Tweet
Предварително се извинявам за правописни грешки, това е и първият ми пътепис.
От 5-6 години имам един приятел финландец с името Йони, с който се запознах през нета, дойде ни на гости в България няколко пъти.
Така стана, че от 2 години живее в София.
Реши това лято пак да си ходи в Финландия за седмица, реших че и на мен ми се ходи, запазихме билети за 2ри Август и хайде.
Планът на пътуването беше, Финландия 3 дни , после с ферибот до Стокхолм и обратно в Финландия за ден.
Полет с прекачване в Париж, крайна дестинация Хелзинки.
Тръгнахме на обяд от София, вечерта около 10 бяхме в Хелзинки, негов приятел на име Яни ни чакаше на летището, тъй като и жена му се прибира в 12 от Рим.
Йони и Яни са от малко градче на име Parainen на 14км от старата столица Turku, който пък е на около 140-150км от Хелзинки.
Пристигнахме в Parainen около 2 през нощта, вече слънцето се беше скрило цялото, иначе към 12 още си беше сумрачно.
Бяхме запазили предварително едно бунгалце на около 10-15 мин. пеша от центъра на Parainen.
След като стигнахме в Parainen, Яни ни даде едната му кола назаем, едно старо Субаро. Благодарихме му и тръгнахме да търсим бунгалото.
Мина половин час във въртене из къмпинга докато го намерим, но все пак успяхме.
Станахме към 8-9 сутринта и започнахме да се разхождаме,ето го бунгалото и въпросния Финландец - Йони.
Къмпингат има 10-15 бунгалца, както и по-големи от нашето с вътрешни тоалетни. С българските заплати толкова, нашето е външен за по 25 евро на човек.
Имаше доста палатки и каравани.
Седнахме на малко кафене в центъра на Parainen до кея, Целият град е пълен с рекички и канали на които минават лодки.
Всички заведения,магазини и бензиностанции в Финландия са на самообслужване.
Колела под наем. Колела да искаш ! Навсякъде са, имат си направени вело и мотопедни алеи из цялата страна от град до град. Обикновено са отделени на 5 метра от пътищата.
Карта на Parainen. Такава е цялата държава, гори , езера и тук там някое поле и селце.
Ето и един от каналите, който минава успоредно на главния път в града.
Йони имаше сбирка на класа. Оставих го в центъра, после оставих колата в кампа и реших да разгледам града пеша.
Малък град с населени от 15000 , разположен на по-голяма площ от цяла Младост. Около 2 часа се разхождах из парка и около езерата и каналите.
Дали бяха езера или части от Балтийско море, идея си нямам. Когато спомена за някое езеро ми казва, че това било Балтийско море. Когато кажа за морето, това било езеро...всезнайко.
Финландия е държавата след Щатите с най-много стари американски автомобили. Както, ще разберете по-натам в пътеписа.
Задръстване
След като обиколих градът, бях огладнял. Влезнах в един супермаркет, гледах.. гледах... нищо не си избрах. Много обичам сладко, реших че трябва да ям от всички видове сладкиши и малки десерти от типа Mars и Twix. Взех си един куп сладки, излезнах и седнах на едно парапетче от което направих горната снимка. Всички сладки бяха страшно вкусни. Но... В тази държава много обичат едно сладко, което не е сладко. Има вкус на мастика. Най-мразя мастика! Преди години Йони ми беше донесъл едно шише алкохол на име Саумиаки Костенкорва, пие се на шотове има вкус на мастика. Това десертче на снимката се казва Саумиаки. Това по средата е гадното, другото си е чист шоколад, реших че с толкова шоколад, няма да е толкова гадно. Голямаааа грешка... Както го хапнах, щях да повърна. До мен имаше мъж и жена с две деца, ближеха сладолед. Като ме видяха какво ям и какви физиономии правя, умряха от смях. Нищо, казах си аз нали си купих и ментови бонбони. Взимам един бонбон, съшия гаден вкус.. Ужас.. тия не са уред!
Чух се с Йони по телефона, отишли в някакъв бар. Реших да мина и аз. Отидох, но бара си беше градската кръчма с мазните пияници, чиста дупка. Само Финландци, вече вкарали по 2-3, реших, че не ми се седи. Кофтито на тази държава са гадните пияници, много имат.. Как си го позволяват, при положение че алкохола е супер скъп а те не приличат на хора (бирата почва от 2.50 евро, най-скъпата която пих беше в Хелзинки за 8 евро ). Разходих се още малко, хапнах и се прибрах в бунгалото, поджапах в студеното езеро.
На следващия ден имаше доста планувани неща. Бяхме канени на обяд при лелята на Йони. След това щяхме да ходиме при един негов приятел на име Теро, за който бях слушал страшно много. Мина обядат, наслушах се на Фински, почти всички говорят английски, но с Йони си перкат на фински разбира се. Нямах търпение да тръгнем към Теро. За него съм слушал че има около 50 автомобила, които ремонтира и прави, всичките стари американски коли.
Тръгнахме, в субарото на Яни имаше една джаджа дето се чудих каква е. Оказа се че било нагревател с таймерче. Зимата си го нагласят за 1 час преди да тръгнат за работа, така че колата да им е топла като се качат. А има две слушалки, защото долното се водило Handsfree и можело да говориш по телефона с него...
Колата която кара Теро, Dodge Monaco 1969 с прякор "The Long Seven", Уникална е....
Теро е страшен пичага, хобито му е да работи по коли. Целият му двор е пълен с части и коли, толкова проекти има да си прави, че 2 живота няма да му стигнат. Както му споменах, че ще кача снимките тук във форума. Взе да разказва всяка кола от къде,как и защо я има. Човек с хиляди истории. Разказа ми набързо как се е сдобил с Монакото. Като дете за първи път я е видял в Parainen, когато е била нова на 5-6 години. Веднага му станала мечта, някой ден да притежава такава кола. След много години, негово бивша приятелка му се обадила и му казала, че сегашния собственик на същото това Монако е нейният приятел и че колата се продава. Дали бил заинтересован... Разбира се възкликна !!! Да ама нямал пукната пара. Та цялата сума я е взел на заем от бившата му приятелка за да купи колата на сегашното и гадже. Е върнах и ги, каза и се усмихна.
Теро: So does it sound like a Subaru or a Mercedes? (Та звучи ли като Субаро или Мерцедес)
Това е бившата кола на Йони, AMC Javalin 1968.
Преди година Йони му я продаде. Има около 15 минути работа, но някаква част липсва и е някаде из складовете и гаражите на Теро до колкото разбрах.
Firebird на някакъв приятел на Теро, собственика му бил изгърмял двигателя в Естония докато правел бърноути. Върху това работи в момента.
Многото коли на Теро, които се надява един ден да оправи или просто е взел за части на други.
Страшно запален фен е. Има един Датсун от 60те или 70те, много як. Прилича на мускулеста кола. Каза, че това му е най-омразната кола. Защото към 70те Финландия се напълнила с тях, навсякъде били. Купил я е за 70 евро преди много години. Сега я продава пак за толкова. Ако някой иска да си я стяга, само и само да я върне в движение. Колата си беше в много добро състояние, има работа по нея... Но с две хиляди лева ще светне и една боя. Както каза той, може да я мразя, но е класика... Искам да я видя в движение. За съжаление нямам снимка от нея.
Някакво Mercury.
Задния прозорец е електрически и се сваля, голяма гъзария е било едно време.
Ето го и самият Теро, нещо обяснява пак.
Заговорихме се сладко с Теро за жени,коли и уиски, не осъзнах кога било станало 22:30 а на вън е още светло, появи се жена му. Та излезнахме на вън малко да поседим да си поговорим, нали било приятно времето. Беше сигурно 10 градуса... тия верно не са уред.
Теро ни каза че в Неделя е събора на американски коли "Picnic Forssa 2012". Най-големият събор в цяла Европа и дали искаме да ходиме... Е НЕЕЕ !!! Е*ати късмета !
