Tweet
За четвърто поредно лято пътуваме из Европа с караваната. Тази година разполагаме с по-малко време и избираме по-кратък маршрут - Чехия. Това е доста посещавана дестинация, има доста писано, но ще представя и моята гледна точка.
След обичайната подготовка тръгваме към Сегед. Знаем, че ни предстоят едни 11 часа пътуване и с известна досада потегляме късно - след 9 ч. През Сърбия пътуваме спокойно и почиваме разточително. Ремонтите по магистралата ни забавят. Едно глупаво объркване на пътя ни коства още около 40 минути. Доста отегчени от пътуването, наближаваме сръбско-унгарската граница и виждаме сериозна опашка от коли, която ще ни забави с няколко часа. Оказа се, че такава опашка се извива вечерно време, а през деня я няма. Затова, че се мотахме, сега ще чакаме. След три часа на опашката успяваме да минем границата, но вече е след полунощ. Отбивам се да обменя форинти(не приемат карти) и да си купя винетка – насочвам се към малка постройка с една разплута унгарка на гишето. При обмяната ми дава едра банкнота. Купувам винетка с форинтите(така е по-изгодно) и ми връща ресто с много на брой дребни банкноти. Преброявам ги старателно няколко пъти и резултатът е един и същ – по-малко са. Разочарованата касиерка набързо се коригира. Преглеждам внимателно винетката: номерът на колата е сбъркан – има една цифра повече. Това вече е притеснително. Служителката изнервено задрасква цифрата и слага подпис и печат. От какво пък толкова се изнерви? Потегляме към познатия ни къмпинг с очакването, че след двайсетина километра вече ще отдъхваме. Отново попадаме на ремонти по магистралата и не можем да следваме маршрута от навигацията. Новите отсечки на магистралата, които ги няма на картата, допълват картината и резултатът е: няколко пъти грешим пътя, обикаляме Сегед и накрая успешно пристигаме пред къмпинга(46 16' 18'' N, 20 01' 20'' E). Вратата е заключена, надписите са на унгарски, звънецът не предизвиква реакция. Решаваме да преспим пред къмпинга. Тъкмо нагласяме караваната между дърветата и пристига портиерът, за да ни каже, че няма проблем да влезем в къмпинга. Няма как – преместваме се в къмпинга, а входната врата остава широко отворена през цялата нощ. Най-после свърши този ден!
На сутринта потегляме към Виена. Тук имаме отработен стандарт и отсядаме в къмпинг Виена Сюд. Вечерта се разхождаме из града. За пръв път ползваме градския транспорт, а не колата. За малко да изпуснем последните автобуси.
На следващия ден – преход до Братислава. Градът се оказа голям и добре уреден. Настаняваме се в много приятен къмпинг на брега на езеро(48° 11' 18"N, 17° 11' 08"E).
В Братислава съм идвал преди повече от 20 години и спомените ми са за безличен град. Сега е съвсем различно – модерна и голяма столица с магистрали, мостове... Над града има много странен дворец. Архитектурата му е някаква странна смесица от приумиците на всички, които са го стопанисвали. Забележителен е асиметричният мост над Дунав – Нови мост. Един носещ стълб, на единия бряг и опънати въжета към цялата дължина на моста. Разбира се носещият стълб е наклонен и отгоре има ресторант. Съкращаваме разходката из Братислава. В къмпинга също е приятно, тъй като е част от добре поддържано място за спорт, почивка и плаж край езерото.
На другия ден пътуваме по магистралата към Прага. Знаех, че тази магистрала „друса”. Основата е от бетонни блокове, които вече създават проблеми с фугите. Мислех, че друсането ще е само в някакъв участък, но се оказа почти през целия път. Не е приятно когато сме с каравана, дори е притеснително, имайки предвид възрастта на караваната. Прага ни посреща с летен дъжд. Насочваме се към поредицата малки семейни къмпинги в квартал Troja. На улицата е забранено спирането. Не можем да огледаме предварително къмпингите и влизаме в един произволен - Campsite Fremunt(50° 07' 02" N, 14° 25' 39" E). Заемаме последното място за каравана. В къмпинга е малко тесничко. Струва ми се, че в съседния къмпинг е по-добре. Както и да е. Кварталът е много приятен. На 5 минути пеша е трамвайната спирка, откъдето за 15 минути можем да стигнем до най-важните места в центъра. На сутринта купуваме билети от собственичката на къмпинга и тръгваме на обиколка из Прага. Бях чул мнение, че разглеждането на Храдчани – парка и президентския комплекс, е загуба на време. Не се съобразяваме с това и отиваме там.
