Tweet
Ех как обичам месец Май. Честичко се случва да се посъберат повечко почивни дни и да се спретне някое интересно пътуване. Тазгодишното около 24 Май беше до южна Украйна на планина и после малко градско в Молдова. Времето се очертаваше не много обещаващо, но да отидем и ще видим. Ключовите думи Украйна, Карпати, палатка и по-евтин бензин предизвикаха голям интерес и този път се събрахме дружина 7 човека с 2 коли. Едната кола потегли още следобяд на 23.05, за да намерят по светло хубаво местенце около Русе за лагеруване, а ние (останалите трима) тръгнахме към 22:00 ч. Около 1:00 ч и ние стигнахме. Местенцето беше супер за палатки. Съвсем близо до Бесарбовския скален манастир.
Ден 1
И така в ранна утрин на 24.05 кой спал, кой недоспал тръгнахме от стратегическа позиция за границата с Румъния, която беше съвсем близо. Друго си е да се съкрати пътя с 300 км особено имайки впредвид, че Румъния не е от бързите страни за преминаване, а напротив. Границата се минава бързо, плаща се такса мост в размер на 4 лв, а в обратната посока румънците искат 6 евро като излизаш от страната им, въпреки че пътя от тяхната страна е меко казано в окаяно състояние и на моста и малко след него. Ама толкова окаяно, че сигурно пътищата в Босна и Херцеговина през войната са били по-добре. Не мога да си представя, че нямат средства да направят едни 100 – 200 метра път при положение, че това е граница и все пак е облик на страната. Румънска му работа. То и нашата работа не е цвете, ама в случая си беше на светлинни години от тях. Румъния си е както я помня от преди 4 години. Безброи кръгови по селата, народ по улиците и т.н. В Букурещ вали ли вали, но поне по околовръстното превозните средства се движат, а не както обикновено да се седи с часове. 50 минути за прекосяване по околовръстното на Букурещ си е направо супер. Посоката е град Suceava като не много след него при град Siret е границата с Украйна. Времето е ту слънчево, ту дъждовно, но стигайки град Bacau се изля такъв порой, та даже си помислих, че може да ни потрябва амфибия. Честно такова чудо не бях виждал. Чистачките не смогваха, стъклата запотени, а в града движение и няма къде да отбиеш. Имам чувството, че всеки караше на шесто чувство. Абе неприятна работа, ама се измъкнахме накрая и в късен следобед стигнахме на границата. Досега не бях минавал граници на страни от бившия соц лагер и не знаех за какво става въпрос, но нещата бързо се изясниха. Ще кажа само, че бяха 15 коли пред нас и минахме за 2:50 часа. То не бяха някакви листчета, печати от няколко места по тях, та паспортен контрол, та митница, па я отвори тук, ама я да видя и там. Абе пълен цирк. На места ходиш сам да си носиш документите. Там някакъв ти вика да се махаш. После идва при теб и ти вика защо не си си донесъл документите, а ти иди му обяснявай, че е идиот и само бръмбъри има в главата и затова. Както и да е трябва човек да види, за да знае за какво става въпрос. Веднага след границата има бензиностанция Шел, на която напълних до горе и продължихме в посока град Чернивци. Минахме само транзит през града с идеята да го разгледаме на връщане. Посоката беше към планината и най- високия връх на Украйна – Ховерля (2061 м), но качването е за утре. От тук започнаха едни диви села през планината, едни лунни пътеки с кратери вместо пътища. По по-гаден път отдавна не бях минавал. Беше към 2:00 ч през нощта и вече на всички ни беше дошло до гуша от дупки. Спряхме до една бензиностанция и опънахме палатка на 20 метра от нея до един склад. Гадно място за лагер, ама през нощта трудно се намират хубави.
