Tweet
Mariazell - Австрия на шейнички
Както става ясно от заглавието става въпрос за курортното градче в Алпите: Marizell.
Намира се на около 140км от Виена в провинцията Steiermark.
Ето как започна всичко:
С колегата миналата събота пиивайки сокче (вие какво си мислите , че има в чашките?) решихме неделя сутринта да скокнем до Mariazell с гаджетата. Избрахме точно тази дестинация, защото моята приятелка има роднини там, тъкмо да ги види и да се пуснем по веднъж на пързалката (само за шейнички).
Вечерта на пияните си глави (това шишенце дето точи от него до половината го друснахме) , се разбрахме към 9 пред сръбската скара в квартала на по баничка за изтрезняване.
Аз докато се моткам и пуфкам ,че ми се спи, приятелката грижливо премества багажа от бусчето им в моята талига:
Във Виена слънце, няма и помен от сняг ... хапнахме по един врел бюрек , нафта колкото толкова , и газ по магистралата. Така 90тина км , и после излязохме ... и веднага всичко се промени ... слънцето изчезна и почна да вали яко сняг: (не се притеснявам, чисто нови Good Year гуми ... пък нека си вали)
Тия всички пред мен с по 50 карат, все едно са на кънки, а всички имаха вериги .... голям зор докато ги изпревара, щото талигата има някакъв бъг и влиза в авариини режими
(пак върви , но вместо 177 има сигурно 90 магарета под капака)
Работата загрубя нагоре ,но ние си пръхтим с 80/90км/ч и дори триъгълничето на километража не се обажда
Тъкмо спряхме да отвием крановете ... и дойде снегорина. Е как ще ги изненада зимата, като в цяла Австрия се рине с такива машини?
Лятото извозват боклуци, камъни и тнт ... зимата снегорини. Много в 1 !
Преспата която е зад колата я бутна в дерето без да се замисля този звяр оранжЕв!
Пръхтим си ние в селата и гледаме хорския сеир ... едно ринене на сняг , едни машини ... направо ужас. При нас във Виена 10° жега
Лятото мястото е ненормално за мотори .... и съм там!
2 часа след тръгването бяхме вече на целта ... именно градския център. Купуват се някакви талончета за паркиране , но аз като един истински природозащитник реших да спестя тия 5гр хартия!
Понеже е неделя и нищо не работи, се забихме в църквата на Центъра (за нея след малко!)
Главния вход беше меко казано ... затрупан!
Влязохме вътре (не бях идвал) ... и останах без говор:
За църквата и българската връзка при реставрирането и:
На гаджето вуйчо и , през 92 емигрира в Австрия. По професия , художник , склуптор (дали го написах правилно?) ... абе човек на изкуството.
Избира си да живее в курортните градчета и от лагера в Treiskirchen го пращат в Marizell. Та до ден днешен.
Преди Х години (не питах) , църквата започва да се реставрира и той е един от малцината избрани да вършат тази пипкава работа. Занимава се както с фасадата така и с иконите вътре.
Той лично сподели , че вътре за забранено да се палят свещи и няма парно, защото топлината вдигала праха на горе който полепвал по иконите. (аз се чудя , защо не беше опушено!).
Ако ходите на там , да знаете , че Stoju Georgieв (Стойчо Георгиев) от Пловдив има пръст в цялата тази красота! Във всяка галерия в града има негови рисунки, ръчно правени часовници и тнт тнт ... т.е. неща за богати туристи (аз съм беден ... така ,че само ги погледнах)
През това време от вън беше нещо такова:
От там дирекно към кабинковия лифт който води горе на планината с 2 шейнички под ръка (голямо бутане докато се хванем на тях!)
Лифта струва 9€ на човек да те качи до горе , а дневната карта (нагоре и надолу) струва 29€. Ние по 1 път се пускахме , щото бяхме по анцузи ( а аз като по отворен отгоре бях сложил панталона за дъжд от мотора
)
Ето Я!
Има локомотивче "паркирано" ... което използвахме за снимка:
Ето клипче с качването по лифта ... музиката я сложих произволно, да не слушаме унгарските туристи как си говорят на техния "меден" език!
Слязох от лифта и седнах ... моя моя моя, шейничката си е моя
Добре , че си имам добра приятелка да ме дърпа (само за снимката де, на всички ни е ясно , че аз я дърпах постояно)
Това му се вика детски кеф: ( а аз да дърпам!)
Пистата я пуснахме за 30мин , като падахме на всеки завой ... и дупето още ми е синьо ... (догодина с шейнички с кормило!)
Вече приличахме на снежни човеци:
Малко гледки от пистата: (за ските пистата е от другата страна на планината ... може с тоя лифт да се стигне или с другите 2!)
Е тая дупка , я помня цяла седмица като сядам:
Ето го и плана на планината:
Цените:
Слънцето взе да се показва и тук
Добре се справи мечо , макар и болен:
От там отпрашихме от другата страна на склона (там живеят роднините) да пиинем чайче
Ски училища колкото искаш .... едни лапенца на по 4 години карат като Алберто Томба
Снимка за спомен
Видяхме роднините и газ обратно ... че си имах работа вечерта във Виена
Това е , друг път пак!