Досега сме разглеждали Шьонбрун, Хофбург и Белведере във Виена; Мелк; Хелбрун, Мирабел и Хоен Залцбург в Залцбург; Херенхимзе, Нойшванщайн и Линдерхоф във Германия; Лувъра, Версай, Фонтенбло край Париж; Виландри, Шенонсо и Шамбор по Лоара; Дворецът на Дожите във Венеция; Дворецът в Монако; Бран, Пелеш и Пелишор в Румъния; Дворецът в Балчик и още толкова забележителни църкви и катедрали; няколко ботанически градини. Оказа се, че сме се преситили. Тук нищо не може да ни впечатли. Освен това на всяка вратичка има входна такса. Цените са западноевропейски. Набутваме се в туристопотока към „Златната уличка” – малка уличка със занаятчийски работилнички.
Честно казано занаятчийската улица в Златоград е по-хубава, защото е по-истинска и е безплатно. Ориентираме се към Карловия мост.
С наближаването на края на деня тук става все по-интересно. Това е мястото на уличното изкуство, на приятните разходки и на незабравимите гледки към залеза над двореца.
Взимаме си дозата вечерна разходка и се прибираме в къмпинга. Къмпингът се заключва вечерно време и това може да е предимство, тъй като имаме ключ от пешеходната врата. Ако сме с колата обаче, ще бъде недостатък.
На сутринта потегляме с колата на 80км. към Кутна Хора. В превод означава „прокопана планина”. Мястото е с множество сребърни рудници и около тях се е създало селище, дворец и голяма църква. Преди двайсетина години съм разглеждал този дворец и единственият ми спомен е от инвентара за мъчения. Всъщност в Чехия темата за мъченията е сериозно застъпена в музейните експозиции. Църквата е с много интересна архитектура – вместо кубета има нещо като шатри.
Не влизаме вътре – вече сме се нагледали на църкви. Тук в Кутна Хора има и една църква, чийто интериор е от човешки черепи и кости. Това е уникално, но съзнанието ни не го приема като нещо, което трябва непременно да видим. Сигурно си заслужава да се влезе в сребърните рудници, но по стечение на обстоятелствата ги пропускаме. Не пропускаме, обаче наливната чешка бира. Избираме една кръчмичка в туристическата част и се настаняваме под сянката на дърветата.
Карта на Кутна Хора
На другия ден разглеждаме останалите забележителности в старата част на Прага, всъщност – мотаем се. „Градът на 100-те кули” – така е известна Прага. Гледайки отвисоко, не бих я нарекъл така. Попреситили сме се от градове. Стигнахме до такова заключение.
А това ни впечатли: кошче за боклук на пазара
"Танцуващата къща"
Замъкът Troja
След обичайната подготовка тръгваме към Сегед. Знаем, че ни предстоят едни 11 часа пътуване и с известна досада потегляме късно - след 9 ч. През Сърбия пътуваме спокойно и почиваме разточително. Ремонтите по магистралата ни забавят. Едно глупаво объркване на пътя ни коства още около 40 минути. Доста отегчени от пътуването, наближаваме сръбско-унгарската граница и виждаме сериозна опашка от коли, която ще ни забави с няколко часа. Оказа се, че такава опашка се извива вечерно време, а през деня я няма. Затова, че се мотахме, сега ще чакаме. След три часа на опашката успяваме да минем границата, но вече е след полунощ. Отбивам се да обменя форинти(не приемат карти) и да си купя винетка – насочвам се към малка постройка с една разплута унгарка на гишето. При обмяната ми дава едра банкнота. Купувам винетка с форинтите(така е по-изгодно) и ми връща ресто с много на брой дребни банкноти. Преброявам ги старателно няколко пъти и резултатът е един и същ – по-малко са. Разочарованата касиерка набързо се коригира. Преглеждам внимателно винетката: номерът на колата е сбъркан – има една цифра повече. Това вече е притеснително. Служителката изнервено задрасква цифрата и слага подпис и печат. От какво пък толкова се изнерви? Потегляме към познатия ни къмпинг с очакването, че след двайсетина километра вече ще отдъхваме. Отново попадаме на ремонти по магистралата и не можем да следваме маршрута от навигацията. Новите отсечки на магистралата, които ги няма на картата, допълват картината и резултатът е: няколко пъти грешим пътя, обикаляме Сегед и накрая успешно пристигаме пред къмпинга(46 16' 18'' N, 20 01' 20'' E). Вратата е заключена, надписите са на унгарски, звънецът не предизвиква реакция. Решаваме да преспим пред къмпинга. Тъкмо нагласяме караваната между дърветата и пристига портиерът, за да ни каже, че няма проблем да влезем в къмпинга. Няма как – преместваме се в къмпинга, а входната врата остава широко отворена през цялата нощ. Най-после свърши този ден!
На сутринта потегляме към Виена. Тук имаме отработен стандарт и отсядаме в къмпинг Виена Сюд. Вечерта се разхождаме из града. За пръв път ползваме градския транспорт, а не колата. За малко да изпуснем последните автобуси.