Ден 2
Измъкнахме се от спалните чували, закусихме, събрахме лагера и потеглихме. За щастие оставаха вече около 20 км до старта за върха, а и друго си е по светло да се кара по лош път. Даже и дупките понамаляха. Беше времето на абитуриентите и по селата се разхождаха хора с традиционни облекла и интересни костюми. Също така беше настанало оживление още от сутринта. Планината се намира в национален парк и се плаща малка такса за вход. Пейзажите наоколо са много хубави, но по земята се вижда какви мърльовци са украинците. Хич не пазят! От бариерата, където се плаща таксата има още около 7 км по черен път и от края му се хваща пътека, която е добре маркирана. Хубавото е, че се качваш по една пътека и слизаш по друга, но се излиза все на едно и също място.
Пътеката отначало минава през прекрасни борови гори а после през храсталаци и камънаци, за да се качиш накрая на една малка полянка, която е върха. Има паметник и кръст, но за жалост има и бая мъгла, а вятъра е ураганен.
Е, какво да се прави не може всичко да е идеално. Не стояхме много. Само няколко мъгливи снимки и хайде по обратния път. Надолу времето беше по-добро и се показаха някои хубави гледки. Планината прилича отчасти на Родопите и отчасти на Стара планина. Хубава е! Щом е планина няма как да не е! При колите пихме по един чай и слязохме няколко километра надолу, където бяхме видели чудно място за лагеруване. Това беше най-приятното място от цялото пътуване. Имаше даже беседка и огнище. Някои набраха коприва за супа, събрахме нападали клони за огъня и опънахме чудна софра. Така се изниза този чудесен ден в планината.
Ден 3
След порядъчно мотане сутринта тръгнахме в посока град Чернивци. Този път по по-дълъг, но по-хубав път, че дупките предния ден ще ми държат влага доста занапред, а сигурен съм и на другия шофьор Иван. По-добре да мина през Русия, отколкото пак по този път. Град Чернивци е областен център и минава за университерско градче.
Паркирахме по малките улички в центъра и тръгнахме на опознавателна обиколка из града, а времето чудно. Основните забеляжителности тук са сградата на кметството, една розова църква и най-вече университетът. В центъра имаше и временно поставен паметник, символизиращ домакинството на страната на Евро 2012. Градчето по мое мнение е интересно. Не е кой знае какво, но аз не бях посешавал други украински градове и може би затова ме грабна. Естествено лъхаше на соц атмосфера, но това си е част от чара му. Обиколката завършихме с университета, който е действително забележителен.
Имаше сватба пред него и ми направи впечатление, че украсяват колите още по-кичозно и оттук. С едни панделки по джантите. Бая се посмяхме като ги видяхме. Накрая напазарувахме местна бира за проба и традиционната напитка 'Квас'. Тук беше време да се разделим с другата кола, които тръгнаха за България, за да пристигнат в неделя в по-нормално време, а ние тръгнахме към Молдова. По късно разбрахме, че нашите другари са минавали границата Украйна – Румъния 4:30 часа и са се заяждали доста с тях. А ние извадихме късмет. Границата Украйна – Молдова минахме за около час, а после до Кишинев бяха около 300 км по прави и безлюдни пътиша, които бяха неравни, но пък без дупки. Молдова ми хареса веднага. Безкрайни поля и хълмове, обработваеми земи или ливади, но без мръсотия, западнали села и сметища около пътя. Всичко беше свежо и зелено. Това е раят за свободно къмпингуващите.
Има места на всеки километър. Може би заради липсата на села, а и почти никакви коли имах чувството, че карам през една зелена пустиня, която само пътя пресичаше. На 40 км от столицата Кишинев решихме да спрем за нощувка, защото скоро се стъмваше. Настанихме се на идеално място на брега на едно езеро. Е, после стана ясно, че само ни се е сторило колко е идеално, защото набързо се появи един едър молдовчанин с Лада Нива да ни пита какви сме и що сме. Обяснихме му, а после последва едно дълко мълчание от негова страна. Накрая промълви. Оказа се, че тук той отглежда овчарски кучета и каза, че може през нощта да имаме посетители. Каза ни да се преместим малко по-нагоре от езерото и, че може да останем в крайна сметка. Дори и не на самия бряг мястото пак беше супер, а залязващото слънце, което се отразяваше в езерото допълваше идилията. И така наблюдавайки залязващото слънце с чаша квас се насладихме на последната вечер от пътуването. Утре ни очакваше Кишинев и обратният път до България.
