зимният фински ден е кратък и божествен, огрян от косото слънце.
зимната финска нощ… е неземна магия.
всеки от нас имаше различна причина за това пътуване; причината на Ники ще видите малко по-късно; моята ни изненада за първи път на връщане от Nordkapp в 7 вечерта, някъде на границата.
спряхме на средата на пътя и излязохме от колата, онемяли; -30С отвън не ги усетихме.
докато наблюдаваме избухванията в нощното небе, до нас спира кола; тръгнаха си едва когато се увериха, че сме добре и колата ни е в изправност; дори не забелязаха от какво сме оглупяли толкова; финки.
небето изля и последните си магнитни размишления и просто утихна; стигаме Saariselka; привечер, уморени от пътя и усмихнати до ушите.
замисляли ли сте се защо половината от първите във Формула 1 и WRC са финки? е, дори да не сте знаели, че са такива, поне имената звучат – Хакинен, Райконен, Ковалайнен… the list goes on and on.
финките се научават да шофират в момента, в който дължината на крачката им позволява да стигат педалите; и свикват с превозното средство на 4 колела на лед и чакъл, а не на асфалт; тинейджърската възраст е изпълнена с безкрайни състезания на замръзналите езера, а и да отидеш пеша да купиш хляб при -30С си е приключение; когато достагнат възраст за шофьорска книжка, финките са овладяли напълно изкуството на граничещи със самоубийство скорости по заснежените пътчета на Лапландия и взимане на завоите с вратите напред; всъшност те друг начин за завиване изобщо не познават; стотиците северни елени и лосове, които не отчитат наличието на път в своите зимни преходи из безкрайните борови гори, просто помагат за естествения подбор на професионални състезатели
(катастрофите с лос са втората най-голяма група катастрофи с фатален край във Финландия; първата е свързана с нейно величество Водката)
едно от най-големите езера в Лапландия е Ивало; тестовото поле на всички световни производители на гуми е Ивало; Nokia е финландска марка за мобилни телефони, отделила са преди години от Nokian – фински концерн за приложна химия … демек за гуми; в Лапландия, близо до шведската граница, все още съществува малко селце на име Nokia.
в Saariselka, малък курорт в непосредствена близост до Ivalo, едни мили хора им е омръзнало да тестват гуми; заели са се с нелеката задача да обучават не-финки да карат по фински… (нали ви казвам – Ники имаше спецялна причина да дойдем)
следва…
(за всички възникнали въпроси – моля, обръщайте се към huko, човекъТ с WRC-то)
навън зимата е туку на прага и засилващото ми се желание да я поканя най-сетне да влезе ми припомни, че пазя едни снимки от това пътуване, които така и не са видели още бял свят. спецялни снимки. особени.
много след като това пътешествие приключи си дадох сметка какъв невероятен късмет сме имали. три нощи в Saariselka – три нощи, окъпани в северно сияние. безоблачни и пълнолунни. неземни.
северното сияние всъшност не може да бъде снимано. и не, не е зелено – просто фотоапаратът по някаква причина регистрира само тази част от спектъра.
не може да бъде запечатан в снимка и характерът му на почти живо същество – то постоянно се променя, гърчи се като животно, размахва дългите си пипала по небосвода, събира се, навива се на кълбо, обидено, свива се, пулсира, протяга се, грейва, помътнява, усмихва се, заканва се… накрая избухва за миг във всички възможни цветове и тъжно изгаря, подобно на последните светлинки от заря…
не спирам да се питам как хората са възприемали това фантастично небесно създание в прединформационната епоха, когато човешкото въображение е било свободно да властва…; офицялната версия – арктическата лисица замахнала с дългата си опашка и вдигнала облак сняг в небето…- не ме устройва, някак.
оттогава Kalevala стои на нощното ми шкафче – като обещание, за отговори…
... оттогава Kalevala стои на нощното ми шкафче – като обещание, за отговори…
следва
Архитект Милушева коментарите във Вашите пътеписи са излишни. Аз поне оставам с увиснало чене сигурно точно така, както са били вашите ченета пред океана - супа в онази сутрин.
А какво стана със "следва"?...
Тези дни някакси все ми се върти в акъла подписа на Нейков "зима иде"... Този пътепис ми стана настолен, което не е добре, защото ми идват идеи...
btw, чак сега забелязах, че заедно със сиянието съм снимала и звезди - ярки при това, опознаваеми, голямата мечка ясно се различава на първите снимки, а после орион и касиопея направо крещят...
може би трябва да оставя снимките на северното сияние като край на този разказ, но някак си - не ми дава сърце... сиянието е по-скоро фантастично допълнение към красотата на тая зимна земя.
07-08-09.02.2012
времето между посещенията в Actionpark.fi прекарваме в шляене. с колата. и фотоапарата…
покрай нас, също толкова безцелно и спокойно се шляят и ей такива друзя:
те, обаче, не се числят към онези 264 000 лоса, за които стана дума, а са част от много, ама много по-голямата популация от северни елени; много, в случая, означава, че за трите ни дни шляене срещите ни с тях из бялата пустиня бяха 20-30 пъти повече отколкото с двукраките им събратя… или иначе казано – ако си мислите, че Финладия се населява от финки, помислете пак!
покатерваме се на едно от хълмчетата, от което се спускат писти (тук и 200-300 метра са достатъчни, никой не чака да натрупа…) и на чийто връх има “чайна” и разни други несвойствени manmade structures
над прегръдката на боровите гори е царството на северния вятър
Коментар