Париж, Лоара

[Beduin]

Ще разкажа за първото ни пътуване с каравана из Европа през 2008г.

В началото на 2008 г.реализирахме една стара наша мечта и си купихме каравана. Попаднахме на хубава каравана – Детлефс Бедуин, 1989г., 4-местна, с две стационарни легла, химическа тоалетна, стабилизатор на „лапата”, ремонтирана, подържана. По празниците около1 май я изпробвахме, като я дръпнахме до Букурещ, Синая, Брашов. Останахме много доволни и от караваната, и от видяното. Как ще ги стигнем румънците …? Нотова е друга тема.

Дойде лятото,дооборудвах караваната с каквото бях решил, заредихме я с храна, напитки, дрехи, обувки, завивки, посуда, инструменти, принадлежности и всичко за каквото се сетихме, потегнах колата и подготвихме маршрут. Една сутрин цялото семейство(4-членно) се натоварихме в колата, закачихме караваната, сложихме огледалата и газ към Калотина. Нямахме никакви проблеми по границите. Извадихме късмет и с югоизточен попътен вятър(обикновено духа северозападен) около 20км/ч. – не е майтап - помага. По магистралите в Сърбия ни броят за кола и половина – 19+8+8 Евро. След 11 часа пътуване, включително почивките, бяхме в Сегед – Унгария. Това беше най-дългия преход, но не искахмеда спим в Сърбия. Настанихме се в един къмпинг в градчето и веднага с колата –в центъра. Разходихме се из вечерния Сегед – много приятно градче. В него се провежда някакъв музикален фестивал и има много хора, всичко е подържано. Нещо като „Аполония” в Созопол. Е, Созопол си е Созопол(беше - сега не знам как е).Разходихме се по пешеходни зони с хубави цветни градинки, пейки, ресторант соркестър. Като гледах оформлението на градините и се сетих за Ботевите четници, маскирани като унгарски градинари. Явно градинарството в Унгария е със стари традиции. Попаднахме на един много хубав фонтан – не е голям, десетина метра вдиаметър. Имаше 4 или 5 окръжности от струйници за фонтанчета, като всяко фонтанче се управлява от компютър и има десетина различни нива на водата. Посредата има гейзер, също с десетина различни нива. Свири симфонична музика ипрез 4 секунди се сменя визията на фонтаните. Водата „танцува” интересна хореография, която продължава 15-20 минути, след това се повтаря. Много приятно място за релакс след пътуването. В Сегед почувствахме, че сме в Европа. И това е само на 620 км. от София. Върнахме се в къмпинга да преспим. В Сегед има два къмпинга.И двата са като българските – като удобства и хигиена. На сутринта – винетка, и газ по магистралата, посока Виена. В Будапеща не влизахме, защото сме го разглеждали предишни години. По околовръстната дъга имаше задръстване и ни глътна един час. Отбихме се в Татабаня за зареждане и после пак зареждане в последния по-голям унгарски град – някакво много дълго име с М. Тези унгарски наименования са трудни за запомняне. Колата е на газ пропан-бутан и при разход13 л./100 км., трябва да зареждаме през 300 км. В Австрия на практика няма газ.Във Виена поради стечение на обстоятелствата отново попаднахме в задръстване, което ни отне още един час. Причината беше катастрофа, станала на стотина метра от къмпинга, в който отивахме. По този случай полицията отклоняваше движението и ни прати в някакъв квартал – добре, че беше GPS-навигацията. Къмпингът, който си харесваме във Виена е „Виена-сюд”. Пред него има супермаркет, в къмпинга е чисто и приятно. В града има още два къмпинга и всички са на една цена – четири души, кола, каравана, ток – 37 евро. Сравнително скъп къмпинг, но това е Виена. Набързо разположихме караваната и веднага с колата – в центъра. Паркирахме в „ринга” – идеалния център на Виена. При предишни пътувания бяхме разглеждали Виена, затова сега си направихме само една вечерна разходка по любими места. Засъжаление летният дъжд не ни остави да се наслаждаваме дълго. Прибрахме се и преспахме под ромоленето на дъжда. Вече имахме опит и не спираме караваната под дърво – когато вали, от дървото падат големи капки и тропат много силно по ламарината на покрива. На сутринта –отново по магистралата – посока Мюнхен. След Виена започват стръмните части на магистралата. Ние се оплакваме от магистралите в България, но нашите магистрали са направени с умерен и плавен наклон. Извън България не е така. Изкачвания, оживено движение, много ТИРове. Основно притеснение ни създават ТИРовете. Когато ни изпреварват, се създава въздушна струя, която измества колата към изпреварващия. Случва се, като ме изненадат, да минат съвсем до огледалото. Понякога се „залепвам” след някой камион да ми „цепи въздуха”, но не винаги е възможно. Освен това след камиона се създава зона с турбулентност, която се чувства. След около час стигнахме Мелк – много интересно туристическо място. Замък, който е станал манастир. Много хора профучават покрай него, без да се отбият. Минавайки от там, човек задължително трябва да си предвиди три часа, за да го разгледа – няма да съжалява. Ние не се отбихме, защото вече го бяхме разглеждали. Най-впечатляващото в него беше църквата – цялата от червен мрамор и злато. Така продължихме - газ към Мюнхен. Газ, газ, …. ама 150 км. на бензин. Както казах в Австрия няма газ. По-точно има на едно тайно място край Залцбург,но не си заслужаваше да се отбиваме. За сметка на това бензинът и дизелът в Австрия са по-евтини отколкото в Германия. Заредихме в първото селище в Германия. Там газстанцията се оказа една колонка в ъгъла на двора на малък автосервиз. Наложи се да откачим караваната, за да стигна до колонката. По-късно това упражнение го правихме и на други места в Германия. А в Залцбург не се отбихме, защото го бяхме разглеждали предишната година. Освен това бяхме предвидили на връщане да нощуваме в него. И така продължихме до Мюнхен. Минахме диагонално през целия град, за да стигнем до къмпинга, който бях избрал – на изхода за Щутгарт. Къмпинга се оказа неудачен избор – понеже е евтин, местните го използват като паркинг за каравани. Нямаше място между караваните. Тъй като не искахме ток(имаме си акумулатор), ни настаниха на нещо като паркинг. Всъщност така беше по-добре, защото ако бяхме при караваните, трябваше да си оставим колата на паркинга – голяма тъпотия. Настанихме се на паркинга, който всъщност е вътрешен паркинг на къмпинга и след 22 ч. входната врата се заключва. Казахме, че искаме да разгледаме Мюнхен и ще се върнем към 24 ч. Дадоха ни ключ от вратата срещу депозит от 25 евро!!! Този ключ сигурно беше със златни зъбчета. Нощувката ни излезе колкото депозита. Набързо се запознахме с центъра на града – бяхме планирали на връщане към България да останем два дни за разглеждане на Мюнхен. Набелязахме местата за посещение и се прибрахме в къмпинга. Отключихме си входната врата, но тоалетните бяха заключени. Така са решили немците – заключват ги в определен час. Е, използвахме разни храстчета наоколо, но не се чувствахме европейци. А може би така правят европейците? Не ни хареса. Най-потресаващото от немския начин на живот ни се стори методът, по който си мият съдовете. Запушват мивката, напълват с вода, сипват препарат, слагат всички съдове в мивката, след това един ги измива с четка, а друг ги избърсва с кърпа и ги подрежда на мястото им. Всичко на всичко- една вода и без изплакване от мръсотията и препарата, какъвто и да е той.Накрая измиват много старателно мивката и я подсушават със същата кърпа. Нас ни гледаха втрещено как може да хабим толкова вода за да изплакваме всеки съд поотделно. После сигурно не са спали. Немска работа. Никога няма да се оправят.На сутринта не бързахме с тръгването, защото ни чакаше сравнително малък преход– около 300 км. до Карлсруе. Пътувайки натам, се минава покрай град Улм. В него се намира най-високата катедрала в света – 161 м. Можеш да се качиш до 143м. –интересно е. Интересно е и друго – когато влизаш в града, се спускаш и го виждаш отвисоко. Целият град е с основно 8-етажни сгради(около 25 метрови), строени през 20-ти век. Катедралата се извисява на 6-7 пъти по-голяма височинаи е строена няколко века преди тях. Навява те на доста размисли. По времето,когато са строени всички катедрали в Европа(14-17век) ние не сме имали даже черешово топче. Това пък те навява на още по-големи размисли. По-добре да не размишляваме. Не се отбихме в Улм, защото го бяхме правили предишна година.

