Из Европа с велосипед

[ANARCHY]

Преди 2 години срещнах двама англичани, които с велосипеди бяха покорили разстоянието от Лондон до София и продължиха към Истанбул. Казах си, че един ден със сигурност и аз трябва да опитам нещо подобно.
И ето, че този ден дойде.Това лято аз (Петър), приятелката ми (Ели) и брат ми (Ради) тръгнахме на екскурзия с велосипеди из Европа. За 30 дни изминахме 2700 км в България, Гърция, Италия, Франция, Монако и Испания. Споделям с вас това наше пътуване и с удоволствие ще дам информация на ентусиасти, които решат да предприемат нещо подобно .
Първите дни бяхме силно разколебани дали пътуването си заслужава риска основно заради културата на българските шофьори. В България всеки ти свирка, псува, гази и просто се стремиш да оцелееш. Но това е друга не толкова приятна тема. За щастие успявахме да намерим алтернативни пътища, без движение.
Разказа по дни.
Ден първи
София - село Овчарци
Ден втори
Овчарци - Сандански
Първият алтернативен път, който ни спести много неприятности


Спряхме на чешма за да починем и срещнахме първия луд като нас.


В Сандански, вече бяхме умрели и точно в началото на града намерихме мотел на много прилична цена с басейн. Оказа се, че това беше първият и най-хубавият от общо трите хотела, на които спахме за цялото пътуване.


Ден 3

Границата с Гърция


Следва продължение...

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

На границата с Македония намерихме перфектното място за палатка, бивш къмпинг на езеро Дойрани.


Лидл - перфектният магазин в различните държави за нашите нужди


Ден 4 - изминахме рекордните за нас 126 км. Спряхме на 9 км от Верия

Ден 5 - 80 км до Козани. Качихме се много нависоко -от 10 до 1300 метра, слезнахме на 300 и после пак се качихме на 1600 метра надморска височина, беше голямо катерене и голямо спускане.


Следва продължение...

[Пламен Стоянов-Пацо]

От: Из Европа с велосипед

Колега чакам с нетърпение да прочета пътеписа, който си започнал.С голям интерес ще го следя,защото в момента чета една книга която се казва "На изток към Индия с 15 км.ч." от Владимир Харизанов,пътепис от него който е много интересен,препорачвам ти да прочетеш тази книга поздрави

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Като цяло хората в Гърция ни харесаха. Шофьорите ни пазеха, поздравяват те на пътя и карат спокойно. Където и да сме попитали за вода са ни давали, собственик на ресторант ни даде една торба с лед, на една бензиностанция ни набраха домати от градината. Един не толкова приятен спомен е едно куче, което собствениците изоставиха пред очите ни.

Кучето много бързо разбра какво се е случило, отказа се да гони колата на собствениците си и се присъедини към нашата група. Мислихме какво можем да направим за него и решихме, че ще намалим малко скоростта за да може да се движи с нас и ще го оставим на първото село, което срещнем. Карахме, но село не видяхме и кучето остана да спи с нас.

На сутринта тръгнахме и след няколко метра видяхме един интересн знак

Изведнъж пътя тръгна надолу.

След последния завой имаше село и там се разделихме с много добре възпитаното и интелигентно куче.
Пътя отново тръгна нагоре.

Последните 3 снимки са най-високата точка. От там следваше 3 часа спускане, но преди това малко дъжд и един течащ покрив

В края на спускането направих грешката да пипна каплата и спирачките и се изгорих.

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед


На последната снимка се вижда Йоанина. Докато държах гсм-а и снимах се разминахме с колоездач, поздравихме се и с малко закъснение се сетих, че спешно се нуждаем от магазин за велосипеди. Обърнах и успях да го настигна. Прави впечатление, че колездачите по принцип, не само в Гърция, са сравнително интелигентни хора, и говорят два или три езика. Човекът беше смаян как с 40кг колело съм го догонил . Нуждаехме се от магазин, защото на една от вътрешните гуми вече имахме 6 лепенки, а на брат ми 2-те външни гуми станаха на парцали. За цялото пътуване имахме 26 лепенки, 4 сменени вътрешни гуми и 2 външни.

Намерихме магазин, запасихме се с лепенки и гуми и се отправихме към близкия къмпинг. Яденето на месо вече сериозно ни липсваше и бяхме решили да опитаме един странен метод на готвене "в рамките на закона".

На снимката не се вижда добре, за това да обясня. Това е газово котлонче от 10лв, отгоре сложихме алуминиевия капак на нашите съдове, сложихме масло(олио няма как да пренасяме) и пилешките пържолки зацвърчаха . Беше много вкусно!

На сутринта.


Отново катерене и отново спускане.


И вече сме в Игуменица в очакване на ферибота.

Спахме на най-високата палуба, духаше много вятър и кораба леко се поклащаше, беше много приятно.

Анкона, Италия.

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Анкона се оказа един доста мръсен, тесен и натоварен град. Останахме с много лоши първи впечатления от Италия. Но наличието на много колоездачи, оправиха малко положението. Видях задръстване на светофар от колоездачи, около 20 велосипеда само на един светофар! В Италия велосипеда е на особенна почит и основно превозно средство. За жалост българите сме доста по-богати и доста над нивото на италианците и трудно можем да слизнем от гоуфо и да се качим на велосипед.

Къмпинг в Марота. Басейн и приятни общителни хора


Следва продължение...