На следващия ден – преход до Братислава. Градът се оказа голям и добре уреден. Настаняваме се в много приятен къмпинг на брега на езеро(48° 11' 18"N, 17° 11' 08"E).
В Братислава съм идвал преди повече от 20 години и спомените ми са за безличен град. Сега е съвсем различно – модерна и голяма столица с магистрали, мостове... Над града има много странен дворец. Архитектурата му е някаква странна смесица от приумиците на всички, които са го стопанисвали. Забележителен е асиметричният мост над Дунав – Нови мост. Един носещ стълб, на единия бряг и опънати въжета към цялата дължина на моста. Разбира се носещият стълб е наклонен и отгоре има ресторант. Съкращаваме разходката из Братислава. В къмпинга също е приятно, тъй като е част от добре поддържано място за спорт, почивка и плаж край езерото.
На другия ден пътуваме по магистралата към Прага. Знаех, че тази магистрала „друса”. Основата е от бетонни блокове, които вече създават проблеми с фугите. Мислех, че друсането ще е само в някакъв участък, но се оказа почти през целия път. Не е приятно когато сме с каравана, дори е притеснително, имайки предвид възрастта на караваната. Прага ни посреща с летен дъжд. Насочваме се към поредицата малки семейни къмпинги в квартал Troja. На улицата е забранено спирането. Не можем да огледаме предварително къмпингите и влизаме в един произволен - Campsite Fremunt(50° 07' 02" N, 14° 25' 39" E). Заемаме последното място за каравана. В къмпинга е малко тесничко. Струва ми се, че в съседния къмпинг е по-добре. Както и да е. Кварталът е много приятен. На 5 минути пеша е трамвайната спирка, откъдето за 15 минути можем да стигнем до най-важните места в центъра. На сутринта купуваме билети от собственичката на къмпинга и тръгваме на обиколка из Прага. Бях чул мнение, че разглеждането на Храдчани – парка и президентския комплекс, е загуба на време. Не се съобразяваме с това и отиваме там.
Досега сме разглеждали Шьонбрун, Хофбург и Белведере във Виена; Мелк; Хелбрун, Мирабел и Хоен Залцбург в Залцбург; Херенхимзе, Нойшванщайн и Линдерхоф във Германия; Лувъра, Версай, Фонтенбло край Париж; Виландри, Шенонсо и Шамбор по Лоара; Дворецът на Дожите във Венеция; Дворецът в Монако; Бран, Пелеш и Пелишор в Румъния; Дворецът в Балчик и още толкова забележителни църкви и катедрали; няколко ботанически градини. Оказа се, че сме се преситили. Тук нищо не може да ни впечатли. Освен това на всяка вратичка има входна такса. Цените са западноевропейски. Набутваме се в туристопотока към „Златната уличка” – малка уличка със занаятчийски работилнички.
Честно казано занаятчийската улица в Златоград е по-хубава, защото е по-истинска и е безплатно. Ориентираме се към Карловия мост.
С наближаването на края на деня тук става все по-интересно. Това е мястото на уличното изкуство, на приятните разходки и на незабравимите гледки към залеза над двореца.
Взимаме си дозата вечерна разходка и се прибираме в къмпинга. Къмпингът се заключва вечерно време и това може да е предимство, тъй като имаме ключ от пешеходната врата. Ако сме с колата обаче, ще бъде недостатък.
На сутринта потегляме с колата на 80км. към Кутна Хора. В превод означава „прокопана планина”. Мястото е с множество сребърни рудници и около тях се е създало селище, дворец и голяма църква. Преди двайсетина години съм разглеждал този дворец и единственият ми спомен е от инвентара за мъчения. Всъщност в Чехия темата за мъченията е сериозно застъпена в музейните експозиции. Църквата е с много интересна архитектура – вместо кубета има нещо като шатри.
Не влизаме вътре – вече сме се нагледали на църкви. Тук в Кутна Хора има и една църква, чийто интериор е от човешки черепи и кости. Това е уникално, но съзнанието ни не го приема като нещо, което трябва непременно да видим. Сигурно си заслужава да се влезе в сребърните рудници, но по стечение на обстоятелствата ги пропускаме. Не пропускаме, обаче наливната чешка бира. Избираме една кръчмичка в туристическата част и се настаняваме под сянката на дърветата.
Карта на Кутна Хора
На другия ден разглеждаме останалите забележителности в старата част на Прага, всъщност – мотаем се. „Градът на 100-те кули” – така е известна Прага. Гледайки отвисоко, не бих я нарекъл така. Попреситили сме се от градове. Стигнахме до такова заключение.
А това ни впечатли: кошче за боклук на пазара
"Танцуващата къща"
Замъкът Troja
!!!
Коментар