[Pancho77]

От: Париж, Лоара

А фотоси има ли ??

[Тодоров009 (Войводата)]

От: Париж, Лоара

Тъй де! Арно си го написал, ама лепни и някое и друго кадро!
И няма нищо страшно да се нощува в Сърбия.Правил съм го много пъти, даже еднъжка гавазина се похвали, че има пищов.

[Beduin]

От: Париж, Лоара

Забравих да кажа, че към този пътепис няма снимки. Всички снимки са на лентов фотоапарат. Те имат повече сантиментална стойност. В Гугъл ще намерите много по-добри снимки от моите. Старая се да дам полезна информация за тези, които решат да пътуват. Ще бъде истински пътепис, а не "пътесним".
Това ни беше първото лято с каравана и бяхме аджамии. Бях чел какви ли не неща за нощуването в Сърбия и не искахме да рискуваме. Освен това не знаех къде имат къмпинги. В следващите години сме нощували.
Не знам защо, но при "Copy-Paste" изчезнаха много от интервалите в текста. Оправих ги ръчно, но някъде са останали неоправени. Моля да ме извините!

Продължаваме...


При пътуването през Австрия и Германия спирахме за почивка на много хубави отбивки. Не бихме нощували на тях, нито на бензиностанции, защото е много шумно от преминаващите коли. Освен това в къмпинга има повече удобства и най-важното - топла вода в неограничено количество. Също така, винаги разглеждаме града, в който сме отседнали. Така стигнахме Карлсруе, където гостувахме при роднини. Градът е много приятен, чист и подреден. Известен е с перфектния си градски транспорт.Трамваите и S-банът се движат по собствено платно, по което няма автомобилно движение. Така разписанието им се спазва с точност до минута. В града има много хубава градска и ботаническа градина. Предишната година отседнахме в Карлсруе и оттам прескачахме до Баден-Баден, Хайделберг, Швецинген, Щутгарт, Страсбург. В Щутгарт си заслужава да се посети зоологическата и ботаническа градина – отнема един ден. Също един ден отива в музея на „Мерцедес”. Това е музей за живота на човечеството, по времето, когато са се развивали автомобилните технологии. В Страсбург също трябва един ден и една нощ. Казвам нощ, защото трябва да го видите осветен. Освен това има светлинно и музикално шоу от 22,30 ч. Не е за изпускане. Това го оставихме за на връщане. На сутринта потеглихме от Карлсруе в дъжд – нещо обичайно за това място. Покрай Баден-Баден влязохме във Франция и право на запад по техния N4 – дестинация: Париж. Пътят е много добър и не си заслужава да се минава по магистралата, която не стига, че е доста скъпа, ами и обикаля. Отбивките за почивка не бяха така уредени, както в Австрия и Германия, но бяха много по-тихи, с много зеленина. Някъде по средата на пътя попаднахмена един чудесен комплекс на Esso – бензиностанция и голямо място за почивка.Дори не мога да го нарека паркинг, а място за истинска почивка. Бяха оформени малки паркинги за 7-8 каравани, ако няма място – продължаваш и след 50 метра –друг такъв паркинг. Зеленина, алпинеуми, масички и пейки на тревата, алеи – всичко беше изпипано. Дори кошчетата за боклук бяха като от света на Флинтстоун. Този комплекс е от двете страни на пътя, който там е с две платна.Има покрит мост за връзка между двете части. На този комплекс спират много пътуващи. Както бяхме наредили караваните една до друга, забелязах, че другите(белгийци, холандци, германци, французи) са с бели и нови каравани, а ние с кремава и малко по-стара. Това, обаче изобщо не ни притеснява. Гъделът да пътуваш с каравана е изключителен. Продължихме пътя си и привечер бяхме в къмпинга в Париж. Разположихме се, опънахме и навеса пред караваната. Ех,Париж! Едната от целите на нашето пътуване беше достигната. Предстояха ни осем дни в Париж и околностите.
Започнахме с двореца Фонтенбло край Париж. Това е дворецът, който се е използвал от императорите преди да бъде построен Версай. Дворецът, с историческото подковообразно стълбище, от което Наполеон обявява капитулацията си. Всички снимки, които правихме при пътуванията ни са с лентов фотоапарат и никъде няма да ги видите качени. За сметка на това всички посетени обекти са богато представени в Интернет. Имаме и видеофилм, но каквито и снимки и филми да показваме, не могат да заменят усещането от всичко видяно и почувствано на място. Могат само да ни върнат към хубавите спомени. Разглеждайки двореца, научихме, че първообразът на двореца Версай е замъкът Вю Ла Виконте. От него е почерпена идеята, дори са използвани същите архитекти и изпълнители. Решихме да го видим и отскочихме до него. Може би бяхме с много големи очаквания и замъкът не ни впечатли. Това е частен замък и входът е по-скъп. Вечерно време осветяват хубаво градините му, но ние не го дочакахме. Не случайно не фигурира в туроператорските предложения. Можете спокойно да го пропуснете. Когато си купувахме билети за вход, касиерката ни попита откъде сме. Казахме, че