Tweet
Към това място потеглихме без предварителни очаквания, дето се вика с празна кошница тръгнахме, обаче накрая набрахме толкова впечатления че препълнихме кошницата, мястото се оказа невероятна красота, а и го хванахме в точния сезон когато всичко беше нацъфтяло.
Не го бяхме чували като забележителност, просто търсехме място за дълга разходка и евентуално да се порадваме на градината. И понеже това било едно от най-големите имения в окръга, нахлузихме туристическите обувки и включихме сателитната навигация в колата да ни показва пътя из тесните пътища на затънтената провинция.
В един момент плета покрай пътя изчезна и се затъркаляхме меко по тази обрамчена с дървета алея.
По принцип английските имения не са само една богаташка къща и прилежащите й земи от които да се издържа. Към имението принадлежат още ферми и паланки (а понякога и цяло село.) Това точно имение обхваща малко над 7 кв. километра, част от които имаме намерение да прекосим пеша.
В края на алеята забелязваме че сме пристигнали. Ето това англичаните наричат скромно "селска къща". Строена е преди повече от 300г (е, крайно време е да й хвърлят една нова боя
) Собствениците не са били благородници, а обикновени земевладелци, издържащи се от рентата, получавана от земите си. Е, не съвсем "обикновени". Сред фамилията живееща в имението е имало съдия, кралски съветник и адмирал.
Този тип богати земевладелци, които не са имали нужда да работят, едно време са носели титлите "баронет", "рицар", "ескуайър" или "джентълмен". Първите две титли са давали и правото притежателят им да бъде наричан "сър". Вторите две са били толкова маловажни, че постепенно са престанали да бъдат титли.
Понастоящем все още се срещат интелектуалци-особняци които се правят на интересни като се подписват с титлата Ескуайър, за да покажат че не са баш от "обикновените хора", въпреки че това наименование вече не значи нищо
Дърветата покрай портата са подстригани равничко, на черта, което забелязвам че се прави там, където под тях по поляната ще пасат овце. Овце обаче не забелязваме.
Поради липсата на наследници, имението вече е прехвърлено на една частна организация грижеща се за културното наследство в страната, Националния Тръст. Тръстът, основан 1895г, е най-голямата членска организация в страната и за цялото това време е успял да стане един от най-големите земевладелци, както и една от най-големите благотворителни организации. За него работят 61 хиляди доброволци. Годишният доход на тръста е 406 милиона лири, като половината от това идва от членския внос и от доход от магазинчетата за сувенири.
Конюшните вече са излязли от оригиналната си употреба и са превърнати в магазинче за сувенири и кафене. И понеже сувенирчетата нещо са с цените на безценни антики, сдобиваме се само с безплатната брошурка за имението и излизаме да търсим маршрута за разходки.
Всъщност, първо търсим WC-то, което е някъде извън кафенето, на двора, както си е традицията за една "селска къща" Учудващо, входа за WC-то е и най-орнаменталната порта в цялото имение:
а вътре е закичено със свежи цветя, които щраквам с умиление:
Оригиналната част на сградата се оказва маломерна (това е крилото вдясно). През следващите векове е достроявана, като всяка добавка си е в собствен архитектурен стил.
поемаме тази пътека
минаваме под сянката на няколко огромни дъба, единият бил на 500г, но кой...
и покрай някакви яркоцъфтящи треволяци
докато цъквам този кадър, ни подминават двойка възрастни туристи. Дамата надниква какво снимам и пита "Това са заешки камбанки, нали?" . Кимаме дълбокомислено в съгласие. За пръв път чувам за заешки камбанки, но англичаните много обичат да бъбрят неангажиращо, така че се включваме в бъбренето." Да, много са очарователни"... "Я, колко много има из полето" ... "Какъв чудесен топъл ден " ... Не е много информативно, но споделената радост стопля душата.
пътеката навлиза сред гора, която според брошурката обхваща 2 кв. километра, но ние ще прецепим само през ъгълчето. Целият парк е моделиран преди 200г от вторият най-важен ландшафтен архитект в страната, което си личи. Пътеката е от някаква почва в керемиден цвят и се откроява артистично на фона на околното ярко зелено.
в езерото плуват лилии, а вятърът дипли повърхността на вълнички
следва
Не го бяхме чували като забележителност, просто търсехме място за дълга разходка и евентуално да се порадваме на градината. И понеже това било едно от най-големите имения в окръга, нахлузихме туристическите обувки и включихме сателитната навигация в колата да ни показва пътя из тесните пътища на затънтената провинция.
В един момент плета покрай пътя изчезна и се затъркаляхме меко по тази обрамчена с дървета алея.
По принцип английските имения не са само една богаташка къща и прилежащите й земи от които да се издържа. Към имението принадлежат още ферми и паланки (а понякога и цяло село.) Това точно имение обхваща малко над 7 кв. километра, част от които имаме намерение да прекосим пеша.
В края на алеята забелязваме че сме пристигнали. Ето това англичаните наричат скромно "селска къща". Строена е преди повече от 300г (е, крайно време е да й хвърлят една нова боя
) Собствениците не са били благородници, а обикновени земевладелци, издържащи се от рентата, получавана от земите си. Е, не съвсем "обикновени". Сред фамилията живееща в имението е имало съдия, кралски съветник и адмирал. Този тип богати земевладелци, които не са имали нужда да работят, едно време са носели титлите "баронет", "рицар", "ескуайър" или "джентълмен". Първите две титли са давали и правото притежателят им да бъде наричан "сър". Вторите две са били толкова маловажни, че постепенно са престанали да бъдат титли.
Понастоящем все още се срещат интелектуалци-особняци които се правят на интересни като се подписват с титлата Ескуайър, за да покажат че не са баш от "обикновените хора", въпреки че това наименование вече не значи нищо
Дърветата покрай портата са подстригани равничко, на черта, което забелязвам че се прави там, където под тях по поляната ще пасат овце. Овце обаче не забелязваме.
Поради липсата на наследници, имението вече е прехвърлено на една частна организация грижеща се за културното наследство в страната, Националния Тръст. Тръстът, основан 1895г, е най-голямата членска организация в страната и за цялото това време е успял да стане един от най-големите земевладелци, както и една от най-големите благотворителни организации. За него работят 61 хиляди доброволци. Годишният доход на тръста е 406 милиона лири, като половината от това идва от членския внос и от доход от магазинчетата за сувенири.
Конюшните вече са излязли от оригиналната си употреба и са превърнати в магазинче за сувенири и кафене. И понеже сувенирчетата нещо са с цените на безценни антики, сдобиваме се само с безплатната брошурка за имението и излизаме да търсим маршрута за разходки.
Всъщност, първо търсим WC-то, което е някъде извън кафенето, на двора, както си е традицията за една "селска къща"
Учудващо, входа за WC-то е и най-орнаменталната порта в цялото имение: а вътре е закичено със свежи цветя, които щраквам с умиление:
Оригиналната част на сградата се оказва маломерна (това е крилото вдясно). През следващите векове е достроявана, като всяка добавка си е в собствен архитектурен стил.
поемаме тази пътека
минаваме под сянката на няколко огромни дъба, единият бил на 500г, но кой...
и покрай някакви яркоцъфтящи треволяци
докато цъквам този кадър, ни подминават двойка възрастни туристи. Дамата надниква какво снимам и пита "Това са заешки камбанки, нали?" . Кимаме дълбокомислено в съгласие. За пръв път чувам за заешки камбанки, но англичаните много обичат да бъбрят неангажиращо, така че се включваме в бъбренето." Да, много са очарователни"... "Я, колко много има из полето" ... "Какъв чудесен топъл ден " ... Не е много информативно, но споделената радост стопля душата.
пътеката навлиза сред гора, която според брошурката обхваща 2 кв. километра, но ние ще прецепим само през ъгълчето. Целият парк е моделиран преди 200г от вторият най-важен ландшафтен архитект в страната, което си личи. Пътеката е от някаква почва в керемиден цвят и се откроява артистично на фона на околното ярко зелено.
в езерото плуват лилии, а вятърът дипли повърхността на вълнички
следва
'бахти, как и колко народ се грижи за такова имение 
.
.
Коментар