Адриатическа обиколка

[Вальо]

Здравейте, колеги!

С наближаването на лятната отпуска започнахме планирането на таз' годишната, този път- Адриатическа, обиколка. Ще пътуваме 7 човека с едно Мицубиши- 3000 или 3500 кубика, естествено на газ.
Тръгването е на 25 август, връщането на 15 септември. Приблизителният маршрут е: София- Котор- Задар- Венеция- Флоренция- Бриндизи- Корфу- София.
За първите две нощувки сме намерили приличен хотел в Херцег Нови- дестинация от, която ще може безпроблемно да се разгледат Будва, Котор, Тиват и Дубровник. Следващата спирка мислим да бъде някъде около Задар, където мислим да отседнем за още два дни след, което отсядаме за 8 дни в добре познатият Марина ди Венеция. Следват два дни във Флоренция и най- накрая три- четири дни на Корфу.

Имам следните питания:

1.Кой път ми препоръчвате да избера до Котор: през Македония- Албания- Черна Гора или през Сърбия (Ниш- Нови Пазар). Опитах да направя и шорт кът през Сърбия (Сурдулица- Прищина- Печ), но Гугъл мапс изобщо не иска и да чуе за път през Косово... От това, което съм чел тук и на други места, макетата масово създавали проблеми на нашенци, а пък за другия вариант- през Косово, не знам нищо.

2. Знаете ли къмпинг или хотел на прилична цена около Задар (+/- 100 км.?). Намерил съм някаква оферта, но предпочитам мнение от първа ръка. Изборът на Задар за втора дестинация е чисто формален- горе- долу по средата на пътя Котор- Венеция. Приемам всякакви предложения, особено ако местата са красиви и има приятни къмпинги или хотели на нормални (30- 50 евра на семейство) цени.

3. Какво не трябва да пропускам като туристически обект/ гледка между Котор и Венеция?

4.Имате ли информация за къмпинг около Флоренция- за момента сме запазили някаква тосканска къщичка на 30-тина километра от Флоренция, но приемам предложения, че във Флоренция май е по- скъпо и от Венеция?

5.Какво не трябва да пропускам като туристически обект/ гледка във/ около Флоренция?

6.Какво не трябва да пропускам като туристически обект/ гледка между Флоренция и Бриндизи?


Благодаря на всички отзовали се с препоръки и предупреждения!

[Вальо]

От: Адриатическа обиколка

Да допълня, че съм се поровил из http://www.eurocampings.co.uk/en/eur...area=0&vrzIncl[2][135]=on , но както казах- предпочитам "жива" информация.

[boiko73]

От: Адриатическа обиколка

Пътя през Сърбия е най-кратък и до Котор ще стигнете за един ден. Не казвам часове, защото си зависи от трафика, който обикновено е доста голям и от честите спирания. Но за един ден спокойно се стига. През Македония няма проблем да минете, но в Албания е магистрала и след това обикновен път с дупки до КПП-то при Шкодренското езеро. Няма смисъл от него, защото нищо не се разглежда. Има и трети вариант през Гърция, но той е най-дългия, макар че се минава по цялото крайбрежие на Албания и е доста красиво.
Ето координатите на една къща за гости в залива Котор. N42 29.189 E18 40.020 Казва се Vila Kostanjica. Хубаво място точно до пътя за Дубровник. От Котор за Дубровник има ферибот, но по-хубавия маршрут е да се обиколи залива, защото е доста красиво. Не се лъжете да спите в Котор, тъй като там нощувките са доста по-скъпи от малките села по залива. След Дубровник на път за Венеция ако имате време посетете Плитвишките езера. Това е мястото, което най-много си заслужава и не се прави голямо отклонение. От Задар до езерата са 130 километра, а самите езера се разглеждат за около 3-4 часа. В Италия по крайбрежието и преди и след Венеция има много къмпинги, но по това време са много пълни и се мръщят като се пита за една две нощувки и направо казват, че няма места.