сме от България. Тя се заби в компютъра да въвежда нещо – сигурно правят някаква статистика – и след секунди пак: „Откъде сте?”, пак казваме, че сме от България, тя пак се заби в компютъра, но вече с по-тъпа физиономия. Сигурно не знаеше какво е това, къде е и как се пише. Това не го приехме като весела случка. Прибрахме се, и на следващия ден – Версай. Бяха ни предупредили за големи задръствания, за дълги опашки. При нас не беше така – озовахме се пред двореца преди да го отворят. Първо разгледахме градините за да хванем гледката с пуснатите фонтани. Тъй като фонтаните изискват огромно количество вода, която се изпомпва от долното езеро, се пускат в определени часове. Разходката в тези градини те пренася в друго време. За това много допринася и симфоничната музика, която звучи навсякъде. Очакваш всеки момент да чуеш: „Кралят идва!” и да пристигне каляската. Встрани от главната алея има обособени водни атракции. Това са красиво оформени кътове със собствена музика – място за почивка(не че останалите места не са за почивка). Добре, че има достатъчно пейки по тези градини, защото разстоянията са големи, а нас ни заболяват краката и кръстовете от ходене и разглеждане. Разгледахме идвореца. Всичко ни отне около шест часа. Човек не може да възприема наведнъж прекалено много. Прибрахме се в къмпинга. Тук е мястото да спомена, че в Париж е немислимо да караш без GPS-навигация. Дори и с нея се случваше да пропусна някоя отбивка. Много нагъсто са кръстовищата, престрояванията, разклоненията, тунелите. Има разклонения и в тунелите, а там няма GPS-сигнал. Многолентовите улици криволичат и непрекъснато дебна да не изляза от очертанията на лентата,защото другите карат бързо в техните си ленти и никой не го очаква. Пешеходците преминават на червено, но шофьорите не ги псуват. Къмпинга беше голям и хубав.Парцелите бяха с чакъл, което не е много приятно, но ако валеше, щяхме да го оценим. Това беше и най-скъпият къмпинг, в който отсядахме – 44 евро с ток. Закачихме се на ток, защото носехме електрическа тенджера за готвене. Какви вкуснотии ставаха в нея и как размирисвахме наоколо…. Тук е мястото да спомена, че веригата супермаркети, от които пазаруват местните се казва „Monoprix”. Следващият ден беше неделя и го нарочихме за Лувъра. В неделя се паркирабезплатно и ние паркирахме до Лувъра. Докато отивахме към стъклената пирамида, която е входът, ни застигна прашна вихрушка, вдигната от алеите на градинитеТюйлери. Веднага отписахме градините от днешната програма. Огромната стъклена пирамида беше покрита със слой прах. Това беше първият ни досег с прахоляка на Париж. Лувъра е безкраен - набелязваш залите, които те интересуват и отиваш там. Общо взето вървим след японските групи – те са навсякъде. Могат да се видят оригиналите на много известни произведения, но хората се трупат пред „Мона Лиза” за да я снимат с мобилните си телефони. В същото време зад гърба им се намират огромни картини, заемащи цяла стена – картини, които сме виждали в старите учебници по история. Стига да имаш време можеш да видиш какво ли не – това е най-голямата галерия. В единия край на Лувъра са кралските апартаменти –все пак е бил дворец, преди да се построи Версай. Апартаментите са много величествени – с височина около 10 метра. Имаше огромни плюшени завеси, които обаче не изглеждаха добре като цвят. Приближих се до тях и видях това, което очаквах – дебел слой прах дори на лесно достъпния долен край. Драснах с пръст и отдолу пролича истинският тъмночервен хубав цвят. В дворците в Австрия и Германия няма прах. Не знам там как почистват всички орнаменти и предмети, но няма прах и на високите и недостъпни места. Апартаментите си заслужава да се разгледат. Там се разминахме с едно семейство българи – единствените самостоятелни туристи от България, които срещнахме. За Лувъра няма да обяснявам повече, трябва да се види – отнема около шест часа. След галерията бяхме планирали посещение на служба в Парижката „Света Богородица” – Нотр Дам. Това е преживяване, което си заслужава. Отнема около час и половина. Бяхме седнали на четвъртия ред в Катедралата и преживяхме всичко това, което сме го виждали пофилмите. Трябва да отбележа, че във филмите е силно съкратен вариант. Бяха ни заболели краката от ходенето и си мислехме, че ще си отпочинем, сядайки за литургия. Нищо подобно – половината време изкарахме прави с песнопойки в ръце и всички пееха, а ние гледахме умно и се включвахме в „Алилуя!”