Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

[Радо 57]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

До Блуденц нищо интересно.Редуваше се дъжд и слънце.Слизам от магистралата и се отправям към къмпинга на Бюрсерберг.Посреща ни възрастна фрау,която говори само немски.Докато разпъваме палатките слънцето се показва нацяло,облаците изчезват.Настроението се покачва.От следващия ден започва истинското пътешествие в Алпите.Изминалите до сега дни използваме за климатизация.Следя непрекъснато прогнозата за времето,защото предстои изкачването на връх Шесаплана,денивилацията е над 1000 м.Очаква ни стръмно,но кратко изкачване по камениста пътека,а преди върха тесен екстрем с ръбести камъни.Преди да си легнем екипировката е подготвена.Лягаме си с очакване на утрото.Дали ще е добро или ще поднесе изненади,не знам.Като съмне ще видим.До скоро!

[Marin Stoyanov]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Браво Радо!!!!
Благородно ти завиждам!

[akxel]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

предполагам има и още щом ще чакаме утрото
наистина страхотен материал.като го чета и гледам снимките направо ми се иска да тръгна секундата
от малко повече от 3 години се каним да направим едно европейско пътешествие чак до норвегия с моторите и все нещо се баталясва,и направо не ме свърта на едно място
що се отнася до това което писа по горе,че на някой няма да му хареса писмения разказ,спавяш се отлично а снимките са невероятни

[Радо 57]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Опасенията ми идват от това,че много колеги преди мен са били по тези места и са описали преживяното,поради което е възможно да има доста повторения в изказа и снимките.Старая се да изложа моята гледна точка,в духа и целта на експедицията.Предполагам,че следващите постове ще бъдат по-интересни,както от гледна точка на написаното,така и на снимковия материал.Все пак същинската част на пътуването все още не е започнала.

[Радо 57]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Браво Радо!!!!
Благородно ти завиждам!

Уважаеми приятелю,разбирам те напълно.Именно заради приятелството и общите интереси пиша този пътепис и споделям преживяното,с ясното съзнание,че това пътуване не е само за мен.

[Voykov]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Уникален разказ, пренасяш ме там докато чета.

Благодаря!

[Nik Nikolov]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Благодаря .
Бравос !

[mishev3006]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

С нетърпение чакам продължението.
Поздрави.

[Радо 57]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Сънят ми тази нощ бе неспокоен.Заспивах за малко и се събуждах.Поглеждах през прозорчето на палатката към небето за да видя дали звездите не са закрити от облаците.Цялата отговорност по изкачването и прибирането в лагера тежеше върху мен.Нямах никакви съмнения във възможностите на останалите участници,тъй като от дълги години скитам с тях по родните планини.Притесняваше ме единствено времето.За нашите планини имам някакви познания,но за Алпите само общи неща от информационните сайтове.Макар,че домакините бяха залепили разпечатка за времето от някакъв местен източник,от който се виждаше,че на следващия ден ще е слънчево,неспокойството не ме напускаше.Следях и барометъра,показанията на който също предсказваха добро и слънчево време.Но дългогодишния ми опит по планините ме караше да съм концентриран напълно и да не подценявам условията в планината.Това ми помогна много на следващия ден,когато трябваше да се взема решение в критична ситуация.Имаше ли такава,ще видим.Нека да изчакаме утрото.

[choko]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Благодаря .

[Радо 57]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Ден четвърти-изкачване на вр.Шесаплана
На сутринта времето е благосклонно към нас.Слънцето огрява върховете,малки облачета се разнасят по небето.От къмпинга до лифта е около 10 км. и с Витарката преодоляваме това разстояние за по-малко от 20 минути.За да спестим време се качваме на кабинковия лифт,който за по-малко от 5 минути ни извежда на 1980 м. надморска височина до язовирната стена на Люнерзее. Слеид 15 минути нормално ходене,обикаляйки северозападната част на езерото се отклоняваме по добре маркирана пътека към Тоталпхюте. Все още не знаем какво ни очаква затова снимаме красивите алпийски цветя.След още 15 минути ни посреща тази стена,по която трябва да почне катеренето.Запазвайки темпото след час сме на хижата.Кратка почивка,притягане на екипировката и с нови сили напред и нагоре.Предстои ни двучасово катерене по каменистите пътеки на Ратиком.Преодоляваме два скални пасажа и всеки момент очакваме да се покаже върха.Последни метри и достигаме подножието на вр.Шесаплана,като се движим по утъпкана пътека,наподобяваща сгурия.Виждаме и границата между Австрия и Швейцария.Стигайки до граничната табела се вижда и кръста,който е поставен на върха.Последни усилия и сме на върха.Няколко снимки за спомен и отново на път.Този път надолу.Слизането се оказа обаче доста по-трудно,защото камъните бяха мокри,а определени участъци бяха доста тесни.По една снимка от двете страни на границата и отново надолу.Един от тесните и опасни участъци.Достигаме хижата и виждаме езерото.Решаваме да си починем и да се насладим на гледките.Достигайки полето на каменните пирамиди,решаваме и ние да направим по една за спомен. Любуваме се на алпийските цветя и с приповдигнато настроение слизаме по пътеката.Срещаме туристи,които са се запътили към върха.Знаем какво ги очаква,но за нас трудното е преминало.Да,но само на пръв поглед.Сама за две-три минути от към върха се спусна бяла пелена от облаци,които закриваха всичко.Маглата и ниските облаци са кошмара на всеки,който е във високата планина.Няма зимна маркировка,а лятната е слабо видима.Риска от изгубване е голям.Започва да ръми и лек дъждец.Екипировката е добра и не се плашим от това.Започва да гърми някъде от към върха.Бляскат и гръмотевици.Знам,че това е лятна буря,но колко ще продължи никой не знае.Налага се да се взема бързо решение.Докато все още виждаме контурите на езерото ускоряваме хода.Слизаме бързо надолу,но дъжда се усилва,мъглата се сгъстява.Това е последната снимка от спускането.Концентрацията е голяма,всички сетива са напрегнати.Задействан е инстинкта на оцеляването.Няма време за връщане към хижата.Дъжда се усилва,вятъра също.Наближаваме езерото и чуваме звук от хеликоптер.Нещо е станало нагоре в планината.На лифтовата станция разбираме,че от падналата гръмотевица има пострадали.На нас ни се размина.Стигаме езерото и по каменистата пътека с ускорен ход наближаваме лифта.Остават ни още 15-тина минути и сме на сигурно място.Облаците се разкъсват,мъглата намалява,слънчеви лъчи докосват земята.Отново на лифта и слизаме в равнината.Там долу благодат-слънце и умерен вятър.Който ни намокри,той и ще ни изсуши. Сваляме мокрите горни дрехи,преобличаме се.Сушим обувки и чорапи,коментираме случилото се.В крайна сметка първата цел на експедицията е постигната.Няма пострадали.Приятно уморени и сухи се прибираме в къмпинга.На следващия ден ни очакват проходите Стелвио и Гавиа.

[Радо 57]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Ден пети-Блуденц-Аоста-километри,не знам колко

На следващия ден възбудени от успешното изкачване на върха,поемаме към Италия.На един дъх изминаваме пътя до езерото Резия.и отново навлизаме в планината.Навлизахме постепенно в планината и пътя започна да става все по стръмен,а заобикалящите ни върхове все по-високи.Най-накрая съм изправен пред предизвикателството-фибите на Стелвио.Витарката се държи мъжки,напредва към високото и не се дава.Настигам италианец с Фиат и това развали цялята магия.Диктуваше темпото,като определено ме бавеше.Не можах да изпитам напълно тръпката от изкачването на Стелвио. На прохода направихме по някой друга снимка и естествено обиколихме сергиите.Долових миризма на кисело зеле и се запътих към скарите.Наред с добре изпечените вурсчета,на няколко скари имаше поставено варено зеле,което се печеше и се предлагаше като гарнитура.Не знам доколко е вкусно,приготвено по този начин,но на мен определено миризмата не ми хареса.Виж връвчиците-да си оближеш пръстите.Хапнахме,купихме си по някой друг сувенир и отново на път.Този път спускане. Кеф голям,нямаше кой да ми пречи.Транзит през Бормио и нагоре към Гавиа.Спускане е доста впечатляващо.Пътя тесен,без никакви странични предпазни съоражения.Склона стръмен,на места опасен.Технично трасе,което те държи максимално концентриран.На няколко места имаше "инфарктни" разминавания с насрещни МПС.Удоволствието беше голямо.Отново се разделям с планината.Очаква ме дълъг път до Аоста.Пристигаме и се настаняваме в къмпинг Европа.Утре ни очаква Монблан и френските Алпи.

[Радо 57]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Ден шести-Аоста-Вал ди Зер-Суса- Бардонечиа,около 250 км.
Пътешествието продължава като автотуризъм.Наслаждава ме се на гледките,а аз и на карането по високопланинските пътища.Усещането и преживяванията са незабравими.Редуват се слизания,изкачвания,остри завой.Преминаваме както през гористи райони,така и през голи и каменисти алпийски склонове.За "закуска" сме си приготвили една разходка до подножието на Монблан.След срещата с Монблан,пътешествието продължи по предварително набелязания маршрут.Преминахме във Франция през прохода Бернардои започна спускането към равнината.Назад останаха стръмните и потискащи склонове на австрийските Алпи.Във Френската си част планината е по "мека",върховете са заоблени,долините са по-просторни.Влизаме в ски курорта Вал ди Зер.Архитектурата е главозамайваща.Всичко е направено с вкус и баланс.Няма нищо преекспонирано.Следващото предизвикателство е прохода Изеран.Със своите 2769 м. той е втория след Бонет в моя списък.Назад остана третия от списъка Стелвио /2758 м./Изкачването мина успешно,удовлетворението е пълно.От велосипедисти не може да се вредиш за една снимка.Отпочинахме си малко и отново на път.Следваше едно незабравимо спускане.Минахме покрай "каменния град".Всички къщи бяха от камъни,включително и покривите-от каменни плочи.Красива гледка за очите.Отново в Италия.Кратка почивка за обяд,по няколко снимки и отново на път.Времето беше прекрасно.Предстоеше още едно преживяване.
В гланичната зона между Италия и Франция все още си личат останките от отбранителни съоражения,които придават допълнителен колорит .

[Радо 57]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Stela Alpia-голямото приключение
След пристигането в къмпинга Боки,набързо разтоварих багажа,направих ревизия по Витарката и с огромно вълнение поех към прохода Сомайлер.Пътешествието беше първоначално така планувано,че да мога да участвам на ежегодното мероприятие на офроудърите от Европа-Стела Алпия,което се провежда всяка втора неделя на месец юли.Обективни причини попречиха да присъствам на това събитие,затова решех,макар и късно,но да се кача до прохода.Пътят първоначално започва с асфалтова настилка,напукана на доста места. Постепенно асфалта изчезна и пътната настилка става макадам,изключително прашна. След изчезване на растителността се открива гледката към прохода.Прахолята намалява,но започват серпентините .Последно зареждане с вода,от топящите се снегове по върха и отново нагоре.На места пътя е доста тесен и завоя без маневра е немислим.Още си личат следите от гумите на джиповете,присъствали на Стела Алпия.Това доста ми помогна,защото пътя беше утъпкан.Остава последната и най-стръмна част на прехода.Пътя минава през сипеи от камъни.На снимката едва се вижда,но иначе прилича на нещо като път. Последни няколко завой и съм на най-високата част на прохода.Зад бариерата и знаците е Франция.

[Радо 57]

От: Експедиция Шесаплана 2012 /Топ 5 на Алпите/

Ден седми-Бардонечиа-Бреанкон-Пиемонте
Още с напускане на къмпинга и започна изчакването.Времето бе слънчево,идеално за пътешествие.Предстоеше преминаването през последните три от проходите-Бонет,Агнел и Рестефонд.В края на деня и втората цел на експедицията щеше да е изпълнена.