За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

[Asteri]

Пролетта разбира се е най-хубава "на село", където изведнъж всичко става шарено в този сезон. Всъщност, това точно е малко курортно градче в Източна Англия. Районът е много провинциален и вероятно затова е посещаван от някои писатели, сред които Чарлз Дикенс и Артър Конан Дойл, търсещи спокойствие извън градската суета

Кулата принадлежи на църква от 15в. Църквата е по-интересна отвън, отколкото отвътре. Виновници за това са пуританите, противници на всякакви украси, които през 17в са се погрижили за "почистването" на декорациите. След като си заминали пуританите, местните занаятчии все пак разкрасили сградата със стъклописи по прозорците, но пък през Втората световна война наблизо паднала бомба успява да ги изпочупи.




Градчето е крайморско, но тясната ивица пясък по брега се ползва предимно за разходки. Само да се покаже слънце и в градчето става навалица, посетителите са привлечени от атмосферата на старомоден шик. Плажуване може и да няма, но ги има основните атрибути на всеки английски курорт - кей и плажни бараки. Основната функция на бараките е да бъдат снимани за картички Второстепенната им функция е да се скътаеш вътре на завет от вятъра и да се сгрееш с чаша чай, и само авантюристи се осмеляват да навлекат бански костюми и евентуално да топнат палци в леденото море





Тая трева в парка я съзерцавахме колко е перфектна и зелена, но все ни човъркаше мисълта че нещо й липсва. Накрая се сетихме - липсват й пътечките утъпкани напреко през ъглите Вероятно защото и жителите и посетителите на градчето са преимуществено пенсионери, които не бързат за никъде.




А може би никой не гази тревата защото ги е страх да не попаднат в ей тези окови (оковите са съвременна реплика на оригиналните, които не са оцелели с времето, но в в тях действително са слагали злосторници за назидание).


Чухме музика и надникнахме в някакъв безплатен фолк концерт за Грийнпийс в съседство. Фолк-групите понякога вадят любопитни инструменти, като този вляво. Това било "хърди-гърди", струнен инструмент чийто струни не се пипат, вместо това се върти една ръчка, а има и клавиши. Звукът му наподобява комбинация от гайда и китара заедно, който може да си го представи. Измислен е някъде пре 11век и според енциклопедията е типичен инструмент за Византийската империя.


Ето го градчето отдалече, с водната кула стърчаща вляво. Ярките жълти храсти са едно интересно растение, което цъфти няколко пъти в годината и в края на зимата е първото, което "оцветява" пейзажа.








Излизаме от градчето в търсене на селски приключения. Не сме само ние. Край един черен път едни младежи вече са открили сезона за скара на открито, а с пушека се носи аромат на наденички :



Пътя завива покрай полето, но това вече не е ливада, а прясно покълнала нива. И така докъдето поглед стига.



Полето и плета до него са педантично оформени, явно на фермерите им доскучава да седят до огнището цяла зима и ги тегли към активност





Тук-там дори се забелязват перфектни геометрични форми които трудно се вписват с представата ми за поле обработвано с трактори, но ето че ги има.



Алеята покрай фермите, която на картата вероятно се води четвъртокласен път, също е безупречна, бурените все едно са ги отстранявали с пинсета, няма ни един






Из полето обаче трябва да се внимава. На тази ограда има знак-внимание с картинка на сърдит бик и тясна вратичка през която да се измъкнат туристите, ако бика ги подгони. Едрогабаритните туристи да му мислят




Бика не го видяхме, но по-нататък минахме покрай ферма за щастливи прасета с луксозни самостоятелни жилища:



Плета край пътищата е прясно подстриган и на места е започнал да цъфти (най-вероятно е глог) :



Намерихме си и този трофей от някой фазан.



следва

[Asteri]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Плета покрай нас си продължава и неусетно пейзажът се превръща в градски. Вниманието ни привлича дълга ивица минзухари покрай платното. Още не са цъфнали напълно, но и малко шаренко радва окото :



В парка минзухарите са направо като килим.