. Когато проповедника започна своето слово и всички го слушаха в захлас, се почувствах като Луи Дьо Фюнес на литургия в църквата. Не знам защо направих такава аналогия. Беше някакъв католически празник и накрая всички се поздравяваха много щастливи, поздравяваха и нас, а ние се усмихвахме и кимахме. Когато отивате към Нотр Дам си носете къшей хляб. Ако държите в ръката си залче хляб пред катедралата, врабчетата кацат на ръката ви и ядат от хляба. Голяма радост е за децата(и за възрастните). На следващия ден решихме, че вече трябва да секачим на символа на Париж – Айфеловата кула. Подходихме доста емоционално и необмислено. Беше ветровито, а на кулата е много ветровито. Вместо да оставим за следобед, се наредихме от 10 ч. Чакахме повече от час на опашка, а след обяд опашката е наполовина. Поради неподходящото облекло събрахме доста студ. От второто ниво може да се слезе по стълбите и да се разгледа как е направена кулата, но на нас ни беше студено и слязохме с асансьора. От там – Марсово поле, площад Трокадеро с най-хубавия изглед към кулата, Триумфалната арка, Шанз Елизе. От този ден вече се движехме с градски транспорт, който е много добре уреден. Автобусните линии са сравнително малко. Градската железница – РЕР се движи под земята в централната част на града и прави връзка с метрото. А самото метро е с доста нагъсто разположени спирки, някои от които са на 300-400 метра. Трасето е с остри завои, поради което влакчетата на метрото са с по-къси вагончета и се движат по-бавно. По някои линии влакчетата са с гумени колела за задвижване.Тунелите на метрото са широки и осветени. В тунела има две линии и се движат влакчетата в двете посоки. Благодарение на това, докато чакаш на станцията не става течение и не духа от тунела при наближаването на влакчето. Няма я и специфичната миризма на метро. Още през войната тунелите на метрото са се използвали за бомбоубежища. Измислени са в случай на нужда, хората да могат безпроблем да слязат от перона и да влязат в тунела. Париж е град на изкуствата и на много места в метрото свирят улични музиканти. Можеш да чуеш най-различна музика. За да ползваш градския транспорт на Париж, си купуваш карта, съдържаща билет за многократна употреба – излиза около 6 евро на ден. Тази карта, наречена „Paris Visit”, се издава само на гости на Париж и дава отстъпки за някои забележителности. Най-сериозната отстъпка – 50%, се дава за посещение накабаре „Лидо”. Бяха ни казали, че в Париж непременно трябва да отидем на кабаре. Най-евтиния билет е 90 евро, с отстъпката – 45 евро, малката ни дъщеря тогава беше на 12 години и влиза безплатно на последното представление. Така успяхме за 135 евро да отидем цялото семейство. „Лидо” е на Шанз Елизе, близо до Триумфалната арка. Казаха ни да бъдем там в 23,00 часа. Отидохме с колата и паркирахме в една пряка на Шанз Елизе. Оказа се, че представленията закъсняват и чакахме прави повече от час на опашка за влизане. Не беше приятно. При влизането, както си му е редът, ни пое сервитьор и ни заведе до нашето сепаре.Бяхме на четвърти ред маси, залата беше амфитеатрална. Трите реда пред нас бяха на едно ниво. На същото ниво беше и сцената. Мислех си, че тези пред нас няма да виждат добре. До масата зад нас, която беше на по-високо ниво, имаше стоящ кристален лампион. От тавана се спускаха големи полюлеи – също кристални. Разнесоха чаши, вино. Някои си поръчваха нещо. Нямахме време да опитваме виното. Започна представлението, полюлеите от тавана се вдигнаха нагоре и се скриха, лампиона до масата зад нас потъна надолу и се скри, а цялата площадка, на която бяха трите реда маси пред нас, потъна надолу с един метър. Отлична видимост за всички, страхотна сценична техника – въртящи сцени, потъващи и сменящи се като CD-чейнджър, страхотни декори, над сто артисти, 600 костюма за едно представление. Честно казано ние нямахме никаква представа що е то„кабаре” и какво ще видим за тези пари. Гледахме страхотен спектакъл в продължение на час и половина. Спектакъл на много високо ниво. Танцьори, акробати, гимнастици, илюзионисти, мимове, жонгльори, дресьори – от световна класа. Всички номера и изпълнения бяха изпипани до съвършенство. С нищо не е правен компромис. Няма да разказвам повече за кабарето за да не развалям удоволствието на този, който ще отиде да гледа. Само ще кажа, че когато излязохме бяхме много доволни. Струваше си всеки цент от билета. По-старо и по-известно кабаре е „Мулен руж”, но казват, че „Лидо” е по-хубаво. В „Лидо” е пял Елвис Пресли, когато го е посетил като войник в отпуск. Тук са се подвизавали и маговете Зигфрид и Рой. Разходихме се по Шанз Елизе в 2 часа през нощта. Беше доста оживено. Установихме с изненада, че парфюмерийните магазини са денонощни. Магазин Sepfora (мисля, че така се пишеше) е в един безистен и няма врата за затваряне. От там се разнасяха ухания, но го оставихме за друг път.Потеглихме към къмпинга. Дори и през нощта, движението е оживено, а скоростите са по-високи. GPS-навигацията усилено ми нареждаше какво да правя. Непрекъснато следях променящата се обстановка и даже не успях да видя осветена Айфеловата кула. В къмпинга ни пуснаха без проблеми.

