Tweet
Сандрингам е любимото имение на английската кралица, където тя прекарва Коледа и остава чак до Февруари, а идва и за кратки ваканции през годината. Когато е в имението, на покрива му се вдига кралския флаг, но при нашето посещение я нямаше, поне да направи един чай 
За разлика от другите кралски имения, това е в голяма част достъпно за "народа", има голяма гора с алеи и пътеки, огромен парк с интересни дървета някои от които са дарени от други държави, сбирка ловни трофеи и малка колекция кралски автомобили, включително Даймлер от 1900г, който е първата кола на кралското семейство.
Общо около 2400 декара площ е достъпна за разходки, от които 240 декара са декоративен парк и цветя.
Ето го паркинга, където има достатъчно място да развъртиш някой дълъг ролс-ройс:
Колите се паркират по тревата покрай няколко алеи из една хубава гора. Гората е отворена непрекъснато за посетители, за разлика от самото имение което е оградено и има вход и работно време. И понеже ние сме пристигнали някъде следобяд, а в брошурката пише че е желателно да се оставят поне 4 часа за разглеждане, оставяме удоволствието за следващия ден.
За краткия период преди да настане "бирено време" решаваме да се разтъпчем из гората. Пространството между дърветата е покрито с папрати, из които приветливо стърчат едни високи цветя на които ние викаме "напръстник" а островитяните са ги кръстили "лисича ръкавичка":
Гората е внушителна по размер, но няма опасност от загубване, алеите са кодирани по цвят и навсякъде има табели и стрелки. Всеки цвят следва кръгова разходка с определена дължина (няколко километра) , така че туристите да си преценят доколко са им удобни обувките за обикаляне:
Къмпингът е част от веригата на един клуб за собственици на каравани, но за отсядане тук не е необходимо да си член. Хубавото е че къмпингите на този клуб винаги са добре поддържани и няма изненади.
Слагат ни съвсем в края до оградата, вероятно за да не загрозяваме гледката с мизерната си палатка Вадим столчетата и сядаме да гледаме как катерички прескачат по клоните. Е, и клюкарски оглеждаме караваните наоколо 
Въпреки че къмпинга беше пълен, в баните не срещнахме почти никой нито вечерта нито на сутринта.
Умивалниците са разделени на кабинки със завески, така че можеш да се цамбуркаш и жабуркаш на спокойствие. Традиционните две кранчета за топла и студена вода обаче предизвикват неприятна тръпка. Ползват се като запушваш мивката и я пълниш с вода, от която се плацикаш. Ама като си представи човек че другите туристи тук плюват като си мият зъбите... Иначе като погледнеш е невероятно чисто, излъскано че чак полирано. Вкъщи не е толкова чисто
Е, михме се със студена вода, течаща от кранчето
В подобни ситуации ми прави впечатление че местните не са толкова гнусливи един от друг. У тях си ползват много антибактериални препарати и много лъскат, така че предполагам очакват навсякъде да е чистоплътно. Не са наплашени че чуждото е мръсно.
Единственият кусур на душчетата е че са с бутон, който трябва да натискаш на всеки петнайсетина секунди, което леко разваля удоволствието да се киснеш половин час докато си подсвиркваш всички песни от класацията Топ 10 Температурата не може да се наглася, но тръгва веднага топло и е с точната температура.
В сервизните помещения също беше безупречно, дори всичко изглеждаше все едно е инсталирано вчера. Единствено по леко изтритите надписи си личеше че не е ново, а е ползвано доста време. Пералнята:
ютията се ползва срещу пускане на 20 стотинки , дори има обществен кош за прането.
мивката за миене на чинии и т.н. беше безукорно чиста:
Отправяме се към близкото село за кръчма:
На кръстовището откриваме циганска каруца с кон. Е, поне местните така си представят циганските каруци (нищо, скоро ще им внесем автентични ... )
Понеже се свечерява, вероятно "каруцарят" вече си е прибрал рекламните материали. По принцип тези шарени каруци се вземат под наем за разходки из тихите провинциални пътища, а също и за къмпингуване вместо палатка.
В търсене на кръчма попадаме на замък, който обаче вече е затворен поради късния час. Ще го превземаме друг път, засега само надничаме в защитния ров и правим планове:
На сутринта с нетърпение заставаме пред входа на имението още преди да са отворили. Времето е традиционно ръмящо, макар че някъде в далечината се показва синьо небе между облаците.
Най-после сме вътре, оборудвани с карта, която съветва кой е най-добрия начин да обиколим навсякъде. Маршрутът е хитър, започва в що-годе скучни места и постепенно набира скорост къмто едни невероятни гледки.