На село пък е красиво и без нищо да цъфти Особено с къщите със сламените покриви:



Сядаме в една кръчма, да ги позяпаме през прозореца. Кръчмата явно е на няколко века, тук се вижда един от старите прорци, макар и затворен при разширяването на сградата.


Продължаваме по един почти "черен" път, свързващ няколко самотни къщи с цивилизацията. Така и не попаднахме на дупка, може асфалтът да им е специален... Покрай тази отсечка точно нямаше къщи, но имаше големи туфи кокичета.


През тази орнаментална порта влязохме в двора на църква

където ахнахме пред този килим от кокичета:

Имаше и такива едни кичести:


Вътре декорът ми заприлича малко на театрална сцена


Стъклопис от 1868г, така пише на мемориалния надпис.


Това е каменният купел, от 15в. Голямата дървена структура отгоре е просто декоративен капак добавен някъде през 19в (ех, мода!) Капакът е толкова масивен, че си има механизъм за повдигане с противотежест


Тези внушителни съндъци са от 14век. Единият има цели седем катинара защото вътре са държали пари. По онова време е имало много лихвари с непосилни за селяните условия. Затова в някои села жителите решили да се обединят и да събират средства в такива съндъци, и от така събраните пари се да се дават заеми без лихва, само срещу честна дума.

Понастоящем съндъците служат за да крепят витрина с малка историческа експозиция. В това село е открита най-голямото "съкровище" от римски монети въобще на територията на Римската империя ( 14865 златни и сребърни монети). Находката се пази в музей в Лондон. Открито е от фермер през 1992г, който уж си загубил чука на нивата и пратил един от ратаите да го търси с металотърсач. Ратаят не намерил чука, но попаднал на голям сандък с римско съкровище. За този случай са променили и закона, така че наградата за намирането на съкровище се поделя между откривателя и собственика на земята.


В съседната кръчма сядаме на пейка, която всъщност представлява рециклирана църковна скамейка. Тук много рециклират и то не само защото е неразумно да се изхвърли нещо което все още става за ползване. Най-вече защото харесват неща с традиция, неща които имат собствена история и това ги прави по-интересни.


Ако някой ви каже че супата не става за мезе за бира, не му вярвайте. Става и още как


За всеки случай поръчахме и по-традиционно мезе - пържена цаца, която обаче пристигна в маломерно количество. Е, поне рибките бяха прилични по размер. Само тоя бурен отстрани не разбрахме яде ли се или е само за украса


Една рециклирана гара. След като жп линията излиза от употреба, сградата е превърната в частен дом. Стрелката са си я запазили, махнати са само релсите.


Това пък е било трасето на жп линията. На свой ред, то е превърнато е в алея за разходки и за велосипеди, разделена е на две с маркировка кой къде да се движи. Понеже е доста закътано, има няколко камери които осигуряват спокойствието на преминаващите.



Това пък е една рециклирана руина от средновековно абатство. Част от руините са включени в по-нова сграда (жилищна). Трябва да е голям кеф да имаш старовремски руини в двора.






Привечер е точното време да идем до брега да погледнем един фар, който примигва към корабите на хоризонта. По бреговата линия в областта има няколко действащи фара които предупреждават корабите за наличието на плитчини. В миналото са били строени по двойки, един по-нагоре и един по-надолу на същото място, впоследствие е оставен само по един.
Настоящата сграда е от 1874г, фарът е нисичък, стърчи само два етажа над къщата на пазача. И понеже технологията вече е усъвършенствана и не е необходим постоянен надзор, пазач всъщност няма и къщата е обикновен частен дом.



следва

[Никола]

Re: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Много приятно и интересно! Давай още!

[Asteri]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Едно сравнително голямо градско пристанище, в което откриваме тази стара коруба, придаваща старовремска романтика на гледката:


По-нататък има и тихо кътче за отдих. За добруването на посетителите до водата се кипри спасителен пояс. Надписът над него предупреждава че "вандализмът застрашава човешкия живот", но някой все пак си е поиграл със спасителното въже. На Острова нецивилизованите хора живеят в градовете


Във водата е почти като зоопарк:

Има и екзотични екземпляри:



В клоните наблизо позира една червеношийка и се получава кадър като за новогодишна картичка:


Отвъд езерото е индустриален пейзаж с док за поправка на стари кораби.