[Beduin]

От: Париж, Лоара

В Париж всичко се върти около туризма. Населението е грубо казано 2 милиона (предполагам без предградията), а туристите, които посещават града за една година са 75 милиона. На следващия ден, разбира се –станахме късно. През оставащите 4 дни разгледахме всичко, което бяхме набелязали. В Париж има една ос, наречена главна ос, която започва от П-образната сграда на „Лувъра”, продължава с градините „Тюйлери”, площад „Конкорд”, Шанз Елизе, Триумфалната арка и в далечината зад Сена – Голямата арка в квартала „Дефанс”. Градините „Тюйлери” не са нищо особено – Борисовата градина е по-хубава. В тези градини видяхме причината за прахоляка наоколо.Всички алеи са покрити с пясък, така като е изваден от реката – непресят, с по-големи и по-малки камъни. Трябва да си гледаш в краката заради камъните, а като духне вятър - става страшно. Така са направени всички пешеходни алеи в Париж. Определено е неприятно да се разхождаш по тях. Площад „Конкорд” е огромен площад, с голямо кръгово движение и не знам колко улици. По средата се извисява египетски обелиск. Той е подарен от Египет. На него видях изобразени съоръженията, с които е транспортиран и изправен на това място. Египет е подарил още един, но не са могли да го транспортират. От тук започва прословутия булевард „Шанз Елизе”, който стига до Триумфалната арка. В началото булевардът минава покрай парк – пак нищо особено, след това започва търговската му част със скъпи магазини, които ги има и у нас. Разбира се закотвихме се вмагазина за парфюмерия. Аз изчаках на една пейка отвън и гледах минаващите парижани. Установих, че много малко хора пушат. Започнах да броя колко души преминават, докато дойде някой с цигара. Резултатът беше между 50 и 100 души. Дори в кафенетата на открито много малко хора пушат. Друго, което забелязахме е, че по „Шанз Елизе” няма кошчета. Носихме си боклука, докато стигнем някое заведение на открито, за да го хвърлим в неговото кошче. Продължихме с разглеждането. Триумфалната арка – величествено творение за прослава на войниците. Не по-малко интересна е и Голямата арка в модернистичния квартал „Дефанс”. Тя всъщност представлява две административни сгради, съединенив горния си край. Със специални асансьори можеш да се изкачиш до горе, за да погледнеш отвисоко. Решихме, че няма какво толкова да видим и не се качихме. Автомобилното движение в „Дефанс” е под земята – на няколко нива. Пешеходците ходят спокойно навсякъде. Няма го шумът. Спокойствие и тишина между небостъргачите – интересно е. Модернистичното изкуство е навсякъде сред модернистичната архитектура на квартала. Дори черквата е модернистична. Ако не беше звънът на камбаната, нямаше да видим изобразеният кръст на една малка сграда – черквата. Зад Голямата арка много бързо стигнахме края на „Дефанс” – натам са гробища и малки стари къщички като в софийските предградия.Продължихме към следващите обекти. Посетихме църквата „Сакре Кьор” на хълма Монмартр – мястото на художниците. Минахме през Латинския квартал с много магазинчета в тесни улички – като в други туристически места. Този квартал е в близост до университета – Сорбоната. Самата сграда на Сорбоната не ни впечатли с нищо. Отидохме в Люксембургската градина. Приятно място е. Там се намира Сенатът. Стигнахме до Дома на инвалидите. Това е дом за инвалидите от войните. Сега е музей на въоръжените сили. Там е и гробницата на Наполеон. Тези неща ги пропуснахме като не толкова важни за нас. Отидохме и в храма „Сент Мадлен” – външно изглежда като сграда от древна Гърция, но вътре е много хубав храм. Видяхме и площада с обелиска, направен от претопени оръжия. Стигнахме до Пантеона. Тази сграда е била с представителни функции. Тук е и махалото на Фуко. Това махало е с много голям период на люлеене – към 15-20 секунди. Когато се намира в крайно положение се вижда с просто око как малко се отклонява. Да ви кажа – това, дето се говори, че Земята се върти, е истина. Земята наистина се върти. Качихме се на терасата на купола на Пантеона – едно от многото места, от които може да видиш Париж от високо. Най-добре се вижда от Айфеловата кула. Посетихме и магазин „Галерия Лафайет”. Това е голям магазин със стъклен купол. Отвътре е интересен. Не пропуснахме да отидем и до моста на влюбените. Този мост се нарича така заради балкончетата над реката. Влязохме и в Образователен център „Ж. Помпиду”. В него има читални, зали с Интернет, зали с всички видове телевизии, изложбени зали – всичко за младите и учащите. Случайно попаднахме в Халите – магазин с четири подземни етажа. Спирката на подземната железница е наниво -6 (минус шест). Разходихме се по парижките булеварди около Триумфалната арка. Повозихме се на парижкия градски транспорт. Поживяхме сред спокойни, любезни, толерантни и отзивчиви хора. Докоснахме се до красота и изкуство. Видяхме мръсотия и мизерия. Прескачахме спящите клошари. С две думи: видяхме Париж. Предварително бяхме решили да не ходим до Дисниленд. Бяхме посещавали Пратера във Виена. Знаехме, че Дисниленд е по-хубав, но имахме други интереси. За осем дни в къмпинга се смениха всички около нас. Никой не оставаше толкова дълго. Може би не идват за първи път.
