Tweet
take-off
пътешествие до най-северната точка на Европа в разгара на зимата е като скачане с парашут – а си се замислил, а си дал задна…
не мислим много
03.02.2012
Малев, с които трябва да летим до Финландия, обявяват фалит сутринта; 2 часа преди полета на гишето на Lufthansa – продължаваме да не мислим много
въпреки “сибирската” обстановка на летище София, привечер благополучно приземяваме в последната северна столица на Европа, която ще видим за пръв път – Хелзинки; обстановката не се различава много от тази на българското летище, само дето температурите са към -25 С, никой не се оплаква, няма код “небесно кафяво”, няма отменени или пренасочени полети; just another Finnish day/night.
04.02.2012
Хилтънът на летището се опитва да ни намекне какво ни очаква на север
скачаме в очакващата ни Toyota RAV4 и правим парадна обиколка на Хелзинки
водните площи са замръзнали и загърнати с дебела снежна покривка; пристанището също, с все корабчетата в него; -19 С
нетърпеливи сме и скоро се носим на север, към Rovaniemi и полярния кръг.
5,4-те милиона финки обитават земи с габарита на Германия, притиснати между 9.4 милиона шведи и 142 милиона руснаци; в тези земи, освен финки, има 77 милиарда дървета, 187 888 езера, 264 000 лоса и един Дядо Коледа (за когото твърдят, че е ИстинскияТ); финките, очевидно, са малцинство.
пътят вие безкрайно сред иглолистни гори, които затварят погледа в просеката му
тук-там се отваря гледка над замръзнали езера
слънцето се е настанило ниско на южния хоризонт
и към 3 и нещо следобяд от него остава само сумрачно зарево
температурите продължават да падат
и когато най-сетне стигаме Rovaniemi, десетте метра от вратата на колата до вратата на хотела карат дъхът ми да замръзне преди да съм го издишала…
everything freezes, усмихнато казва шофьорът на бусчето на хотела; и прекарва близо десет минути на открито в дупене около колата заедно с Ники; издирваме жака за подгрев на Тойотата; нашето Рав-че, обаче, е единствената кола в цяла Финландия без жак… за щастие хотелът има подземен гараж; и стаи за пушачи; God bless Scandic! or Ukko, anyway…
и кой, по дяволите, е Ukko…
Финките са един много, ама много непознат народ; различен; поне от повечето европейски народи, а особено от заобикалящите ги северняци; езикът им не спада към индо-европейската група, а към угро-финската (фински, унгарски и естонски, останалите са почти изчезнали); чертите на лицата им нямат нищо общо с общоприетата сканди визия; нито с руската; очите им са леко дръпнати, косите – тъмни; през цялото време се чудя на кой образ от детските приказки ми напомнят… ми да, на Снежанка! ама не си представяйте Дисни, моля ви се сега! спомнете си описанието на Братя Грим – лице, бяло като сняг, бузи, алени като кръв и коси, черни като абанос… сега добавете очите на Таря Турунен – и ето ви истинска Снежанка; финка.
следва
пътешествие до най-северната точка на Европа в разгара на зимата е като скачане с парашут – а си се замислил, а си дал задна…
не мислим много
03.02.2012
Малев, с които трябва да летим до Финландия, обявяват фалит сутринта; 2 часа преди полета на гишето на Lufthansa – продължаваме да не мислим много
въпреки “сибирската” обстановка на летище София, привечер благополучно приземяваме в последната северна столица на Европа, която ще видим за пръв път – Хелзинки; обстановката не се различава много от тази на българското летище, само дето температурите са към -25 С, никой не се оплаква, няма код “небесно кафяво”, няма отменени или пренасочени полети; just another Finnish day/night.
04.02.2012
Хилтънът на летището се опитва да ни намекне какво ни очаква на север
скачаме в очакващата ни Toyota RAV4 и правим парадна обиколка на Хелзинки
водните площи са замръзнали и загърнати с дебела снежна покривка; пристанището също, с все корабчетата в него; -19 С
нетърпеливи сме и скоро се носим на север, към Rovaniemi и полярния кръг.
5,4-те милиона финки обитават земи с габарита на Германия, притиснати между 9.4 милиона шведи и 142 милиона руснаци; в тези земи, освен финки, има 77 милиарда дървета, 187 888 езера, 264 000 лоса и един Дядо Коледа (за когото твърдят, че е ИстинскияТ); финките, очевидно, са малцинство.
пътят вие безкрайно сред иглолистни гори, които затварят погледа в просеката му
тук-там се отваря гледка над замръзнали езера
слънцето се е настанило ниско на южния хоризонт
и към 3 и нещо следобяд от него остава само сумрачно зарево
температурите продължават да падат
и когато най-сетне стигаме Rovaniemi, десетте метра от вратата на колата до вратата на хотела карат дъхът ми да замръзне преди да съм го издишала…
everything freezes, усмихнато казва шофьорът на бусчето на хотела; и прекарва близо десет минути на открито в дупене около колата заедно с Ники; издирваме жака за подгрев на Тойотата; нашето Рав-че, обаче, е единствената кола в цяла Финландия без жак… за щастие хотелът има подземен гараж; и стаи за пушачи; God bless Scandic! or Ukko, anyway…
и кой, по дяволите, е Ukko…
Финките са един много, ама много непознат народ; различен; поне от повечето европейски народи, а особено от заобикалящите ги северняци; езикът им не спада към индо-европейската група, а към угро-финската (фински, унгарски и естонски, останалите са почти изчезнали); чертите на лицата им нямат нищо общо с общоприетата сканди визия; нито с руската; очите им са леко дръпнати, косите – тъмни; през цялото време се чудя на кой образ от детските приказки ми напомнят… ми да, на Снежанка! ама не си представяйте Дисни, моля ви се сега! спомнете си описанието на Братя Грим – лице, бяло като сняг, бузи, алени като кръв и коси, черни като абанос… сега добавете очите на Таря Турунен – и ето ви истинска Снежанка; финка.
следва
Коментар