Ден 4
Ранно ставане и в 8:30 ч вече сме в Кишинев.
Града все още спи. Прави ми впечатление, че вече се мяркат коли с българска регистрация за разлика от Украйна. Тук няма големи забележителности, а по-скоро само да се усети атмосферата и ритъма на града. Има една арка до централния парк, имат и една главна търговска улица и това е всичко.
По центъра навсякъде е чисто, но мръдвайки по второстепенните улички нещата се променят. Явно неделя е пазарен ден, защото има хора дошли отвсякъде, които предлагат какво ли не, но има и полицаи, които да ги гонят за разрешителни. Не им е лесно. Интересна беше една обществена тоалетна, в която си плащаш и после като излезеш има човек, който пуска водота централно. Ти сам и да искаш не можеш. По мое мнение посещението беше интересно. Най-малкото заради различните неща, които те обогатяват по някакъв начин. И така преди обяд се насочихме в посока румънската граница и после България. Границата Румъния – Молдова минахме учудващо бързо – за около 20 минути. После започна едно бавно пътуване през румънски села. Беше голяма жега. В късния следобед бяхме на околовръстното на Букурещ, където пак извадихме късмет и нямаше задръстване. Там видях дупка на пътя, която беше дълбока около две педи, което е почти половин метър. Не бях виждал чак такова чудо, но ето, че румънците си имат. Тежко на този, който не я види. После граница, преход през България, дъжд, мъгла и малко преди полунощ пристигнахме в София, а на следващия ден на работа – гадост. И равносметката 2444 км и много приятно пътуване.
Още малко снимки има тук:
https://picasaweb.google.com/1089534...eIChernivtsiUA
https://picasaweb.google.com/1089534...oldovaKishinev
Ден 1
И така в ранна утрин на 24.05 кой спал, кой недоспал тръгнахме от стратегическа позиция за границата с Румъния, която беше съвсем близо. Друго си е да се съкрати пътя с 300 км особено имайки впредвид, че Румъния не е от бързите страни за преминаване, а напротив. Границата се минава бързо, плаща се такса мост в размер на 4 лв, а в обратната посока румънците искат 6 евро като излизаш от страната им, въпреки че пътя от тяхната страна е меко казано в окаяно състояние и на моста и малко след него. Ама толкова окаяно, че сигурно пътищата в Босна и Херцеговина през войната са били по-добре. Не мога да си представя, че нямат средства да направят едни 100 – 200 метра път при положение, че това е граница и все пак е облик на страната. Румънска му работа. То и нашата работа не е цвете, ама в случая си беше на светлинни години от тях. Румъния си е както я помня от преди 4 години. Безброи кръгови по селата, народ по улиците и т.н. В Букурещ вали ли вали, но поне по околовръстното превозните средства се движат, а не както обикновено да се седи с часове. 50 минути за прекосяване по околовръстното на Букурещ си е направо супер. Посоката е град Suceava като не много след него при град Siret е границата с Украйна. Времето е ту слънчево, ту дъждовно, но стигайки град Bacau се изля такъв порой, та даже си помислих, че може да ни потрябва амфибия. Честно такова чудо не бях виждал. Чистачките не смогваха, стъклата запотени, а в града движение и няма къде да отбиеш. Имам чувството, че всеки караше на шесто чувство. Абе неприятна работа, ама се измъкнахме накрая и в късен следобед стигнахме на границата. Досега не бях минавал граници на страни от бившия соц лагер и не знаех за какво става въпрос, но нещата бързо се изясниха. Ще кажа само, че бяха 15 коли пред нас и минахме за 2:50 часа. То не бяха някакви листчета, печати от няколко места