Следващата ни цел на пътуването са замъците по долината на река Лоара. Имаше известно двоумение кое да изберем като втора цел: замъците по Лоара или „Мон Сен Мишел” – манастир на брега на Атлантическия океан. Идвете са на около 250 км. от Париж. Избрахме замъците. Река Лоара е най-голямата река във Франция. По нейната долина са построени около 26 замъка. Решихме да разгледаме три от тях. И така – посока юг-югозапад и отидохме в градТур. Настанихме се в много приятен къмпинг за 22 евро с ток. Тишина, зеленина,спокойствие. В къмпинга има хубава детска площадка, надувни съоръжения, батут, конна езда; в баните и тоалетните свири музика. Веднага отидохме да разгледаме града. В центъра има катедрала от 14 век. Много стара, но много красива. Изящно архитектурно творение. На следващия ден – посещение на замъка „Виландри”. Това е замъка с най-красивите градини във Франция. Градините са на три нива. Първото е от зеленчукови градини. Сигурно не сте си помисляли, че зеленчуковите градини могат да бъдат красиви. С чемшир са очертани полета, в които са засадени зеленчуците – лук, тиквички, зеле и всичко останало. Плодните дръвчета са декоративно оформени. Например една ябълка е направена да пуска клоните си по 50-60 сантиметрова ограда. Второто ниво е от подправки и билки. Третото ниво са градини за почивка и медитация. От високите тераси се виждат алегоричните градини– на любовна и музикална тематика. Във градините не видяхме следи от поддържащ персонал. Всичко е подстригано, оформено, полято. Кога и как се грижат за това – не разбрахме. За сравнение – в Австрия и Германия работниците поливат, подрязват, косят пред туристите. Всичко това не може да се пресъздаде с думи –трябва да се види.
Не случайно замъците са строени около Лоара - реката е впечатляваща. Сетих се, че „тих бял Дунав се вълнува”, а Лоара тече много бавно и тихо. Изглежда като езеро и създава спокойствие.
Следващият замък е „Шенонсо”. Замъкът всъщност е триетажен покрит мост над река(не Лоара). Единият етаж е за съпругата, другият– за любовницата. Има две градини: по-малката за съпругата, по-голямата за любовницата. Замъкът има интересна история, свързана с Катерина Медичи – най-добре да се прочете. На другия ден потеглихме към гр. Трой и пътьом разгледахме и третия заплануван замък – „Шамборд”. Това е най-големият замък. Има интересна архитектура. Предполага се, че Леонардо Да Винчи има отношение към проектирането на част от него. Впечатляващо е стълбището. Представлява двойна спирала стълби(като ДНК). По едната хората се изкачват, по другата слизат – така всички могат да се виждат, но няма опасност да се срещнат тези, които не се понасят. Замъкът е построен като ловна резиденция и мястото му с нищо не е забележително. Хубавото е, че се работи по реставрацията му. Регистрирали са марка „Шамборд”, която продават и с приходите поддържат замъка. Привечер стигнахме в гр. Трой. Тук спахме в най-евтиния къмпинг – 19 евро без ток. Къмпинга беше достатъчно добър. Всъщност във Франция всички къмпинги(мисля, че така е множественото число, а не „къмпинзи”) са добри. Трой е обикновено градче встрани от шумотевицата. На такива места всичко е по-евтино, включително горивата по бензиностанциите. В последните дни в Париж свършихме минералната вода. Трябваше да купуваме от къмпинга по 1,5 евро залитър и половина или от супермаркет в града по 0,6 евро. Всеки път взимахме различна минерална вода, но никоя не е като нашите. В малкото градче от супермаркет си купихме трапезна вода(не минерална) за 0,14 евро за литър и половина. На вкус беше като нашите минерални води. Марката е „Cristaline”. Купихме шест стека, като два изпихме в София. В България няма бутилирана вода по 28 стотинкиза литър и половина – каквато и да е тя. Сами си направете изводите.
Докато пътувахме през Франция изпитах неудобствата оттова, че не са уеднаквени законите за движение в различните страни. Всяка страна си има няколко свои знака, някои от които забранителни, слагат си неразбираеми за чужденците табели под знаците, сфетофарите са с други сигнали. Най-учудващото е, че регулировчиците във Франция не използват положението на тялото и ръцете си за регулиране на движението, а го правят с жестове и ръкомахне. Бях свидетел как една таксиметрова шофьорка не разбра жестовете на полицая и възникна конфликт. Има свободно движение на хора в Европейския съюз, но законите за движение по пътищата са различни. Никъде не мога да се запозная на български със закона за движение на страната, в която отивам. Това е някаква недомислица.