Намира се на около 140км от Виена в провинцията Steiermark.
Ето как започна всичко:
С колегата миналата събота пиивайки сокче (вие какво си мислите , че има в чашките?) решихме неделя сутринта да скокнем до Mariazell с гаджетата. Избрахме точно тази дестинация, защото моята приятелка има роднини там, тъкмо да ги види и да се пуснем по веднъж на пързалката (само за шейнички).
Вечерта на пияните си глави (това шишенце дето точи от него до половината го друснахме) , се разбрахме към 9 пред сръбската скара в квартала на по баничка за изтрезняване.
Аз докато се моткам и пуфкам ,че ми се спи, приятелката грижливо премества багажа от бусчето им в моята талига:
Във Виена слънце, няма и помен от сняг ... хапнахме по един врел бюрек , нафта колкото толкова , и газ по магистралата. Така 90тина км , и после излязохме ... и веднага всичко се промени ... слънцето изчезна и почна да вали яко сняг: (не се притеснявам, чисто нови Good Year гуми ... пък нека си вали)
Тия всички пред мен с по 50 карат, все едно са на кънки, а всички имаха вериги .... голям зор докато ги изпревара, щото талигата има някакъв бъг и влиза в авариини режими
(пак върви , но вместо 177 има сигурно 90 магарета под капака)Работата загрубя нагоре ,но ние си пръхтим с 80/90км/ч и дори триъгълничето на километража не се обажда
Тъкмо спряхме да отвием крановете ... и дойде снегорина. Е как ще ги изненада зимата, като в цяла Австрия се рине с такива машини?
Лятото извозват боклуци, камъни и тнт ... зимата снегорини. Много в 1 !
Преспата която е зад колата я бутна в дерето без да се замисля този звяр оранжЕв!
Пръхтим си ние в селата и гледаме хорския сеир ... едно ринене на сняг , едни машини ... направо ужас. При нас във Виена 10° жега
Лятото мястото е ненормално за мотори .... и съм там!
2 часа след тръгването бяхме вече на целта ... именно градския център. Купуват се някакви талончета за паркиране , но аз като един истински природозащитник реших да спестя тия 5гр хартия!
Понеже е неделя и нищо не работи, се забихме в църквата на Центъра (за нея след малко!)
Главния вход беше меко казано ... затрупан!
Влязохме вътре (не бях идвал) ... и останах без говор:
За църквата и българската връзка при реставрирането и:
На гаджето вуйчо и , през 92 емигрира в Австрия. По професия , художник , склуптор (дали го написах правилно?) ... абе човек на изкуството.
Избира си да живее в курортните градчета и от лагера в Treiskirchen го пращат в Marizell. Та до ден днешен.
Преди Х години (не питах) , църквата започва да се реставрира и той е един от малцината избрани да вършат тази пипкава работа. Занимава се както с фасадата така и с иконите вътре.
Той лично сподели , че вътре за забранено да се палят свещи и няма парно, защото топлината вдигала праха на горе който полепвал по иконите. (аз се чудя , защо не беше опушено!).
Ако ходите на там , да знаете , че Stoju Georgieв (Стойчо Георгиев) от Пловдив има пръст в цялата тази красота! Във всяка галерия в града има негови рисунки, ръчно правени часовници и тнт тнт ... т.е. неща за богати туристи (аз съм беден ... така ,че само ги погледнах)
През това време от вън беше нещо такова:
От там дирекно към кабинковия лифт който води горе на планината с 2 шейнички под ръка (голямо бутане докато се хванем на тях!)
Лифта струва 9€ на човек да те качи до горе , а дневната карта (нагоре и надолу) струва 29€. Ние по 1 път се пускахме , щото бяхме по анцузи ( а аз като по отворен отгоре бях сложил панталона за дъжд от мотора
)Ето Я!
Има локомотивче "паркирано" ... което използвахме за снимка:
Ето клипче с качването по лифта ... музиката я сложих произволно, да не слушаме унгарските туристи как си говорят на техния "меден" език!
Слязох от лифта и седнах ... моя моя моя, шейничката си е моя
Добре , че си имам добра приятелка да ме дърпа (само за снимката де, на всички ни е ясно , че аз я дърпах постояно)
Това му се вика детски кеф: ( а аз да дърпам!)
Пистата я пуснахме за 30мин , като падахме на всеки завой ... и дупето още ми е синьо ... (догодина с шейнички с кормило!)
Вече приличахме на снежни човеци:
Малко гледки от пистата: (за ските пистата е от другата страна на планината ... може с тоя лифт да се стигне или с другите 2!)
Е тая дупка , я помня цяла седмица като сядам:
Ето го и плана на планината:
Цените:
Слънцето взе да се показва и тук
Добре се справи мечо , макар и болен:
От там отпрашихме от другата страна на склона (там живеят роднините) да пиинем чайче
Ски училища колкото искаш .... едни лапенца на по 4 години карат като Алберто Томба
Снимка за спомен
Видяхме роднините и газ обратно ... че си имах работа вечерта във Виена
Това е , друг път пак!
Коментар