Обява

**g.milusheva** · 10-08-12, 01:26

От: Fjord Norway 2012

01 Lyse - 11.07.2012

бързо се измъкваме от Stavanger и пътят ни започва да се извива нагоре покрай безкрайните езера; на третото спиране за снимки осъзнавам, че никой, ама никой с афинитет към фото-обектива не бива да ходи в Норвегия с мотор! ако спираме толкова често, колкото ми се иска с фотографска цел, 2 години няма да ни стигнат да покрием трасето, което ще преминем за идните две седмици…

ръми тих дъждец; нивото на облаците е точно каквото си го спомням от преди 3 години – само трябва да се повдигнеш леко на пръсти; скоро стигаме високите части на ледниково плато

температурите по високите плата на Норвегия, повечето разположени над 1000м. надморска височина, дори лятото не надвишават точката на замръзване с повече от 5-6 градуса; когато облачната покривка позволи слънчевите лъчи да оближат тия приказни торфища, пълни със снегоотточна ледена вода, усещането е фантастично…

но когато си недоспал, на мотор и Богът на дъжда е решил да изсипе целия си гняв точно по пътя ти… е, просто искаш да се спреш някъде на сухо; слизаме по завоите над Lyse fjord в плътна дъждовна мъгла и финишираме в Lyseboten в 8 сутринта с бодри размишления дали толкова рано ще намерим къмпинг с работеща рецепция.

изчакваме да ни приготвят току-що освободеното бунгало и трупясваме; буквално.

ранния следобяд все още продължава да вали.

и ние решаваме, че просто ще се отдадем на разходки и мързел… (всъшност, тайничко се надяваме, че като се събудим утре, като с магическа пръчица, ще ни посрещне чисто синьо небе и топли слънчеви лъчи)

**g.milusheva** · 10-08-12, 01:31

От: Fjord Norway 2012

Lyse е малко селце в края на едноименния фиорд, което отдавна е изоставено и се обитава само лятото, с туристическа и почивна цел; освен нашето хотело-къмпингче има още едно подобно, десетина “вили” и една стара църква; толкоз.

Lyse е също и меката на base-jumping-а (това са онези идиоти, дето скачат с едни подобни на прилеп костюми и планират надолу по въздуха… с надежда, че ще бъдат достатъчно бързи да си отворят парашутите навреме стотина метра преди срещата си със земята… и че изобщо ще могат да яхнат струята…), но облаците в момента не позволяват да се види защо…

с лилавко е маркирано трасето ни от 2009г, а за деня – в бодричко зеленко; изминали сме колосалните 150 км….

**g.milusheva** · 10-08-12, 01:41

От: Fjord Norway 2012

02 Ryfylke - 12.07.2012

вали-не вали, днес пътят ни продължава; първо, обаче, ще минем отново Lyse с тънката надежда, че облаците са се вдигнали достатъчно да ни позволят да се насладим на малко повече гледка от горе.

ето как изглежда самият път (visitnorway.com има невероятно подробни топографски карти на цяла Норвегия, живи и здрави да са норвежките геодезисти!)

серпантината качва 650 м. в рамките на около 6 км, като в долната й част, понеже скалните стени са почти отвесни, изкачването е в тунел, прокопан дълбоко перпендикулярно на склона; освен по вода, този път е единствения начин да се стигне до Lysebotn и зимата е затворен; от седалката на мотора завоите изглеждат така

на средата на изкачването се гмурваме в тлъстия захарен памук и когато стигаме паркингчето горе вече ни е пределно ясно, че няма да имаме шанс да видим Lyse от горе; на слизане пускам камерата на видео… (по-късно и него… обещавам)

докато чакаме ферито от някъде долита ей това

това, че до тук няма път, очевидно не означава, че хората са лишени от първа помощ.

в 12 се товарим на ферито; фери има едва три пъти в рамките на деня и пътят му до другия край на Lysefjord е близо 2 часа

поглед назад, към Lysebotn

стените на фиорда около нас се издигат почти вертикално на по 600 -700 м. височина

тези скални стени продължават надолу, под повърхността на водата, по същия начин, по който се виждат отгоре; на едно място фериботчето ни демонстративно се напъха в една скална цепнатина, оставяйки от двете си страни не повече от метър…

скоро от дясно се възправя Preikestolen – квадратен отрязък от сталния масив с плоска площадка отгоре, издаден напред на 700м. над фиорда и отчетливо отделен от останалата част от вертикалната стена; по ръбчето му се виждат човечета…

и от далече… (обективът ми не хваща долния край, където скалната стена потъва във водата)

до Preikestolen се надяваме да стигнем по-късно, от отгоре…

краят на фиорда е малко по-широк, планините са полегати и с нищо не предполагат драматизма, от който пристигаме.

**g.milusheva** · 10-08-12, 01:48

От: Fjord Norway 2012

до Preikestolen така и не стигаме – на обществения паркинг, предназначен за туристите, жадуващи да достигнат квадратната скала и да се надвесят над ръбчето, е митинг… а най-сигурния начин да бъдем отказани от нещо е, ако то е свързано с пребиваване в непосредствена близост до множество от хора.