[Beduin]

От: Париж, Лоара

На следващия ден – Страсбург. Държахме да изкараме вечерта в града. Изгледахме светлинното шоу пред катедралата. Да го наречем „Светлина и звук” – заслужава си да се види. Предишната година бяхме разглеждали града, но това е град, който ни привлича с духа си. Разходихме се из нощен Страсбург – старата част. Прибрахме се в къмпинга след полунощ. Всъщност къмпинга беше в селище на 15-тина километра от града. На следващия ден потеглихме за Мюнхен. Избрахме друг къмпинг, по-добър от предишния. Предвидихме два дни за разглеждане на града. Интересна е Резиденцията, която се намира в центъра. Там е музеят на кралските съкровища – заслужава си да се види. Разгледахме двореца Нимфенбург. Силно впечатление ни направи ботаническата градина. Закритата й част е много интересна. Такава градина сме разглеждали в Шьонбрун във Виена, но тази е по-богата. Имахме възможността да си поиграем с листата на мимозата. Като докоснеш върха и листото се свива за една десета от секундата. Не е за вярване, че в това листо няма нерви и мускули. В Мюнхен усетих, че не мога повече да възприемам нови впечатления. Бях се препълнил. Може би защото бяхме поели курс за връщане, може би от натрупаната умора …. Наистина се уморихме от многото нови впечатления. Накратко – „впечатлясахме”. В Мюнхен организацията на движението не е толкова перфектна. Шофьорите не са коректни. Може би това са гастарбайтерите. В този град има много неща за разглеждане, но времето ни притискаше.
След Мюнхен отидохме в Залцбург. Страхотно туристическо място. Тук ти трябват поне два дни. Много приятен град в подножието на Алпите. Точно Алпите са причината за резките синоптични промени. За втори път отсядаме в града и за втори път ни вали дъжд. Къмпинга, който ползвахме е в южната част на града – тих, с хубава гледка. Тъй като е по-евтин, се оказа доста по-пълен в сравнение с предишната година. Самият къмпинг е тип „зелена поляна” и това му създава собствен дух. Няма парково осветление и кошчета за боклук, но баните и тоалетните са отлични. Почитателите му се увеличават. На следващия ден имахме намерение да посетим някоя от солните пещери в района, но времето ни притискаше и трябваше да тръгваме към Виена. Във Виена – отново къмпинг „Сюд” и отново разходка в центъра. Там попаднахме на един изключителен уличен музикант. Човекът седеше на специално изработено съоръжение. С двете ръце свиреше на китара, с устата – на хармоника, с краката на барабани. Педалите на краката се управляваха и с предния и със задния край на стъпалото – общо четири неща: големия барабан, малки барабани и фус-чинел. Отделно от това на коляното си беше закрепил една изкуствена ръка и чрез нея свиреше ниските октави на йоника(с коляно). За да вижда клавиатурата на тази йоника, беше сложил огледало пред себе си. Освен всичко това отвреме-навреме с едната ръка свиреше на друга малка йоника. Такова нещо не бяхме виждали. На сутринта потеглихме за Сегед. Отново зареждане по същите газстанции в Унгария, с разчет да ни стигне до Сърбия. Обмяната на евро за форинти е с голям марж и всичко каквото си купиш в Унгария е малко скъпо. Има неща, които си струва да се купят, като мъжките им ризи например – от много хубава материя са. На отиване унгарската винетка ми излезе 8 евро, на връщане – 7,50 евро. Това е защото плащах с евро и си хващат произволен обменен курс. Ако бях платил с форинти щеше да излезе към 7,10 евро. Не си помисляйте да пътувате без винетка. При издаването, въвеждат номера на колата в специална система. По магистралата има камери и могат да те проверят. В Сегед си предвидихме един ден за разглеждане на града – бяхме го виждали само вечерно време и набързо. Хубаво градче е. Разглежда се бързо. Към 16 часа вече се бяхме прибрали в къмпинга и си почивахме. Това не ни се беше случвало от три седмици. Всеки се занимаваше с каквото си иска и чисто физически си почивахме. Очаквахме изморително пътуване за следващия ден – предишната година бяхме попадали в задръстване в Белград от 1,5 часа. Часовата разлика също не беше в наша полза. На сутринта тръгнахме сравнително рано – 7,30ч. За разлика от Унгария, в Сърбия можеш да плащаш и в евро и в динари – почти няма разлика. Освен това обменят с много малък марж. Не можеш обаче да плащаш комбинирано. Пътя през Сърбия се оказа ненатоварен. В Белград нямаше задръстване. Въпреки това настъпвах здраво педала и се движехме със 100км/ч доста дълго време. По магистралата изпреварвах камионите. Вятърът беше обичайният северозападен и помагаше. Когато човек се връща, инстинктивно бърза. Установих, че няма никакъв смисъл да се тегли каравана със 100км/ч. Ще спестиш 30-40 минути. Въздушното съпротивление от караваната при скорост над 80 км/ч нараства много бързо. Има осезаема разлика между 80км/ч и 90км/ч, и още по-голяма между 90км/ч и 100км/ч. Със задоволство забелязах, че движейки се по-бавно, шофьорът с каравана може да разглежда повече и се изморява по-малко в сравнение с движещият се с кола със 130-140 км/ч. По целия път през Сърбия не видяхме друга каравана. Тук е мястото да отбележа доброто представяне на колата. Двигателят е 1,6 16V, 106 к.с., газов инжекцион. Когато съм я взимал не съм мислил за каравана. Колата се справи добре – по равен път, без вятър тегли със 100км/ч. През по-голямата част от пътуването климатикът беше включен. Независимо от външната температура и пътните условия, температурата на антифриза не мърдаше. При разход 13л/100км. газ пропан-бутан, и при средна цена в Европа около 0,74 евро/литър, ни излизаше около 10 евро на 100 км. Караваната се държеше отлично– вървеше си след колата и не ни притесняваше. Хладилника също се представи добре - в продължение на 14 дни сме яли български домати и краставици, българско сирене. През цялото време - български луканки и суджуци. Две седмици сме пили българска минерална вода и натурални сокове(извън хладилника). Готвили сме си домашна храна. По време на пътуване оставях хладилника да работи на газ. Знам, че не е редно, но се получаваше голям пад на напрежението по веригата и до хладилника достигаше 10,5 V. Така нямаше да мога да зареждам акумулатора на караваната.
Пътувахме безгрижно и в 19,30ч. българско време бяхме в София – изморени и много доволни. Изминахме около 5000 км. Всичко ни отне 24 дни – повече не можехме да си позволим.
Никъде не срещнахме българска каравана. Дори български коли не се срещат на запад от Мюнхен. В къмпингите бяхме единствените българи. Не носехме лаптоп и нямахме достъп до Интернет, но всеки ден получавахме SMS от България с прогнозата за времето. За всичко друго сме разчитали само на себе си.
За любителите на статистиката: разходите са основно в четири пера: нощуване, входни такси, храна и покупки, път. Тези пера са приблизително равни. С тези пари можехме да отидем четиримата с организирана екскурзия със самолет до Париж за една седмица. В цената нямаше да влизат входните такси, обяд и вечеря, покупките, нямаше да видим замъците по Лоара, Страсбург, Мюнхен, Залцбург, Виена. Нямаше да имаме домашния уют.
Отидохме, видяхме, написах.
Това не е пътепис. Това е само информация къде сме ходили, какво сме видели, колко време ни е отнело и колко усилия. Неща, от които се интересува всеки, дръзнал да пътува. Всичко останало е в Google.
Хора, пътувайте – заслужава си. Не е страшно. Напротив – много е хубаво. Остава ти прекрасен спомен за цял живот.