[bochkata]

От: Из Европа с велосипед

Много интересен пътепис и прекрасни снимки!
Чакам продължението!

[blackfirefly]

От: Из Европа с велосипед

Супер!!! Само колелата където не са за такова мероприятие. Ама какво ли умувам толкова. Важното е, че сте го направили. Евала!!!

[Георги Крумов]

От: Из Европа с велосипед

Браво
С интерес чета и си мечтая.

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Колелата определено не са за тази работа, но оффроуда по ме привлича, а нямахме време и финанси за нови колела.

Ден 11
Този ден, не видяхме почти нищо интересно. Стигнахме Форли и проблемите ни започнаха. Равни полета навсякъде, няма как да се скриеш и да опънеш палатка. Стъмваше се и взехме решение да търсим хостел. Цените бяха смайващи! Не спахме много поради причината, че не знаехме какво да правим. Бюджетът ни беше около 5-6000 лв, а най-евтиният хостел, в който с доста уговорки ни смъкнаха цената, сериозно го надхвърляше. Все пак имахме 20 дни пред нас. Отново бяхме силно разколебани дали да продължим. На сутринта взехме решението, че ще се крием от полицията и ще рискуваме да ни напишат и някой акт!
Това е и последният хотел, на който сме спали за цялото пътуване

Ден 12 и 13
Тези два дни се случиха много неща.
Точно преди да стигнем Болония, спряхме за почивка и да хапнем. Видяхме колоездач с дисаги, поздравихме го, той спря и се заговорихме. Оказа се мой адаш - Peter и е от Ню Касъл, Англия. Момчето е на 19 и само е тръгнало да обикаля из Европа. Минал е през Румъния, България, Гърция и в един и същ ден сме пристигнали на Анкона. Пътят ни до Франция също се припокриваше. След 15 минути разговори взехме решението, че ще караме заедно. Не бяхме много сигурни дали ще се получи, понеже всеки си има собствен стил на каране и по различен начин си разпределя времето. По принцип другите групички от колоездачи, които срещнахме, минават максимално по 80км на ден. Ние, както и Peter, въпреки че сме с момиче на борда се целехме в 100, та даже и 150км на ден.
Влезнахме в Болония, хареса ни, но нощта отново идваше, а ние бяхме на пътя, без да знаем къде ще спим и явно не само ние имахме финансови проблеми за решаване . Преди Болония и ние и Peter бяхме забелязали малка градинка, която за съжаление беше с ограда и затворена. Въпреки това, решихме да се върнем и разгледаме. Изчакахме да се стъмни, промъкнахме се, разпънахме палатките, спахме и на сутринта се изнесохме.
Отново бяхме в Болония, разглеждахме, отново ни хареса и ни дойде добрата идея да си вземем един ден почивка. Не бяхме почивали до този момент и се беше натрупала умора в мускулите, апетитът ни се разваляше, сънят също.
Цял ден въртяхме из Болония, видяхме доста интересни места, но и видяхме доста джебчии. Докато бяхме спрели до един туристически център, на няколко души им откраднаха раниците, чантите, колелата и какво ли не...
Вечерта бяхме на улично кино, гледахме 2-3 филма
и отново се отправихме към нашата градинка

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Ден 14
Стигнахме Модена, отново разглеждахме.


Хапнахме и се отправихме към Парма. Преди Парма видяхме къмпинг за каравани, примолихме се на собственика и ни позволиха да си опънем палатките


Толкова много се бяхме унесли в карането, че не сме усетили кога парите в портмонетата са свършили и съответно не можем да си платим къмпинга. Всички банкомати не работеха, но за късмет видяхме един, който беше с двойна защита, първо влизаш през една врата чрез картата, тя се затваря и чак тогава можеш да теглиш пари.


Върнахме се в къмпинга, платихме си и се отправихме към Лидл.
Напазарувахме, излезнахме на паркинга и в рамките на 10 минути докато си изядем шоколадовите кремчета, срещнахме четирима българи. Последните ни черпиха с една кока кола

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Ден 15

Стигнахме Пиаченца, разгледахме набързо и отново потеглихме. Във Вогера минахме покрай Макдоналдс и решихме, че е време да си намерим място за спане. Други италианци, колоездачи, които бяхме срещнали по пътя ни посъветваха да питаме собствениците на ниви, дали може да разпънем палатка на техните земи. За нещасте нямахме късмет, но един от собствениците ни спомена, че често е виждал туристи с велосипеди да спят на един голям обществен паркинг. След още 1 час обикаляне, намерихме едно доста скрито местенце. Решихме, че това ще е нашият къмпинг и се отправихме към Макдоналдс, за да заредим батериите на телефоните и лаптопа и да видим маршрута в интернет. Оказа се че големият обществен паркинг е точно пред Макдоналдс. Дойде ни бляскавата(откачена) идея да сменим местоположението на нашия къмпинг . И така, установихме се зад едни храсти, напалихме "скарата", наядохме се и....

[Пламен Стоянов-Пацо]

От: Из Европа с велосипед

Тъкмо взе да става интерестно и се спря,чакам с интерес!

[ANARCHY]

От: Из Европа с велосипед

Извинявам се, но имам проблеми с уазката, при първа възможност продължавам

[Пламен Стоянов-Пацо]

От: Из Европа с велосипед

Извинявам се, но имам проблеми с уазката, при първа възможност продължавам

Чакаме!!!