Tweet
Така… Минаха три години от посещението ми в Лондон и околията, та се наканих и аз да драсна някой ред и снимка… Не че ще е нещо ново, но все пак…
Предисторията- след като семейството ни порасна през лятото на 2008 (придадохме му смисъл дето се вика) през март 2009 решихме с благоверната (това дали да го сложа в кавички???) да се почувстваме малко ергени и най-вече тя да се откъсне за 6-7 дни от цикъла памперс-хранене-сън (това за детето де - аз още не съм на памперси).
Решихме да не ползваме агенции та хем да е cost effective както казват по нашия край, хем да си разполагаме ние с времето.
Подготовка около два месеца. Начертахме местата, които искаме да видим, поръчах т.нар. London Pass карти (голяма благина - дава намаления / безплатен вход за някои места / право да се пътува из метрото и с влак / преимущество да не се чака на опашки за влизане в обекти), букнахме през позната ми агенция хотел точно до Скотланд Ярд за супер тънки пари, нямащи общо с обявените на рецепция, запазихме билети за лоу кост полет до Лутън.
Бюджет: най-големият разход бе за хотела. Само веднъж сме хапвали в ресторант да им видим наредбата и друснахме 60 паунда. Да са живи и здрави Макдоналдс и китайските ресторанти… Ама и целта не бе гурме туризъм, а яко обикаляне (от 8 до 22-23 часа и сън) - да им „хванем“ ритъма.
Основната ми грешка бе, че не си взех хубави туристически обувки, ами за да се натегна на тъщата тръгнах с папуците, дето ми беше подарила и на втория ден още ми се ревеше…Още изчиствам момента дали не бе опит за покушение…Добре, че братята китайци са превзели и Империята, та евтинджос маратонки бол…
План-програма изпълнена на 90%. За някои предвидени места просто не стигна времето (примерно Лондон Ай не го качихме, Мадам Тюсо също пропуснахме). Имам и файл с обекти / цена / време за придвижване и т.н. но не го качвам не зная доколко е актуално вече…
Препоръчвам и навсякъде по музеите/замъците да се вземат „електронни“ гайдове (с копчетата дето ти приказват на английски в нашия случай, но има поне на 5-6 езика) - струват паунди, но можеш да чуеш и разбереш какво гледаш, а не само да обикаляш като хахав).
Препоръчвам и да се ползва метрото-страшно уредена и удобна работа… Страшен фен му станах.
За ориентир докато вървяхме пеша - основно хартиена карта и ако се скофтеха нещата (на няколко пъти се случи) – Томтом, качен на Nokia N73 с външно ГПС устройство вързано през синия зъб.
И така на 26.03.2009 кацнахме в Лутън. Автобус и за 1 час бяхме на Виктория стейшън.
На път за хотела:
Срещу хотела много удобно кътче за среднощно малко питие и цигара:
Мятаме багажа и тръгваме на първа опознавателна разходка. Дворецът – така и не ни извика кралицата на чай, ако и да се повъртяхме – абе никаква елементарна култура…
Едно от най-известните места – Пикадили съркъс с известната реклама.
Тоя надпис на Sanyo вече не е актуален – 2011 им е изтекъл договора (от 1978 е бил, от 1988 е с това лого) и не са го подновили. Сега там е реклама на Хюндай. Та така- кой *л - *л – кака се ожени. Снимал имам предвид….
Мястото,от което след два дни щях да взема маратонките (и един фалшименто екип на Ман Юнайтед за бебета на великата цена от 10 лева):
Явно не се притесняваха от проверки щото това си е баш на площада. Отдолу- хубав китайски ресторант на без пари ядене.
Опит за нощна снимка на площада
На връщане към хотела – пак опит за нощна снимка на двореца и паметника на Виктория
И толкова за първи ден. Всъщност не. Имаше лека драма. Аха да си тръгнем – жената все пак от седем месеца не се бе отделяла от малчо. И вместо нещо джиджи – биджи без да се съобразяваме с час за хранене / приспиване и т.н. –като му ревна….Бре-чудо! „Детето, оставихме го, а ние тук на майната си…“. Баси мамата! Аз ли грешно се молих, той ли грешно ме разбра…Добре, че бях купил от тяхната ракия, та айде пред хотела с по една напитка и цигара (при мен бяха до 2-3, но не повече от 4) и туширахме нещата. Не че после Асан яде баница нея вечер, ама поне не стягахме куфарите наобратно…
ДЕН 2
На 27.03 е ден за посещение на Уиндзор. Пътуването е включено в Лондон Пас-а. Тръгваме от Виктория стейшън и за 40-на минути сме на позиция. Уиндзор е на 40 км от Лондон, супер малко градче, като нашата цел е замъкът Уиндзор- кралска резиденция от 11 век насам и най-големия обитаван (демек ползван по предназначение) замък в света. На отсрещния бряг на Темза е Итън и едноименния колеж.
Гледка при влизане в града
Уиндзорската гара:
Това е пълноразмерна реплика на ей това
Уличката от гарата към центъра
В подстъпите на замъка
Баси тревата…(има и баси тревата 2 в друга локация по-натам)
Неизменният паметник на Виктория
Улица
Улица 2
Замъкът (част от него де)
Както се вижда си го строят и поддържат постоянно.
Още малко
Тук в тоя вътрешен двор не може да се влиза, щото тази част реално още се ползва от кралското семейство и не е туристическа. Продължаваме
Това се е ползвало едно време – не е с цел декорация
Ламба с енергоспестяващи крушки
В тая градинка обичала да се разхожда кралицата
Не е зле…
Друга част
Китайско. Доставено е 1856г.
Изглед от високо
Френско или португалско. Пленено е 1886
Тия кремъци също не са за красота
[IMG] https://lh6.googleusercontent.com/-EoJE5QTV9_c/UQbum-Qo-MI/AAAAAAAAFsg/fUiGNmCZWqk/s800/42.JPG[\IMG]
И там не винаги безопасността на труда е на почит
Детайли
Итън колидж ако се не лъжа
Затворената градина дето се ползва - от друго място.
Смяна
И така. От вътре нямам снимки-не даваха да се щраконти със светкавица, а пък тогава апаратът ми не позволяваше без, освен ако не искам да пресъздам силно модернистични импресии…Иначе си беше забележително!
И отново в града
Разходката приключи в късния следобед и поехме към Лондон. Решихме да се пуснем към и в Tate Modern – националната им галерия за модерно изкуство. Доколкото е на брега на Темза щяхме да видим и самата Темза през нощта.
Millennium Bridge
От самия музей също нямам снимки. Много интересно е направен, взехме си отново електронни гайдове, които си бяха Palm устройства-не само „разказват“, но и показват къде какво да гледаш (все пак сме сред модерно изкуство
).
Следва ден 3
Предисторията- след като семейството ни порасна през лятото на 2008 (придадохме му смисъл дето се вика) през март 2009 решихме с благоверната (това дали да го сложа в кавички???) да се почувстваме малко ергени и най-вече тя да се откъсне за 6-7 дни от цикъла памперс-хранене-сън (това за детето де - аз още не съм на памперси).
Решихме да не ползваме агенции та хем да е cost effective както казват по нашия край, хем да си разполагаме ние с времето.
Подготовка около два месеца. Начертахме местата, които искаме да видим, поръчах т.нар. London Pass карти (голяма благина - дава намаления / безплатен вход за някои места / право да се пътува из метрото и с влак / преимущество да не се чака на опашки за влизане в обекти), букнахме през позната ми агенция хотел точно до Скотланд Ярд за супер тънки пари, нямащи общо с обявените на рецепция, запазихме билети за лоу кост полет до Лутън.
Бюджет: най-големият разход бе за хотела. Само веднъж сме хапвали в ресторант да им видим наредбата и друснахме 60 паунда. Да са живи и здрави Макдоналдс и китайските ресторанти… Ама и целта не бе гурме туризъм, а яко обикаляне (от 8 до 22-23 часа и сън) - да им „хванем“ ритъма.
Основната ми грешка бе, че не си взех хубави туристически обувки, ами за да се натегна на тъщата тръгнах с папуците, дето ми беше подарила и на втория ден още ми се ревеше…Още изчиствам момента дали не бе опит за покушение…Добре, че братята китайци са превзели и Империята, та евтинджос маратонки бол…
План-програма изпълнена на 90%. За някои предвидени места просто не стигна времето (примерно Лондон Ай не го качихме, Мадам Тюсо също пропуснахме). Имам и файл с обекти / цена / време за придвижване и т.н. но не го качвам не зная доколко е актуално вече…
Препоръчвам и навсякъде по музеите/замъците да се вземат „електронни“ гайдове (с копчетата дето ти приказват на английски в нашия случай, но има поне на 5-6 езика) - струват паунди, но можеш да чуеш и разбереш какво гледаш, а не само да обикаляш като хахав).