по тях, та паспортен контрол, та митница, па я отвори тук, ама я да видя и там. Абе пълен цирк. На места ходиш сам да си носиш документите. Там някакъв ти вика да се махаш. После идва при теб и ти вика защо не си си донесъл документите, а ти иди му обяснявай, че е идиот и само бръмбъри има в главата и затова. Както и да е трябва човек да види, за да знае за какво става въпрос. Веднага след границата има бензиностанция Шел, на която напълних до горе и продължихме в посока град Чернивци. Минахме само транзит през града с идеята да го разгледаме на връщане. Посоката беше към планината и най- високия връх на Украйна – Ховерля (2061 м), но качването е за утре. От тук започнаха едни диви села през планината, едни лунни пътеки с кратери вместо пътища. По по-гаден път отдавна не бях минавал. Беше към 2:00 ч през нощта и вече на всички ни беше дошло до гуша от дупки. Спряхме до една бензиностанция и опънахме палатка на 20 метра от нея до един склад. Гадно място за лагер, ама през нощта трудно се намират хубави.
Ден 2
Измъкнахме се от спалните чували, закусихме, събрахме лагера и потеглихме. За щастие оставаха вече около 20 км до старта за върха, а и друго си е по светло да се кара по лош път. Даже и дупките понамаляха. Беше времето на абитуриентите и по селата се разхождаха хора с традиционни облекла и интересни костюми. Също така беше настанало оживление още от сутринта. Планината се намира в национален парк и се плаща малка такса за вход. Пейзажите наоколо са много хубави, но по земята се вижда какви мърльовци са украинците. Хич не пазят! От бариерата, където се плаща таксата има още около 7 км по черен път и от края му се хваща пътека, която е добре маркирана. Хубавото е, че се качваш по една пътека и слизаш по друга, но се излиза все на едно и също място.
Пътеката отначало минава през прекрасни борови гори а после през храсталаци и камънаци, за да се качиш накрая на една малка полянка, която е върха. Има паметник и кръст, но за жалост има и бая мъгла, а вятъра е ураганен.
Е, какво да се прави не може всичко да е идеално. Не стояхме много. Само няколко мъгливи снимки и хайде по обратния път. Надолу времето беше по-добро и се показаха някои хубави гледки. Планината прилича отчасти на Родопите и отчасти на Стара планина. Хубава е! Щом е планина няма как да не е! При колите пихме по един чай и слязохме няколко километра надолу, където бяхме видели чудно място за лагеруване. Това беше най-приятното място от цялото пътуване. Имаше даже беседка и огнище. Някои набраха коприва за супа, събрахме нападали клони за огъня и опънахме чудна софра. Така се изниза този чудесен ден в планината.
Ден 3
След порядъчно мотане сутринта тръгнахме в посока град Чернивци. Този път по по-дълъг, но по-хубав път, че дупките предния ден ще ми държат влага доста занапред, а сигурен съм и на другия шофьор Иван. По-добре да мина през Русия, отколкото пак по този път. Град Чернивци е областен център и минава за университерско градче.
Паркирахме по малките улички в центъра и тръгнахме на опознавателна обиколка из града, а времето чудно. Основните забеляжителности тук са сградата на кметството, една розова църква и най-вече университетът. В центъра имаше и временно поставен паметник, символизиращ домакинството на страната на Евро 2012. Градчето по мое мнение е интересно. Не е кой знае какво, но аз не бях посешавал други украински градове и може би затова ме грабна. Естествено лъхаше на соц атмосфера, но това си е част от чара му. Обиколката завършихме с университета, който е действително забележителен.