[Вальо]

От: Адриатическа обиколка

За района на Котор вече сме го измислили: спим в Херцег Нови. Следващата спирка преди Венеция все още не е уточнена. В Италия спанетата са измислени, без двете нощувки около Флоренция. Това са двете неуточнени точки.
Благодаря за информацията!

[Вальо]

От: Адриатическа обиколка

А, нещо за гледане в околностите на Венеция (+/- 100км.)? Мисля, си че 8 дни ще изкукаме на едно място- чудех се нещо от рода на Верона или Триест струват ли си за еднодневна визита?

[vasil lazarov]

От: Адриатическа обиколка

Верона е хубав град и си заслужава да се види, посети музея на Ромео и Жулиета, докато Триест незнам и без това от там влизате в Италиа, но за мен не си заслужава. Ако за Бриндизи минавате през Анкона спрете на Римини много е хубаво.

[Voykov]

От: Адриатическа обиколка

Без да искам да ви се бъркам разбира се, горещо ви препоръчвам да остане 2-3 дни около Венеция и 7-8 около Флоренция, след Рим най-много за разглеждане има именно там.

[Shaquil]

От: Адриатическа обиколка

Без да искам да ви се бъркам разбира се, горещо ви препоръчвам да остане 2-3 дни около Венеция и 7-8 около Флоренция, след Рим най-много за разглеждане има именно там.

Потвърждавам. През м. юни бях 3 седмици из Италия (крайно недостатъчни) като Рим умишлено го пропуснах за следващо посещение. Където и да отидеш, където и да отседнеш да знаеш, че времето няма да ти стигне. Италия може да предложи много. И южна, и северна.

[Вальо]

От: Адриатическа обиколка

Обиколката временно се отлага: вместо да отпрашим в четвъртък към Котор, на сина ми му се наложи да се събуди на операционна маса....Слава Богу, вече си е вкъщи, а Италия така или иначе стои и си ни чака.

[Вальо]

От: Адриатическа обиколка

И така, колеги и приятели, започвам с тазгодишното представяне на кратката разходка до „ботуша”, която може да се приеме и като продължение на миналогодишната тема- http://www.offroad-bulgaria.com/show...=124226&page=4

Искам да направя уточнение, че писанието ще е нещо като разказ по картинка с еУементи на разсъждение, а не снимки, от които да Ви спре дъхът. За последното нямам нито техниката, нито пък уменията, така че, който иска перфектни фотоси на изключителни места, темата едва ли ще му допадне.

Разходката беше планирана значително по- различно, но както писах, три дни преди тръгването вместо за Котор, потеглихме към болницата. Слава Богу, операцията мина успешно, сина ми започна да се възстановява бързо поради, което седмица по- късно с Филип запалихме колата и към 20.00 часа отпрашихме към Венеция. Тръгването, разбира се, не беше планирано, но понеже ни доскуча привечер, минахме през магазина и газ към Драгоман.
Пътя до Лидо-то е ясен: скучна магистрала и яко шпорене. Въпреки, че минахме три граници, през цялото време до Италия имах усещането, че сме в Югославия- отбивките за почивки в Сърбия, ХРъватска и в Словения се наричаха и изписваха съответно: „отмориште”, „одмориште” и „почивалиште”. На следващият ден, преди обяд акостирахме на къмпинга. Въпреки, че беше септември, „Марина ди Венеция” се пукаше по шевовете от народ, а идваха и нови. С описанието колко голям е къмпинга, какви екстри има и как лъщят кенефите, не мисля да Ви занимавам, защото в предната тема, вече съм го направил обстойно.

Къмпинга е ориентиран към пенсионери и внучета, така че търсещите джумбуш ще останат разочаровани. Немците (95 % от посетителите тук) почиват обикновено така:



По- несъстоятелните се задоволяват с това:



Още по- надолу в класацията са тези, които парите са им стигнали само до нова Е- класа и поради това спят на палатка. Всъщност, техните разбирания за палатка, корелират с нашите за парник:






Е, има и съвсем скромни битници, но дори те имат в палатката поне микровълнова и сателитна чиния:



А, къде сме ние? Ние сме... Ние сме „Три бири и оркестъра да свири!”. (Синият найлон се появи чак на петия ден- малко „след дъжд- качулка/ платнище”, ама нейсе).



Понеже много карахме, а и наближаваше обяд само опнахме палатките и масата и почнахме със загорките. Междувременно съседите почнаха да обтягат форцелти и покривала, ама ние като сме в информационен вакуум само им се чудехме на ентусиазма: „Абре, дойчо, батка, за чии ти е тоя целУфан на караванката- ше удУшиш бабето вътре...”. Изобщо- смЕх голем.



На другата сутрин, редом с първите мастики, разбрахме, че май ще играем приказката „Трите прасенца” на живо. Е, к’во- ние така или иначе сме си свине:



За протокола трябва да отбележим, че има и още два типа къмпингуващи, на които пък сме изглеждали съвсем като от Марс- тези на бунгала (дай Боже всекиму по едно такова):





или тези с екстра екуипмънт- вариращ от дърпане на каравана с последен модел SL или SLR до нов кемпер, дърпащ платформа със смарт (доста странен избор, щото като вкарат бастуните вътре, не е ясно дали ще остане място за тях самите):



Ма кат’ ни се прават на голЕма работа, са ше видат те- забихме и последният пирон в прогнилия империалистически ковчег: извадихме долби- съраунд системата , която, както ще разберем по- късно ни донесе доста ядове и дадохме волумето на мах:

[Вальо]

От: Адриатическа обиколка

Първата вечер ни свърши тока в жисиемите, което провокира контакт със себеподобните. Оказаха се две швейцарки при, които разпределението на тестостерона и естрогена бяха в тотално погрешната пропорция (която пропорция, освен всичко се променяше явно и всяка нощ). В знак на благодарност, на следващият ден ги поканихме на гала- вечеря с пържен шпек салам и сирене с люти чушки. А чушлетата малиииии... нек’ва корава, силистренска подобрена- като почнах да ги запичам със сиренцето все едно някой стреляше с газов пищов наоколо. Мастика с мента категорично отказаха. Едната от тях дръзна да опита сиренцето, обаче кубето и моментално се покри със ситни капчици пот (важен елемент е, че двете дами имаха сумарно по- малко коса от мен), а лицето и придоби здравословен червен цвят. Т’ва и беше ядененто на сирене. От шпека, обаче изядоха цЕла щафета- видимо им се услади: докато им обясним, че това е за мезе, а не за наяждане тея го бЕха финиширали.
Въпреки гостоприемството ни, няколко вечери по- късно с учтиво прикрито раздразнение ни помолиха да прекратим с музиката, щото не можели да си почиват... То, верно се бяхме поувлекли с диси и Гилмор, ‘ма нали докато плющеха салама, ни обясняваха, че се занимавали с промотиране на рок- банди???
Бай дъ уей, едва сега разбрах пълното значение на израза „да дрънчиш като войнишко канче”- пусто другите тенекета бяха пълни, иначе нямаше да се задоволим само със стерео- ефекта- поне до куадрофония щяхме да го докараме.
След малко ще Ви доразкажа и за другите съседи, след което заминаваме за Флоренция.

[Вальо]

От: Адриатическа обиколка

Другите съседи бяха нек’ви немчуги- единствената (може би) сексапилна немкиня в целия къмпинг и един висок и много як, рус шваба. Имаше и двама тийнейджъра с тях, но като гледах матрицата, много ме съмняваше да са нейно производство.
Та, един хубав следобяд сме сложили динята под чешмата до палатката, спокойно чакащи температурата и да достигне до необходимата за коректното смесване с мастика. Както миролюбиво си пием биричката, изведнъж немкинята идва без предупреждение и отривисто ни спира чешмата. А сега де? Шок. Почваме да премятаме сценарии за предстоящият диалог: „Гутентак. Гутентак. Ти, ся за к’во ни спре водицата, бе фраулайн? Ми защото, ние тук пестим водата и изхвърляме боклука разделно! Добре де, Вие колко човека спите в караваната? Четири? А в караваната вода имате ли? Да. А нужник? Да. Добре де, четиримата като се изтропате по два пъти дневно са осем пъти, по 10 литра вода- ей ти ги 80 литра. Аз с 80 литра един вагон любеници ще изстудя, а ти ми връткаш кранчето щото църцори... Ами ако ние Ви дръпнем шалтера, щото в България пестим тока?” и така нататък, и така нататък. Сещаме се обаче, че изпускаме от уравнението якия немец. Ами, ако се намеси? Вярно, че ако го подпрем от едната страна с шанцовия инструмент, а от другата с полупразната „карнобатска”, вероятно ще размисли, ама не’кси е неевропейско.
Решаваме и ние да действаме без думи. Пускаме отново водата, този път по- силно, като до динката подпираме и карнобатската. Явно огнената вода е подействала респектиращо и повече прекъсване на водоподаването няма.
Отиваме във Флоренция.

[Вальо]

От: Адриатическа обиколка

Един от първите въпроси, който винаги чувам, стане ли дума за чужбина е „как са цените”. Ми как са? Корави. Ние, обаче бяхме подготвени от самия Леонардо Да Винчи за тях, щото тръгвайки в тази посока освен за „Уфиций”, решихме да попрочетем и неговата автобиография (все пак, това е града на Леонардо). Там той красноречиво описва какво ни чака. Ако модераторите преценят- да трият, но снимката е от официалната му автобиографична книга, която се предлага на нашия пазар:



Решаваме да не се изнасилваме с хотел в центъра, за това си запзваме някаква виличка през буукинг-а, на двайсетина километра от Флоренция. Отивайки на посоченото място изпадаме в потрес: става дума за автентична тосканска къща, реновирана и поддържана безупречно. Апартамента, който сме наели за шест човека, всъщност се оказват два етажа на самостоятелна къща. Първият е просторна всекидневна с всичко необходимо за неопределено дълъг престой на голяма компания, а вторият са три големи и автентични спални плюс баня и тоалетна. На наше разположение има още външно барбекю, няколко беседки, окосена морава и разбира се- чист като сълза басейн.









Къщата, всъщност- къщите, понеже са две на брой и всичко прилежащо, бе изключително на наше разположение, понеже други посетители освен нас- нямаше. Вечерта си направихме съветски шик- горящи чаени свещички, поставени в алуминиевите армейски канчета да плуват в басейна. Абе, изобщо употребата на въпросните канчета е направо неизчерпаема:

[Вальо]

От: Адриатическа обиколка

Вместо да описвам как е вътре, просто ще Ви покажа как изглеждаше спалнята, където спахме с жена ми (сори, че не сме я привели като за снимка) и трапезарията:



Тук, между другото Филип подготвя манджоре за обиколката на "Уфиций": много култура е т'ва- не е шега работа!




Ето и снимки от другата къщичка: същия стил, същото качество.

[Вальо]

От: Адриатическа обиколка

Не зная дали си личи от снимката, но материалите, използвани за строителството на къщите са основно: камък, стъкло, дърво и много, много керамика. Керамичните плочки покриват почти целите подове, както и почти целите тавани. При температура над 35 градуса, на вторият етаж бе приятно прохладно, а дебелината на целият покрив не надминаваше педя. За сметка на това носещите греди бяха два пъти по- дебели от тези, които обикновено ползваме тук:







Това е официалната им ценова листа. При личен контакт цената може да бъде сериозно редуцирана. Сега като се замисля, дори и турците не са ми предлагали по- голяма отстъпка от тях. Въпрос на договорка.