Улавяме изглед на самата сграда отдалече:
Покрай алеите всичко цъфти:
следва
За разлика от другите кралски имения, това е в голяма част достъпно за "народа", има голяма гора с алеи и пътеки, огромен парк с интересни дървета някои от които са дарени от други държави, сбирка ловни трофеи и малка колекция кралски автомобили, включително Даймлер от 1900г, който е първата кола на кралското семейство.
Общо около 2400 декара площ е достъпна за разходки, от които 240 декара са декоративен парк и цветя.
Ето го паркинга, където има достатъчно място да развъртиш някой дълъг ролс-ройс:
Колите се паркират по тревата покрай няколко алеи из една хубава гора. Гората е отворена непрекъснато за посетители, за разлика от самото имение което е оградено и има вход и работно време. И понеже ние сме пристигнали някъде следобяд, а в брошурката пише че е желателно да се оставят поне 4 часа за разглеждане, оставяме удоволствието за следващия ден.
За краткия период преди да настане "бирено време" решаваме да се разтъпчем из гората. Пространството между дърветата е покрито с папрати, из които приветливо стърчат едни високи цветя на които ние викаме "напръстник" а островитяните са ги кръстили "лисича ръкавичка":
Гората е внушителна по размер, но няма опасност от загубване, алеите са кодирани по цвят и навсякъде има табели и стрелки. Всеки цвят следва кръгова разходка с определена дължина (няколко километра) , така че туристите да си преценят доколко са им удобни обувките за обикаляне:
Къмпингът е част от веригата на един клуб за собственици на каравани, но за отсядане тук не е необходимо да си член. Хубавото е че къмпингите на този клуб винаги са добре поддържани и няма изненади.
Слагат ни съвсем в края до оградата, вероятно за да не загрозяваме гледката с мизерната си палатка
Вадим столчетата и сядаме да гледаме как катерички прескачат по клоните. Е, и клюкарски оглеждаме караваните наоколо Въпреки че къмпинга беше пълен, в баните не срещнахме почти никой нито вечерта нито на сутринта.
Умивалниците са разделени на кабинки със завески, така че можеш да се цамбуркаш и жабуркаш на спокойствие. Традиционните две кранчета за топла и студена вода обаче предизвикват неприятна тръпка. Ползват се като запушваш мивката и я пълниш с вода, от която се плацикаш. Ама като си представи човек че другите туристи тук плюват като си мият зъбите... Иначе като погледнеш е невероятно чисто, излъскано че чак полирано. Вкъщи не е толкова чисто
Е, михме се със студена вода, течаща от кранчето В подобни ситуации ми прави впечатление че местните не са толкова гнусливи един от друг. У тях си ползват много антибактериални препарати и много лъскат, така че предполагам очакват навсякъде да е чистоплътно. Не са наплашени че чуждото е мръсно.
Единственият кусур на душчетата е че са с бутон, който трябва да натискаш на всеки петнайсетина секунди, което леко разваля удоволствието да се киснеш половин час докато си подсвиркваш всички песни от класацията Топ 10
Температурата не може да се наглася, но тръгва веднага топло и е с точната температура. В сервизните помещения също беше безупречно, дори всичко изглеждаше все едно е инсталирано вчера. Единствено по леко изтритите надписи си личеше че не е ново, а е ползвано доста време. Пералнята:
ютията се ползва срещу пускане на 20 стотинки , дори има обществен кош за прането.
мивката за миене на чинии и т.н. беше безукорно чиста:
Отправяме се към близкото село за кръчма:
На кръстовището откриваме циганска каруца с кон. Е, поне местните така си представят циганските каруци (нищо, скоро ще им внесем автентични
... )Понеже се свечерява, вероятно "каруцарят" вече си е прибрал рекламните материали. По принцип тези шарени каруци се вземат под наем за разходки из тихите провинциални пътища, а също и за къмпингуване вместо палатка.
В търсене на кръчма попадаме на замък, който обаче вече е затворен поради късния час. Ще го превземаме друг път, засега само надничаме в защитния ров и правим планове:
На сутринта с нетърпение заставаме пред входа на имението още преди да са отворили. Времето е традиционно ръмящо, макар че някъде в далечината се показва синьо небе между облаците.
Най-после сме вътре, оборудвани с карта, която съветва кой е най-добрия начин да обиколим навсякъде. Маршрутът е хитър, започва в що-годе скучни места и постепенно набира скорост къмто едни невероятни гледки.
Улавяме изглед на самата сграда отдалече:
Покрай алеите всичко цъфти:
следва
Коментар