Имаше сватба пред него и ми направи впечатление, че украсяват колите още по-кичозно и оттук. С едни панделки по джантите. Бая се посмяхме като ги видяхме. Накрая напазарувахме местна бира за проба и традиционната напитка 'Квас'. Тук беше време да се разделим с другата кола, които тръгнаха за България, за да пристигнат в неделя в по-нормално време, а ние тръгнахме към Молдова. По късно разбрахме, че нашите другари са минавали границата Украйна – Румъния 4:30 часа и са се заяждали доста с тях. А ние извадихме късмет. Границата Украйна – Молдова минахме за около час, а после до Кишинев бяха около 300 км по прави и безлюдни пътиша, които бяха неравни, но пък без дупки. Молдова ми хареса веднага. Безкрайни поля и хълмове, обработваеми земи или ливади, но без мръсотия, западнали села и сметища около пътя. Всичко беше свежо и зелено. Това е раят за свободно къмпингуващите.
Има места на всеки километър. Може би заради липсата на села, а и почти никакви коли имах чувството, че карам през една зелена пустиня, която само пътя пресичаше. На 40 км от столицата Кишинев решихме да спрем за нощувка, защото скоро се стъмваше. Настанихме се на идеално място на брега на едно езеро. Е, после стана ясно, че само ни се е сторило колко е идеално, защото набързо се появи един едър молдовчанин с Лада Нива да ни пита какви сме и що сме. Обяснихме му, а после последва едно дълко мълчание от негова страна. Накрая промълви. Оказа се, че тук той отглежда овчарски кучета и каза, че може през нощта да имаме посетители. Каза ни да се преместим малко по-нагоре от езерото и, че може да останем в крайна сметка. Дори и не на самия бряг мястото пак беше супер, а залязващото слънце, което се отразяваше в езерото допълваше идилията. И така наблюдавайки залязващото слънце с чаша квас се насладихме на последната вечер от пътуването. Утре ни очакваше Кишинев и обратният път до България.
Ден 4
Ранно ставане и в 8:30 ч вече сме в Кишинев.
Града все още спи. Прави ми впечатление, че вече се мяркат коли с българска регистрация за разлика от Украйна. Тук няма големи забележителности, а по-скоро само да се усети атмосферата и ритъма на града. Има една арка до централния парк, имат и една главна търговска улица и това е всичко.
По центъра навсякъде е чисто, но мръдвайки по второстепенните улички нещата се променят. Явно неделя е пазарен ден, защото има хора дошли отвсякъде, които предлагат какво ли не, но има и полицаи, които да ги гонят за разрешителни. Не им е лесно. Интересна беше една обществена тоалетна, в която си плащаш и после като излезеш има човек, който пуска водота централно. Ти сам и да искаш не можеш. По мое мнение посещението беше интересно. Най-малкото заради различните неща, които те обогатяват по някакъв начин. И така преди обяд се насочихме в посока румънската граница и после България. Границата Румъния – Молдова минахме учудващо бързо – за около 20 минути. После започна едно бавно пътуване през румънски села. Беше голяма жега. В късния следобед бяхме на околовръстното на Букурещ, където пак извадихме късмет и нямаше задръстване. Там видях дупка на пътя, която беше дълбока около две педи, което е почти половин метър. Не бях виждал чак такова чудо, но ето, че румънците си имат. Тежко на този, който не я види. После граница, преход през България, дъжд, мъгла и малко преди полунощ пристигнахме в София, а на следващия ден на работа – гадост. И равносметката 2444 км и много приятно пътуване.
Още малко снимки има тук:
https://picasaweb.google.com/1089534...eIChernivtsiUA
https://picasaweb.google.com/1089534...oldovaKishinev
))
Има ли сравнително добри и поносими пътища, ако решим да пътуваме покрай морето, а не през Русе?През юни е големият общобългарски събор на гроба на хан Кубрат и много искаме да стигнем там! Ще бъда страшно благодарна, ако имате какво да ни споделите и посъветвате! Ние трябва да стигнем до
Коментар