благодарение на камерката, монтирана на каската ми (за щастие никъде не може да се види колко успешно наподобявам герой от детско анимационно филмче… пишпунда за по-големите, телетъбис за по-малките) има снимки и от пътят ни натам

(няма чистачки камерката, няма… крайно време е някой да се оплаче на производителя!

може би най-лошото на дъжда при предвижването с мотор в Норвегия, е че не можеш да спреш и просто да се насладиш на гледката… първо, защото дори спрял – ще продължава да си те вали и второ, защото не се вижда…

**g.milusheva** · 10-08-12, 01:53

От: Fjord Norway 2012

фоследният ни ферибот за деня финишира на място, където милите норвежци са построили чакалня (за фери-то) с гледка, тоалетни и… отопление

мястото се нарича ropeid и, ако си помислите, че минаваме от тук случайно, ще цитирам един мой Голям учител:

“случайните случки случайно се случват… ако си ги нагласим!”

добрата архитектура винаги стопля душата - поне моята, така че - стоплени, изпишкани, частично изсушени и намокрени отново, на 250 км. от Lyse, стигаме Saudafjord; в момента, в който се настаняваме в бунгалото, спира да вали…

следва...

**skunk** · 10-08-12, 06:00

От: Fjord Norway 2012

Живях ивестно време в Мандак и като гледам снимките ти , който са страхотни нахлуват спомени в мен

**g.milusheva** · 12-08-12, 18:14

От: Fjord Norway 2012

03 Roldal - 13.07.2012

пътят ни тръгва бавно на горе от Sauda, лъкатушейки покрай живописно речно корито

покрай мокрия асфалт, широк точно като за една кола, се нижат безкрайни високопланински езера

някак неусетно и без много драматизъм (разбирайте – без “фиби”) стигаме там, където обитават Тор и Один.

не зная какво точно е толкова магнетичното у тия пусти и негостоприемни места – студени, влажни и мъгливи… но всеки път съприкосновението ми с тях предизвиква активна работа на слъзните жлези и едно особено топло усещане на ликуване и умиротворение, сякаш се завръщаш у дома…

**g.milusheva** · 12-08-12, 18:18

От: Fjord Norway 2012

между каменните канари в края на долината се вижда Roldal, но въпреки предстоящото живописно спускане, не ми се тръгва.

**g.milusheva** · 12-08-12, 18:26

От: Fjord Norway 2012

roldal

насладили се порядъчно на гледката (само да отбележа – от известно време не вали…), продължаваме надолу

слизамe до сами езерото, възползваме се от наличието на човешки поселения (бевзиностанция) и поемаме отново нагоре, към Hardangerfjord; слизането до Roldal завършва с изумително творение на пътностроителния гений, а именно

тунел като тунел, ако не беше наклона и фината 360 градусова извивка (visitnorway.com)

**bochkata** · 12-08-12, 18:27

От: Fjord Norway 2012

Чудесно пътешествие и прекрасни снимки!
Благодаря за споделянето!

С нетърпение чакам продължението!

**g.milusheva** · 12-08-12, 18:31

От: Fjord Norway 2012

пътят към Odda продължава малко по-широк, с повече трафик и дъждец

реката, покрай която караме, най-сетне се влива в океанските води на Hardangerfjord, врязали се на около стотина километра по права линия навътре в сушата.

**g.milusheva** · 12-08-12, 22:01

От: Fjord Norway 2012

едва подминали Odda свиваме в дясно и тръгваме отново нагоре по склоновете над водите на фиорда в преследване на едно особено скално образувание, наречено Trolltunga, или “тролски език”; в началото на миниатюрното пътче има 5-6 знака, все казващи, че нещо не може и е забранено… докато се чудим, срещу нас слиза рейс (през целия път после се чудих как изобщо е минал…) и това бързо решава въпроса.

стигаме края на пътя при язовирна стена и вход за разположен дълбоко под земята ВЕЦ

от тук до Trolltunga има още три часа пеша, нагоре, по чакълести пътечки… за кой ли път поглеждаме завистливо към няколкото паркирани на обръщалото кемпъра, слагаме отметка “следващия път” и поемаме надолу

гледките, които се ракриват към фиорда по пътя на наобратно, някак компенсират…

**g.milusheva** · 12-08-12, 22:06

От: Fjord Norway 2012

Hardanger e огромен – разлат и широк; вместо драматични вертикални стени, опиращи във водата, бреговете му са полегати и обли и в непосредствена близост до брега има място за обработваеми парчета земя; вкусният фиорд…

докато чакаме ферибота на това място, Kinsarvik, се спомняме, че преди три години спахме точно тук, на ръба на малкото хълмче от дясно на снимката.

**g.milusheva** · 12-08-12, 22:11

От: Fjord Norway 2012

от другата страна пътят ни минава през редуващи се хълмчета и черешови градини

Обява

Fjord Norway 2012

Fjord Norway 2012

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата