ДЕН ПЪРВИ
Тръгнахме от София рано сутринта около 8: 00 часа. Първият ден пътуването ни включваше пътя до Златибор – Планински курорт в Черна гора.До там бяха някъде около 440 км. Класическият маршрут малко до след Ниш, отклонението наляво през планините – през Рибник – Oдзаци – Чаири – Осаоница – Кралево ( на р. Ибър) – Чачак – Горджани – Ужице – Златибор. И пристигаме на Златибор около 15: 15 ч, следобед, настаняват ни в хотелa. Един прекрасен курорт, с борови горички наоколо, кокетни къщички, няколко хотела, красиво езеро, в което имаше различни забавления (водни колела, лодки и детски балони, в които затварят детето и го пускат да си плава по езерото)
ДЕН ВТОРИ
Подгорица – Свети Стефан – Будва. Около 310 км . Тръгваме много рано сутринта, защото прехода ни включваше минаването през множество тунели, някои от които ги затваряха от 9: 30 до към 12: 30 ч, заради ремонт. И ако не можехме да минем през тях до 9: 30 ч, следваше да чакаме почти три часа на пътя, докато ги отворят отново след 12: 30 ч. И на излизане от Златибор, също започнаха да се откриват много добри гледки, които до този момент оставаха незабелязани. Оказа се, че в Златибор ходели на почивки и подготовки за състезания, много отбори – спортисти. Имаше няколко стадиона – много добре направени на фона на планините досега и особенностите на релефа там. Следваха много завои. Разбира се, успяхме да минем навреме през тях. Пътя следваше едни големи планини, чукари, каньони, реки и тунели, мостове и пропасти. Минахме покрай „Златарското езеро”, Нова Варош,Велика Жупа, покрай река Лим, която до този момент, тече отдясно, през тунелите и влизаме в Черна гора. Минаваме границата. Реката Лим вече тече отляво . До тук се движим по вледеняващия каньон на река Тара, преди да се слезе в Подгорица. Пропасти и чукари , високи по 800 – 1000 метра, високи мостове, много живописен терен. Навлизаме в Национален Парк Дуримор. Минаваме покрай Шкодренското езеро . Спираме на Шкодренското езеро да си направим малко снимки, влизаме и в един ВИНЕН Шопинг – магазин , в един тунел, под скалите в началото на Шкодренското езеро. Тук духаше много силен вятър, Голяма част от езерото беше потънала във Водни лилии и заблатени площи. Минаваме през Херцег Нови, през тунела „Созина” – дълъг повече от 4 км ( 4189 м ). И навлизаме към острова „Свети Стефан”. Влизаме в селището, което започва по склона, който отива към острова – частна собственост. Слизаме до долу, правим си няколко снимки. Тук духа много силен вятър, буквално остават минути, преди да се изсипе пороен дъжд . Продължаваме за Будва по програма имахме разглеждане на Старият град преди настаняването ни в хотела, но понеже много силно валеше (искам да вметна само, че тази част на Адриатика се води като най – мократа точка на Европа, защото поради високите планини наоколо – въздуха така се завихрял, нагрява и охлажда, че времето се променя за много кратко време). Та се прибираме директно към хотела. Дъжда престана, и ние тръгнахме към Старият град. Влизаме в Старият град и затаяваме дъх... Красота. И дъх на стари сгради и море. Разгледахме и яхтеното пристанище – супер много лодки, яхти, катамарани, корабчета. След дългата и прекрасна разходка се пребираме в хотела за вечеря.
Тръгнахме от София рано сутринта около 8: 00 часа. Първият ден пътуването ни включваше пътя до Златибор – Планински курорт в Черна гора.До там бяха някъде около 440 км. Класическият маршрут малко до след Ниш, отклонението наляво през планините – през Рибник – Oдзаци – Чаири – Осаоница – Кралево ( на р. Ибър) – Чачак – Горджани – Ужице – Златибор. И пристигаме на Златибор около 15: 15 ч, следобед, настаняват ни в хотелa. Един прекрасен курорт, с борови горички наоколо, кокетни къщички, няколко хотела, красиво езеро, в което имаше различни забавления (водни колела, лодки и детски балони, в които затварят детето и го пускат да си плава по езерото)
ДЕН ВТОРИ
Подгорица – Свети Стефан – Будва. Около 310 км . Тръгваме много рано сутринта, защото прехода ни включваше минаването през множество тунели, някои от които ги затваряха от 9: 30 до към 12: 30 ч, заради ремонт. И ако не можехме да минем през тях до 9: 30 ч, следваше да чакаме почти три часа на пътя, докато ги отворят отново след 12: 30 ч. И на излизане от Златибор, също започнаха да се откриват много добри гледки, които до този момент оставаха незабелязани. Оказа се, че в Златибор ходели на почивки и подготовки за състезания, много отбори – спортисти. Имаше няколко стадиона – много добре направени на фона на планините досега и особенностите на релефа там. Следваха много завои. Разбира се, успяхме да минем навреме през тях. Пътя следваше едни големи планини, чукари, каньони, реки и тунели, мостове и пропасти. Минахме покрай „Златарското езеро”, Нова Варош,Велика Жупа, покрай река Лим, която до този момент, тече отдясно, през тунелите и влизаме в Черна гора. Минаваме границата. Реката Лим вече тече отляво . До тук се движим по вледеняващия каньон на река Тара, преди да се слезе в Подгорица. Пропасти и чукари , високи по 800 – 1000 метра, високи мостове, много живописен терен. Навлизаме в Национален Парк Дуримор. Минаваме покрай Шкодренското езеро . Спираме на Шкодренското езеро да си направим малко снимки, влизаме и в един ВИНЕН Шопинг – магазин , в един тунел, под скалите в началото на Шкодренското езеро. Тук духаше много силен вятър, Голяма част от езерото беше потънала във Водни лилии и заблатени площи. Минаваме през Херцег Нови, през тунела „Созина” – дълъг повече от 4 км ( 4189 м ). И навлизаме към острова „Свети Стефан”. Влизаме в селището, което започва по склона, който отива към острова – частна собственост. Слизаме до долу, правим си няколко снимки. Тук духа много силен вятър, буквално остават минути, преди да се изсипе пороен дъжд . Продължаваме за Будва по програма имахме разглеждане на Старият град преди настаняването ни в хотела, но понеже много силно валеше (искам да вметна само, че тази част на Адриатика се води като най – мократа точка на Европа, защото поради високите планини наоколо – въздуха така се завихрял, нагрява и охлажда, че времето се променя за много кратко време). Та се прибираме директно към хотела. Дъжда престана, и ние тръгнахме към Старият град. Влизаме в Старият град и затаяваме дъх... Красота. И дъх на стари сгради и море. Разгледахме и яхтеното пристанище – супер много лодки, яхти, катамарани, корабчета. След дългата и прекрасна разходка се пребираме в хотела за вечеря.
Коментар