Препоръчвам и да се ползва метрото-страшно уредена и удобна работа… Страшен фен му станах.
За ориентир докато вървяхме пеша - основно хартиена карта и ако се скофтеха нещата (на няколко пъти се случи) – Томтом, качен на Nokia N73 с външно ГПС устройство вързано през синия зъб.
И така на 26.03.2009 кацнахме в Лутън. Автобус и за 1 час бяхме на Виктория стейшън.
На път за хотела:
Срещу хотела много удобно кътче за среднощно малко питие и цигара:
Мятаме багажа и тръгваме на първа опознавателна разходка. Дворецът – така и не ни извика кралицата на чай, ако и да се повъртяхме – абе никаква елементарна култура…
Едно от най-известните места – Пикадили съркъс с известната реклама.
Тоя надпис на Sanyo вече не е актуален – 2011 им е изтекъл договора (от 1978 е бил, от 1988 е с това лого) и не са го подновили. Сега там е реклама на Хюндай. Та така- кой *л - *л – кака се ожени. Снимал имам предвид….
Мястото,от което след два дни щях да взема маратонките (и един фалшименто екип на Ман Юнайтед за бебета на великата цена от 10 лева):
Явно не се притесняваха от проверки щото това си е баш на площада. Отдолу- хубав китайски ресторант на без пари ядене.
Опит за нощна снимка на площада
На връщане към хотела – пак опит за нощна снимка на двореца и паметника на Виктория
И толкова за първи ден. Всъщност не. Имаше лека драма. Аха да си тръгнем – жената все пак от седем месеца не се бе отделяла от малчо. И вместо нещо джиджи – биджи без да се съобразяваме с час за хранене / приспиване и т.н. –като му ревна….Бре-чудо! „Детето, оставихме го, а ние тук на майната си…“. Баси мамата! Аз ли грешно се молих, той ли грешно ме разбра…Добре, че бях купил от тяхната ракия, та айде пред хотела с по една напитка и цигара (при мен бяха до 2-3, но не повече от 4) и туширахме нещата. Не че после Асан яде баница нея вечер, ама поне не стягахме куфарите наобратно…
ДЕН 2
На 27.03 е ден за посещение на Уиндзор. Пътуването е включено в Лондон Пас-а. Тръгваме от Виктория стейшън и за 40-на минути сме на позиция. Уиндзор е на 40 км от Лондон, супер малко градче, като нашата цел е замъкът Уиндзор- кралска резиденция от 11 век насам и най-големия обитаван (демек ползван по предназначение) замък в света. На отсрещния бряг на Темза е Итън и едноименния колеж.
Гледка при влизане в града
Уиндзорската гара:
Това е пълноразмерна реплика на ей това
Уличката от гарата към центъра
В подстъпите на замъка
Баси тревата…(има и баси тревата 2 в друга локация по-натам)
Неизменният паметник на Виктория
Улица
Улица 2
Замъкът (част от него де)
Както се вижда си го строят и поддържат постоянно.
Още малко
Тук в тоя вътрешен двор не може да се влиза, щото тази част реално още се ползва от кралското семейство и не е туристическа. Продължаваме
Това се е ползвало едно време – не е с цел декорация
Ламба с енергоспестяващи крушки
В тая градинка обичала да се разхожда кралицата
Не е зле…
Друга част
Китайско. Доставено е 1856г.
Изглед от високо
Френско или португалско. Пленено е 1886
Тия кремъци също не са за красота
[IMG] https://lh6.googleusercontent.com/-EoJE5QTV9_c/UQbum-Qo-MI/AAAAAAAAFsg/fUiGNmCZWqk/s800/42.JPG[\IMG]
И там не винаги безопасността на труда е на почит
Детайли
Итън колидж ако се не лъжа
Затворената градина дето се ползва - от друго място.
Смяна
И така. От вътре нямам снимки-не даваха да се щраконти със светкавица, а пък тогава апаратът ми не позволяваше без, освен ако не искам да пресъздам силно модернистични импресии…Иначе си беше забележително!
И отново в града
Разходката приключи в късния следобед и поехме към Лондон. Решихме да се пуснем към и в Tate Modern – националната им галерия за модерно изкуство. Доколкото е на брега на Темза щяхме да видим и самата Темза през нощта.
Millennium Bridge
От самия музей също нямам снимки. Много интересно е направен, взехме си отново електронни гайдове, които си бяха Palm устройства-не само „разказват“, но и показват къде какво да гледаш (все пак сме сред модерно изкуство
).Следва ден 3
Коментар