прозореца показва част от защитния ров. В далечината вляво едва се забелязва един морски фар :
И стаята на съпругата на командира, леко по-изфинено помещение:
Естествено стаята е от типа, който хубавите хотели рекламират като en suite, т.е. има и баня свързана към стаята. И за предотвратяване на "аромата" са помислили - между стаята и "банята" е коридорче препречено с цели две врати, да не й мирише на командиршата:
И тук надничаме в дупката, ама просвета не се вижда, само отблясъка от светкавицата. Което значи още едно удобство - каналът е така завъртян че да не й духа на деликатната госпожа като седи там, както беше в мъжката стая
Пак сме по стъпалата...
... които преди да стъпим на горния етаж вече са облицовани. Горе вече не е за армейците, а си е територия за аристокрацията. През 19в помещението е било натъкмено като вила, но сега вече историците са го върнали към първичния му средновековен вид.
Горе се вижда един правоъгълен отвор като врата. Това си е вход към стая, където отегчените съпруги на събраните аристократи са могли да се оттеглят на спокойствие и да си приказват за гоблени. До стаята се стигало по дървена стълба, която не ми изглежда да е била особено удобна за катерене с онези дълги фусти...
представете си как приятно тук са горяли големи цепеници и са топлели камъните:
следва
.
Коментар