Малко по-нататък откриваме този уникат. Отначало мислехме че това е кей, после видяхме обяснителна табела и се загледахме... То било плуващо - корпус на кораб, от бетон! Правени са през Втората световна война, когато е имало недостиг на стомана. Всъщност конструкцията им е от цимент излят върху мрежа от стомана. Започват да се произвеждат още през 19век като речни баржи в Европа. През двете световни войни се правят и морски кораби от този материал, за американските и английските военноморски сили. Докато Първата световна война приключва преди да е готова флотилията от циментови кораби, то през Втората световна те са използвани доста за транспорт на муниции. В днешно време от такъв материал се правят основите за плаващите къщи-лодки в Холандия.



Стигаме и до големите яхти където сядаме под цъфтящите череши да помиришем малко лукс



После продължаваме около езерото, където един съскащ лебед се опитва да ни препречи пътеката:





На поляната в парка минава парад от маршируващи в крак патици, а една катерица ни оглежда дали носим фъстъци.



По-надолу по реката пенсионери се забавляват пред този изключително нисък мост, в очакване някоя лодка да заседне


Ние предпочитаме бирено забавление:


На шосето пред нас се оказва фургонче с кон, което се движи бавничко, което е в наша полза - оглеждаме се за забележителности. Замъци няма, тук сериозна битка не е имало през последните 1000 години, но тук-там стърчат камбанарии.



По-нататък запецваме и зад ездачи:


Целта на отбивката е тази доста голяма църква, несъразмерна според миниатюрното село до нея. Заради масивния си размер църквата е наричана "Катедралата на блатата", но си остава само като неизползван потенциал. Композитора Бенджамин Бритън, който е от тази област, харесал акустиката на сградата и така вътре започнали да провеждат концерти. Днес в сградата се провеждат и някои от концертите към голям местен музикален фестивал.



Наоколо теренът е блатист, но с тръстиката става неочаквано живописно. Подсещаме се за разказа за Баскервилското куче дето бродело из блатата, обаче в точно тази гледка не откриваме нищо готическо.



Вместо страховит пес откриваме малка бяла чапла:



В селото има малко повече готика с тези островръхи фасади, но е весела готика, в розово


Ето я църквата, която е преустроена в настоящият си вид през 15век.



Вътре най-хубавото нещо е този таван с ангели. Но някъде през 18в по тавана са гнездили чавки и пазачът на църквата повикал ловци да ги отстрелят. Затова ангелите са леко надупчени от сачми...



Останките от старинни стъклописи са вградени като единични елементи тук-там в прозорците.



Чудим се дали това не е гербът на Минотавъра, с тези бикове



Една много стара кутия за дарения, от 15в. Кават й "касичката на св.Петър" защото първоначалната им цел е била събиране на данък за папата. След като английската църква скъсва връзки с папата, събраните дарения почват да се дават за благотворителност за бедните. Понастоящем средствата от кутиите за дарения отиват за поддръжка на църквата (тази точно вече не се ползва).



На една от пейките има графити от 1665г. По някое време пейките са ползвани за чинове в селското училище, където учениците са ги надраскали, нищо ново под слънцето За този надпис се счита че е дялкан от синът на някой холандски инженер. Името е холандско, а по това време тук са идвали доста холандци да помагат със строеж на отводнителни системи в полето.



Иначе в църквите може да се види и доста интересна дърворезба:





Това което забравих да снимам беше входната порта, която е свързана с историята за Баскервилското куче и по-точно с оригиналната легенда от която се е вдъхновил Артър Конан Дойл. Легендата за голям черен пес бродещ из блатата може да се чуе и в други краища на страната, но Конан Дойл е идвал именно тук и се е вдъхновил от местните истории. Специално за тази църква, историята е следната: През 1577г имало голяма буря (която дори съборила камбанарията). Селяните се били събрали в църквата когато изведнъж вътре нахлул голям черен пес. Същия ден същото голямо черно куче било видяно и в съседно село (там и сега го имат за символ на селото). Кучето естествено било съратник на дявола, лапите му оставили драскотини, но като от изгорено, по вратата на църквата. Тези следи от изгорено се виждат и сега, но се предполага че са от пожар (може и от голямата буря да е било, може и да са били просто свещи).