Следва...
От 5-6 години имам един приятел финландец с името Йони, с който се запознах през нета, дойде ни на гости в България няколко пъти.
Така стана, че от 2 години живее в София.
Реши това лято пак да си ходи в Финландия за седмица, реших че и на мен ми се ходи, запазихме билети за 2ри Август и хайде.
Планът на пътуването беше, Финландия 3 дни , после с ферибот до Стокхолм и обратно в Финландия за ден.
Полет с прекачване в Париж, крайна дестинация Хелзинки.
Тръгнахме на обяд от София, вечерта около 10 бяхме в Хелзинки, негов приятел на име Яни ни чакаше на летището, тъй като и жена му се прибира в 12 от Рим.
Йони и Яни са от малко градче на име Parainen на 14км от старата столица Turku, който пък е на около 140-150км от Хелзинки.
Пристигнахме в Parainen около 2 през нощта, вече слънцето се беше скрило цялото, иначе към 12 още си беше сумрачно.
Бяхме запазили предварително едно бунгалце на около 10-15 мин. пеша от центъра на Parainen.
След като стигнахме в Parainen, Яни ни даде едната му кола назаем, едно старо Субаро. Благодарихме му и тръгнахме да търсим бунгалото.
Мина половин час във въртене из къмпинга докато го намерим, но все пак успяхме.
Станахме към 8-9 сутринта и започнахме да се разхождаме,ето го бунгалото и въпросния Финландец - Йони.
Къмпингат има 10-15 бунгалца, както и по-големи от нашето с вътрешни тоалетни. С българските заплати толкова, нашето е външен за по 25 евро на човек.
Имаше доста палатки и каравани.
Седнахме на малко кафене в центъра на Parainen до кея, Целият град е пълен с рекички и канали на които минават лодки.
Всички заведения,магазини и бензиностанции в Финландия са на самообслужване.
Колела под наем. Колела да искаш ! Навсякъде са, имат си направени вело и мотопедни алеи из цялата страна от град до град. Обикновено са отделени на 5 метра от пътищата.
Карта на Parainen. Такава е цялата държава, гори , езера и тук там някое поле и селце.
Ето и един от каналите, който минава успоредно на главния път в града.
Йони имаше сбирка на класа. Оставих го в центъра, после оставих колата в кампа и реших да разгледам града пеша.
Малък град с населени от 15000 , разположен на по-голяма площ от цяла Младост. Около 2 часа се разхождах из парка и около езерата и каналите.
Дали бяха езера или части от Балтийско море, идея си нямам. Когато спомена за някое езеро ми казва, че това било Балтийско море. Когато кажа за морето, това било езеро...всезнайко.
Финландия е държавата след Щатите с най-много стари американски автомобили. Както, ще разберете по-натам в пътеписа.
Задръстване
След като обиколих градът, бях огладнял. Влезнах в един супермаркет, гледах.. гледах... нищо не си избрах. Много обичам сладко, реших че трябва да ям от всички видове сладкиши и малки десерти от типа Mars и Twix. Взех си един куп сладки, излезнах и седнах на едно парапетче от което направих горната снимка. Всички сладки бяха страшно вкусни. Но... В тази държава много обичат едно сладко, което не е сладко. Има вкус на мастика. Най-мразя мастика! Преди години Йони ми беше донесъл едно шише алкохол на име Саумиаки Костенкорва, пие се на шотове има вкус на мастика. Това десертче на снимката се казва Саумиаки. Това по средата е гадното, другото си е чист шоколад, реших че с толкова шоколад, няма да е толкова гадно. Голямаааа грешка... Както го хапнах, щях да повърна. До мен имаше мъж и жена с две деца, ближеха сладолед. Като ме видяха какво ям и какви физиономии правя, умряха от смях. Нищо, казах си аз нали си купих и ментови бонбони. Взимам един бонбон, съшия гаден вкус.. Ужас.. тия не са уред!