Докато въпросът с кучето е спорен, бурята от 1577г си е била истинска и е нанесла съществени щети на покрива на църквата. Докато го поправят напълно изминали цели 400г, през което време е имало доста течове и селяните са идвали за църковната служба с чадъри. Поради течовете вътрешността на сградата не е особено орнаментална. Счита се дори че от време на време църквата е ползвана да приютява конете на пътници нощуващи в селото.

Продължаваме покрай тръстиката, която съвсем не е безинтересна. И тук има нарциси.



Някъде отвъд се мярка платноходка.



А тук до мостчето надничат лебеди.



Тръстиков покрив насред един градски парк. Тази любопитна конструкция май е къщата на пазача, наоколо щъкаше младо семейство. Вътре сигурно е тесничко, но уютно като в дадовата ръкавичка от приказките

[Asteri]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Отново сме насред град, където се замислям че нарцисите и въобще цветните луковици са доста рационален начин за озеленяване. Садят се веднъж, цъфтят си редовно всяка година без допълнителни грижи и са много красиви.





На тази мрачна работническа улица попадаме на пътен патрул, по-известен като "човек с близалка". Този стоп-знак който ние наричаме "слънчоглед" англичаните му викат "близалка" Подобни патрули слагат в близост до училища, на места където няма зебри, но има често пресичащи деца. "Човекът с близалката" спира движението за всеки един пешеходец, няма чакане.



И това ми хареса, покрай шосето върви широка пешеходна алея, която е разделена на две и половината е за велосипеди. Вляво е жилищен квартал, който е отделен от големия път с ограда жив плет. Има разум вложен в тая работа. Хем шофьорите не се разсейват да зяпат в хорските дворове, хем обитателите на къщите край пътя не гледат преминаващия трафик, пък и плета представлява поне малка преграда срещу автомобилните газове и мръсен въздух. Елементарно Уотсън, както би казал Шерлок Холмс.


В градския парк нарцисите бяха цяло море.



Имаше и алея от нацъфтяли череши, под които минахме напред-назад.



Едно от дърветата беше двуцветно.

На огромна поляна насред парка се провеждаше някакъв между-училищен футболен мач.


Отново към морския бряг, шмугваме се през някакво интересно ваканционно селище за да хвърлим по-близък поглед на тези любопитни колиби, и скришом цъквам няколко кадъра в движение.

И покрай колибите е нацъфтяло.




Ето го страховитото Черно куче, вдъхновило баскервилската история на Артър Конан Дойл. Понастоящем селски ветропоказател


От там се отправяме към една страноприемница, посещавана от Конан Дойл. Кръчмата се намира близо до брега, а в селото има и интересен фар. Фарът е най-старият действащ такъв в областта. Построен 1790г след като голяма буря потапя 70 кораба в района. Първоначално светлината е била от свещи, от 1865г работи на газ произвеждан от въглища на място, а през средата на ХХв се въвежда електричество. Висок е колкото 10-етажна сграда, а светлината му се вижда на почти 30км в морето. Характерната окраска от три червени ивици е въведена за да може фарът да се отличава денем от друг подобен, намиращ се недалеч.
Преди няколко години фарът е щял да излезе от употреба понеже корабите вече разчитат на навигационни уреди и не се нуждаят от фарове, но местните жители си направили Комитет за запазването му и така фарът продължил да работи. Операторите му сега са доброволци от селото. Това е единственият в страната действащ фар който е частен. За целта дори е трябвало да се получи специален указ от парламента.



Страноприемницата вдъното е невзрачна, но уютна. Къщата до нея е със специфична за тази област фасада от едни окръглени камъчета. Направи ми впечатление че различните области в Англия имат предпочитание към определен строителен материал, така че всяка област има специфична архитектура.



Въпреки че пристигнахме извън традиционното време за обяд, кръчмата си беше пълна. Снимката на тази внушителна по размер камина трябваше да я щракна набързо защото не ми се искаше да притеснява едно семейство с малки деца и големи кучета, които се бяха настанили точно до нея.



Не знам дали Конан Дойл е пил бира, но ние опитахме местното производство. Не е забележително, но бива, като за туристи.

Нататък повсеместно се ширват едни нарциси и създават много пролетно настроение с това слънчево жълто, дори и без да е слънчево.

Има ги и на брега, покрай тези ръждиви рибарски такъми, мисля че са за навиване на рибарски мрежи.

Въпреки легендите за Баскервилското куче, наоколо цари идилично спокойствие.





Дори минаваме село на име "Голямо Хъркане" , което действително изглежда доста заспало


Улица "Красива", но слънцето ми е блеснало в обектива...


завиваме и по улица "Алеята с гълъбарника", където стои този типично селски знак "Пазете патиците"


Сещам се как едно време като деца като рисувахме замъци и на върха на кулите винаги се рисуваше знаменце. Гледам, тези знаменца наистина си ги има по кулите, въпреки че това не е замък, а е църква. Само че е заключена (което е необичайно), така че имаме възможност само да разгледаме кичестите нарциси в двора.





следва

[Asteri]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Спираме за кратък отдих в тази кръчма край реката.


Във водата щъка доста риба, но явно с едвижи на ята, защото малко по-надолу я няма.

Но пък има лебеди, които ни изпреварват докато ние се протягаме на припек.

Нататък пътеката кривва под сянката на дървета, тамън е започнало да се раззеленява.

В тревата цъфтят странни неща.

Ако виолетките не са виолетови, пак ли са виолетки

Сядаме за минута при тази нацъфтяла сянка преди да се отправим през полето към фермите.




С парадна стъпка минаваме по парадната алея. Предполагам фермера тук минава с ферарито си, а не с трактора

И разбира се, нарциси.

Заобикаляме чорбаджийския дом отдалече.




И сме обратно в някакво село където старата чешма е превърната в център на вниманието.



Още един селски знак, внимание ездачи...



Камбанариите са в един архитектурен стил много наподобяващ паметника на Шипка. Името му било "перпендикулярен стил", вижда ми се подходящ за сериозната натура на англичаните


Украсата от корони по църковните порти била типична за този край.



Въпреки голямата камбанария, вътре в църквата е тесничко. Пейките са накичени с възглавнички и столчета за коленичене, които не знам дали са за ползване или за украса. Всеки път като влезем в църква вътре няма жива душа, като в музеи.



Един необичаен орган.



И тук по тавана има редица големи ангели, които също са често срещани в тази част на страната, не се знае защо.



Стъклописите са по-традиционни:


Не пропускаме да посетим другата селска забележителност, кръчмата На табелата на тази се кипри кралица Виктория.


Сядаме да се стоплим до камината, но нещо не са разпалили огъня и само тлеят въглени.



На стената над бара има колекция чуждестранни банкноти от екзотични страни. В ъгълчето най-горе изненадващо откриваме двулевка!
Камбаната долу вляво се дрънка в края на работния ден, което обикновено е около 23ч, когато кръчмаря обявява "Последни поръчки, моля!" и е желателно клиентите да си допиват чашите.



Похапваме "овчарски обяд", което е измислено блюдо, но все пак се състои от неща които евентуално овчарят би си носил в торбичката - комат черен хляб, бучка сирене, резен шунка, зеленчук, ябълка и туршийка.
Ако някой се чуди къде е туршията тук - островитяните я правят само от арпаджик. Всъщност това се купува от магазина Единствената туршия която евентуално правтят в домашни условия е онова нещо в металния филджан, с вид на мармалад. Вътре разпознахме само моркови, какви други чудеса съдържа не смеем и да се почудим Но е вкусно.



Десертът похвално се сервира с щедра порция сладолед и огромна супена лъжица. Така де, няма да си играем на шикалки с някакви десертни вилички


следва

[Asteri]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Качваме се на една малка височинка където стоят масивните стени на римско укрепление.




Половината от двора се е срутил в реката преди няколко години.



Гледката от укреплението:


Навън спираме да се порадваме на друг символ на пролетта - камбанки.

Камбанките най-често могат да се срещнат в стари гори, те са растение което избуява с годините и се разпростира на огромна площ. Така че колкото по-стара е гората, толкова по плътен ще е килима от камбанки. Тази снимка обаче е в движение:




В тази част на страната няма магистрали и едно пътуване до Лондон отнема повече време отколкото едно прескачане до Холандия. Пейзажът също е "холандски". Няма как да не спрем покрай тази вятърна мелница. Отвъд нея се полюшват и мачти...

Мелницата е работила до 1943г когато е ударена от гръм. Територията наоколо е природен резерват, но ние нямаме заделено време за разходки точно сега, пък и вечерта върви към залез.



Такъв е пейзажа когато няма вятърни мелници да изпомпват водата. През тази блатиста територия минаваме на път към една отдалечена кръчма, където планираме да видим малък селски пролетен фестивал с т.н. "майски стълб", старовремски театър и традиционни танци.


До кръчмата се стига по един много тесен и много черен път, който върви между две широки канавки пълни с вода. Пътят е двупосочен, но както се вижда от автомобила отпред (заел целия път), разминаването би било авантюра. Кръчмарите не са се впуснали да поправят дупките по пътя, защото основната им клиентела пристига с яхти по реката.
На едно от крайпътните дървета е закачен саморъчен надпис "Внимание! Пресичат лебеди"



Срещаме само един лебед, който няма намерение да пресича, а вместо това е застанал в официалната си поза:

Малко по-нататък има и цяло лебедово езеро.




Групата за народни танци със звънчета по панталоните.



А това е трупа за старинен вид театър, при който участниците наблягат предимно на забавлението и разсмиването на публиката. Този вид театър е сроден на традиционните европейски карнавали, както и на българската традиция за коледари и кукери. При него участниците обличат костюми, а понякога носят маски или си боядисват лицата, като самото представление може да се прави като трупата обикаля от врата на врата (както правят коледарите).
Съвременните представления се правят така както са били изнасяни през 18век, но самата традиция на този театър датира от много по-ранни времена. Героите и пиесата са стандартни, текстът е римуван, понякога има и танц с мечове, а сред участниците са крал, рицари, селска невеста, дявол и доктор-шарлатанин. Като герои на пиесата се появяват и традиционни лица като Св.Георги (макар и без дракона), Робин Худ и дори Дядо Коледа.






"Майското дърво" или майски стълб, около който участниците се въртят като оплитат и разплитат шарените ленти.




Оркестърът имаше имаше много пуритански вид, но музиката си беше весела. До оркестъра са "Зеления човек" (езически символ на пролетта с лице от бръшлян), и "Майската принцеса".



И по масите ставаха интересни неща


шапка с хмел



"Зеления човек"




"Пакостливия горски дух" (Зеления Джак) от ветропоказателя е символ на местната пивоварна, която снабдява кръчмата.



За съжаление ръмежът се превърна в истински дъжд и представлението беше прекъснато. Не ни се чакаше да видим дали танцьорите със звънчетата ще потропат и подрънчат, вместо това надникнахме какво става по реката.





Благодаря за вниманието.

[CAESAR]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

А ние благодарим още повече!!!

[trapper]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Благодаря за фото-репортажа от една различна, чиста и подредена страна!
Моля, следващия път пуснете снимки от местната „циганска махала“.

[s_s1]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Благодаря! Не съм ходил там, но имам желание, само че сигурно ще наблегна на големи градове и забележителности, защото няма да ми стигне времето за да видя всичко, което споделяте с нас.

[bochkata]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Благодаря за споделеното!

[NovemberCharlie]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Браво, чудесно!

[Doc_Vlad]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Изключително приятен репортаж! Благодаря!

[Dan7]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Много красив и приятен пътепис! Браво!

[pepihm]

От: За крайпътните нарциси и Баскервилското куче, или пролет в английски стил

Чудесен пътепис,браво!!!!