Чух се с Йони по телефона, отишли в някакъв бар. Реших да мина и аз. Отидох, но бара си беше градската кръчма с мазните пияници, чиста дупка. Само Финландци, вече вкарали по 2-3, реших, че не ми се седи. Кофтито на тази държава са гадните пияници, много имат.. Как си го позволяват, при положение че алкохола е супер скъп а те не приличат на хора (бирата почва от 2.50 евро, най-скъпата която пих беше в Хелзинки за 8 евро ). Разходих се още малко, хапнах и се прибрах в бунгалото, поджапах в студеното езеро.
На следващия ден имаше доста планувани неща. Бяхме канени на обяд при лелята на Йони. След това щяхме да ходиме при един негов приятел на име Теро, за който бях слушал страшно много. Мина обядат, наслушах се на Фински, почти всички говорят английски, но с Йони си перкат на фински разбира се. Нямах търпение да тръгнем към Теро. За него съм слушал че има около 50 автомобила, които ремонтира и прави, всичките стари американски коли.
Тръгнахме, в субарото на Яни имаше една джаджа дето се чудих каква е. Оказа се че било нагревател с таймерче. Зимата си го нагласят за 1 час преди да тръгнат за работа, така че колата да им е топла като се качат. А има две слушалки, защото долното се водило Handsfree и можело да говориш по телефона с него...
Колата която кара Теро, Dodge Monaco 1969 с прякор "The Long Seven", Уникална е....
Теро е страшен пичага, хобито му е да работи по коли. Целият му двор е пълен с части и коли, толкова проекти има да си прави, че 2 живота няма да му стигнат. Както му споменах, че ще кача снимките тук във форума. Взе да разказва всяка кола от къде,как и защо я има. Човек с хиляди истории. Разказа ми набързо как се е сдобил с Монакото. Като дете за първи път я е видял в Parainen, когато е била нова на 5-6 години. Веднага му станала мечта, някой ден да притежава такава кола. След много години, негово бивша приятелка му се обадила и му казала, че сегашния собственик на същото това Монако е нейният приятел и че колата се продава. Дали бил заинтересован... Разбира се възкликна !!! Да ама нямал пукната пара. Та цялата сума я е взел на заем от бившата му приятелка за да купи колата на сегашното и гадже. Е върнах и ги, каза и се усмихна.
Теро: So does it sound like a Subaru or a Mercedes? (Та звучи ли като Субаро или Мерцедес)
Това е бившата кола на Йони, AMC Javalin 1968.
Преди година Йони му я продаде. Има около 15 минути работа, но някаква част липсва и е някаде из складовете и гаражите на Теро до колкото разбрах.
Firebird на някакъв приятел на Теро, собственика му бил изгърмял двигателя в Естония докато правел бърноути. Върху това работи в момента.
Многото коли на Теро, които се надява един ден да оправи или просто е взел за части на други.
Страшно запален фен е. Има един Датсун от 60те или 70те, много як. Прилича на мускулеста кола. Каза, че това му е най-омразната кола. Защото към 70те Финландия се напълнила с тях, навсякъде били. Купил я е за 70 евро преди много години. Сега я продава пак за толкова. Ако някой иска да си я стяга, само и само да я върне в движение. Колата си беше в много добро състояние, има работа по нея... Но с две хиляди лева ще светне и една боя. Както каза той, може да я мразя, но е класика... Искам да я видя в движение. За съжаление нямам снимка от нея.
Някакво Mercury.
Задния прозорец е електрически и се сваля, голяма гъзария е било едно време.
Ето го и самият Теро, нещо обяснява пак.
Заговорихме се сладко с Теро за жени,коли и уиски, не осъзнах кога било станало 22:30 а на вън е още светло, появи се жена му. Та излезнахме на вън малко да поседим да си поговорим, нали било приятно времето. Беше сигурно 10 градуса... тия верно не са уред.
Теро ни каза че в Неделя е събора на американски коли "Picnic Forssa 2012". Най-големият събор в цяла Европа и дали искаме да ходиме... Е НЕЕЕ !!! Е*ати късмета !
Следва...
Коментар